Лазаровден е! В календара на християнската църква празникът е свързан с един от най-вълнуващите евангелски сюжети - възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Йерусалим.

Според българската народна традиция Лазаровден, или Лазарица, Лазарова събота, е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. 

Днес имен ден празнуват Лазар, Лазарка, Лазарин. Честит празник!

За народните обичаи на Лазаровден в първите десетилетия на миналия век разказват видният етнограф и фолклорист Христо Вакарелски и Райна Костенцева - автор на книгата "Моят роден град София".

Лазарки - градски момичета, облечени в носии за лазаруване, 20-те години на ХХ век

Още

Минало несвършено: Жената е всякога на власт и винаги се държи опозиционно

Дългите седемседмични Велики пости, падащи се обикновено през ранната, а често закачащи и от по-напредналата пролет, са забележителни не само със строгия пост, но и с възбрана на главните забави и веселия на народа. Така, през тях е забранено да се играят хора́, да се пеят песни, да свирят свирки, гайди, да стават веселби. За тържества като сватби, годежи и други подобни и дума не може да става. В празници момите и момците се събират по хорищата и прекарват времето си в разговори и други по-тихи развлечения - игри като "пръстен", "пчели", "кюпове". Но младите сърца не могат да останат безчувствени към все повече развиващата се и от ден на ден все по-хубава природа. Най-напред, те не могат да останат затворени вкъщи. Излизат на хорището, но разбира се, и там не могат току тъй да стоят със скръстени ръце, затова устройват уж по-тихи забави. Но при всичката пролетна обстановка съвсем мълчешком не може да се играе, когато са тъй много на едно място. По една необходимост се появява в тия игри песента, защото тя изразява най-добре - след хорото и скачането - един кипящ, събуждащ се живот. Пеенето, като потребност на човешката душа, се оказва по-могъщо от наложените възбрани и се налага.

Лазарки

През Велики пости хоро не се играе, но в известни дни се играе като "обичайно" хоро. Дните през тези пости на които се пеят песни, па и хоро се играе, са Лазаровден, Връбница, понякога Св. 40 мъченици, па и някои неделни дни. Оттам обичаите носят названия "връбница", "лазаруване", и песните - "лазарски песни".

Лазарки - млади момичета в носии за лазаруване на Лазаровден в София, 30-те години на ХХ век

Още

По-добре да си баем да не ни среща мечката, отколкото - да не ни яде, когато я срещнем

Лазаруването е познато и запазено до днес по целия български край. Обикновено става в събота на Лазаровден и на Връбница, или пък и през двата дена. В много отношения то прилича на коледуването, като например по това, че по някои места две седмици по-рано се събират момичетата и разучават съответните песни и че тези песни също така са предназначени за хора от различни възрасти и положения, и за мъже и за жени. И трета една прилика е тази, че момичетата ходят на дружини и получават от къщите подаръци. Но разликите все пак са много по-големи.

Малки лазарки в София, 30-те години на ХХ век

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Интересно е, че, докато коледуванията се извършват най-вече или само от момчета, лазаруванията стават само с момичета; и тук те не само учат потребните песни, но се упражняват да играят и "да шетат", т.е. да умеят да си движат по-красиво ръцете при играта. Като коледарите и лазарките (така се наричат момите, които ходят този ден по село с песни) се разделят на "чети" или "клонове". Всеки "клон" си избира водачка, която някъде се нарича "кумица" или "кумача". Интересен е начинът, по който избират кумицата - чрез жребий: всяка мома слага свой залък хляб върху една бухалка. Тази бухалка спускат внимателно в реката, тъй щото залците да не се отметнат. Бухалката със залците отплува по течението и те следят докато се преобърне. И на която мома залъкът изпревари другите и отплува най-далече тя бива избраницата. Една от "клона" носи кошница, в която по къщите слагат яйца. В ръцете си игрохорките, като играят, държат по една бяла или червена кърпа, прегъната по диагонал на две, и като спрат, една от тях мята кърпичката на рамото на този, комуто са пяли, или на домакина, и той връзва в нея пари.

Лазарки, 30-те години на ХХ век

Още

Лотарията преди и сега: Честита България, че я огря такова светло слънце!

След като изходят селото, лазарките се прибират у "кумицата", разделят си яйцата и парите и се разотиват по домовете си.

Лазарските песни са твърде разнообразни по характер и по форма. Най-чести са късички любовни мотиви. Твърде интересни и характерни за лазаруванията са и песни с истинско пролетно съдържание, или пък за самата пролет, за буйния и всеобщ живот в нея. Всичкият шум, всичкото движение, цялата тържественост на пукналата се пролет са необикновено майсторски предадени.

Лазарки на село, 30-те години на ХХ век

Още

Пиянство и любов: Мисли и недомислия

Прави впечатление, че любовните песни надделяват, а от религиозните няма така постоянни мотиви по-специално "лазарски", както е при коледарските.

Характерно за тия песни е най-вече припяването "Ой, Лазаре" или само "Лазаре" в края или посредата на стиховете. В края на песните пак често се явяват стихове с благословии:

"Колко шума по гората, толко здраве на таз къща!"

По такъв начин и с още няколко сравнения с коледните обичаи, лазаруванията се явяват като типични, чисто пролетни празници и обреди, при които онова, което е отгатвано в началото на годината, сега по-непосредствено се символизира, изразява се живо с игри и съответни в болшинството си любовни песни. В това отношение лазаруванията се явяват като разновидност от обредната игра през Великите пости "буенец", както и на "кумиченето" и "ладуването". Последните се играят и при други празници, особено на Гергьовден и Еньовден.

Христо Вакарелски, 1928 г.

Ритуалът по избиране на "кумица"

В спомените си за празника Лазаровден и как се е отбелязвал той в София, Райна Костенцева споделя:

Още

Минало несвършено: Къси роклички и тънки чорапчета в студовете

"Предвеликденската неделя се наричаше Лазаров ден, или просто - Лазарица. Отпразнуването на този ден беше свързано със старинни обичаи. Тогава в града идваха много селски девойки да пазаруват. В древността този ден е съвпадал с честването на настъпващата пролет. Неделният ден преди Великден е стар празник и на цветята, поради което се наричаше Цветница - като символ на разцъфтяващата и раззеленяващата се природа. Но тъй като първи се раззеленяваха върбите, Лазаровден се наричаше още и Връбница. Всички, които носеха името на някое цвете, празнуваха имения си ден именно на Цветница.

Лазарки по време на танц, Кърджали, 40-те години на ХХ век

Цялата седмица се честваше и чрез игрите на лазарките. С тия свои игри и песни те славеха Лазар, когото Христос бил възкресил от гроба, затова денят се наричаше още Възкресение на Лазар. За да печелят пари, циганките също почнаха да лазаруват и да играят ориенталски танци.

Малки танцуващи лазарки

Още

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

По-възрастните моми лазарки украсяваха главите си с изкуствени цветя, а също и с теменужки, които през този сезон започваха да цъфтят. На челата си носеха бели венчета от мъниста или сърмени прочелници, нашити с ластунки и разноцветни мъниста. Иззад ушите, към гърдите надолу окачваха нанизи от ситно зашити малки парички и от изкусно нанизани на китчици бели мъниста, а на върха на главата си прикрепваха буйно снопче коило с боднато в средата му пауново перо. От коилото надолу по гърба се разстилаше богато украсен косичник, плитки, накитени със сребърни пари, разноцветни книжни цветя и обагрени пухкави перца. Сребърните лазарски накити, наречени "цали", се предаваха от майка на дъщеря и се носеха само на Лазаровден. С танците, придружени с пеене, се пожелаваше щастие и плодородие.

Деца, облечени в носии на лазарки пред училище, Шумен, 1930 г.

Ето една от песните на малките лазарки, които пееха в деня на Лазар тук, в града:

"Разтвори се гора, вода -
да преминат малки моми,
да потрошат криви пера,
криви пера паунови,
на три места прековани,
на четири позлатени."

Натъкмени и пременени, големите селски лазарки се явяваха и на събора на така наречената Разтурна неделя - Томина неделя (първата неделя след Великден), който ставаше в махала Банишора - там, където се намираше "Майчин дом". С него на Томина неделя се приключваха великденските събори."

Момиче, облечено в носия на лазарка, село Бояна, 1941 г.

Снимки: "Изгубената България"