Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Минало несвършено: Наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие

На 21 ноември честваме Деня на християнското семейство - Въведение Богородично

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни. 

В Деня на християнското семейство ви предлагаме наставления и съвети за семейно щастие отпреди столетие.

Още

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

Местният вот преди и сега: Всички сеят, без да месят!

"Дом" е една измежду най-светлите думи. "Истински дом" - това е едно от най-чистите и святи места. То е Светая светих, където човек се опазва от всички световни опасности и смущения. То е място за почивка, където умореният от дневния труд и грижи се връща вечер, за да поднови силите си за борбата и грижите, които носи новият ден. То е място, където любовта учи своите уроци, където животът се дисциплинира и усилва, където характерът се оформява. От домашния живот произтича общественият живот, подобно на река, образувана от хиляди поточета.

Сватбена фотография на младоженци от Търново, около 1890 г.

Всякой человек принадлежи на известен дом или е глава на свой собствен дом. Както един само инструмент в оркестъра, фалшиво нагласен, разваля цялата музика и дращи в ушите на слушателите, така и един нехармоничен живот в семейството разваля съвършенството на любовната музика в него. Всякой член на фамилията, следователно, трябва да внимава да не е този фалшив тон.

Семеен портрет, неизвестно къде, края на XIX век

Още

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Минало несвършено: "Оти на софийския герб има изографисано женско?"

Има много нещастни женитби. Има много фамилии, които живеят в къщи, обаче, криво би било да ги наречем домове. Не е церемонията при венчанието, която създава дома, нито пък обещанията, клетвата, пръстенът, нито пък думите на свещеника: "Това, което Бог е съчетал, человек не бива да разлъчва", нито благословението, произнесено над двойката. Защото истинската радост и щастие не дохождат от големите форми и церемонии. То дохожда само тогаз, когато за него се е планирало от по-рано, за него се е живяло, давано е жертви, принесени са молитви и много често се е страдало.

Семейство от Пазарджик, края на ХIX век

Изборът трябва да стане разумно и обмислено, иначе не може да има щастлив дом. Болезнено и чувствително е разрешението на въпроса за женитбата, защото само една малка и непредвидена погрешка хвърля често пъти дебела сянка върху бъдещия живот. Колко блестящи кариери са били осуетени по причина на глупав избор при женитбата!

Семейство от Софийско, края на XIX век

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

Да предположим, че изборът е направен внимателно. Щастливата двойка е вече в новия си дом. Той може да е голяма, красива къща, с богати мебели, скъпи картини и всички други изящества на богатството; или пък една малка къща, с евтини и прости мебели, домашно изработени черги, без каквито и да било украшения в стаите. Малко важи големината на къщата и това, което тя съдържа, защото тези мъртви неща не донасят щастието. Хората, които обитават къщата, са едничките зидари на своето щастие и радост и те са единствените, които го пропъждат.

Сватба в село Бояна, Софийско, началото на ХХ век

Мъжът играе известна роля в дома. Той трябва да бъде преди всичко човек. Не всякой, който се жени, мисли за отговорностите, с които се нагърбва, когато взима младото момиче от дома на родителите ѝ, където майчина и бащина любов са бдели над нея, където грижливо е била пазена в най-топлото гнездице на света, и я завежда в нов дом, където само неговата любов ще бъде единствената ѝ закрила.

Млада семейна двойка, облечена в шопски носии с елементи на градско облекло, началото на ХХ век

Още

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Изгубената България: Когато бабите и дядовците ни са били деца

Никой мъж не е годен да стане съпруг, ако преди всичко той не е добър. Не важи колко той е богат, велик, способен или лъскав. Важното е дали той е човек с достойнства; ако не, то той не е достоен да вземе под своя грижа и закрила един нежен, любящ живот. Разбира се, че той трябва да обича своята другарка - без любов няма истинска женитба и следователно, разните церемонии са празни и голи формалности. Доволно светът е чел и слушал морали за жената и какви средства трябва да употребява, за да спечели и привлече своя мъж, като запази очарователността си всред грижите, мъчнотиите и скърбите. И право е това, обаче не подлежи ли мъжът на същите тези изисквания?

Портрет на семейство от София, началото на ХХ век

Още

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Велика събота е, в очакване на Възкресение! Отново и отново...

Но, любезното и галено отнасяне, колкото и желателно да е то, не е единственото нещо, което мъжът трябва да притежава, за да помогне на щастливото изграждане. Защото животът не е само сантименталности и не може да се живее с амброзия. Щастието трябва да е сложено на съвсем практични основи. Мъжът трябва да бъде искрен, достоен, смел, щедър, той трябва да е такъв, щото една благородна жена да може да се респектира от него през целия си живот. Той трябва да бъде още трезвен, въздържател. Никой мъж, който се връща вкъщи пиян или пък само сегиз-тогиз се понапива, не може да донесе радост и щастие на своята жена, която е поверила целия си живот в неговите ръце. Той трябва да бъде мъж с чист и неопетнен живот, чийто характер не е подозрителен, чието име всякога ще бъде чест и гордост на дома. С други думи, мъжът има голям дял в съграждането на щастлив дом.

Заможна и многобройна българска фамилия от началото на ХХ век

Още

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Парламентарни скици: Не гледай какво върши попът, а какво говори

Съпругата тоже не е без отговорности. Изпълнението на домакинските длъжности, ако и да са твърде прозаични по състав, са важни фактори за създаване на семейно щастие. Жената, съпруга, трябва да бъде тъкач, а не паразит. С други думи, тя е или такава, която втъкава и изплита съдбата на мъжа или пък живее и чака той да създаде щастие за нея. Там където съществува истинската вярна съпруга, там се намира щастливият дом, там е Раят на земята. Не важи дали нейният покрив са звездите или светулката е огънят, който я топли. През нощния мраз - домът е там, където е тя.

Семейство от село Кадъкьой - сега град Стражица, 1900 г.

Още

От "Изгубената България" с любов (галерия)

От "Изгубената България" с любов (галерия)

Домът е истинското царство на жената. Тя може по разни начини да бъде полезна и на обществото, само ако това не ѝ попречи тя да пренебрегне длъжностите, които я чакат вътре в дома. И ако мисли, че трябва да се откаже от известни задължения, то не бива да са задълженията на дома, защото нейният дълг е първом към дома. До голяма степен жената държи в ръцете си щастието и благоденствието на всички, които се намират в това гнездо. Най-добрият, благородният, тихият, щедрият мъж е безсилен да развесели и ощастливи семейното огнище, ако жената не е в пълния смисъл на думата, негова истинска помощница и крепителка в бурния живот. Нейният нрав създава атмосферата в дома, ръцете ѝ ваят красотата му, сърцето ѝ ражда любовта. В края на краищата, такъв един живот е толкова ценен, възвишен, божествен, щото никоя жена, която е била призвана да стане съпруга, не е считала нищо по-велико от това да бъде светлина, радост, благословение, вдъхновение за един дом. Жената, която прави един хубав и приятен дом, основавайки го на любов, молитва и чистота, върши нещо по-добро от каквото и да е друго, което нейните ръце могат да извършат.

Портрет на заможно семейство от София, 1910 г.

Нещастни са някои бракове. Как могат съпругът и съпругата да живеят щастливо в семейния живот? Семейното щастие е един урок, който трябва да бъде научен. Не могат два живота, доведени в такова тясно отношение, да бликат в един без себедисциплиниране. Женитбата е един добър акт за много години. Ние не се женим всякой ден, а само еднъж.

Заможно семейство от Сливен с градско облекло, 1911 г.

Понякога трябва дълго време за оженената двойка да научи урока за щастливо наедно живеене. Те се обезсърчават, защото любовта им не доставя съвършено щастие още в първия ден. Всякога си струва да се научи урокът. Мраморът трябва да се губи, когато образът расте. Трябва да има доста окастрюване в двата живота; трябва да има отстъпчивост, себеотказване, себесдържливост, когато те се учат да живеят по-скоро един живот, отколкото два. Любовта е всякога дисциплина. Любовта деспот ли е? Не. Любовта служи, тя не търси своето си, тя желае не да ѝ служат, но да служи; тя не изисква внимание, похвала и почести; по-скоро тя търси да послужи, да даде, да почита.

Семейство от Пловдив, 1912 г.

Едно истинско женско сърце жадува за нежност. То се наранява от горчиви думи, от студенина, от остра критика, от нетърпение, от пренебрегване. Любовта жадува за своя дневен хляб и нежност. Никой мъж не бива да отказва на жена си дори малките неща, които ѝ причиняват приятности и удоволствие всред занятите и мрачни дни.

Младоженци, Търново 1915 г.

Още

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Трифонясване: Мисли и недомислия (галерия)

Има и други елементи, които влизат в състава на дома. Едни измежду благословенията, които доставят щастие, са децата, които дохождат със своя сладък живот и свята радост. Децата искат грижа, труд, жертви и много пъти костват болки и скръб. Но пак благословенията, които донасят в един истински дом, хиляди пъти надминават грижите и страданията. Свят е онзи час в дома, когато бебе се роди, и се сложи в обятията на младите майка и баща. Това е последният печат върху тяхната любов, последното благословение на венчалната церемония. То сваля благоухания от небето, носейки го след себе си в дома на земята. Няма по-дълбока и чиста радост, изпитана в този свят, от радостта на истинни родители при рождението на първото им дете. Много от по-послешните радости в дома се внасят от децата. Те са велико благословение за родителите. Често пъти те учат много по-велики уроци, отколкото те сами са научени. Ние казваме, че учим децата си, но и те учат нас тоже, ако ние мислим за тях както трябва - като за безсмъртни същества, дошли от Бога да бъдат приготвени от нас за живота.

Младо семейство от Орхание (Ботевград), 1915 г.

Една истинска майка е една от най-святите тайни на домашното щастие. Бог изпраща много хубави неща в този свят, много благородни дарове, но няма благословение по-богато от това, което Той дава чрез майката, която е научила урока на любовта толкоз добре, колкото е разбрала значението на своето свято призвание.

Село Варвара, семейство с мобилизиран във войната, 1917 г.

Още

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Гласове от миналото: Само със спомена за нашите мъртви будители ли ще се задоволим?

Един баща тоже трябва да е благословение за дома. Модерната тенденция да се тури върху жената и майката всичката отговорност за изграждане на дома и неговото щастие, не е възприета от християнското учение. Божествената заповед за изграждане на дома и възпитание на децата е дадена главно на човека, което значи заедно и на съпруга, както и на съпругата. Той не може да избегне отговорността, неговото положение, като глава на фамилията, му налага тази длъжност. Освен това, не е кавалерско, щото един мъж да стовари всичко върху оная, която той зове "по-слаб съсед". Ако неговата жена е слаба, а той як, нека помни, че е привилегия и длъжност на силния да носи тежкия дял от житейския товар.

- Семейство от Пазарджик, 20-те години на ХХ век

Нека живеем повече за нашите домове, да имаме повече любов един към друг. Нека спрем да критикуваме, да си противоречим един на друг. Нека бъдем по-търпеливи към грешките на другия. Нека не задържаме благите и любезни думи, които съхраняваме в сърцата си, за да не би един ден да бъде късно. Скоро раздялата ще дойде. Един от двойката ще стои при гроба на другия. Тогава всяка горчива дума изказана, всяка любовна длъжност неизвършена ще легне като тежък камък върху сърцето.

сп. "Християнский свят", април-май 1913 г.

Вдовица, чийто мъж е загинал във войната, и нейните дъщери с портрета му, началото на 20-те години

Семейна двойка, Русе, 20-те години на ХХ век

Няколко поколения от семейство в село Наречен, 1929 г.

- Сватба на каракачани в Родопите, 1930 г.

Кърджали, семеен обяд на чардака, 1931 г.

Българско семейство в типични родопски носии, 1932 г.

Варна, семейство пред бюфета (казиното) на морските бани в морската градина, 30-те години на XX век

Семейство от София на излет със семейния автомобил Кадилак (1932 Cadillac Roadster), 30-те години на ХХ век

Семейство на екскурзия с велосипеди, 1934 г.

Поручик и семейството му, заснети на тържествата по случай присъединяването на Южна Добруджа, София пл. “Св. Неделя”, 1940 г.

Авиатор с жена си и новороденото им дете, Бургас, 1943 г.

София, семейство на разходка из града, 50-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 10

1/1

Снимка: "Изгубената България"/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Сватбена фотография на младоженци от Търново, около 1890 г.

Семейство от Пазарджик, края на ХIX век

Семеен портрет, неизвестно къде, края на XIX век

Семейство от Софийско, края на XIX век

Сватба в село Бояна, Софийско, началото на ХХ век

Млада семейна двойка, облечена в шопски носии с елементи на градско облекло, началото на ХХ век

Портрет на семейство от София, началото на ХХ век

Заможна и многобройна българска фамилия от началото на ХХ век

Семейство от село Кадъкьой - сега град Стражица, 1900 г.

Портрет на заможно семейство от София, 1910 г.

Заможно семейство от Сливен с градско облекло, 1911 г.

Семейство от Пловдив, 1912 г.

Младоженци, Търново 1915 г.

Младо семейство от Орхание (Ботевград), 1915 г.

Село Варвара, семейство с мобилизиран във войната, 1917 г.

- Семейство от Пазарджик, 20-те години на ХХ век

Вдовица, чийто мъж е загинал във войната, и нейните дъщери с портрета му, началото на 20-те години

Семейна двойка, Русе, 20-те години на ХХ век

Няколко поколения от семейство в село Наречен, 1929 г.

- Сватба на каракачани в Родопите, 1930 г.

Кърджали, семеен обяд на чардака, 1931 г.

Българско семейство в типични родопски носии, 1932 г.

Варна, семейство пред бюфета (казиното) на морските бани в морската градина, 30-те години на XX век

Семейство от София на излет със семейния автомобил Кадилак (1932 Cadillac Roadster), 30-те години на ХХ век

Семейство на екскурзия с велосипеди, 1934 г.

Поручик и семейството му, заснети на тържествата по случай присъединяването на Южна Добруджа, София пл. “Св. Неделя”, 1940 г.

Авиатор с жена си и новороденото им дете, Бургас, 1943 г.

София, семейство на разходка из града, 50-те години на ХХ век

Сватба в град Козлодуй, 1974 г.

Календар

Препоръчваме ви

ПоДИР 30 години: Show Must Go On

Рухна ли реално Желязната завеса, или ни стига, че свободното пътуване ни прави "равни" с цивилизования свят?

Генерал Пантелей Киселов помита 40-хилядна румънска армия с атака "На нож!"

Останал в историята като Победителят при Тутракан, доблестният командир участва в четири войни и служи вярно и достойно на българската армия в продължение на 40 години. На 14 октомври се навършват 92 години от смъртта му.

140 години столица на България - история в снимки

На 3 април (22 март ст. ст.) 1879 г. Учредителното събрание в Търново обявява София за столица на България

Вечна памет на героите: Когато опълченците и руските ветерани празнуваха заедно (галерия)

"Тържественият звук на големите камбани на храма на "Александър Невски" отеква в околните балкани и достига до чукарите на Арабаконак и Шиндарника, откъдето дойде навремето свободата на престолния град", разказва Иван Николаев, 50 години след Освобождението на България