Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Антон Иванов: Ако имаш враг, пожелай му да си има ресторант

БИЗНЕСЪТ В ТУРИЗМА

Антон Иванов: Ако имаш враг, пожелай му да си има ресторант

Как бивш военен управлява семеен бизнес

Антон Иванов /Снимки: Еми Мариянска/Колаж: Юлиян Илиев/

Поредицата DIRectons този път ни отвежда в един ресторант, на метри от пристанището на Стария Несебър. Наш партньор в пътешествието ни из градовете е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години. А изборът ни запознанства днес се спря на Антон Иванов, който вече три десетилетия върти собствен ресторант на метри от пристанището Стария Несебър.

Още

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Несебър - приказка за синьо море, бели лебеди и Черна Богородица

Защо го избрахме? Защото днес е трудно за някой, който е в бизнеса, да чуеш само хубави отзиви от съгражданите му - да няма "скрито-покрито, обвързаност с мутри, или окаляне с политици". Е, за Шопа не чухме нищо такова. Несебърчани ни го посочиха за добър пример. А ресторантьорството е основен бизнес в градове като Несебър. Но защо на Антон Иванов Иванов му викат Шопа, като първо е местен човек и е два пъти Иванов - и по презиме, и по фамилия? - Това ще научим от самия него.

Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/

Търсим го в ресторанта му "Вермона" в удобно време - когато още не е пълно с народ, за да можем да разговаряме. Но него го няма - бил да зарежда. Сам ли зарежда този голям ресторант?, питаме. "Ами, да. Той за всичко се грижи, ни отговарят". Ще чакаме. Пристига задъхан и се чуди, че искаме от него "интервю". Усмихва се на идеята, защото не вижда нищо изключително в това, че си върши работата почтено. Не е много словоохотлив и докато говорим, постоянно наблюдава какво се случва в ресторанта му.

- Г-н Иванов, защо ви викат Шопа?
- Дядо ми е бил шоп. Така става понякога, че ти лепват някакво име, и си оставаш с него. А майка ми е местна, баща ми е от Добруджанския край. Никой от родителите ми не е от "шоплъка".

Снимка: Еми Мариянска

- А ресторанта си защо го кръстихте "Вермона"?
- Дъщеря ми е Вяра, Синът - Манол - името на ресторанта е комбинация от двете имена, но пак по ирония името на ресторанта е също като една ГДР-ска фирма за производство на музикални инструменти по соц време и много чужди туристи си мислят, че на нея съм кръстил ресторанта.

Снимка: Еми Мариянска

- Разбрах, че сте бивш военен...
- Потомствен, при това. Баща ми е завършил Морското машинно, на Н.В. училище - така се е казвало някога, и беше военен. Аз първо завърших техникум по химия в Бургас, а после - Военното артилерийско училище в Шумен. Девет години служих в Грудово и три години в Поморие. Напуснах армията при съкращенията през 1988-а. По онова време започнах да строя и тази къща, след като купих мястото чрез една замяна.

Снимка: Еми Мариянска

Впоследствие в приземния етаж, направих ресторанта. Някога такива приземни етажи ги водеха противорадиационни убежища - ПРУ-та. /смях - б.а./ А градината, която виждате, и пътчето отстрани, са общински - за тях плащам наем на общината. Горе ресторанта има и втори етаж, откъдето се разкрива панорама към морето. Работя в този бизнес от началото на т.нар. демокрация - от началото на 90-те.

Снимка: Еми Мариянска

- И никога ли не сте го отдавал под наем, както правят собствениците на съседните ресторанти?
- О-о, дадох го веднъж, и съжалих. Подлъгах се, защото бях закъсал за пари, а този който го нае ми даде една добра сума предварително. После, обаче, го преотстъпи на друг, той пък - на трети, и накрая ги изгоних. Солени ми излязоха онези пари и си казах "Никога повече!"

Снимка: Еми Мариянска

Това си е наш, семеен бизнес. Синът ми е на бара, жена ми - в кухнята, а аз - навсякъде. Синът ми завърши макроикономика, но нещо не му хареса тая специалност, и предпочете да работи в ресторанта. Само дъщеря ми е "извън" ресторанта - работи като банков служител. Аз се водя някакъв "шеф", но всъщност съм "момче за всичко".

Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/

Без да се отдадеш напълно, нещата не вървят. Много е трудна работата с персонала - да намериш професионалисти, трудолюбиви и свестни хора. Трябва хем военна дисциплина, хем малко артистичност в тази работа. Защото ресторантьорството е най-трудният бизнес.

Ако ми бяхте враг, щях да ви пожелая да си имате ресторант.

Още

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Изгубеният Несебър - един от най-старите градове в Европа

Много трудни моменти сме имали. Въртяха се и мутри навремето - и това не ни се размина. Но нямах сериозни проблеми с тях. В такъв смисъл, че не им дадох възможност да се доближат до мен. Опитаха се - направиха опит, но беше смехотворен. Дойдоха едни момчета, наперени така младоци, и ми викат: "Ти ще ни даваш някой лев, ние ще те охраняваме!" Как, викам, ще ме охранявате бе, момчета? - "Ами, ще те охраняваме, ако нещо се случи...Плащаш си там..." Ами аз, им викам, не виждам часови! - Той ме изгледа като треснат. - Трябва, викам, да има обходна двойка - единият обикаля отпред, другият минава отгоре - срещат се, разминават се, това е охрана. " Абе ти, вика, бъзикаш ли се с нас?!" - Не, викам, но ако още малко стоите тука, нещо може и да ви се случи и да имате нужда от охрана! - И те си тръгнаха! Пишлигари. Ако им се опънеш, и клякат. От онзи момент нататък нямаше нова "оферта".

Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/

- Във вашия бизнес не всеки ден е "Великден"...
- Така е. Ден с ден не си приличат. Това лято де факто работим от началото на юли. Нямаше много туристи в началото на лятото. И времето тази година е някак особено.

Още

Древни икони от Несебър ще бъдат представени в Третяковската галерия в Москва

Древни икони от Несебър ще бъдат представени в Третяковската галерия в Москва

- Много хора от вашия бранш се оплакват, че тази година е слаба...
- Този сезон е най-калпавият откакто съм в бизнеса. Отдавам го на "умното" управление на туризма у нас. Благодарение на него всичко замина за Гърция, за Турция...Пропъдиха най-хубавите ни клиенти - руснаците. Те за мен са на-добрите клиенти. И не само за мен. Целият свят се моли руснаци да има при тях, ние насила ги изпъдихме. И продължаваме да ги гоним. С всякакви ограничения - визи, не знам какво още, всякакви усложнения, че да не дойдат. И те пак продължават да ни обичат. Обичат ни повече, отколкото ние тях. Ако не бяхме толкова глупави, руснаците щяха да оставят тука много пари. В нашия регион, доколкото ми е известно, живеят над 400 000 руснаци. В Поморие има цяла руска колония. В Несебър, в Ахелой... Дали ще ги задържим?! Знаете ли, че в Испания в момента, от едно известно време насам, не наемат сервитьори, ако не знаят руски. Държат на руския турист. А ние сме два народа с една и съща азбука, и ги отхвърляме, не "им щем" дори парите. Стана така, че турците са братя с тях, а ние - не. Тази русофобия по върховете у нас, не ни носи нищо добро.

Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/

Още

Историята на "Черната Богородица" в Несебър

Историята на "Черната Богородица" в Несебър

- Имате късмета да живеете и работите в едно удивително красиво място, Стария Несебър е под егидата на ЮНЕСКО...
- Така е, но Несебър отдавна не е това, което беше. Но да не навлизам в подробности, защото това ми е голяма болка. Аз съм човек, който винаги спазва правилата. Преди да направя нещо, питам. Ето тази пергула например, може да ви се струва нещо най-обикновено, но за нея съм взел одобрение от Министерство на културата. Съгласувана е с Националния институт за паметници на културата. Един навес - нещо най-обикновено, но трябва одобрение. Съвсем резонно ни предупреждава ЮНЕСКО, че ако продължаваме да не се съобразяваме с някои неща, може и да се оттеглят от нас. В същото време, обаче, трябва да кажа, че заради някои ограничения, изчезна част от автентичната атмосфера на Несебър.

Снимка: Еми Мариянска

- А какво мислите за Слънчев бряг? - Част от туристите, да не кажа че целокупният им поток, е и там, и тук, при вас...
- Слънчев бряг беше прекрасен някога. Сравняваха го с италианския Римини. После се превърна в бетонна пустиня. Сега как стоят нещата, казано в прав текст: Къде ще отиде най-бедната част от населението на Европа? - Ами, в Слънчев бряг. Къде отиват да летуват наркоманите? - Ами, в Слънчев бряг. Такава е горчивата истина.

Антон Иванов /Снимки: Еми Мариянска/Колаж: Юлиян Илиев/

- Като ви гледа къщата човек, с ресторант на два етажа под нея, ще си каже, че сте богаташ. Богат човек ли сте?
- Знаете ли, като ви разказвах за живота си, пропуснах да ви кажа, че в него имам и един период от 6 години, в който работех като банков служител. Виждал съм много пари накуп. Обработвал съм над 16 вида валута на ден. За милиони левове. Но милион никога не съм имал. И не искам. Не съм на загуба в моя си бизнес, но тази година отчитам загуба по сравнение с предишни години. И това не е обнадеждаваща констатация. Май месец беше нулев, юни - почти същата работа, и както ви казах, май тази есен ще запразним по-рано. Миналата година от 15-и юни нататък се работеше много интензивно. Юли-август беше лудница. Моят любим месец от дете, е септември. Минали години сме работили и до края на октомври, но тази година няма да е така. Няма смисъл да се поддържа такъв голям ресторант, при липсата на туристи. Рекапитулацията е такава, че ще има пари за брикети за парното и за храна за зимата.

Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но и добър бизнесмен да си, не може да се справиш с нещо, което не зависи от теб, а опира до управленски решения на високо ниво - до държавна политика.

Текст и снимки: Еми МАРИЯНСКА

Още

Град на схеми за бохеми

Град на схеми за бохеми

Още

"Л" като Ловеч, люляци и любов

"Л" като Ловеч, люляци и любов

Още

В Капана на изкуството

В Капана на изкуството

Още

Агент Джуската и мастилените обувки

Агент Джуската и мастилените обувки

Още

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Пловдив – нещо ново, нещо синьо, нещо старо

Още

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Момичето от София, което изправи ловешкия театър на крака

Още

Учителят, за когото телефоните в клас не са проблем

Учителят, за когото телефоните в клас не са проблем

Още

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

26-годишният Маестро, който откри допирната точка на рока и класиката

Още

За бирата и хората или кой е г-н Хопс

За бирата и хората или кой е г-н Хопс

Още

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Цецо Матев или човекът, който създаде "Космос" в Ловеч

Още

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Градът с осемте имена, възродил се от пепелта като феникс

Още

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

"Къщата на архитекта" и нейната стопанка на кръстопътя на старите времена

Коментирай 0

Календар

Препоръчваме ви

Стълбище, балкон и празен апартамент: Три пространства музика с Цветелина Чендова

"Искам да съм по-близо до хората и да им покажа, че изкуство може да се случва навсякъде, стига да има артисти и публика", споделя певицата, която ви очаква на 8-ми март десния тротоар на "Денкоглу" 26 по посока на бул. "Христо Ботев" в София

4 вдъхновяващи дами + 4 флейти = Флаутисимо

Първата флейтова формация у нас ни кани на Пролетен концерт на 8 март в камерна зала "България"

Спенс: Какво като няма ДС, да не би да не сме всички агенти на системата?

Новият рап стана новата чалга, "задухаха комерсиалните вятъри, не мога да се размина от рапери" споделя рапърът

Ива и Елена Тодорови в страната на една "красива лудост"

Двете сестри - накратко IVA, ни пренасят в различните измерения на едно музикално пътешествие с прелюбопитния им дебютен албум "Beautiful Madness"

Касиел Ноа Ашер: Колкото въздухът не стига, толкова се съвкупляваш с вълшебството

"Коко Азарян - моят професор - винаги ни е казвал, че на репетиция идваш като за любовна среща" споделя актрисата

За българското кино, думите и хората

Интервю с Йордан Георгиев и Таня Димова - авторите на подкаста "Кино с думи"