ВРЕМЕ ЗА ПРОШКА
Сирна неделя е! Прощавайте и скрийте бабата за берекет!
Народните обичаи през тази седмица
Редактор : / 12572 Прочита 10 Коментара
Кукерско шествие обикаля по къщите в селото, 30-те години на ХХ век
Последният голям празник на зимата са Сирните заговезни или Сирни поклади.
Цяла семица се минава с веселби. С тоя ден се прекъсват и сватбите за през цялата пролет, за да почнат пак през лятото.
През Сирната неделя се яде само сирене, много яйца, чисто масло, риба и други такива. Целият ден, неделя, се минава в посещения: младите отиват у по-старите роднини, у кума и др. да се простят, като правят три метана (поклони), целуват ръка и казват: "Прощавай!".
Затова Сирната неделя се казва още прощални заговезни. При това ходене, занася се на мъжа лимон, а на жената портокал и се пожелават "Леки пости" и "Сладки заговезни".
Кукери, 30-те години на ХХ век
След вечеря почва обичаят хамкане или ламкане с халва. Той е весел, гдето има повече деца. Но това хамкане на халвата е само в градовете и някои села. Старобългарски обичай е хамкане на въглен, яйце и сирене, също вързани за конец, спуснат от горните греди.
След хамкането въгленът се запазва за цяр и против уроки, а жълтъкът от яйцето и сиренето - за цяр против детски болести и болести по агнетата. Като си поначукат децата зъбите и носовете, отвързват нещата и подпалват конеца, за да познаят дали ще живее дълго нареченият или дали ще има плодородие, или ще се сбъдне ли желаното (женитба и др.) Ако конецът гори добре - добре е, ако угасне по средата - лошо е.
Вторият обичай на Сирни заговезни е оретник, олелия, Сирница, ламбадия. Срещу Сирни заговезни натрупват дърва край село и палят огньове.
Преоблечени в различни костюми младежи играят различни роли по време на кукерските игри
Момците прескачат огъня, а момите играят хоро наоколо. Освен това, запалват кошерище, намазано с катран или напълнено със слама; или пък взимат едно разцепено на края дърво и затикват там слама, която запалват и въртят. Тоя огън се казва самодивски огън, оратник.
В Родопите и Източна Тракия има обичаи да хвърлят чавги или стрели.
Момците издялват от див дрян или чер клен пръчки дълги 10 см, подострят ги на края, назъбват ги отстрани и после ги провалят по средата, да приличат на совалка.
С къса тояжка чавгата се удря и тя лети нагоре с острия край на дължина 100 метра и достига до насочената къща. Някои ги намазват с катран и ги подпалват на огъня, за да описват светла дъга през нощта.
За момите е особена гордост да паднат повече чавги в двора им, като се смята, че е лична и вредна, а другите, които нямат - остават посрамени. За да се избегнат пожари, домашните още през деня приготвят котли с вода. В Разложко хвърлят подпалени стрели с помощта на лък.
Друг обичай е Зора или Гора.
Всяка сутрин, още в тъмно, в зори, събират се моми и момци на някоя поляна, на кръстопът. Там идват мъже и жени като зрители, пеят особени песни, които не се пеят друг път през годината.
След това започват хора́, които траят дори до вечерта. Вярва се, че Гората се правела като позив към дърветата в гората да се развият и раззеленеят. Тоя обичай се правел и за берекет и за здраве в чест на Зорницата.
Обаче най-интересният обичай на Сирната седмица са кукерите.
Те стават в понеделник след Местни заговезни, на "Кукеров ден" или "Куков ден", или през самата Сирна неделя.
Събират се 20-30 момчета и определят помежду си кой да бъде кукер, баба на кукера, свираци, кои ще носят торбите за подаръците, берберин и др. Кукерът се облича в овчи кожи, с вълната обърната навън, на главата обърната кожа за калпак, лицето боядисва с изгоряла черна слама, на пояса ремикът със звънци, отзад си поставя една лисича опашка.
В ръка носи дълъг прът с вързан парцал, натопен в кал. Бабата се облича в женски старешки дрехи, на гърдите и на гърба си туря възглавница, за да изглежда гърбава и смешна, носи патерица.
Едни момци се обличат като момичета и носят в кърпата вързана глава лук, с които бият истинските моми, а други се пудросват с брашно, червена боя, берберинът пък носи дървен бръснач, бяла кърпа през рамо и четка от свинска четина.
Цяло село е на крак да ги гледа. Всички се закачат, искат пари, обикалят къщите и събират жито, брашно, хляб, сланина и др. Лудуват, шегуват се, играят хоро, а вечерта пропиват събраното или разпределят помежду си.
В Североизточна България на Сирни понеделник правят кукери, маскирани хора като чудовищни животни: на главата те правят птича глава с рога, или овен с орлови криле.
Лицата си закриват с нашарен чер или червен плат; нос от червена пиперка или от дръжка на кратуна; мустаци и брада се правят от цяла брада на пръч или от овча вълна; в ръце носят тояга, закривена на края; на гърба си носят гърбица от парцали, пояс от липови кори. Майка или баба - момък без мустаци, в женски дрехи и с хурки и вретена в ръце.
Кукерите ходят по улиците, "бият" хората и им искат пари, вкъщи играят, майката пък преде.
Вярва се, че ако домашните успеят да скрият бабата, в кащата им ще има берекет. Накрая, на селското хорище се впрягат двама кукери в ралото, изорават едно парче мера́, което майката засява с жито и го завлича с брана и всеки си отива вкъщи.
Тоя обичай се прави за веселие и берекет.
Студенти от Художествената академия в София възпроизвеждат обичая на кукерските игри, март 1927 г.
На Сирни заговезни, предимно в градовете, се организират маскени балове. Деца и възрастни се преобличат и маскират като приказни герои, животни, митологични същества и др. Накрая на вечерта се избира най-хубав костюм.
А. Харизанова,
в. "Божи глас", март 1941 г.
Снимки: "Изгубената България"
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}