В деня за почит на св. Николай Мирликийски Чудотворец - покровител на моряците, рибарите, пътешествениците, търговците и банкерите, ще ви върнем назад във времето, преди повече от 90 години, и ще ви разкрием колоритната картина на созополското рибно тържище и ежедневието на местните риболовци.

Едничкият български курортен град, шумният живот в който не спира и след приключване на летния сезон, е крайморският град Созопол. Докато през лятото градът живее на плажа, из островите и по скалистия бряг, през есента и зимата неговият живот се пренася на кея и в кръчмите.

Рибари и техните семейства окачат риба за сушене на чирози, Созопол около 1900 г.

Още

Ах, морето! Мисли и недомислия отпреди 130 лета (галерия)

На кея пристигат изпратените с големи надежди аламани (1) с гъргъри (2) и грибове (3). На кея пристигат отишлите "на воля" при даляните мауни (4). Тук чакат в напрегнато състояние, както производители и търговци, така и гемиджии, работници, работнички, зрители. На кея се произвежда също така и търгът на уловената риба.

Созопол, рибари събират изсушените чирози от скалите, 20-те години на ХХ век.

Още

За родните курорти в минало несвършено време: Алчни сме, ненаситни сме!

От няколко дни започна ловитбата на скумриите. Последните едва дочакаха да се приберат техните най-големи противници лакердата и паламудът, и започнаха да навестяват даляните. Тия капани са направени от 100-200 метра дълги мрежи, устроени на принципа на лабиринта и изпречени по предполагаемия път на пасажната риба. Попаднала веднъж в тоя капан, рибата не може да се върне. Тя не може да слезе и надолу, защото в края на лабиринта е поставено дъно, пак от мрежа. Когато това дъно се изтегли на повърхността, рибата се сервира върху него като на тепсия. Такава една "торба" може да поднесе само при едно изваждане 10-15 хиляди парчета. Тука разправят, че имало случаи, в торбата да попаднат по няколко десетки хиляди риби, които скъсвали и най-здравите мрежи. Страхувайки се, може би, от такова "нещастие", далянджиите отиват "на воля" всеки два часа и прибират рибата. Те много често намират мрежите изпокъсани и торбите празни, но това са извършили не слабите скабрици (5), а немирните и лакоми делфини, които не позволяват сякаш да ги лишават с част от техните любимки.

Созопол, пристанището и Рибарското училище - в дъното, след 1927 г.

Още

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Друг начин за ловитба на пасажна риба са гъргърите: две мрежи, натоварени в две лодки, с които отиват навътре в морето и гонят рибата. Щом я забележат, съединяват двете мрежи и отдалечавайки една от друга лодките, спущат до 200-300 метра дълга стена, широчината на която достига почти до дъното на морето. Обграждат след това рибата, свързват долния край на мрежата и образуват по тоя начин нещо като корито. След като изгребат уловената риба, започват да следят друга. С гъргърите излизат обикновено нощно време. "Капитаните" стоят върху кръгли дъски, заковани близо до върха на мачтите и следят. В тъмнината скумрията фосфорисцира и наблюдателите лесно откриват отделните стада.

Рибари от рибарска кооперация "България" на риболов, 20-те години на ХХ век

След като свършат с ловитбата, аламаните и мауните бързат да стигнат на кея. По настроението на лодкарите още отдалече може приблизително да се установи числото на жертвите.

Рибари с богат улов от черноморска скумрия, надписана: “Образцово риболовно стопанство Български черноморски риболовец”, вероятно 30-те години на ХХ век, неизвестно къде

Надписана: “Образцово риболовно стопанство Български черноморски риболовец”, вероятно 30-те години на ХХ век, неизвестно къде

Още

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Необикновено точен в това отношение е церберът на Созополското тържище - Варналията който произвежда търговете и без чието разрешение нито една рибка не може да отиде за вътрешността на Царството. Още лодките не спрели на брега и тенорчето на Варналията ще отекне по всички краища на малкия град: "Гооо...спода търговциййй... първоначална цена пет лева!". След като рибата се изсипе на пясъка, господа търговците напущат кафенетата, прибират броениците си и обграждат Варналията. А той, застанал тържествено на централно място зад купчината риба, вперил очи в най-едрата риба, енергично подхваща своята еднообразна погребална реч:

"Първи път 5 лв.! Първи път 5 лв.! Втори път 5 лв.! Първи път 5 и 10 лв.! Първи път 5 и 10 лв.! Втори път 5 и 10 лв.! Първи път..." и така продължава дотогава, докато след десетократно "втори път", с "Честито!" отсече "Трети път 6,30 лв. за Михал Михов". След като свърши речта си, Варналията се навежда бързо към рибата, хваща най-едрия екземпляр за опашката и спокойно се оттегля в своята барака, за да изчисли двата на сто за общината.

Созополски рибари кърпят рибарски мрежи, 30-те години на ХХ век.

Още

Първата в света жена – воден спасител е била във Варна

Дали при така произвежданите търгове се добива действителната цена на рибата, е съмнително. Богатите производители каквито са Рибарското училище, Рибарското дружество, риболовната кооперация "България", образувана от първия випуск на Рибарското училище, взимат сами участие в търговете и не изпущат своя лов на безценица. Но слабият мълчи, гледа и, ако търговците са картелирани, той едва ли ще получи надниците на своите работници. Това, разбира се, става твърде рядко, защото повечето от търговците са бивши моряци, които имат голяма голяма слабост към беднотията. Още повече, при продажбите из тоя край рядко дрънкат пари; на кредит се взема рибата от производителя, на кредит се пренася по морето, и на кредит, може би, се изпраща на другите търговци. На кредит не дава само Варналията, който събира 2 на сто за общината, и надзирателят по риболова, който събира 5 на сто "мерийно право" за фонда "Културни мероприятия", защото финансовият инспектор Сириус често съзерцава живота на шумното пристанище. Варналията казва, че бил по-доволен при тоя факултативен надзор, защото изпитвал "голямо отвращение към недоборите (6)".

Созопол, солене на скумрия

Месемврия (Несебър), рибари и граждани с уловена 210 килограмова риба, 1930 г.

Още

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

След като рибата мине в ръцете на търговеца, неговите колеги измъкват отново броениците си и отстъпват място на стотицата жени и моми, стари и нови жители на гр. Созопол. Те приклякват около купчината и започват да изкормват скумрията. Пред едното ѝ крило, с показалеца, те напипват нейния дроб и за един миг цялата вътрешност на рибата е изхвърлена. Бежанките не отстъпват вече на своите учителки гъркините и доста умело упражняват новия си занаят. Само за няколко минути целият куп от 10-15 хиляди парчета минават през техните пъргави ръце и се настаняват в чистите кошове, доставени от търговеца. Последният не плаща нищо за труда на чистачките. Те получават от него само вътрешността на скумрията. От нейните дробове, които децата на чистачките отнасят с гърненца в града, приготовляват така наречения "гароз", който на деликатесните пазари достига цената на черния хайвер.

Несебърски рибари с улова и семействата си, 30-те години на ХХ век

Свищов, рибари в река Дунав, 30-те години на ХХ век

Още

Историята на "Черната Богородица" в Несебър

При богата ловитба, търговете следват един след друг. Движението на кея се засилва. Струните на Варналията постепенно спадат и при последните наддавания гласът му почти не се чува. Цените са установени и той често прескача "втория път". Смущават го само някои редки екземпляра като акули, моруни и др., за които не знае откъде да почне. Жените се превръщат в същински машини. Моторите на гемиите непрекъснато бръмчат. Едни пристигат с празни кошове и сол, а други заминават претоварени за Бургас и Варна. Носачите едва пристъпват под пълните кошове. Всички приказват. И приказват на различни езици. Дори и латернаджията в такива дни по-силно върти ръчката на своята извехтяла латерна.

Мъж позира с уловена огромна риба, неизвестно къде, 30-те години на ХХ век

Още

Летен полъх от Варна: Снимки с бронзов тен от 1956-а

В такава залисия споменът за най-елементарната хигиена напуща огнището на българския риболов. Градските свине, възползвани от липсата на каквито и да било съоръжения при манипулацията с тия хранителни продукти, спокойно тъпчат между купищата с риба, завират си муцуните в ръцете на чистачките, надничат в кошовете и гърнетата, и често, често клъвнат от тях каквото Бог дал, спущайки по малко влага върху морските лакомства, предназначени за другите. Прогонят ли ги случайно от някоя купчина, те пренасят своето сътрудничество при по-залисани хора. И трябва да признаем, за нещастие, че тия животни рядко чуват зли приказки и лоши обноски, защото са собственост на обезпокояваните. А много малко усилия са нужни от страна на общинската управа, за да превърне тоя кът в образцово рибно тържище, да освободи санитарните власти из вътрешността от непрекъсната бдителност и много невинни търговци от значителни загуби. Същата има възможност да създаде условия за консервиране и на оная риба, която досега сме гледали през очите на чуждата валута, като сардели, аншоа и др.

Созопол, изглед от 30-те години на ХХ век

Панорамна снимка на стария Созопол, 30-те години на ХХ век

Още

За здравните навици в минало несвършено време

С настъпване на нощта работата на кея спира. Рибата е насолена, наредена в кошове и отправена с гемии за изходните гари Бургас и Варна. Но една малка част от нея, най-хубавата се прибира в Созопол. Семейните хора я занасят в дървените си къщурки, приготовляват я по най-разнообразни начини. Другата част се настанява по скарите на многобройните кръчми. През това време собствениците на даляните и гъргърите се разплащат със своите работници, едни спазарени на месец, а други на процент. Докато скумрията е на скарата, в кръчмите се чуват само тихи разговори, но щом същата се сдружи със сочните лимони и хубаво созополско вино, тесните и криви улички на града едва издържат гръмливите акорди на някоя "комитска" песен, докато утихнат късно след полунощ при уморените провиквания на местните и чужди веселяци.

В-к "Мир", декември 1927 г.

Снимки: "Изгубената България"

------------------------------

1, 4. алемани и мауни - видове рибарски лодки

2, 3. гъргъри и грибове - видове рибарски мрежи

5. скабрица - вид риба

6. недобор - непостъпили в касата или хазната плащания от данъци, дългове, кредити и др.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg