Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

ОЙ, ЛАЗАРЕ

Изгубената България: Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!

Лазаровден през обектива на "Изгубената България"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Лазаровден е! В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според българската народна традиция Лазаровден, или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. 

Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин. Честит празник!

За народните обичаи на Лазаровден в първите десетилетия на миналия век разказват видният етнограф и фолклорист Христо Вакарелски и Райна Костенцева - автор на книгата "Моят роден град София".

Лазарки - градски момичета, облечени в носии за лазаруване, 20-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Дългите седемседмични Велики пости, падащи се обикновено през ранната, а често закачащи и от по-напредналата пролет, са забележителни не само със строгия пост, но и с възбрана на главните забави и веселия на народа. Така, през тях е забранено да се играят хора́, да се пеят песни, да свирят свирки, гайди, да стават веселби. За тържества като сватби, годежи и други подобни и дума не може да става. В празници момите и момците се събират по хорищата и прекарват времето си в разговори и други по-тихи развлечения - игри като "пръстен", "пчели", "кюпове". Но младите сърца не могат да останат безчувствени към все повече развиващата се и от ден на ден все по-хубава природа. Най-напред, те не могат да останат затворени вкъщи. Излизат на хорището, но разбира се, и там не могат току тъй да стоят със скръстени ръце, затова устройват уж по-тихи забави. Но при всичката пролетна обстановка съвсем мълчешком не може да се играе, когато са тъй много на едно място. По една необходимост се появява в тия игри песента, защото тя изразява най-добре - след хорото и скачането - един кипящ, събуждащ се живот. Пеенето, като потребност на човешката душа, се оказва по-могъщо от наложените възбрани и се налага.

Лазарки

През Велики пости хоро не се играе, но в известни дни се играе като "обичайно" хоро. Дните през тези пости на които се пеят песни, па и хоро се играе, са Лазаровден, Връбница, понякога Св. 40 мъченици, па и някои неделни дни. Оттам обичаите носят названия "връбница", "лазаруване", и песните - "лазарски песни".

Лазарки - млади момичета в носии за лазаруване на Лазаровден в София, 30-те години на ХХ век

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Лазаруването е познато и запазено до днес по целия български край. Обикновено става в събота на Лазаровден и на Връбница, или пък и през двата дена. В много отношения то прилича на коледуването, като например по това, че по някои места две седмици по-рано се събират момичетата и разучават съответните песни и че тези песни също така са предназначени за хора от различни възрасти и положения, и за мъже и за жени. И трета една прилика е тази, че момичетата ходят на дружини и получават от къщите подаръци. Но разликите все пак са много по-големи.

Малки лазарки в София, 30-те години на ХХ век

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Интересно е, че, докато коледуванията се извършват най-вече или само от момчета, лазаруванията стават само с момичета; и тук те не само учат потребните песни, но се упражняват да играят и "да шетат", т.е. да умеят да си движат по-красиво ръцете при играта. Като коледарите и лазарките (така се наричат момите, които ходят този ден по село с песни) се разделят на "чети" или "клонове". Всеки "клон" си избира водачка, която някъде се нарича "кумица" или "кумача". Интересен е начинът, по който избират кумицата - чрез жребий: всяка мома слага свой залък хляб върху една бухалка. Тази бухалка спускат внимателно в реката, тъй щото залците да не се отметнат. Бухалката със залците отплува по течението и те следят докато се преобърне. И на която мома залъкът изпревари другите и отплува най-далече тя бива избраницата. Една от "клона" носи кошница, в която по къщите слагат яйца. В ръцете си игрохорките, като играят, държат по една бяла или червена кърпа, прегъната по диагонал на две, и като спрат, една от тях мята кърпичката на рамото на този, комуто са пяли, или на домакина, и той връзва в нея пари.

Лазарки, 30-те години на ХХ век

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

След като изходят селото, лазарките се прибират у "кумицата", разделят си яйцата и парите и се разотиват по домовете си.

Лазарските песни са твърде разнообразни по характер и по форма. Най-чести са късички любовни мотиви. Твърде интересни и характерни за лазаруванията са и песни с истинско пролетно съдържание, или пък за самата пролет, за буйния и всеобщ живот в нея. Всичкият шум, всичкото движение, цялата тържественост на пукналата се пролет са необикновено майсторски предадени.

Лазарки на село, 30-те години на ХХ век

Още

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Прави впечатление, че любовните песни надделяват, а от религиозните няма така постоянни мотиви по-специално "лазарски", както е при коледарските.

Характерно за тия песни е най-вече припяването "Ой, Лазаре" или само "Лазаре" в края или посредата на стиховете. В края на песните пак често се явяват стихове с благословии:

"Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!"

По такъв начин и с още няколко сравнения с коледните обичаи, лазаруванията се явяват като типични, чисто пролетни празници и обреди, при които онова, което е отгатвано в началото на годината, сега по-непосредствено се символизира, изразява се живо с игри и съответни в болшинството си любовни песни. В това отношение лазаруванията се явяват като разновидност от обредната игра през Великите пости "буенец", както и на "кумиченето" и "ладуването". Последните се играят и при други празници, особено на Гергьовден и Еньовден.

Христо Вакарелски, 1928 г.

Ритуалът по избиране на "кумица"

В спомените си за празника Лазаровден и как се е отбелязвал той в София, Райна Костенцева споделя:

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

"Предвеликденската неделя се наричаше Лазаров ден, или просто - Лазарица. Отпразнуването на този ден беше свързано със старинни обичаи. Тогава в града идваха много селски девойки да пазаруват. В древността този ден е съвпадал с честването на настъпващата пролет. Неделният ден преди Великден е стар празник и на цветята, поради което се наричаше Цветница - като символ на разцъфтяващата и раззеленяващата се природа. Но тъй като първи се раззеленяваха върбите, Лазаровден се наричаше още и Връбница. Всички, които носеха името на някое цвете, празнуваха имения си ден именно на Цветница.

Лазарки по време на танц, Кърджали, 40-те години на ХХ век

Цялата седмица се честваше и чрез игрите на лазарките. С тия свои игри и песни те славеха Лазар, когото Христос бил възкресил от гроба, затова денят се наричаше още Възкресение на Лазар. За да печелят пари, циганките също почнаха да лазаруват и да играят ориенталски танци.

Малки танцуващи лазарки

Още

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

По-възрастните моми лазарки украсяваха главите си с изкуствени цветя, а също и с теменужки, които през този сезон започваха да цъфтят. На челата си носеха бели венчета от мъниста или сърмени прочелници, нашити с ластунки и разноцветни мъниста. Иззад ушите, към гърдите надолу окачваха нанизи от ситно зашити малки парички и от изкусно нанизани на китчици бели мъниста, а на върха на главата си прикрепваха буйно снопче коило с боднато в средата му пауново перо. От коилото надолу по гърба се разстилаше богато украсен косичник, плитки, накитени със сребърни пари, разноцветни книжни цветя и обагрени пухкави перца. Сребърните лазарски накити, наречени "цали", се предаваха от майка на дъщеря и се носеха само на Лазаровден. С танците, придружени с пеене, се пожелаваше щастие и плодородие.

Деца, облечени в носии на лазарки пред училище, Шумен, 1930 г.

Ето една от песните на малките лазарки, които пееха в деня на Лазар тук, в града:

"Разтвори се гора, вода -
да преминат малки моми,
да потрошат криви пера,
криви пера паунови,
на три места прековани,
на четири позлатени."

Натъкмени и пременени, големите селски лазарки се явяваха и на събора на така наречената Разтурна неделя - Томина неделя (първата неделя след Великден), който ставаше в махала Банишора - там, където се намираше "Майчин дом". С него на Томина неделя се приключваха великденските събори."

Момиче, облечено в носия на лазарка, село Бояна, 1941 г.

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 2

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Лазарки - градски момичета, облечени в носии за лазаруване, 20-те години на ХХ век

Лазарки

Лазарки - млади момичета в носии за лазаруване на Лазаровден в София, 30-те години на ХХ век

Малки лазарки в София, 30-те години на ХХ век

Лазарки, 30-те години на ХХ век

Лазарки на село, 30-те години на ХХ век

Ритуалът по избиране на "кумица"

Лазарки по време на танц, Кърджали, 40-те години на ХХ век

Малки танцуващи лазарки

Деца, облечени в носии на лазарки пред училище, Шумен, 1930 г.

Момиче, облечено в носия на лазарка, село Бояна, 1941 г.

Календар

Препоръчваме ви

Владимир Мусаков - един от погубените таланти на България

За писателя, за който Вазов пише: "Жалко за такъв хубав талант", се знае твърде малко, защото той загива на фронта по време на Първата световна война, ненавършил още 29 години. На 28 септември се навършват 104 години от неговата смърт.

Александър Малинов: Оставка ли, или независима България?

112 години независима Трета българска държава

Улпия Сардика, Сердика, Триадица, Средец - откъде произхождат наименованията на днешна София

Петото, последно и днешно название на столицата София има голяма история, разказва д-р Никола Радев

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Нека всички, които почват новата година, да повторят заедно с Данте: Младежо, изгони от себе си мързела и твоята съдба ще бъде такава, каквато си я направиш

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

Екзотични наставления за къпане от (не)далечното минало

Невероятно наистина, но факт: 300 души на Черния връх

125 години от първото организирано изкачване на Черни връх