ПОД ТЕПЕТАТА
В Капана на изкуството
29-ят елемент или как Велизар Димчев превърна стара работилница в съвременна галерия
Автор: / 4504 Прочита 0 Коментара
Велизар Димчев (Снимка: Личен архив)
Поредицата "DIRections", в която ви водим на виртуално пътешествие из градовете на България, отново е в Пловдив. Ще ви срещнем с един човек, който се завърна от Англия в родния град, за да рисува и да начертае хоризонт не само към Стария град, тепетата и красивия център, но и към съвременните визуални изкуства на Пловдив. Наш партньор в това пътешествие Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.
Пловдив се гордее с много неща, сред тях определено и художниците. В близкия спомен от Джумаята и Античния форум, преди сегашния им реконструиран вид, неизменно присъстват десетки художници, заобиколени от пейзажи, портрети или икони, вторачени пред празно платно или небрежно разговарящи с туристите.
Скорошната изложба на Кольо Карамфилов и постоянните експозиции на Златю Бояджиев, Цанко Лавренов и други знакови художници добавят плътни щрихи върху образа на Пловдив като място, където четките и боите са на почит. Като живо и живописно вдъхновение само по себе си.
И така - къде са днешните художници? Защо творят и накъде смятат, че се движи техният град?
Велизар Димчев (Снимка: Личен архив)
Срещаме ви с един от тях - Велизар Димчев, който също така е галерист и мениджър на кафене-галерия Cu29, единственото изложбено пространство за съвременни визуални изкуства в Капана.
За Велизар една картина може да претвори буквално "всеки аспект от живота" - от лични преживявания, сънища, случайно уловени мигове от камерата на телефона, интересни книги и филми, митология, дочути неволно разговори, до геополитически процеси и какво ли още не.
В "Coffee&Gallery Cu-29" (Снимка: Велизар Димчев)
"Когато говорим за съвременни художници, вдъхновението, в онази му романтична форма от миналото, сякаш вече не съществува в пост-дигиталната ера. По-скоро говорим за визуална реакция на определен социален и не само дразнител или феномен чрез средствата на визуалните изкуства", казва Велизар и допълва, че обича да експериментира.
Неговите изложби включват фотоколажи, макети, дигитални портрети, картини върху платно и инсталации на различни теми.
"Обичам да редувам материали, техники и теми. Опитвам се да не се съобразявам с некомпетентността си в определени области, творческият процес ми доставя голямо удоволствие. Техниката е просто вид изразно средство, независимо дали става дума за софтуер или маслени бои", допълва Велизар.
В момента той участва в груповата изложба ФОН: Млади автори от Пловдив, организирана от Галерия "Сариев", която може да видите до края на август на различни локации в Пловдив, включително и в Coffee&Gallery Cu-29.
Велизар Димчев завършва училището по Сценични кадри, Академията по музикално и танцово изкуство в Пловдив, а след това магистърска степен по живопис в класа на професор Андрей Даниел в Художествената академия в София.
"Родителите ми виждаха потенциал в рисунките ми и не след дълго ме записаха на курсове по рисуване в една експериментална школа, създадена от Албена Михайлова, член на култовата Пловдивска арт група "Ръб". Тази среща със света на изкуството под формата на разговори, визуални експерименти, изучаване на различни техники и занаяти отключи траен интерес към изкуството в мен", разказва Велизар.
Така детската му любов към рисуването се превръща в професия - и като автор с успешни изложби в Швейцария, Холандия и Англия, и като галерист в собствено пространство.
От Англия до Пловдив и работилницата на прадядо
Велизар живее в Англия от няколко години, когато гръмва новината, че Пловдив печели титлата Европейска столица на културата (EСК) за 2019-а. Той не се колебае:
"Усетих, че се разкриват нови възможности и с жена ми решихме да се върнем. Основният ми мотив беше да бъда част от тези процеси, които започнаха да формират нова и динамична артистична екосистема".
Така младият художник се озовава в старата семейна бакърджийска работилница в сърцето на Капана. Там, с отпускащото темпо на квартала, човек може да пие кафе или нещо разхладително, докато разглежда изкуство - или пък обратно. За няколко години пространството се утвърди като сериозно място за съвременно изкуство и се радва на постоянен интерес.
В "Coffee&Gallery Cu-29" (Снимка: Велизар Димчев)
"Прадядо ми Петър Толев, който десетилетия наред е един от най-изявените български майстори медникари, отваря своята медникарска работилница в Капана през 30-те години на миналия век. През 90-те сградата бе построена наново. На мястото на работилницата с моите родители основахме Cu29, като името представлява химичният знак на медта в Менделеевата таблица. Дълги години преди Капана да бъде трансформиран концептуално в това, което е днес, ние имахме идея за подобно място. В един момент просто възникнаха подходящите условия да се появи Coffee&Gallery Cu29. Оказахме се на правилното място в правилният момент", коментира Велизар.
Любопитно ми е как той избира авторите, които кани за гостуващи изложби. Отговорът му звучи най-вече човешки:
"Винаги се стремя да подкрепям колегите си и да им предоставям отношение и внимание, които самият аз бих искал да получавам като художник. Каня артисти, на които се възхищавам, активни художници с индивидуален творчески подход и характер, имащи какво да кажат - както млади и неутвърдени, така и утвърдени дори на международната сцена".
Виж картините на Пловдив
Днес Cu29 е аргумент Капана да е определян като артистичен център и квартал на творческите индустрии. Но може и още. Както Велизар си пожелава:
"Бих се радвал повече артисти, арт ентусиасти и културни мениджъри да създават пространства за култура и да работят с квартала - било то в публичната среда или дори във временни пространства".
Надяваме се да се сбъдне.
В "Coffee&Gallery Cu-29" (Снимка: Велизар Димчев)
Питам лесно ли е да бъдеш художник в България, а Велизар отговаря шеговито:
"Почти нищо не е лесно да си в България". Той не крие, че у нас задачата на художника се усложнява от много обстоятелства. Посочва липсата на систематично и устойчиво финансиране на проекти, но и лъча светлина в тунела: "За щастие, в последните години нарушената артистична екосистема започна да се изгражда активно благодарение на усилията на много колеги артисти, галеристи и колекционери".
Той отчита засилен интерес към Пловдив, в частност и към визуалните изкуства. Според него ЕСК - Пловдив 2019 има сериозна заслуга, тъй като артистичният обмен е многократно увеличен, постоянно се реализират проекти в партньорство с чуждестранни артисти и организации, а чужденците се стичат към града.
"Създават се устойчиви контакти, което и е целта на инициативата ЕСК в крайна сметка. 2019-а е и може би най-силната година за Пловдив изобщо в културен план", допълва Велизар.
Всичко около него подсказва, че е прав.
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}