Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Гласове от миналото: Уредихме я и свинята... (галерия)

По Коледа в спомените на Тодор Влайков

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

За приготовленията, очакването и посрещането на светлите коледни празници в спомените от детството на Тодор Г. Влайков - писател, общественик и политик.

Коледните пости са към своя край. Броя вече още колко дни остават до Коледа, когато ще отговеем.

Един ден, току-що съм се върнал от школото, както си седим в собата, чувам, вратникът шумно се отваря и по двора се разнася рухтене и квик.

- Свиня е докарал, тато, свиня! - и затичвам се навън. Колко е голяма! И виж как се лута по двора - търси нейде да се скрие. Аз ѝ се радвам. Ала в същото време, като помисля, че ще я колят, тръпки ме побиват...

След пладне дохожда у нас и чичо Ифтим. Иде да помага тату. Тато наточва голям свой нож. Започват да гонят свинята. Тя лудешки припка и силно квичи. Обзет от страх, побягвам в собата, скривам се в кюшето и затискам с ръце ушите си. Макар и по-слабо, квиченето пак се чува. По едно време то се засилва, издига се високо, става ужасно, па отслабва, отслабва и полека-лека замира. Нещо ме заболява на сърцето. Горкичката!

Цялото семейство целува хляба на Бъдни вечер и Коледа, 30-те години на ХХ в.

Още

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Коледа в далечен спомен от миналото (галерия)

Подир някое време, като не чувам вече шум и глъч отвън, ставам и някак колебливо излизам. Гледам от отвода: на двора е накладен голям огън. Тато и чичо Ифтим примъкват закланата свиня, слагат я над огъня и почват да я обръщат отсам и оттатък - пърлят я. Дворът се изпълва с тежка миризма на изгоряла четина...

Когато привечер се връщам от училище, свинята, опърлена и хубаво измита, е сложена в едно голямо корито на отвода. Тя е разтворена. Откроила се е дебела сланина. Вътрешностите, добре изчистени, са сложени в две тепсии. Клекнал пред коритото, тато започва да разпорежда свинята. Отрязва главата ѝ и слага я настрана - тя ще се вари за Коледа. Краката ще бъдат пък за пача. Отделят крехчината. Мама ще я скълца и ще натъпче с нея наденици. Сланината нарязва на едри парчета, които слага на редове в принесеното голямо каче и всеки ред наръсва със сол. Нея пък ще пазим за през цялата година.

До вечерта всичко е изчистено и разтребено.

- Уредихме я и свинята - дума със задоволство мама, като влиза в собата. - Сега дай Боже здраве, ще чакаме вече и Коледа...

А тя, баба Коледа, все повече се приближава. Само четири-пет деня остават. Ей го, отъркаля се още един ден, и още един... И вече радостно завъзкликвам:

- Утре вечер Бъдни вечер, други ден - Коледа.

Коледа, две деца с подаръците си пред коледната елха, 40-те години на ХХ век

Още

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Ето го, най-после, и Бъдния вечер. В собата кака е раздигнала и разтребила всичко, както бе за службата. Мама пак се е разшетала из къщи. Мен ме не сдържа на едно място: сега съм при кака, помагам ѝ да постила шарените черги, па току ще изскоча вкъщи, за да видя какво прави мама. Тя вече е приготвила много нещо, и от захлупените менчета, тенджури и гърнета около огнището се носи миризма на хубави гозби...

Тато се прибира тая вечер по-рано. Той е важен, както винаги, но в същото време и благоразположен. Изправя се, според своя навик, с гръб към пещта. Тя е много топла. Че сега мама, като никога, повторно я е запалила. И видях, турна вътре един голям кютюк - бъдника било това. Ще гори той цялата нощ. Кака внася голямата паралия и слага я не до пещта, както други път, а под куностаса, дето свети добре измитото кандило. Мама запринася от къщи каквото е приготвила и каквото трябва и заедно с кака започват да нареждат бъдни-вечерската трапеза. Аз, свит до байко в топлото кюше, нетърпеливо хвърлям поглед към широката паралия, която все повече се пълни и кити с различни работи.

Богато украсен Рождественски хляб, 30-те години на ХХ в.

Още

Какво крие под брадата си Дядо Коледа? Коледно намигване в 55 снимки

Какво крие под брадата си Дядо Коледа? Коледно намигване в 55 снимки

Когато всичко е напринесено и наредено, тато бавно пристъпя, скръства крака и разполага се начело на паралията. Скоквам бързо и аз, и отивам, та сядам до коляното му. От другата му страна пък тихо се намества байко. Като дотъкмява още едно-друго и мама присяда отсреща, а до нея и кака.

В средата на паралията е сложена бяла, хубаво загладена турта. Върху нея е поставена разлата паничка с мед. До туртата в малък съд, напълнен с пепел от огнището, гори забодена восъчна свещ, а до него из кадилницата се издигат струи дим от измирски тамян. Наоколо са наредени гозбите: в едни тас е джуркания боб, нарязан на квадратчета и полят отгоре с петмез, в сахан са свитите от пресол пилци с ориз - така казвахме на сърмите - в голяма паница е сипан ошав, а в друг разлат съд са сложени орехи, лешници, ябълчета и смокинки.

- Сега да се отчете молитвата! - нарежда тато. Байко се изправя. Ставам и аз и казвам: "Святий Боже". Всики се кръстим. След това байко изчита: "Ядат убози". Мама взема димящата кандилница и прикадява три пъти паралията. Кади после и по всички кюшета на собата. Излиза да прикади и вкъщи. И като се връща, туря кандилницата на скемлето под куностаса и сяда на своето място.

Във всяка къща са се правели коледни кравайчета (колачета) и са се раздавали на обикалящите по къщите коледари, 30-те години на ХХ в.

Сега тя разчупва туртата и слага пред всекиго по един къс.

- За много години! - дума тато и натопва залък от туратата в мед.

- Амин, дай Боже! - викаме всички и също започваме да топим. Много ми се вслажда топлата ченична турта с медец! Ала таман се разяждам, неизтопили още половината от меда, мама дига паницата.

- Тоя да остане, та да се намира през годината за лек, - и поставя в средата на паралията пак джуркан боб. Сладък е и той. И ям го с особена охота. Че тая гозба мама готви само на Бъдни вечер, та цяла година копнея за такъв джуркан боб... Като се наяждаме, мама взема и раздава всекиму от нас по един орех.

- Чукни си сега твоя, да видим какъв ти е късмета.

Чуквам го. Ядките му са здрави и хубави.

- Ще бъдеш здрав цяла година! - дума весело и подава ми една ръка ябълчета, лешници и смокини.

Тато се кръсти и става. Ставаме всички. Кака не раздига паралията, а само я помества в кюшето, под куностаса - трябвало да седи тъй до заран, че нощеска, като се роди малкият Иисус, да има Божата Майка с какво да се покани. Щом премита трохите, кака бърза да приготви леглото за спане.

- Нима се свърши Бъдния вечер? - и с незадоволство погледвам към леглото.

- Сега ще си легнеш по-ранко, - отвръща мама, нощеска ще дойде баба Коледа да те събуди.

Преди да си легна, излизам да се поразходя навън. Колко на хубаво се е размирисало вкъщи! Из закачения над огъня медник, който силно ври, се подават големи уши - ушите на свинската глава. До него в по-малко менче нещо весело клока. То изпуща гъста пара. Поназъртам - премятат се там завързаните краища на дебелата кървавица... Веднъж да се мине и тая нощ!...

Писателят и лидер на Радикалдемократическата партия Тодор Влайков (предпоследен в дясно) със семейството си в родния Пирдоп, 1900 г.

През нощта ме пробужда някакво шумолене. Чувам маминия глас:

- Ха, ставай, че баба Коледа дойде! Стани да видиш какво ти е донесла.

Още

5 книги, с които да събудим празничния си дух преди Коледа

5 книги, с които да събудим празничния си дух преди Коледа

Разтърквам си очите и скоквам бързо. Всички са вече накрак. Тато и байко са се май стегнали. Гледам, над сандъка е наредена и моята нова премяна. Измивам се вкъщи и почвам и аз да се обличам: нова риза, нова антерийка, нови чиширчета - колко нови неща! Само поясът и минтанчето ми са лански, ама и те са още като нови... И какви шарени чорапи ми е оплела мама! А ето ги най-после и новите постелчета. Не мога да се нарадвам на хубавата коледна премяна!...

Черкова пуща още в тъмно. Връщаме се радостни. Ще се облажим сега. Мама принася в саханче парчета от кървавицата, а в друго - резенчета от черния дроб на свинята, поръсени с миризлива шарена сол, слага ги над пресланото скемле, нарежда наоколо тънки порязаничета от коледния кравай и поканва ни да отговеем. Колко са вкусни джигретата! А пък кървавицата - пръстите да си оближеш!...

Тато полегва до пещта да си почине.

- Хайде, потърколи се и ти край баща си да си доспиш, - казва ми мама. Не искам. Сдържа ли ме мен сега да легна да спя! И излизам из къщи, та сядам до огъня, на който довира пресола със свинската глава. Ала и там не ме сдържа. И час по час току ставам да поотворя вратата на отвода. Не е ли взело вече да се разсъмва?...

Най-после, развиделява се. От пътя се дочува шум и глъч. Излезли са вече деца от махалата. Изскачам бързо и аз. Събрани на купчинка, те радостно се хвалят с новите дрехи.

- Я вижте мойто минтанче с какви кожи е подплатено! - Ами я моя пояс какъв е голям! - казва Ачо. - Широк е колкото байковия. - Аз пък соча новите си чиширчета: - На, видите ли, крачолите им са с по два ката гайтани, като на голямо момче.

Още

Рождество във Витлеем: Поглед към миналото

Рождество във Витлеем: Поглед към миналото

Друго дете показва пискюлчето на новия си фес, което е кичесто и дълго. Аз го поглеждам със завист, че моят фес, дето ми е още от ланшния Великден, е без пискюлче. Ала съвземам се бързо. - Ти пък нямаш нови постале, а аз, я виж... - и с гордост повдигам единия си крак. - Нови постале, ама само с подкови на пенчетата. Гледай, моите са подковани отдоле и с топчести пирончета, като кондри. - Това ме съкрушава. Но пак се съвземам: - Ама ти пък нямаш такива капачета на антерията като моите! И протягам двете си ръце, над които са спуснати две хубави капачета с по едно клупче на всеки ъгъл. Всички деца свеждат глави и с удивление разглеждат моите капачета. Никой от тях няма такава антерия. Аз тържествувам.

Но ето, задават се отдоле две деца, момче и момиче. Момчето носи цедилник на гърба, а момичето държи в ръката си един палур. На кумеца Кирил са те. У нас идат. Аз отивам да обадя мами.

- Идат ли? - Тя излиза и радостно ги посреща вънка на отвода. Те ѝ целуват ръка.

- Жаденките ми кръщеничета! - и като поема цедилника и палура, въвежда ги в собата и ги настанява да седнат до пещта, та да се посгреят.

„Честито Ви Рождество Христово“

Сега ще дойдат децата и на другите кумци. Много деца ще се съберат. Колко весело ще бъде! Мама ще сложи трапеза да ги нагости. Какви ли сладки гозби е приготвила тя! Ала аз не ще мога да видя тяхната весела трапеза. И не ще хапна от сладките мамини гозби. Че, ето на́, мама е принесла шарения цедилник, слага в него голям кравай, туря и увит в един пешкир къс сланина и като попревръзва прашките на цедилника:

- Хайде, - дума ми, - да вървиш и ти у кръстничини си, че стана късно!

Без сърце някак се откъсвам от гостенчетата. Мама ми нагажда цедилника на гърба, подава ми в едната ръка прашките му, а в другата ми дава да нося палур с ракия и ме изпраща до вънка.

- Па да не се съпикясваш! Най-напред ще целуваш ръка на кръстник си, ако е там...

Тръгвам. Чувствам, че някаква голяма работа ми е възложена и неразположението ми бързо се изпарява.

Още

Рождество в Лондон през годините

Рождество в Лондон през годините

Кръстницата ми ме посреща сърдечно, милва ме по главата и ме обсипва с благи думи. Че и тя е приказлива и сладкодумна като мама. В собата има вече две-три деца. На Симон Слъпника са те - той също е кумец на кръстничини. Сядам при тях край пещта. Наоколо са кръстничините момичета. Стеснен изпърво, малко по малко се поотпущам. Дохождат и други деца. Кръстница всички посреща сърдечно, всички весело разпитва и разговаря, на всички се радва... Ама, не знам защо, мене сякаш най-много се радва. Слага след това да ни нагости. Нареждаме се всички. Колко сме много - цяла трапеза все деца! Сладки гозби е наготвила и кръстница. И току ни кани... Сега мен и на ум не дохожда за трапезата на децата у нас. Тук е така весело! И когато някои от по-големите момчета се прекръстват и почват да се вдигат, мен чак ми се не става...

Рождество Христово

Още

Историята на семейство, което се снима пред елхата точно на Коледа от 1900 до 1942 година

Историята на семейство, което се снима пред елхата точно на Коледа от 1900 до 1942 година

Най-после ще си тръгваме. Кръстница дава на всички ни по една кривача от нещичко и ни изпраща чак до вратника. Излизаме шумно и весело. Едни от децата тръгват нагоре, други завиват из сокака, а аз вземам през моста. Вървя леко и подприквам сегиз-тогиз. Тръпна от радост. Душата ми е изпълнена с някакво топло и приятно чувство...

И днес още, дойде ли първият ден на Рождество, у мен винаги се буди мил спомен за оная весела, детска трапеза у кръстничини. И чини ми се все, че тя бе за мен най-хубавото нещо на Коледата...

Тодор Г. Влайков,
откъс от мемоарната му книга "Преживяното. Детски години", 1934 г.;
публикуван в "Църковен вестник", януари 1939 г.

Снимки: "Изгубената България" 

 

Коментирай 20

Календар

Препоръчваме ви

Новогодишна картичка на повече от 110 години пази филателното дружество в Силистра

С тази картичка пощальонът поздравявал клиентите си с настъпващата Нова година

Кой не познава очарованието на Бъдната вечер? (галерия)

Коледа! Това не са само три празнични дни, през които повече се похапва, по-дълго се поспива, или пък безгрижно се веселим. Не, Коледа е празник на душата, празник на мечтаните желания, на изненадите!

Александър Божинов - духовитият шегобиец и майстор на психологични сентенции

"Бащата на българската карикатура" в спомени на съвременници. На 30 септември се навършват 55 години от кончината му

София - улици, хора, места и потайни кътчета, които вече не съществуват

Черно-бяла разходка из столицата ни през 1878 г. и 58 години по-късно - през 1936 г.

Съединението - един голям подвиг в една нощ, постигнат с кръвта на народа

Честваме 138 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия