Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

БЪЛГАРСКА ПАМЕТ

Морето, машините, трюмовете: Варна на Вапцаров и Вапцаров на "Дръзки"

Защо не трябва да забравяме капитанът на яхтата Кор Кароли и имената на 6 торпедоносеца

Никола Вапцаров има неразривна връзка с морето и корабите

Героични истории от векове, пожълтели листове с чернови на гениални поетични стихове, черно-бели снимки, запазени традиционни униформи, невиждани находки от подводния свят - Военноморският музей във Варна е място, създадено да се изгубиш в него, някъде по коридорите му. А защо не и да се заключиш целенасочено на тавана и да ровиш из стари пиратски ракли, кожени тефтери и мистериозни, богато украсени кутии.

Военноморският музей във Варна е нещо повече от оживяла история, той е мястото, на което може да научиш много и да усетиш много.

Виртуалното ни посещение на някои от експозициите от музея е част от поредицата ни DIRections, а наш партньор в тези разговори е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години.

Защо Варна е любим град на гениалните ни поети разказват директорката на музея Мариана Кръстева и старши експерт Христомир Христов. 

Ти помниш ли
морето и машините
и трюмовете, пълни с
лепкав мрак?
И онзи див копнеж
по Филипините,
по едрите звезди
над Фамагуста? ....

Никола Вапцаров е от Банско, но във Варна има няколко мемориала, посветени на поета. Това не е само защото шест години е прекарал из трюмовете на корабите и яхтите, докато се е обучавал в Морското училище във Варна. Това е защото сърцето на поета се е сляло с морето и на студентските си години той посвещава едно от най-красивите си стихотворения - "Писмо". 

Не един и двама поети имат своята слабост към морската столица. Уви, Валери Петров и Константин Павлов, които често прекарват следобедите си на плажа, така и не успяват да опознаят големия поет. Но Валери Петров му посвещава няколко стиха, нарекъл ги сам балада. 

Когато ме питат дали сме се знаели,
отговарям, че ако имал съм не само една или
две, а много възможности, в онова кафене
"Средец", зад Народния, но повече - не.
Не сме се познавали
и сме се разминавали"...

Двамата са се срещали много пъти - не физически, по-скоро духовно. Затова и би било непростимо, ако не се опитаме да открием каква е онази притегателна сила на морската столица, която оплита сърцата на свободолюбивите поети и не ги пуска да си тръгнат никога. Варна е русалка, готова да опиянява с морския си дъх, но и палава нереида, която обитава "вътрешното море", на брега, на което живеят хората. И като истинска нереида и Варна е била благосклонна към моряците, забавлявала ги с игрите си и им помагала при опасност. 

Безспорно едно от най-магическите и същевременно автентични места във Варна е Военноморският музей. Той има своята мисия - да съхранява тази част от културно-историческото наследство, която е свързана с познанията ни и представите за България като морска страна. В своето повече от 130-годишно съществуване именно той съхранява българската морска история в нейните многообразни прояви чрез много и различни по характер артефакти. Благодарение на този музей е запазена една цяла поредица от поколения, свързани с морето.

Интересното в историята на музея е, че той се създава само няколко години след освобождението на България от турско робство – още през 1883 г. И историята му следва в общи линии историята на българския военен и търговски флот. Създаден е в рамките на Българската Дунавска флотилия, както е първоначалното наименование на Българския морски флот. Първите стъпки са на река Дунав в Русе, където е поставено началото и на Българския военен флот.

В началото на 20-и век сбирката на музея е пренесена във Варна, а през 1923 година е открита първата публична експозиция за отворени посещения в град Варна - в само две стаи в Икономическата гимназия – една от най-представителните сгради във Варна и до днес.

"Интересно е още, че той е създаден като морски музей и в неговите първи сбирки от 20-те години може да се види по запазени документи и отзиви, че той е имал и природен отдел – занимавал се е с флората и фауната на Черно море", разказва ни директор Мариана Кръстева.

Директорката на Военноморския музей Мариана Кръстева

"Той се създава, така да се каже, не с решение на държавен орган, а с пълното съзнание за необходимостта от разпространяване на българската морска идея. Това става благодарение на активността на българския Народен морски сговор – една от най-активните и плодотворните по своята дейност и до днес морска обществена организация. Тази организация през 1923 година открива пръвата публична експозиция в различни раздели. Получава дарения от царското семейство, като някои от интересните модели на кораби, които до днес показваме", разказва тя. 

В следващите десетилетия музеят продължава да се развива благодарение на подкрепа и дарения от Народния сговор.

Експозиция на ВММ през 20-те години на XX в.

След втората световна война – през 1955 година се официализира съществуването на Музея и той вече става държавно учреждение към Министерство на отбраната. Тогава получава името Военноморски музей. До днес запазва характеристиките си на музей, който издирва, съхранява и популяризира българската морска история, а не само военната. И през целия период на съществуването си и до наше време той се ползва с изключителната подкрепа на военноморските сили.

"Музеят и музейната работа е може да се каже едно от най-желаните места за реализация на хората с интерес към историята. Така че и аз не правя изключение. Моето желание беше действително да работя в музей. След няколко години работа като учител по история просто се появи конкурс за работа в този музей – през 1994 година. След конкурс станах научен сътрудник, след още повече от 10 години - през 2007 година, отново след конкурс, станах директор. Така че попадането ми е абсолютно съзнателно избрано, търсено и за мое щастие успешно", споделя директор Кръстева. 

Външна експозиция на Военноморския Музей във Варна през 70-те години на XX в.

Интересът към морската история може би идва и от факта, че е израснала във Варна.

"И разбира се, в единствения български морски музей мисля, че малко историци не биха избрали да работят ако им се предостави възможност", отбелязва директорката.

Тя няма свой любим експонат, защото ги обича всичките. Но сред най-атрактивните и най-стойностните, разбира се, се нарежда Кораба-музей "Дръзки", който е тук част от музея от 1957 година.

Кораб-музей "Дръзки" в наши дни

"Единственият в света – такъв кораб от този клас не е запазен дори в страната-производител – Франция. Нито на други места. Малко морски музеи имат привилегията да притежават военен кораб, който може да бъде посетен и разгледан от първа ръка – да се качат на палубата му, да надникнат в помещенията, които са открити. Така че Кораб-музей "Дръзки" е една от нашите гордости", горестно разказва старши експертът д-р Христомир Христов.

С него се връщаме назад във времето към героичата история именно на този кораб. 

Старши експерт Христомир Христов

През 1897 година се взима важно решение - Военният флот е разделен на Дунавска флотилия с щаб в Русе и Морска част с щаб във Варна. За нуждите на морската част от 1904 до 1908 година в корабостроителния завод на фирмата "Шнайдер и Сие" са построени шест еднотипни торпедоносеца: "Дръзки", "Смели", "Летящи", "Строги", "Храбри" и "Шумни". Именно те ще участват в най-успешната битка на българския флот по време на Балканската война, в която ще се изправят срещу гордостта на турските военноморски сили - крайцера "Хамидие".

Неуспешното начало на Балканската война за Османската империя в Източна Тракия, както и гръцката блокада на турските доставки в Егейско море, правят морския път в Черно море изключително значим за империята. Често от румънското пристанище Кюстенджа тръгват кораби с различни доставки за турците. Това се случва и на 8 ноември 1912 година, когато българското посолство в Румъния съобщава, че два египетски кораба потеглят към Цариград с боеприпаси и храна. Те са конвоирани от крайцера "Хамидие" (кръстен на султан Абдул Хамид), който за времето си е сред първенците в морето и нееднократно е заплашвал българското крайбрежие. Размерите на крайцера са внушителни - дължина 110 метра, тегло 3830 тона и 302 души екипаж. Развива максимална скорост 22 възела и е брониран. На борда му има две 152-милиметрови оръдия, 8 - 120 мм, 6 - 47-мм и 2 торпедни апарата.

Когато започва стрелба, настъпва ад.

Три от торпедоносците - 30-те години на XX в.

Логично, той превъзхожда многократно българските торпедоносци във всяко едно отношение, но въпреки това, когато капитан Димитър Добрев (командир на българския отряд) разбира за преминаващия в близост конвой решава да го атакува. Драматичната битка се разиграва в нощта на 21 срещу 22 ноември на около 60 километра източно от нос Калиакра.

Четири от българските торпедоносеца - "Летящи", "Смели", "Строги" и "Дръзки" се приближават на около 500 метра от "Хамидие" и откриват стрелба. Пръв торпедото си изстрелва "Летящи", но то не улучва целта. Същото прави и "Смели", но отново без успех. Това привлича вниманието на турския крайцер и той насочва оръдията си към "Смели". Възползвайки се от това, "Строги" и "Дръзки" успяват да се приближат опасно близко до турския гигант. "Дръзки" дори достига на 60 метра от крайцера и изстрелва своето торпедо. То попада в целта и отваря пробойна с големина няколко квадратни метра.

8 души от екипажа на "Хамидие" загиват, а близо 30 са ранени. По това време други 4 турски контраминоносеца вече са дошли и спират българската атака. Под масиран обстрел, четирите торпедоносеца се оттеглят, като "Смели" е засегнат от снаряд. Въпреки това целта е постигната - скромният "Дръзки" успява да извади извън строя гордостта на турския флот.

Торпедоносец тип "Дръзки" в годините на Първата Световна война

Въпреки че пробойната в корпуса на "Хамидие" е значителна, тя не потапя крайцера. Специалисти отчитат, че единствено тихото море го спасява и той успява да бъде извлечен до Цариград. Там е поправен и се връща на бойна служба като през следващите години участва на множество фронтове и се превръща в един от най-успешните кораби на турския флот.

"Дръзки" също продължава да служи вярно и през следващите години остава една от основните движещи сили на българския флот. Поражението, което нанася на турския крайцер "Хамидие" в нощта на 22 ноември пък остава и до ден днешен най-голямата победа за българските военноморски сили и до голяма степен осуетява турските планове да нанесат удар върху България по море.

Монтирането на "Дръзки" пред музея пред 1957 г.

"Изстрелът на "Дръзки" от 50-60 метра е успешен. "Хамидие" не е потопен, но в корпуса му се отваря такава пробойна, че се налага да бъде изтеглен на боксир до Истанбул и повече не участва в бойните действия до края на войната. Това на практика е първата победа във следосвобожденската ни военноморска история. И шестте торпедоносеца носят забележителни имена - свързани са с качества, които са характерни и биха били очаквани от българския флот и армия - при "Летящи"и "Шумни" е по-далечна връзката. Аз попаднах в музея след като съм завършил съм класическа археология и история на изкуството в Германия. Търсех си работа по специалността и така стигнах до музея.

Почти три години съм тук. Разбира се, удоволствие е. Чисто професионално човек да се докосне до военното минало на собствената си страна, разбира се. Хората трябва да знаят например кой е бил капитанът на "Дръзки", какво е постигнал. Отрядът е командван от капитан Димитър Добрев капитан първи ранг, мичман Георги Купов, помощник-командир лейтенант Кирил Минков  - човекът, който изстрелва торпедото към "Хамидие". Получаваме често въпроси за броя на моряците - 25 до 30. Относно торпедните тръби - имаме две на палубата ротационни, и една странична на носа, показваме на посетителите задния димоход, има следи по него от точно тази битката, там попадат шрапнели и до днес си личат пробойните. Носи истински искри от историята", вълнува се покрай разкази си старши експерт Христов. 

Торпедоносецът "Дръзки" е открит като кораб-музей на 21 ноември 1957 година. Помещава се във Военноморския музей във Варна.

"Като говорим за кораби трябва да споменем и уникалната за българската история яхта Кор Кароли – тя е уникална не сама по себе си като плавателен съд, а със събитието и личността, с която е исторически свързана завинаги. Това е яхтата, с която е извършено първото околосветско самотно плаване от българин – капитан Георги Георгиев", подчертава експертът Христомир Христов.

Яхтата, с която е направено първото околосветско плаване

Денят е 20-и декември, а годината 1976. С Кор Кароли капитан Георги Георгиев прави обиколка на Земята сам. Тръгва от Хавана. След това Кор Кароли преминава през Панама, Маркизките острови, Фиджи, Торесовия проток, Австралия, Индийския океан, Порт Елизабет и Кейптаун. Последната му спирка отново е Хавана. Завръща се там на 20-и декември 1977 г., което превръща плаването му в рекордно постижение. То трае 201 дена и впоследствие е вписано в Книгата за рекордите на Гинес.

След като се завръща на родна земя, Георги Георгиев е удостоен със званието „ Герой на Народна република България“. Освен това става почетен спортист № 1 за 1977 г., както и почетен гражданин на Варна и родния му град Кърджали. А нов 25 000-тонен кораб получава неговото име.

Експозиция на ВММ днес

"Имаме още много колекции в музея, като започнем от каменните, дървено-оловните и съвременните. Различни типове морски униформи и аксесоари, които са характерни за морските офицери, също и характерните символи в униформите и на търговския флот. Има интересно навигационно оборудване през различните епохи от края на 19-и до началото 20-и век – как се променя работата на навигаторите. В продължение на годините, в които работя тук, съм се занимавала с доста експонати по-отблизо, проучване, издирване откъде са дошли как и защо – не мога да отделя любим от всички. Като съм била малка имам снимки като дете в парка на Музея и никога не съм си представяла в действителност, че това би било възможно. Дори когато реших да уча история не бях сигурна къде ще се реализирам след това, така че при мен е добро стечение на обстоятелствата. Да бъда точно в този музей.

Много варненци имат спомени, че тук на времето са били приемани като пионери или чавдарчета – имаше такива ритуали някога на паметни места свързани с историята. Аз бях приемана като чавдарче тук в залите на този музей, без да подозирам че след много години ще съм тук и сега с удоволствие приемаме деца по различни поводи за образователни програми", казва директор Кръстева.

Експозициите в Музея разкриват малко известни факти от българската морска история

Всяка година още от март месец Военноморският музей има поредица от временни изложби, които са различни. Обикновено са по повод 6 май – Ден на българската армия. Тази година една от тях бе посветена на 60-годишнината от първата българската подводна археологическа експедиция, която беше организирана от Военноморския музей. Тя се е провела през 1999 г. на нос Калиакра.

"И в чест на първите български водолази и подводни следователи на историята, показахме най-важните етапи от развитието на подводната археология – постижения, за което поканихме колеги от различни музеи. Друга стойностна изложба подготвихме за 140-годишнината – тя е в София в Националния исторически музей, на който сме филиал. Различна за столичани изложба – целия дух на флота можеше да бъде разгледан там. Тъй като военноморските сили заслужават да бъдат познати и в региони, далеч от морето", казва Кръстева.

В края на годината започва и традиционна изложба – в която ще бъдат показани най-ценните постъпления през изминалата година.

Кораб-музей "Дръзки" 6 май 2008 г.

"Искаме да привлечем вниманието на обществото, приятелите и дарителите ни. Почитаме ги с връщане на свидетелства и грамоти, тъй като трябва да кажем, че даряване на свидетелството от българската морска история е най-честия път за попълване на фондовете", подчертава директор Кръстева. 

Поетът Никола Вапцаров като курсант в Морското машинно училище във Варна, края на 20-те години на ХХ век

Още

Възторг и гузност с името Вапцаров

Възторг и гузност с името Вапцаров

Смели, дръзки, летящи, стоги, бързи и шумни са и стиховете на Вапцаров, по-голямата част то тях писани в трюмовете именно на "Дръзки". Той учи в Морското машинно училище във Варна от 1029 до 1932 година, като първата му учебна практика е на "Дръзки, а през април и май 1932 година с кораба "Бургас" посещава Цариград, Фамагуста, Александрия, Бейрут, Порт Саид и Хайфа. При завършването на училището е произведен в ранг офицерски кандидат и получава диплом за машинен техник, а сега Военноморско училище носи неговото име - "Никола Йонков Вапцаров". 

Никола Вапцаров и съпругата му Бойка, саморъчно надписана, София, края на 30-те години на ХХ век

Благодарим за съдействието и отзивчивостта на Военноморския музей във Варна и директор Мариана Кръстева, които предоставиха за Dir.bg архивни снимки от експозицията и историята на "Дръзки".

Интервю на Криси Димитрова

Още

Град на схеми за бохеми

Град на схеми за бохеми

Още

В Капана на изкуството

В Капана на изкуството

Още

Агент Джуската и мастилените обувки

Агент Джуската и мастилените обувки

Още

Сърцето на театъра край морето се казва Маруся

Сърцето на театъра край морето се казва Маруся

Още

"Л" като Ловеч, люляци и любов

"Л" като Ловеч, люляци и любов

Още

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Още

Галин Попов - един съвременен будител

Галин Попов - един съвременен будител

Още

Шоколади "Гайо" - какаото обича Пловдив

Шоколади "Гайо" - какаото обича Пловдив

Още

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Още

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Още

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

 

Още

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

Още

Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!

Атанас Михайлов-Майкъла: Работя "мъдрец"!

Още

Антон Иванов: Ако имаш враг, пожелай му да си има ресторант

Антон Иванов: Ако имаш враг, пожелай му да си има ресторант

Още

Танцува ли морето пасо добле и защо България е рай, когато си в чужбина?

Танцува ли морето пасо добле и защо България е рай, когато си в чужбина?

Още

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

Още

Ваня Димитрова: Предприемаческия дух го има навсякъде. Просто трябва да бъде събуден

Ваня Димитрова: Предприемаческия дух го има навсякъде. Просто трябва да бъде събуден

Още

Адвокатът, който върна надеждата и свободата на десетки с ампутирани крайници

Адвокатът, който върна надеждата и свободата на десетки с ампутирани крайници

Коментирай 0

1/1

Никола Вапцаров има неразривна връзка с морето и корабите

Разполагане на вертолет КА 25 Ц във външната експозиция през 2001 г.

Директорката на Военноморския музей Мариана Кръстева

Яхтата, с която е направено първото околосветско плаване

Експозиция на ВММ в наши дни

Експозиция на ВММ в наши дни

Експозициите в Музея разкриват малко известни факти от българската морска история

Експозиция на ВММ днес

Експозиция на ВММ през 20-те години на XX в.

Външна експозиция на Военноморския Музей във Варна през 70-те години на XX в.

Старши експерт Христомир Христов

Поетът Никола Вапцаров като курсант в Морското машинно училище във Варна, края на 20-те години на ХХ век

Никола Вапцаров и съпругата му Бойка, саморъчно надписана, София, края на 30-те години на ХХ век

Три от торпедоносците - 30-те години на XX в.

Торпедоносец тип "Дръзки" в годините на Първата Световна война

Монтирането на "Дръзки" пред музея пред 1957 г.

Кораб-музей "Дръзки" в наши дни

Кораб-музей "Дръзки" 6 май 2008 г.

Екипаж на "Дръзки" след атаката на "Хамидие"

Календар

Препоръчваме ви

Иво Христов - онзи, който пише за кошмарите от първо лице

Иво Христов, когото болестта направи писател с 8 книги още преди да стане пълнолетен

Франсис Форд Копола: Маркетингът и игрите за власт замърсяват киното

"Искам "Мегаполис" да бъде моят отговор на всички тези критици, които не спират да повтарят, че човешката природа е лоша, алчна, обсебена от трупането на богатства", казва Кръстника на американското кино за проекта на мечтите си

Насимо - бягащият срещу клишетата романтик

"В днешно време се създават много плитки неща, а аз искам изкуство без пошлост. Изкуството има една единствена цел - да издига човешкото съзнание", казва световноизвестният художник и графити артист

Ина Кънчева: Фондацията не "притежава" таланти, а им дава възможност да летят

Целта ни е да се създаде критична маса от целеустремени млади артисти, които да са фокусирани и да имат подкрепа, сподели по повод второто издание оперната прима

Стенли: Революциите се правят от лудите глави, но докато си млад

Рицарят на меланхоличния рок се завръща на сцената с албума "Чужди тела"