В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.

Днес, когато България е в извънредно положение заради коронавируса - за първи път в най-новата си история, нека разгърнем отново старите вестници. Светът е оцелял, защото се е смял. Щипка хумор от миналото определено няма да ни навреди.

Impressio призовава - бъдете отговорни! Към себе си, към близките си и към околните. Останете си вкъщи. Пазете се и бъдете здрави!

Помощник кметът на село Дуванджа (днес село Чалъкови), Пловдивско, дава нареждане на жените за запазване на чистотата и реда в новите жилища - колиби, в които са настанени жителите на селото след голямото земетресение, май 1928 г.

Нуждата от здравни навици

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Миенето на ръцете и тялото, прането на дрехите и изобщо спазването чистотата във всичко се заповядва от Светото писание като средство за предпазване от болести. Книгата Левит от Библията е пълна с пасажи, в които най-настоятелно се препоръчва и изисква от името на Бога тази мярка. Всеки, който се е докосвал до нечист предмет, се е смятал по времето на Моисей за опасен в здравно отношение. И той е бил задължен да се измие и изпере дрехите си. Общението с чистите люде му е било забранено. А за да се избегне каквото и да било опущение в това отношение, нечистият се изолирал вън от населеното място и там се е наблюдавал от свещеник в продължение на едно точно определено време. И ако през това време не проявявал никакви признаци на болест, отново се измивал и чак тогава се допущал да влезе в населения пункт. За изпълнението на тази мярка се е следило твърде строго. Никакви отклонения не са се допущали. И трябва да се мисли, че благодарение само на това еврейският народ през време на скитанията си из пустините по пътя от Египет за Ханаанската земя не е страдал от големи болестни епидемии. Тъй или инак, но тази мярка, вследствие дългото ѝ практикуване, се е обърнала у евреите в навик. Тя се е предала и на турците. И тези две нации и сега практикуват измиването на ръцете преди и след всяко приемане на храна.

Тази мярка се препоръчва и от хигиената. Но последната далеч не притежава убедителността на религиозния страх и внушителността на властническата сила на Моисей. И поради това тя не е успяла да се присади и прорастне у нас като елемент на нашето съзнание или пък като безсъзнателен навик.

Деца участници в училищна пиеса със здравна тематика, София, 30-те години на ХХ век

Миенето у нас става или в леген или под чешма, или с поливане. В първия случай легенът преди употреблението му непременно трябва да се изчиства най-старателно, защото инак с миенето може да се пренесе някоя заразна болест на очите.

Още

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Не трябва да се забравя, че и най-невинната болест на очите - катарът на конюнктивата, и тя е заразителна. И заразата се предава главно чрез отделението от болното око - чрез гурелите. Стига от гурелите да попадне една макар и незначителна част върху лигавата ципа на здраво око, и последното в повечето случаи се разболява от същата болест. И гледаш в някои случаи цялото семейство се е разболяло от очебол само поради това, че си е мило лицето в един и същи леген без той да бъде пречистван основателно след употреблението от отделните членове на семейството. Добре е още, ако болестта е, както казахме, обикновен катар. От него лесно се избавят при съответно лекуване. Но тя може да бъде и трахома. Тогава цяло нещастие сполетява семейството. То трябва сериозно и дълго да се лекува, да търпи болки, да пренася тревоги, да прави непосилни разходи и в края на краищата да се намери някой път пред печалния резултат - намаление на зрението или даже и пълно ослепяване. Болестта може да се предаде и чрез кърпите за лице. Всеки член от семейството, колкото и малък да бъде той, трябва да има своя кърпа за лице, своя носна кърпа и т.н.

Делегация на членове на младежкия Червен кръст пред Двореца в София, 30-те години на ХХ век

Младежта често играе на котка-мишка и други подобни игри, при които завързва очите един другиму с една и съща кърпа. Този обичай трябва да се напусне, чужда кърпа за нос не трябва да се докосва до лицето на другиго. Тя може да е носител на хрема, на очни болести, на туберкулоза и т.н.

Лекуване на зрение, на болния се дава да пие “събрана” вода, село Волче (Македония), 30-те години на ХХ век

Още

Страшно наводнение в София през 1933 г. се оказва... първоаприлска шега

Плюенето и секненето на земята, освен че е некрасиво, но е и твърде вредно. Никой не знае какви микроби се заключват в неговите храчки и носни отделения. Изхвърлените навън отделения заедно с микробите изсъхват на въздуха и се обръщат в прах. С праха се разнасят микробите и заразяват хората. Туберкулозата именно по този начин се шири. Плюенето и секненето трябва да става в своя кърпичка. Щом последната се замърси, тя трябва да се изпира и изварява. Хората в множеството си са големи егоисти. Такива са особено болните. Тях малко ги интересува въпросът, че болестта може да се предаде и на другите. Нещо осъдително, но факт! И фатална грешка, особено от страна на туберкулозните, ще добавим ние. Обърнати на прах, техните собствени микроби могат отново да попаднат в дробовете им, но да се посеят на ново, съвършено здраво място в тях и да ускорят процеса на разрушението на дробовете. Същото може да стане и с другите микроби. Тъй че, и от чисто егоистична страна, плюенето, храченето и секненето не трябва да става където и да е, а в собствена кърпичка.

Млади майки с децата си в здравната служба, област Русе, 1940 г.

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

По същите причини ние трябва да избягваме употреблението на чужди уреди за ядене и пиене преди те да бъдат добре изварени, трябва да втълпим на младежта да не поднася към устата си чужди свирки, гуми и т.н. С това тя ще избегне предаването на разни болести на устата и гърлото. Колко грешат в хигиенно отношение и нашите религиозни обичаи, при които след панахиди и погребение се поднася на миряните коливо с едни и същи лъжици.

При разговори ние трябва да стоим на прилично разстояние от събеседника си, никога да не кашляме и да не кихаме в лицето на последния. Ако събеседникът ни не спазва това правило, ние трябва да се отдалечаваме или да обръщаме лицето си настрана от него. Със силното издишане, каквото става при кашлянето, от гърдите на кашлящия се отделят частици лига, които заедно с въздуха се поемат от събеседника - нещо, което не всякога е безопасно в здравно отношение. Същото е и при кихането и говоренето.

София, манифестация по случай Първи юни, деня на детето - Български младежки Червен кръст, 40-те години на ХХ век

Понякога ненадейно се случва в общество, гдето има малки деца, някое да е болно от магарешка кашлица и да му се яви припадък сред другите деца. В такъв случай по гореказаните съображения, всичките деца трябва да се обърнат към него гърбом и самото болно да се постави с гръб към другите деца. Няма съмнение, че това не е сигурна гаранция, че здравите ще се предпазят, но все е нещо. Според закона за народното здраве, такова болно дете трябва да бъде изолирано.

Зарази се предават и чрез ръкувания и целувки. Не трябва да се целуват малките деца по улиците.

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

При по-опасните и острите заразителни болести хигиената препоръчва изолиране на болните. И санитарните власти отделят заболелите или в болници, или в специални за целта отделителни домове, или в отделни стаи в дома им. В последния случай те дават най-подробни наставления на майките и близките на болните, как да ги отглеждат и как да се водят те самите при отглеждането им, за да се предпазят от заразяване или да не предадат болестта на околните или пък да не я разпръснат вън от дома. На дома, гдето има заразителни болни, санитарните власти поставят табли с червен кръст - знак, че е забранено сношението с дома. Но властта е слаба, а съзнанието ни далеч не отговаря на напредъка на хигиената и гледаш - болестта се разпространява. Причината - незачитането на хигиеничните наредби, тайното посещение на дома и сношение с болния по околен път - нещо престъпно и твърде опасно, често струващо живота на съвсем невинни граждани или на техните чеда. И в това отношение нам ни липсва възпитание и нужния здравен навик. Към червения кръст, поставен на дома, гдето има заразен болен, ние не храним дължимото благоговение и страхопочитание, ние виждаме в него не знак на грижи и покровителство от страна на властта, а узурпация на свободата и своеволие на силата, на които по този или онзи начин се мъчим да противостоим. Блажена простота!

София, манифестация по случай Първи юни, деня на детето - шествие на Българския младежки Червен кръст, 40-те години на ХХ век

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Но нека се надеяме, че не е далеч времето, когато здравните навици ще си извоюват нужното място в нашия културен живот и когато превратните понятия за хигиеничните мерки безвъзвратно ще изчезнат и ще отстъпят място на светлите разбирания за основите на хигиеничните искания. Летните ученически колонии в това отношение ще изиграят най-голяма роля. Под вещото ръководство на просветеното учителство тук на свобода и при съвместно съжителство на стотици и хиляди разумни и лековъзприемчиви младежи ще се коват, формират и насаждат здравните навици. А те са толкоз нужни за здравето на гражданите и за благото на цялата страна!

Д-р Киранов,
сп. "Младежки Червен кръст", 1929 г.

Снимки: "Изгубената България"