Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

На Великден в Тетевен преди Освобождението

НЯКОГА

На Великден в Тетевен преди Освобождението

Спомени на Тома Васильов - политик, публицист и обществен деец, за големия християнски празник - така както е бил отбелязан през 1868 г. в родния му град

Тетевен

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Самото название, което нашият народ е дал на деня, определен за честване Христовото възкресение, показва, че той го е считал за най-велик от всички дни в годината.

През турското владичество, големи тържества на Великден, особено в места, гдето живееше и турско население, не можеха да се извършват, но и онова, що се правеше тогава, не бе малко, във всеки случай повече отколкото през който и да е друг празник.

В моя роден град Тетевен, населен само от българи и ползващ се с някои привилегии още от самото заселване, правеше всичко, що бе възможно, за да излезе великолепна прославата на великденските празненства.

През Страстната седмица се постеше и дори тримиреше строго. По време на нощните служби (четвъртък, петък, събота) и трите църкви биваха препълнени от богомолци със запалени свещи в ръце. В петък заранта ние, децата, отивахме по околните ридове и скали, та беряхме здравец и каквито имаше цъфнали горски цветя (теменуга, синчец, минзухар, игличина, кокиче и др.), па ги занасяхме в църква, за да бъдат сложени на плащеницата и после раздавани на народа.

Пазарът на Тетевен, 20-те год. на ХХ век

Още

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

(Не)изживени спомени: Народът иска козунаци и зрелища

Тоя ден, до пладне, не се ядеше, нито пиеше нещо дори от немощните. Само след като целувахме по пладне плащениците във всички църкви, ние отивахме вкъщи, та хапвахме нещо, и то само хлебец със солчица и мерудия, защото на Разпетия петък гозба не се готви. През същите три дена ставаше червенето на яйцата и месенето на краваи. Яйца с друга, не червена, багра рядко се виждаха. За да се снабдим с писани яйца, ние занасяхме червени яйца в някой мравуняк, където връхлетелите по тях мравки ги изпъстряха с всевъзможни бели точки и линии. Краваите бяха нещо като днешните козунаци, но опростени: бяло брашно, с обикновен квас и един пласт разбити яйца отгоре, без захар и масло. Заедно с краваите се приготвяше и яйчник. Това бе едно червено яйце, обвито в по-голямата си част с изпечено тесто.

Честити бяха ония, които успяваха да се качат на клепалото и да счупят върху него яйчниковото яйце, щом първо се каже от свещениците "Христос възкресе!".

През трите великденски дни ставаше всеобщо ходене по гости и разнасяне на краваи с червени яйца, ядене и пиене, разходки, музика и хора́ във всички махали.

Описаното горе празнуване ставаше редовно по цяла България, може би, с някои разлики - къде повече, къде по-малко. Онова, обаче, що ще разкажа по-долу, беше нещо необикновено, изключително.

Църквата "Св. Всех Святих" в Тетевен

Още

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

Ретро и кокетно: Възкресение в старите пощенски картички

За великденските празници през 1868 г. в Тетевен пристигна ловчанският епископ Иларион, по-късно избран за български екзарх, и отседна в нашата къща. Баща ми беше свещеник, с чин сакеларий, и по образование, благочестие и морал стоеше доста високо над другарите си свещеници, та владиката избра за квартира неговата къща, а́ко тя и да не беше първа нито по хубост, нито по големина. Градецът много пъти дотогава беше посещаван от владиката, но не през великденските празници, които той гледаше винаги да прекарва в седалището си. Сегашното идване изненада тетевенци. Обяснението не закъсня: дядо Иларион, преследван от ловчанските граждани, за гдето, бидейки българин, още не скъсва с гръцката патриаршия, рекъл да замине на по-тихо пристанище, каквото представляваше тогава за него Тетевен, и там да прекара господските дни.

През Страстната седмица, както и на Великден, дядо Иларион служи редовно в голямата църква. На страстния четвъртък той извърши акт, нечуван дотогава - подражавайки на Спасителя, уми тържествено нозете на 12 свещеници! А защото градските свещеници бяха само 6, то, за да се допълни евангелското число 12, бяха повикани още 6 свещеника от околните села.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Към края на литургията, владиката, придружен от свещениците и богомолците, излезе от църквата в пълно облечение с литии и песни, па се спря в двора пред един павилион, където стана умиванието. Препасан с бяла престилка и седнал ниско до един новокалайдисан леген с лейка, дядо Иларион покани подред всички свещеници. Те се изуваха и слагаха в легена нозете си, които той обливаше с лейката и изтриваше с престилката. През това време дяконът, качен върху една черешова вейка, четеше гласно оная част от Евангелието, където се говори за умиване нозете на апостолите. Като се свърши умиванието, всички се върнаха по същия ред в църквата, където се довърши службата, па се даде отпуск.

Митрополит Иларион Ловчански (1800-1884)

Още

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Подписването на мира от Сан Стефано в спомените на един учител

Дали друг път и на друго място епископ Иларион е вършил такова нещо, бих го нарекъл обряд, и въобще, дали умиванието в тоя вид е съществувало другаде по православната църква - това не зная. Владикови среди разправяха тогава, че цариградският патриарх в тоя ден умивал нозете на 12-те синодални владици. Очевидно бе, че с тоя бляскав акт, Иларион целеше да запази популярността си между паството в Тетевенско, ала не сполучи: тетевенци не искаха да се делят от ловчанци, и той, като разбра, принуди се най-сетне да напусне гръцката патриаршия.

Излишно е да споменавам, каква тревога облада свещениците, чиито нозе предстоеше да се умият, и колко голяма беше грижата, която те положиха, за да бъдат показани в чист вид нозете им. Моят баща изтърка цялото късче "рак-сапун", който му бе донесен армаган от Узунджово и с който той си миеше ръцете, кога беше ефимерий, та извършваше литургия.

Като е дума за епископ Иларион, който, след решаване на църковния въпрос, бе избран за кюстендилски митрополит, нека прибавя, че той се хранеше много просто, като постник, в противоположност на лицата от свитата му. Докато беше у дома, през време на поста ядеше главно радика, с или без дървено масло, която аз ежедневно му берях в нашата градина, а като се отговя - малко чорбица, жълтък от яйце, късче месце и чашка вино, размесено с вода. Може би затова доживя до дълбока старост - над 80 години.

Тома Васильов,
"Вестник на вестниците", април 1934 г.

Снимки: "Изгубената България"

Тома Васильов (1855-1937)  

Коментирай 7

1/1

Тетевен

Пазарът на Тетевен, 20-те год. на ХХ век

Църквата "Св. Всех Святих" в Тетевен

Митрополит Иларион Ловчански (1800-1884)

Тома Васильов (1855-1937)

Календар

Препоръчваме ви

Започна първият Международен салон по подводна фотография

В престижното състезание се включиха 394 творби на 67 фотографи от 17 държави

Сюрреалистичните калифорнийски пейзажи на Кейт Бейлис

Австралийската фотографка представя другото лице на Калифорния, използвайки инфрачервенаттехника

Улиците на Ню Йорк през камерата на Елисавета Породина

Във серията се забелязва интереса на фотографката към киното и модата

Очарователни същества, създадени от пясък, хвърлен във въздуха

Клеър Дропърт ги заснема на плажовете в Холандия, в моменти с нулева гравитация

Мидят - Кварталът на сюрианите

В околностите на Мидят и Мардин се намират двата най-големи манастира на християните – Дейрулзафаран, или Шафранения манастир, и Мор-Габриел (Свети Гавраил)

Фото привидения, на Синята граница между деня и нощта

Мистичните пейзажи на Килиан Шьонбергер