ТРЪПКИ
Пиянство и любов: Мисли и недомислия
Delirium tremens et delirium amans
Редактор : / 5310 Прочита 1 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
По повод днешния двоен празник ви предлагаме едно забавно четиво, публикувано във вестник "Здраве" в далечната 1885 година.
Честит празник! Трифон Зарезан или Свети Валентин, или и двете заедно!
Delirium tremens et delirium amans
Произхождение и причина. Произхождението на пиянството, както и на любовта, се крие в най-дълбока древност. Великият поклонник на любовта Хайне, се е мъчил напразно да изследва "кой е изнамерил целувката и кога?". А пък целувката се е появила заедно с любовта. Знаменитият лозар Хеленталер, понеже се съмнявал в преданието, че праотецът Ной е открил виното, мъчил се е да изнамери кой е открил най-напред опивателното питие, но и той тъй също не можал да сполучи в начинанието си.
От онова време, откогато се е изнамерило виното, се е развило и пиянството. Цивилизацията е изменила твърде много опивателните питиета, но във всичките се намира като основа алкохола. Знаменитият химик Хопе-Зайлер е доказал присъствието на спирта в нормалните органи (в мозъка, мускулите, черния дроб) на такива животни, които никога не са употребявали през живота си спиртни питиета. От такива случаи можем да заключим, че спиртът е потребен на организма тъй, както му е потребна и любовта. От много изследвания е намерено, че спиртът възбужда деятелност в пищеварителните органи и съставлява за болните важно хранително средство. Дружествата, които имат за цел безусловното въздържание от виното, не могат да сполучат, защото това е извънмерно, а пък мярката е нужна във всичко, а не само в едно пиене.
Любовта е потребна на организма, както и спиртът, а като всяка физиологическа потребност, тя, любовта, прави човека по-бодър, по-весел и въпреки че не е хранително средство, но пак умерява много потребности.
Вестник „Щурец“, февруари 1944 г.
Когато човек е обладан без мярка от любовта или когато употребява извънредно спирт, то с това пренася голяма вреда на своя организъм - отслабване на нервната система и в единия, и в другия случай. Вредното влияние на спирта върху организма произлиза от това, че щом той се внесе в утробата, впива се бързо в кръвта и произвежда в нервните клетки един вид изменение, следствието на което е опиванието.
Признаци. Ако спиртните питиета се употребяват умерено, т.е. в малки количества, то те възбуждат главния мозък и сърцето, и причиняват едно приятно усещание на всичкото тяло. Лицето се зачервява, очите се съживяват и захващат да блещят, мислите стават игриви, по-бързо и по-живо се изразяват. Человек в това състояние иска да се весели, да скача, да мърмори и да пее. У други хора, напротив, забелязва се необикновена сдържаност, сериозност, мълчание и съсредоточение. Но ако човек е научен да употребява често спиртните питиета, то той твърде мъчно може да живее без тях, а понякога даже това е невъзможно.
Празненство за Трифон Зарезан в градска пивница, 1928 г. Снимка: "Изгубената България"
Любовта произвежда почти същите явления. При срещането на две любими същества по всичкото тяло се разлива голяма сладост: сърцето почва да бие по-енергично (затова, види се, казват "Обичам от всичкото си сърце"); биенето на сърцето става по-често, лицето се зачервява, очите стават живи, речта по-бърза, с една дума - същата картина, която се представлява при употребление на спирта. Някои хора пак напротив, стават мрачни, сдържани и неприказливи. Колкото по-силно се развива любовта, толкова повече желанието за срещата на две любими същества става по-непобедимо. В някои случаи раздялата им става невъзможна и ако би тя да стане насилствена, то с това се нанася на организма голямо разрушение.
Ако в течение на много или малко време спиртът се употребява в излишно количество, или человек го напусне изведнъж, то много пъти настъпва състоянието, известно под името бяла треска (febris amoria или delirium amans).
Софиянци празнуват Трифон Зарезан, 30-те години на ХХ век. Снимка: "Изгубената България"
Когато в человека се развива силно чувството на любовта, или пък при развиването на това чувство, человек не може да види любимия си предмет, тогава настъпва състоянието, наречено любовна треска (febris amoris или delirium amans).
И двете състояния се характеризират със следующите явления: състоянието на духа става угнетено, сънят бива неспокоен и всякога прекъсван от страшни сънувания; често не се спи, а мяркат се въображаеми опасности, настъпват чудни изменения в характера, във вкуса и в привичките. Речта бива кратка, прекъсната, а понякогаж се явява мърморение. Сърцето и при двете състояния действува енергично и пулсът бива по-бърз. Много пъти от горните причини хората припадат, подлудяват, хвърлят се из прозорците, бесят се и въобще умират насилствено.
Изходът от болестта зависи от дълбочината на мъките и от силата на волята у болния. Има хора със силен характер, които могат по-лесно да претърпят тези болести и много пъти а в състояние даже да се запазят от тях и да не допуснат да ги сполетят.
Лекуванието бива много пъти сполучливо. Главната задача се състои в това да се достави на организма спокойствие и да му се набави или вино, ако отсъствието му е станало причина за болестта, или пък ако е влюбен, да се даде на человека възможност да се срещне с любимия си. От тези две лекарства, само първото може да се достави всякога. Само това е разликата между опиванието и любовта.
В-к "Здраве", октомври 1885 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}