Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

От 1898 година до Балканската война лотарията е към Столична община, а след това - към държавата

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни. 

Днес ви предлагаме някои размисли и страсти из старите вестници по една актуална тема - лотария в България.

Първите опити за организиране на лотария в България датират още от времето на първото Пловдивско изложение през 1892 г., но организирана по модела на западноевропейските страни, лотарията съществува от началото на миналия век.

Сградата на "Славянска беседа" на ул. "Г. С. Раковски" в София - мястото, където се провежда първата лотария в България; в дъното - Военният клуб, 1910 г. Снимка: "Изгубената България"

За пръв път в България лотария е учредена през 1898 г. С Указ № 236, подписан от Княз Фердинанд и обнародван в "Държавен вестник" от 21 януари 1898 г., е утвърден Закон за учредяване на "Софийска градска класна лотария" с гаранция от държавата.

В дните преди провеждането на тази новост за младото българско Княжество, в пресата излизат предупредителни статии:

Софийската лотария

Тя си показа рогата. От колоните на вестници, от големи червени, сини и бели обявления залепени по видните места из улиците, тя се усмихва на населението и с най-ласкателни думи му обещава златни планини. Честита България, че я огря такова светло слънце! Сега не остава нищо друго освен да си продадем всичко, даже и шапките от главите и кондурите и цървулите от краката, и да се снабдим с билети от тази златна рудница, защото "сигурно" е за всекиго да спечели главната печалба, и в разстояние на шест месеца от 10 декември, България ще притежава един куп богаташи, между които и няколко милионери. Колко навременно е появлението на тази лотария! Тя нямаше да привлече върху си такова голямо внимание ако беше се въвела в други по-охолни години, когато търговията е развита и плодородието изобилно, защото в такъв случай, и с нея, и без нея. Но сега, когато търговията е мъртва, когато селяните са осиромашели до неимоверност и са принудени да продават чергите и ризите от гърба си, за изплащането на дългове и данъци - в тази крайна народна нужда, Софийската лотария се явява като балсам за раната и дъжд за сухата и безводна земя!

Реклама на първия тираж на лотарията от декември 1898 г.

Читателю, отваряй си очите! Да се вардиш от лотарията като от огън. Тя е един вид разбойничество по-майсторско и по-опасно от онова на едновремешните башибозуци, които немилостиво събличаха народа ни. Когато образованите народи, които са вкусили от отровните плодове на лотариите, със закон ги унищожават и забраняват, и налагат тежка глоба на всекиго, който би пратил лотарийни билети чрез пощата, България прави лотарията една легална институция. Това показва, че ний назадничествуваме, вместо да напредваме.

Още

Власт и мъст в минало несвършено време

Власт и мъст в минало несвършено време

По-страшна чума и по-голям деморализатор от лотарията не може да има за един народ. Ний се надеяме, че българският народ, който е прочут със своята спестовност, който още не е заразен до такава голяма степен, както някои други народи, от комарджилък и лотараджийство, ще покаже едно съвсем студено рамо на лотарията и ще ѝ ритне едно такова текме, щото да направи съществуванието ѝ в неразвратена България невъзможно, и по-скоро да изпрати у дома им разните немски спекуланти, които са дошли тука да богатеят по един лесен начин от бедния български народ. Твърде ни е приятно, че една част от пресата се е опълчила против тази холера, лотарията. Нека сега духовенството издигне мощния си глас и да предупреди паството си против злото, като му покаже, че духът на християнството е противен на всякакъв вид комарджилъци и лотарии.

.....

Онова, което най-много привлича лековерните и слабоумните да се надяват в лотариите, са големите кръгли суми. Обикновено ще вземат участие по-слабите хора, а те нямат търпение да слушат, камо ли да правят изчисления за шанса. Тези хора ще се увличат от "голямата печалба в най-щастливия случай: златни 500 000 лева." За жалост, този най-щастлив случай може да се представи едвам в 60 милиона случаи веднъж! Комуто кокошка е изпила ума, може да се надява и на това чудо! Обаче, такивата дълбоки мечтатели медицината изпраща в лудницата.

Но кому ще се падне тази печалба, може да попита наивният читател?

Тази печалба, т.е. "голямата в най-щастлив случай", както премията, както и другите големи печалби, обикновено ще си остават в коша неизтеглени. Това ще става не поради някаква недобросъвестност при тегленето или поради някаква магия, ами просто и чисто затова, че Лотарийното дружество всякога ще има най-големия шанс да прибира не само премията, но и останалите по-големи печалби.

С подобни сфери е изършено тегленето на печелившите номера.

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Лотарийното предприятие в случая напълно може да се сравни с Гражданския клуб, гдето най-застрахована е печалбата на клуба, който си прибира уема от всяка започната игра; подир това дохожда наемателят на клуба, и най-после самите играчи, които обикновено излизат оскубани. Заменете клуба с Лотарийното дружество, наемателя - с колектурите, и картожниците - с участниците в лотарията и аналогията ще бъде пълна. Разликата е само една - че ограбваният в случая е народът и то от чужденци, които, веднъж хванали корен като колектори, няма да закъснеят да пипнат в ръцете си и ония отрасли от търговията, които се намират в български ръце. Тази втора опасност е не по-малко важна от първата. Ето, где е интересът не само на целомъдрените и человеколюбиви хора, но особено и на разбраните търговци и производители у нас, да се съюзят и да работят с печатно и устно слово против това разорително предприятие.

В-к "Християнский свят", ноември 1898 г.

Въпреки критиките, подозренията и предупрежденията, подготовката за провеждането на първото теглене на лотарията тече трескаво и със стройна организация. Вестник "Мир" разказва:

"В четвъртък, на 10-й т.м., в големия салон на "Славянска беседа", публично ще се извърши първият тираж на Първата Българска класна лотария. За тая цел една особена комисия вчера е направила нужните за тиража приготовления. В големия салон на "Славянска беседа" се събраха двама комисари от Общинския съвет, двама членове на Управителния съвет на лотарията, вторий нотариус при Софийския окръжен съд и двама представители на колекторите, и в тяхното присъствие се напълниха двете тиражни колела. В едното се положиха номерата на 50 хил. билети от Първия клас на лотарията, а в друго едно по-малко колело - 1500 билета, които означават сумите на предвидените за Първата класа печалби. Всеки номер е завит в една особена гилза. Тази работа трая от 9 ч. преди пладне до 5 ч. подир обед. След това и двете колела се запечатаха с печата на Градския общински съвет, с печата на нотариуса и с печата на Управителния съвет и се пренесоха в една отделна стая без прозорци, вратата на която също така се запечата.

Дървени лотарийни топки и талони с номера

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Тегленето ще стане пред същата комисия, по следующия начин: ще се завърти голямото колело с номерата на билетите и едно дете ще изтегли една гилза. Един от комисарите ще отвори гилзата и ще прочете гласно номера на билета, който ще се провери от другите членове на комисията и ще се запише, след което изтегленият номер ще се наниже на един конец. След това по същата процедура ще се изтегли от малкото колело гилза с печалба, а тази изтегелена печалба се пада върху по-преди изтегления номер. По такъв начин ще се тегли, докато бъдат изтеглени 1500 номера и падающите се върху тях печалби."

В-к "Мир", 9 декември 1898 г.

Денят на тегленето настъпва. Хора от всякакви прослойки, мечтаещи за голямата печалба, с нетърпение очакват обявяването на печелившите номера. Вестник "Мир" осведомява:

"Днес е станал първият тираж на Софийската класна лотария. В него са били теглени всичко 1 500 печалби, на сума 89 900 лв. Процедурата на теглението бе привлекла в големия салон на "Славянска беседа" многобройна публика, която с натегнатост следеше хода на тиража. За поговорната любопитност на жените обаче трябва похвално да се отбележи, че между любопитната публика не е имало почти ни една жена. Събитието на деня беше теглението на голямата печалба от 30 000 лв., която се падна в 10,30 ч. преди пладне върху № 4493. За жалост, тази печалба отива в странство, а именно: едната половина в Русия, а другата - в Румъния.

Номерът на по-нататъшната голяма печалба, т.е. 5000 лв., е продаден в Шумен, 2000 лв. - в Русе, и пр."

В-к "Мир", 10 декември 1898 г.

А вестник "Свобода" допълва:

"На 10-й т.м. точно в 9,30 ч. преди обед, членовете от Управителния съвет на лотарийната компания, членовете от Градския общински съвет и нотариуса при Софийския окръжен съд бяха събрани в салона на "Славянска беседа", поставиха колелетата, които съдържаха печелившите и празни билети на масите. На масата при пълните и при празните билети бяха поставени по двама граждани, единият от тях да произнася номера с висок глас на интересующите се, както и на събраната многобройна и любопитна публика, а другият да наблюдава първия в правилността на длъжността му. Така също и на масата от празните билети се поставиха двама за същата цел.

Провериха се печатите, с които бяха запечатани колелетата и се скъсаха от нотариуса, с което се почна въртенето на колелетата за разбъркване на билетите.

Прочете се актът на всеослушание пред публиката от нотариуса, съставен на 7 декември по проверката и запечатването на колелетата.

Пощенска картичка

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Вторий път бидоха завъртяни колелетата за разбъркване на билетите и се започна ваденето на един билет от колелетата от нарочно доведените 9-10-годишни момиченца българчета.

Ваденето на билетите, а така също и другите формалности, се извърши много точно, само че разгласвачите много бързаха с прочитането номерата на билетите, така щото накараха както колекторите, така и интересуващата се публика да негодува против разпорежданията за неуместното бързане на разгласвачите."

В-к "Свобода", 18 декември 1898 г.

Хапливите забележки на родния печат не закъсняват:

Лотарията

На 10-ий декемврий станало първото тегление на Софийската класна лотария. Теглението станало, според някои вестници, при стечението на голяма публика. Твърде е вероятно, че всякой от присъствующите, който имаше билет, беше уверен, че на него ще се падне голямата печалба; а още по-вероятно е, че когато се изтегли последният билет, и ни един не спечели поне за "тютюн парасъ", студена пот изби всякого, и златните планини, които всички притежатели на билети бяха градили през последните три-четири месеца изчезнаха "яко дим".

Грешните левчета, които се прахосаха за купуване на билети от първото тегление, потънаха безвъзвратно в дълбоките джобове на лотарийното дружество. Вечна им памят! Колко ли ще сънуват за тях пострадавшите!

"Всякой втори билет печели!" По-голяма лъжа от тази, не вярваме да е казвал и прочутият Настрадин Ходжа. Нам се не верваше, че человеците могат да паднат толкова ниско, щото посред бял ден, чрез вестници и списания, да пускат такива дърти лъжи! Но това е факт.

Пощенска картичка

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

50 000 лозове (билети - бел.ред.), 25 000 печалби. Тъй като първото тегление е вече дело свършено, ний поканваме разните Хехтовци, Мехтовци, продавачи на билети, да напечатат, гдето са печатали обявленията си, 25-те хиляди спечеливши номера. Но едничкото нещо, което те могат да сторят е, да ни кажат, че от 50 000 разиграни лозове на 10 декемврий само 1500 печелят. Значи, ако всичките 50 000 лозове бяха продадени, само 1500 души спечелиха по нещо, а останалите 48 500 души изгубиха безвъзвратно парите си. Същото нещо ще се повтори и на второто тегление.

"Всякой, който подаде ръка на щастието" пусна левчетата си в джеба на лотарийните дружества, и който "отвори прозорците" - изхвръкнаха му паричките, за да ги не види во веки. Спечелиха онези, които не подадоха ръка, и не отвориха прозорците на лотарията. Защото всяка непохарчена пара е спечелена пара!

В-к "Християнский свят", януари 1899 г.

Пощенска картичка

От 1898 г. до Балканската война, лотарията е към Столична община, а след това - към държавата.

През 1922 г. възниква идеята за учредяване на Държавна лотария на България, но това се случва чак след 13 години, когато на 3 декември 1935 г. Министерският съвет приема Наредба закон за Българската държавна лотария. С царски указ от 2 януари 1936 г. за първи директор на лотарията е назначен д-р Петко Д. Петков - бивш помощник-кмет на Столичната община, като фактически от тази дата започва да функционира и Българската държавна лотария. Първият тираж на Държавната лотария се тегли на 5 април 1936 г. в салона на Военния клуб в София.

Лотариен билет за първия тираж на Държавната лотария, който се тегли на 5 април 1936 г.

През годините на Втората световна война, Държавната лотария преустановява своята дейност и е възобновена едва през 1958 г., когато с Указ на Президиума на Народното събрание се учредява Държавна парично-предметна лотария. През 1993 г., указът е изменен и допълнен със закон, който дава възможност да се провеждат и други видове лотарийни игри, а не само традиционна лотария с билети.

Лотариен билет от 1939 г.

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

През 1999 г., Парламентът гласува Закон за хазарта, по силата на който Държавната парично-предметна лотария придобива статут на държавно предприятие и се превръща в самостоятелно юридическо лице. Постъпленията от дейността ѝ, след приспадане на присъщите ѝ разходи, са предназначени за подпомагане на културата, образованието, здравеопазването и социалното дело.

През 2011 г. Държавната лотария преминава към Българския спортен тотализатор.

През първата половина на ХХ век различни обществени и браншови организации провеждат лотарии с цел набиране на средства за най-разнообразни цели - издигане на паметници, съграждане на църкви, построяване на съсловни домове, благотворителност, създаване на пенсионни фондове и много други.

Коментирай 0

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Сградата на "Славянска беседа" на ул. "Г. С. Раковски" в София - мястото, където се провежда първата лотария в България; в дъното - Военният клуб, 1910 г. Снимка: "Изгубената България"

Реклама на първия тираж на лотарията от декември 1898 г.

С подобни сфери е изършено тегленето на печелившите номера.

Дървени лотарийни топки и талони с номера

Пощенска картичка

Пощенска картичка

Пощенска картичка

Лотариен билет за първия тираж на Държавната лотария, който се тегли на 5 април 1936 г.

Лотариен билет от 1939 г.

Календар

Препоръчваме ви

Власт и мъст в минало несвършено време

Сляп слепия когато води, отиват и двамата в ямата...

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

"Хипнотизаторската власт на модата, която в основата си покрива наклона на съзнателен и подсъзнателен еротизъм, оголва телата и отгоре надолу и отдолу нагоре, даже тогава, когато това не търпи абсолютно никаква критика и отива в разрез с най-обикновените и безхитростни схващания", пише д-р Горанов през 1927 г.

Вече 119 години трамваен звън оглася софийските улици

На 14 януари 1901 г. в София тръгва първият трамвай и България се нарежда сред все още малкото европейски държави, които използват електрически градски транспорт

Никола Жеков - спорният генерал, фанатично влюбен в народа си

Навършват се 155 години от рождението на генерала от пехотата Никола Жеков

4 януари 1878 г.: Последният ден от 450 години тъги и неволи в София

Навършват се 142 години от освобождението на столицата

Провален коледен бал едва не влошава отношенията между България и Русия преди 111 години

Дни наред куриозната случка се обсъжда разгорещено из светските и дипломатическите среди