БИЗНЕСЪТ В ТУРИЗМА
Антон Иванов: Ако имаш враг, пожелай му да си има ресторант
Как бивш военен управлява семеен бизнес
Автор : / 15784 Прочита 0 Коментара
Антон Иванов /Снимки: Еми Мариянска/Колаж: Юлиян Илиев/
Поредицата DIRectons този път ни отвежда в един ресторант, на метри от пристанището на Стария Несебър. Наш партньор в пътешествието ни из градовете е Vivacom - компанията, която ни свързва със света вече 10 години. А изборът ни запознанства днес се спря на Антон Иванов, който вече три десетилетия върти собствен ресторант на метри от пристанището Стария Несебър.
Защо го избрахме? Защото днес е трудно за някой, който е в бизнеса, да чуеш само хубави отзиви от съгражданите му - да няма "скрито-покрито, обвързаност с мутри, или окаляне с политици". Е, за Шопа не чухме нищо такова. Несебърчани ни го посочиха за добър пример. А ресторантьорството е основен бизнес в градове като Несебър. Но защо на Антон Иванов Иванов му викат Шопа, като първо е местен човек и е два пъти Иванов - и по презиме, и по фамилия? - Това ще научим от самия него.
Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/
Търсим го в ресторанта му "Вермона" в удобно време - когато още не е пълно с народ, за да можем да разговаряме. Но него го няма - бил да зарежда. Сам ли зарежда този голям ресторант?, питаме. "Ами, да. Той за всичко се грижи, ни отговарят". Ще чакаме. Пристига задъхан и се чуди, че искаме от него "интервю". Усмихва се на идеята, защото не вижда нищо изключително в това, че си върши работата почтено. Не е много словоохотлив и докато говорим, постоянно наблюдава какво се случва в ресторанта му.
- Г-н Иванов, защо ви викат Шопа?
- Дядо ми е бил шоп. Така става понякога, че ти лепват някакво име, и си оставаш с него. А майка ми е местна, баща ми е от Добруджанския край. Никой от родителите ми не е от "шоплъка".
- А ресторанта си защо го кръстихте "Вермона"?
- Дъщеря ми е Вяра, Синът - Манол - името на ресторанта е комбинация от двете имена, но пак по ирония името на ресторанта е също като една ГДР-ска фирма за производство на музикални инструменти по соц време и много чужди туристи си мислят, че на нея съм кръстил ресторанта.
- Разбрах, че сте бивш военен...
- Потомствен, при това. Баща ми е завършил Морското машинно, на Н.В. училище - така се е казвало някога, и беше военен. Аз първо завърших техникум по химия в Бургас, а после - Военното артилерийско училище в Шумен. Девет години служих в Грудово и три години в Поморие. Напуснах армията при съкращенията през 1988-а. По онова време започнах да строя и тази къща, след като купих мястото чрез една замяна.
Впоследствие в приземния етаж, направих ресторанта. Някога такива приземни етажи ги водеха противорадиационни убежища - ПРУ-та. /смях - б.а./ А градината, която виждате, и пътчето отстрани, са общински - за тях плащам наем на общината. Горе ресторанта има и втори етаж, откъдето се разкрива панорама към морето. Работя в този бизнес от началото на т.нар. демокрация - от началото на 90-те.
- И никога ли не сте го отдавал под наем, както правят собствениците на съседните ресторанти?
- О-о, дадох го веднъж, и съжалих. Подлъгах се, защото бях закъсал за пари, а този който го нае ми даде една добра сума предварително. После, обаче, го преотстъпи на друг, той пък - на трети, и накрая ги изгоних. Солени ми излязоха онези пари и си казах "Никога повече!"
Това си е наш, семеен бизнес. Синът ми е на бара, жена ми - в кухнята, а аз - навсякъде. Синът ми завърши макроикономика, но нещо не му хареса тая специалност, и предпочете да работи в ресторанта. Само дъщеря ми е "извън" ресторанта - работи като банков служител. Аз се водя някакъв "шеф", но всъщност съм "момче за всичко".
Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/
Без да се отдадеш напълно, нещата не вървят. Много е трудна работата с персонала - да намериш професионалисти, трудолюбиви и свестни хора. Трябва хем военна дисциплина, хем малко артистичност в тази работа. Защото ресторантьорството е най-трудният бизнес.
Ако ми бяхте враг, щях да ви пожелая да си имате ресторант.
Много трудни моменти сме имали. Въртяха се и мутри навремето - и това не ни се размина. Но нямах сериозни проблеми с тях. В такъв смисъл, че не им дадох възможност да се доближат до мен. Опитаха се - направиха опит, но беше смехотворен. Дойдоха едни момчета, наперени така младоци, и ми викат: "Ти ще ни даваш някой лев, ние ще те охраняваме!" Как, викам, ще ме охранявате бе, момчета? - "Ами, ще те охраняваме, ако нещо се случи...Плащаш си там..." Ами аз, им викам, не виждам часови! - Той ме изгледа като треснат. - Трябва, викам, да има обходна двойка - единият обикаля отпред, другият минава отгоре - срещат се, разминават се, това е охрана. " Абе ти, вика, бъзикаш ли се с нас?!" - Не, викам, но ако още малко стоите тука, нещо може и да ви се случи и да имате нужда от охрана! - И те си тръгнаха! Пишлигари. Ако им се опънеш, и клякат. От онзи момент нататък нямаше нова "оферта".
Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/
- Във вашия бизнес не всеки ден е "Великден"...
- Така е. Ден с ден не си приличат. Това лято де факто работим от началото на юли. Нямаше много туристи в началото на лятото. И времето тази година е някак особено.
- Много хора от вашия бранш се оплакват, че тази година е слаба...
- Този сезон е най-калпавият откакто съм в бизнеса. Отдавам го на "умното" управление на туризма у нас. Благодарение на него всичко замина за Гърция, за Турция...Пропъдиха най-хубавите ни клиенти - руснаците. Те за мен са на-добрите клиенти. И не само за мен. Целият свят се моли руснаци да има при тях, ние насила ги изпъдихме. И продължаваме да ги гоним. С всякакви ограничения - визи, не знам какво още, всякакви усложнения, че да не дойдат. И те пак продължават да ни обичат. Обичат ни повече, отколкото ние тях. Ако не бяхме толкова глупави, руснаците щяха да оставят тука много пари. В нашия регион, доколкото ми е известно, живеят над 400 000 руснаци. В Поморие има цяла руска колония. В Несебър, в Ахелой... Дали ще ги задържим?! Знаете ли, че в Испания в момента, от едно известно време насам, не наемат сервитьори, ако не знаят руски. Държат на руския турист. А ние сме два народа с една и съща азбука, и ги отхвърляме, не "им щем" дори парите. Стана така, че турците са братя с тях, а ние - не. Тази русофобия по върховете у нас, не ни носи нищо добро.
Антон Иванов /Снимка: Еми Мариянска/
- Имате късмета да живеете и работите в едно удивително красиво място, Стария Несебър е под егидата на ЮНЕСКО...
- Така е, но Несебър отдавна не е това, което беше. Но да не навлизам в подробности, защото това ми е голяма болка. Аз съм човек, който винаги спазва правилата. Преди да направя нещо, питам. Ето тази пергула например, може да ви се струва нещо най-обикновено, но за нея съм взел одобрение от Министерство на културата. Съгласувана е с Националния институт за паметници на културата. Един навес - нещо най-обикновено, но трябва одобрение. Съвсем резонно ни предупреждава ЮНЕСКО, че ако продължаваме да не се съобразяваме с някои неща, може и да се оттеглят от нас. В същото време, обаче, трябва да кажа, че заради някои ограничения, изчезна част от автентичната атмосфера на Несебър.
- А какво мислите за Слънчев бряг? - Част от туристите, да не кажа че целокупният им поток, е и там, и тук, при вас...
- Слънчев бряг беше прекрасен някога. Сравняваха го с италианския Римини. После се превърна в бетонна пустиня. Сега как стоят нещата, казано в прав текст: Къде ще отиде най-бедната част от населението на Европа? - Ами, в Слънчев бряг. Къде отиват да летуват наркоманите? - Ами, в Слънчев бряг. Такава е горчивата истина.
Антон Иванов /Снимки: Еми Мариянска/Колаж: Юлиян Илиев/
- Като ви гледа къщата човек, с ресторант на два етажа под нея, ще си каже, че сте богаташ. Богат човек ли сте?
- Знаете ли, като ви разказвах за живота си, пропуснах да ви кажа, че в него имам и един период от 6 години, в който работех като банков служител. Виждал съм много пари накуп. Обработвал съм над 16 вида валута на ден. За милиони левове. Но милион никога не съм имал. И не искам. Не съм на загуба в моя си бизнес, но тази година отчитам загуба по сравнение с предишни години. И това не е обнадеждаваща констатация. Май месец беше нулев, юни - почти същата работа, и както ви казах, май тази есен ще запразним по-рано. Миналата година от 15-и юни нататък се работеше много интензивно. Юли-август беше лудница. Моят любим месец от дете, е септември. Минали години сме работили и до края на октомври, но тази година няма да е така. Няма смисъл да се поддържа такъв голям ресторант, при липсата на туристи. Рекапитулацията е такава, че ще има пари за брикети за парното и за храна за зимата.
Съжалявам, че трябва да ви разочаровам, но и добър бизнесмен да си, не може да се справиш с нещо, което не зависи от теб, а опира до управленски решения на високо ниво - до държавна политика.
Текст и снимки: Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}