Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

НАШАТА БЪЛГАРИЯ

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Старото име на града - Месемврия, звучи като мелодия

Снимки: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Поредицата DIRectons този път ни отвежда в един от най-красивите градове на България - Несебър. Наш партньор в това пътешествие е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години. Разходката ни започва от Стария Несебър, навръх празника на града - 15-и август - Голяма Богородица, и след него.

И тази година, като всяка предишна, Несебър бе гъмжило от народ навръх Празника на Божията майка.

Снимка: Авторът

Ако предишните дни ви се е струвало, че туристите са малко, то на този ден имате чувството, че де-що има турист по Черноморието ни, е дошъл тук. Църквата "Св. Успение Богородично" е пълна с народ - всеки иска да се поклони на иконите.

Снимка: Авторът

Счита се, че в тази църква молитвите към Светата майка се чуват и сбъдват.

Снимка: Авторът

Неслучайно по традиция, на този ден много родители искат да кръстят децата си тук. В централната част на храма гъмжи от роднини на ревливи бебета. А навън оживлението се поддържа от традиционния курбан, който от известно време насам приготвя веселякът Ути Бъчваров. Знамето се вее, а Ути върти черпака и подканя опашката да не "разваля реда".

Снимка: Авторът

Такава е атмосферата вътре и вън от най-почитаната църква в Несебър.

Снимка: Авторът

Местните хора разправят много истории, свързани с нея, както и с една от най-мистериозните икони - тази на Черната Богородица. Единствената, след Иберската, на която Богородица е с черно лице. Всъщност, според специалисти, е нейно копие.

Тя стои редом до икона на Пресветлата Дева Мария с Младенеца, и който мине до едната, задължително оставя дар и на другата.

Снимка: Авторът

Несебърчани изпитват страхопочитание към Черната Св. Богородица, защото в миналото е трябвало да изплащат тежък грях към нея.

Според местната мълва, с общински и частни коли са разсипвали захар из улиците на града, за да пресекат Злото, сполетяло ги като Възмездие за грях към иконата.

Снимка: Авторът

Още

Историята на "Черната Богородица" в Несебър

Историята на "Черната Богородица" в Несебър

Наименованието, което дават местните хора на реликвата - Черната Св. Богородица, има не само буквален, но и скрит смисъл.

Иконата е копие на Иверската икона и била намерена преди повече от два века на едно дърво в града. Цъкали с език хората и се чудели кой ли я е закачил там?...

Никой не смеел дори да си помисли да я откачи от дървото. Свалянето й оттам за празници, било свещенодействие, позволено единствено на свещеници, и то само за поклонения в църквите. После пак я връщали на дървото.

Снимка: Авторът

Според преданието Черната Св. Богородица се явила насън на една девица от града, и й казала, че вече иска да "слезе" от дървото и да си има свой дом. Така, на мястото на дървото, била построена църквата "Св. Успение Богородично".

Снимка: Авторът

Парите за строежа, разказват местни хора от по-старото поколение, били намерени в корените на дървото, така че Светата майка "сама си платила" храма.

В него започнали да се случват чудодейни неща - слепи проглеждали, бездетни зачевали, болни се изцерявали. Тръгнала славата на църквата на Божията майка с черното лице.

Снимка: Авторът

Докато един ден, през 1994-а година - в началото на т.нар. демокрация, не станал обир - някой откраднал иконата. Открили обирджиите - някакви младежи, а иконата била намерена и пратена за реставрация в Сливен. Но въпреки това, от обира нататък започнали да се случват "черни" случки - без болест взели да умират при нелепи инциденти много млади хора от града.

Снимка: Авторът

Хората взели да шушукат от ухо на ухо, че Черната Богородица си отмъщава за кражбата?...

Според местните, някаква жена отишла да пита Ванга какво да правят? И Петричката врачка поръчала, за да се спре Злото, да наръсят целия Несебър със захар.

Снимка: Авторът

Първоначално, местната управа и свещениците не давали и дума да се изрече да се ръси из града захар, и че това са "глупости", но в крайна сметка, под натиска на жителите на Несебър, склонили да се изпълни заръката на пророчицата.  

Снимка: Авторът

Целият Несебър бил "подсладен", и Злото като по чудо напуснало "озахарения" град. Олекнало на душите на несебърчани, а от този момент нататък, започнали да изпитват особено страхопочитание към Черната Св. Богородица - взели да я считат за "тяхната" си икона.

И сега, ако отидете в храма, ще видите, че има такива малки иконки с Богородица с черно лице, на които чуужденците се дивят и питат, защо й е черно лицето на Светлата Дева? Но, това си е градска тайна - една от съкровените тайни на несебърчани.

Снимка: Авторът

Старият Несебър, където се намира църквата, е пълен с история и мистика.

Още като тръгнете нагоре от античната арка на входа и почнете да се лутате по малките улички с дървени къщи и веранди с гледка към морето, влизате в някаква приказка, в която всички времена са едно, а митовете и легендите се възприемат като нещо естествено.

Снимка: Авторът

Камъни на хиляди години, останки от крепости и достолепни дървени къщи, задвижват въображението с такава скорост, че се чувствате като пътешественик през времето и пространството.

Снимка: Авторът

Като прибавите към всичко това зеленината наоколо и синьото море, което опасва града, мириса на море, светлините, шума на вълните и крясъка на чайките и гларусите, се получава един възбуждащ "коктейл" от емоции, който искате да изживеете с пълна сила, в една интимна близост с магията на този древен град.

Някога той се казвал Месемврия.

Когато изричате това име на глас, то звучи като мантра, в която има едновременно и морска вълна и море - истинска мелодия, за релакс на сетивата.

Оставяте се на движението, което ви води без посока - просто се лутате и преоткривате красиви кътчета, които скътвате за спомен във душата си.

Къде можете да отидете?

Най-тривиалното е да се снимате пред Старата Митрополия. Но няма турист, който да пропусне да го направи. Изкушение е да се видиш "отпечатан" върху древните камъни...

Снимка: Авторът

А после?

Снимка: Авторът

Ако приемем за център площата пред Митрополията, то няколко лъча ви подканят да тръгнете по тях, и вие първоначално се чудите, кой път да изберете.

Поседнете да помислите в едно от кафенетата в близост до древните камъни. Романтично е.

Снимка: Авторът

Едно от любимите места за мнозина е Арт кафето, до самата Митрополия. То неслучайно се казва така. Още повече, че дъщерята на собствениците - Теодора, е художничка, куратор и търговец на картини. 

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

По тротоара пътьом ще привлекат погледа ви картини на местни и приходящи художници и антикварни щандове, мирно съжителстващи с всякаква друга шарения, типична за туристическите градчета по света.

Снимка: Авторът

За по-богатите и претенциозните има златарски магазини, дори магазини за диаманти, но както се казва - "за всеки влак си има пътници".

Снимка: Авторът

Време е за обяд, а по която и уличка в Стария град да тръгнете, тя ще ви отведе до морето, където ресторант до ресторанта предлагат разнообразна храна - главно морски деликатеси, плюс изглед към морето. Гледката е една за всички, и е винаги прекрасна. Особено привечер, когато морето притихва и в някои по-закътани заливи може да видите лебеди. 

Снимка: Авторът

Ако пък, след по-дълъг престой на морето, гледката към него, вече ви се струва банална, ви предлагаме уюта на речен поток и планински ландшафт, в който дори има пещера със сталактити и сталагмити.

Всеки от местните хора ще ви упъти към Еко-бара "При Майкъл", където ще попаднете в една коренно различна от морската атмосфера - барът е истински оазис за сетивата. Туристите някак научават за него и дори се струпват там, още преди да го отворят.

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Вътре сядате в "скута" на скали, а щом излезете от "пещерата", попадате в двор, опасан в зеленина и ромолящи потоци.   

Снимка: Авторът

На фона на Стария град, на пръв поглед Новият изглежда малко овехтял и безинтересен. В него дори на главната улица сякаш от години не се случва почти нищо. Магазини с шапки, дрехи и обувки, до ресторанти, щандове за пица, палачинки, сладолед и пуканки, и хора в плажно облекло, които реят поглед по витрините. Такава е гледката.

Но пък вечер мнението ви за тази "тривиална" атмосфера напълно ще се промени. Тогава ще се чудите кой "град" да изберете - Стария, или Новия Несебър. 

Снимка: Авторът

Тогава Новият град се изпълва с живот и романтично "свети".

Има барчета с коктейли и хубава музика, а покрай брега с изглед към отсрещния бряг - Св. Влас, са изникнали чудни малки ресторантчета със задушевна атмосфера.

Снимка: Авторът

Долу, в ниското, е красивата алея, по която може да обиколиш пешком целия полуостров - да отидеш пешком от Новия до Стария Несебър, или обратно.

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Въртележки, цирк, музика и малки влакчета допълват атракциона. На фона на светлините, които се оглеждат в морето, като достолепен рицар издига снага Вятърната мелница на моста към Стария град, а в далечината свети в бяло Кръста.

Снимка: Авторът

Вдясно от тях смутно се вижда силуета на Лодката на художника Ставри Калинов.

Снимка: Авторът

Всъщност, художникът има още една своя заслуга за града - той превърна една стара баня в малка Сикстинска капела.

Снимка: Авторът

Достъпът до нея е ограничен - само когато там е художникът или някоя от дъщерите му, но този път имаме късмет - Реджина ни отваря вратата към този истински оазис на изобразителното изкуство. 

Снимка: Авторът

За хората с изтънчени аристократични вкусове пък е истински късмет, ако могат да влязат и да видят галерията на Иван Хаджиев, където са си дали среща копия на шедьоври на световното изкуство, като скулптурата на Венера Милоска, както и творби на съвременни художници. 

Снимка: Авторът

Нашата разходка продължава по друг "ръкав" на Стария Несебър - надолу, към Яхтеното пристанище и Морската гара, от която, ако вдигнеш поглед към скатовете нагоре в обратна посока, може да видиш Амфитеатъра, а вляво от него - цял ред кацнали в скалите красиви дървени къщи с ресторанти.

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Те са построени върху скалистите скатове, сякаш вперили взор в морето. Някои от къщите по "главната" на Стария град са "родени" с късмета да бъдат на такова място, че имат вход и изглед и към морето, и откъм улицата. Така привличат клиенти и от двете посоки. 

Снимка: Авторът

Накъдето и да потеглиш в Несебър през лятото, градът е едно цяло - старото и новото съжителстват ръка за ръка, и ти безропотно се оставяш на изкушението да кръстосваш града, или да отплаваш към Слънчев бряг, или Св. Влас. 

Снимка: Авторът

Новият Несебър вече си има и нов квартал - "Черно море", който скоро ще се слее с Равда, а това също крие изкусително очарование, защото разходката от Несебър към Равда вече "много си струва".

Снимка: Авторът

Близо 5 километра разстояние покрай морето се взимат неусетно, защото пейзажът се сменя с толкова красиви картини и разнообразни удоволствия, че се чудиш кое от тях да избереш.

Може да поспреш за почивка, и ако не за вечеря, то поне за едно питие да поседнеш в някое от уютните расторантчета по брега. По желание - пешком, или по вода.  

Снимка: Авторът

Някога по тези брегове са пристигали много кораби. Несебър е основан преди хилядолетия - в края на бронзовата епоха.

Траките го нарекли Месамбрия Понтика. През Средновековието градът първо се казва Месемврия, а по-късно - Несебър. 

Снимка: Авторът

Елините създават тук през VI в. пр. н.е. своя колония, която се превръща в град-държава, с масивна крепостна стена и собствено водоснабдяване.

Градът още тогава е имал две пристанища - северно и южно.

Снимка: Авторът

Започват активни строежи: строят се базилики, училища и красиви домове. По онова време е построен Градският амфитеатър, а също и Митрополията.

Снимка: Авторът

Тя е издигната през V-VI в. като трикорабна базилика - истински колос за времето си. Величествено изглежда и днес.

През 72 г. пр. н.е. градът е завзет от римляните. След това - от византийците. И ето че през 812 г. пред стените на града влиза Хан Крум. Славяни и прабългари се заселват тук. През 917 г. цар Симеон, след победата си над византийците при Ахелой, присъединява града в границите на България.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Този красив полуостров много пъти е ставал жертва на набези - никой не искал да се прости с толкова красиво притежание.

На няколко пъти градът е ту български, ту византийски. Но най-голям разцвет придобива през XIV в., при управлението на Иван Александър. Тогава в града имало над 40 църкви, щедро дарявани от царя. Най-старата черква е базиликата на морския бряг, от която са останали само основите. Строена е през V-VI в.

Дните на величие, за жалост, са прекъснати от турското робство. По негово време, а и доста след Освобождението, градът запада, а жителите му се препитават с главно с риболов и земеделие.

Снимка: Авторът

В годините след 1944-а се градът започва бавно да се съвзема от последния тежък исторически период.

Започват да се полагат особени грижи за реставрация на останките от миналото. Запазени са много черкви от Средновековието с богата архитектурна украса.

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Още

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Особено внимание заслужава черквата "Св. Иван Кръстител", кръстокуполна сграда от X-XI в., където днес се намира Археологическият музей. Уреден е през 1956 г.

В музей е превърната и православната черква "Св. Стефан", строена през XI в., в която може да се удивите от високохудожествените стенописи, фрески от XVI в. и иконостас от XVII в.

Музей е и черквата "Св. Спас". Тя е единственият християнски храм, построен по време на турското робство - през 1609 г. Изградена е от камъни и кал. Несебърски майстори зографисали стените й с евангелски сцени и ликовете на светии.

Етнографският музей пък е настанен в къщата на видния несебърчанин Москояни. В нея може да видите много предмети от бита и традиционните носии на хората от този край.

През 1956 г. Старият Несебър е обявен за национален град-музей, национален архитектурен и археологически резерват. През 1976 г. са обявени за природна забележителност и пясъчните дюни край Несебър, а през 1983 г. Старият Несебър е включен в Списъка на световно културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Още

Древни икони от Несебър ще бъдат представени в Третяковската галерия в Москва

Древни икони от Несебър ще бъдат представени в Третяковската галерия в Москва

Изследователи и учени от цял свят са заинтригувани от златното съкровище от накити, открити през 60-те години на миналия век, хрониката с летописни бележки от XV в. с историята на града, Месемврийските грамоти на цар Иван Александър и др. ценни артефакти.

И като ви разведохме из този приказен град с древна история, да не пропуснем да споменем и че в региона на Несебър е един от най-предпочитаните ни курорти - "Слънчев бряг". Строежът на курортния комплекс започва през 1958 г. Изникването на курорта е провокирано от невероятната природна даденост в този район - обширен плаж и дюни с кварцов пясък.

Снимка: Авторът

Българите сме благословени от природата, че е била толкова щедра, като ни е дарила това райско кътче на планетата, с мелодичното име Месемврия. За Несебър са се водили битки в продължение на хилядолетия, и днес ние имаме привилегията градът да бъде на България и българите.

Снимка: Авторът

Той е истинска национална ценност, която трябва да обичаме и да опазим. За идните поколения, които ще разказват историята на града като приказка на своите деца. Приказка за един зелен полуостров, в прегръдките на синьо море, и за един град, чиято история по магичен начин е събрала късчета красота от пъстри отминали хилядолетия.

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Еми МАРИЯНСКА/Снимки: Авторката 

Още

Град на схеми за бохеми

Град на схеми за бохеми

Още

В Капана на изкуството

В Капана на изкуството

Още

Агент Джуската и мастилените обувки

Агент Джуската и мастилените обувки

Още

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Още

Галин Попов - един съвременен будител

Галин Попов - един съвременен будител

Още

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Още

"Л" като Ловеч, люляци и любов

"Л" като Ловеч, люляци и любов

Още

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Още

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Още

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

Коментирай 1

1/1

Снимки: iStock by Getty Images/Guliver Photos/Колаж: Юлиян Илиев, Dir.bg

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: Авторът

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Снимка: iStock by Getty Images/Guliver Photos

Календар

Препоръчваме ви

Игра на Impressio: Къде хореографите Габриела Каризо и Франк Шартие основават компанията за танцов театър Peeping Tom?

Тази седмица нашият въпрос е свързан с най-мащабното издание на ONE DANCE WEEK, което започва на 20 и 21 септември с "ДЕТЕ" - новият спектакъл на легендарната белгийска компания Peeping Tom

Четири изложби в "Етър"-а на Международния панаир на традиционните занаяти

Повече от 30 чуждестранни майстори от 16 държави ще представят пред гостите на Панаира съхранени традиционни техники и съвременното състояние на занаятите в своите страни

Изключителната колекция на архитекта Яу Мин Пей отива на търг

Селекцията от произведения на изкуството се оценява на над 25 милиона долара

85 години от откриването на Паметника на Свободата на Шипка

"Бог и България е една плът!", казва в речта си на откриването на паметника военният министър Пенчо Златев

Томичовият псалтир се връща за 3 месеца в родината

От 1902 г. той се съхранява в Московския исторически музей