МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие
Снегът започва да се топи, от стрехите запяват капчуците. Това са дните на баба Марта, първа Марта или Летник, както я нарича народът по различни места
Редактор : / 11303 Прочита 36 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Честита Баба Марта! Да закичим мартеничките за здраве и да се разходим назад във времето на 1-ви март.
Трупаха се оня ден и вчера младите в книжарниците и около количкарите. Купуваха си мартеници. Дълго ги избираха. Както в художествена изложба се разглеждат картини, така и те с полусвити очи ги изследваха отблизо и отдалече. Поемаха после пликчетата и бързаха с разтуптени сърца към дома си, за да ги изпратят в подплатения плик на някой скъп адрес, да ги окачат с разтреперани ръце на някой очакващ ги ревер. Бащи се отбиваха, за да занесат на съпругите си пъстрия предвестник на пролетта, майки влизаха и с дълги пазарлъци взимаха по няколко разноцветни връвчици за своите деца.
Какви ли мартеници нямаше из града!
С розетки, пискюлчета и звънчета, с човечета, бебета и ангелчета, медальончета, макове и детелинки. И топчета всякакви висяха на шарените връвчици, и свирчици, метлички, маймунки и котараци. Мен ме окичиха с две посребрени желъдчета, а мой приятел ме срещна и мълком посочи ревера на балтона си - там висяха бирено шише и чаша.
Цяла индустрия изникна покрай тоя народен обичай.
Беше някога, преди много години, едно друго време. Живееха по нашите комини щъркели, писукаха изпод стрехите ластовици.
Нямаше тогава кооперативни домове. Нямаше автомобили и самолети, укрепени линии, жизнени пространства и морски блокади. Не знаехме какво е подводница, бойна кола, запалителен снаряд. Когато се споменеше противогазова маска, разбирахме съвсем други явления, свързани с пищеварителната (храносмилателната - бел.ред.) система.
Живеехме си, тъй да се каже, слепи и непросветени и животът ни не беше наниз от телеграми за ноти, анексии, бомбардировки и речи по радиото, а беше низ от игри и лудории. Щом в училището получехме четворка, всички ни поздравяваха и ни предричаха, че ще станем доктори.
Тогава мартениците не бяха тъй разнообразни, с тях не се вършеше оживена сезонна търговия.
Уличен продавач на мартеници, 40-те години на ХХ век
Майките ни купуваха от "арменеца" по два аршина насукан бяло-червен конец, сядаха, правеха пискюлчета. После ни събираха и внимателно ни връзваха над китката шарените връвчици. Носехме ги с благоговение. Седмици наред гледахме все нататък, отдето трябваше да дойдат щърците и ластовиците. А те все се бавеха. Ние пък растяхме с всеки нов ден и мартениците се врязваха понякога в дебелите ни месести ръчички. Но не смеехме да ги отвържем и си мълчахме.
Идваше най-сетне въжделеният ден. Без никога да успеем да го видим, кога и как пристига, щъркът изведнъж се изправяше високо над комина, стъпил на кокилите си посред гнездото, и почваше да предава дълга телеграма, че е пристигнал от далечните южни страни. Изведнъж и ластовицата затропваше на прозореца - да ни обади, че е почнала вече да си измазва наново гнездото.
Тогава момичетата тичаха да вържат своите мартеници на розовите храсти, да са като тях бели и червени, а ние, момчетата, ги криехме като стари конспиратори под плочите в името на други някакви тайнствени поверия за богатство, пътешествия по морето, командване на пиратски кораб или сбъдване на бляновете ни по съседското момиченце.
Щастието никога не закъсняваше.
Витрините на книжарници и магазини са отрупани с мартенички, 40-те години на ХХ век
Новият зарзават заварваше каците в мазето пълни наполовина с туршия и кисело зеле, първите плодове застигаха зимните ябълки. Сукалчетата почваха да пръщят в тавите преди да свършат пушените бутове и надениците на тавана. Мед и сирене, юфка, брашно, мармалад и рачел, също имаше за цялата зима, а черешите и гроздето влизаха със сандъци и кошове, дините пристигаха с талиги.
Ще помисли някой, че съм син на американски цар на гастрономията.
О, не. Баща ми беше гимназиален учител.
Тогава дочаквахме с мартеници на китките щърците и ластовиците, и бяхме бели и червени.
Просторният пловдивски двор кънтеше зиме и лете от нашите игри.
Мартеници за малки и големи, 40-те години на ХХ век
Едва захвърлили шейните и купените на вехто ръждясали кънки, ние хуквахме по тепетата, отдето се връщахме все със съдрани дъна на панталоните. Бяхме съвсем малки, но скришом се къпехме в Марица, правехме си и бомби от бертолетова сол, играехме на война из Бунарджика, лежехме по корем по зидовете на старата крепост и се надплювахме към покривите на старите къщи, лудеехме в игри. А когато вечер по тъмно се прибирахме след пълния с най-странни приключения ден, покорно чакахме да ни издърпат ушите за скъсаните гащи, за изтърканите подметки, за изгубената шапка и скъсаната риза.
За тия мартеници си спомних вчера - простите български народни мартеници, които преди три-четири десетилетия носеха истинско здраве и щастие.
Матвей Вълев,
в. "Мир", март 1940 г.
Обичаите на 1 март
Всеки знае мартенските дни - ту студени, често пъти и със снежни бури, ту слънчеви и топли. Когато снегът започва да се топи, от стрехите запяват капчуците. Това са дните на баба Марта, първа Марта или Летник, както я нарича народът по различни места.
В народните приказки баба Марта е представена като стара жена, която лесно се гневи, но и лесно ѝ минава. Най-много я сърдят бабичките, и затова на първия ден на месец март те са затворени вкъщи, не излизат навън, за да я не срещнат. Баба Марта обича да я срещнат момите - тогава времето бива топло и слънчево. Ако я срещне бабичка - сърди се, небето потъмнява, завяват снежни бури.
Въобще, народът посреща първия ден на месец март с голяма радост. Това се дължи на настъпването на пролетта. Но понеже баба Марта много лесно се сърди, народът спазва известни обичаи, с които се стреми да омилостиви тая бабичка, да я накара да се засмее, та времето да се затопли. Затова на 1 март слагат по къщите парчета от червено платно или го окачват на един прът и го издигат над стряхата. Когато вятърът люлее червения къс от плат, баба Марта се весели, смее се и тогава пеква слънцето.
Тия червени късове стоят по стрехите до Младенци (9 юни).
На 1 март децата, момите и булките носят мартеници. Децата ги връзват на дясната си ръка, а момите и булките на гушите си, като гердан. Това се прави за здраве - да са бели и червени, както мартеницата е направена от бял и червен конец. Смисълът на мартеницата е и да не урочасват. Мартениците се носят докато дойдат лястовиците и щъркелите. Щом се зададе първият щъркел, децата отиват при зелено дърво и на него връзват мартеницата. Тя се пази през цялата година. Дете, което има мартеничка, е запазено от лошите очи, затова такова дете свободно може да ходи по хора и седенки, без да се бои от уроки.
На други места пък, щом видят щъркела, слагат мартениците под камък, докато дойдат лястовиците. Щом дойдат и те, тия, които са сложили мартениците, повдигат камъка и, ако под него има червейче, децата ще са късметлии, ако пък намерят мравка - щеима овце, ако е бръмбарче - показва, че ще има биволи.
За да няма главня по житата, на 1 март не се слага на огъня черно котле. А за да омилостивят болестите, на някои места пекат пшеничени питки, които са много тънки и се наричат пенурки. Пенурките намазват с мед, топят ги във вода и ги разнасят на съседите. Тия питки се пекат в подници, нещо като тепсия, направена от пръст.
На 1 март има един обичай, който е свързан с чистотата на къщата. На тоя ден изнасят на двора всички дрехи, да ги види слънцето. Това се прави, за да бъде чиста къщата презгодината и да не се въдят бълхи. На някои места запалват метла и, като обикалят с нея из двора, викат:
"Вън, бълхи, вътре Марта".
Народът все пак, както виждаме, обича баба Марта, макар че тя понякога се сърди. Влезе ли веднъж вкъщи, влиза слънцето, топлината и чистотата. Това е радостното очакване на пролетта.
Баба Марта е добро същество, лесно омеква, стига хората да я почитат. Често пъти баба Марта раздава и щастие.
1 март е радостен ден за децата. Те знаят, че вече ще дойдат щъркелите и лястовиците и всеки ден гледат към юг, за да посрещнат първите предвестници на пролетта. Тогава детската дружина весело надава вик: "Щъркеле-въркеле! Тебе да боли глава, мен да не боли!"
И през цялата година няма да ги боли глава. Ще растат весели и засмени до идната пролет.
Йордан Стубел,
сп. "Българска реч", март 1938 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}