БЪЛГАРСКА ПАМЕТ
Възторг и гузност с името Вапцаров
У кого са "заключените стихове" на поета?
Редактор : / 11514 Прочита 0 Коментара
Колаж: Юлиян Илиев
Никола Йонков Вапцаров, когото литературоведи често наричат "поета на морето и машините", е една от забележителните фигури на родния литературен небосклон. Яркият му талант е оставил лирика, която вълнува и днес. Името му, обаче, едновременно буди възторг, и пробужда гузност.
Много са въпросителните около виновните за неговата смърт; много са въпросите около "редакцията" на стиховете му; много са скандалите със светите места, свързани с поета, като родната му къща и гроба му. Всичко това продължава да тревожи съвестта на честните хора в България, за които Вапцаров е не просто добър поет, но честен човек, работник, антифашист и патриот, убит по Закона за защита на държавата, като... терорист.
Разстрелът на Вапцаров на Гарнизонното стрелбище в София е събитие, което безпощадното време тепърва ще разнищва, а историята - съобразно политиката, ще кръщава с различни имена. Едно е факт - че Вапцаров никога не е бил просто и само поет, но национален символ - събирателен образ на трудовите хора в България.
Последната снимка на Вапцаров, направена в Дирекцията на полицията след арестуването му
Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г., в семейството на пиринския войвода Йонко Вапцаров - близък съратник на Яворов. Майка му - Елена, е будна и образована жена, която възпитава децата си в любознателен дух и патриотизъм.
Ученическите години на Вапцаров преминават в тежките дни на Първата световна война. Първите му изяви като поет са в гимназиалния вестник "Борба". Емблематично е заглавието на първото му стихотворение - "Към светли идеали".
Мечтае да завърши пълния курс на гимназията и да следва литература, но по настояване на баща си, през есента на 1926 г. постъпва в Морското машинно училище във Варна, което завършва през 1932 г. Единственото му спасение в казармения режим са книгите. Така се ражда "поета на морето и машините".
След завършване на Морското училище, Вапцаров се влива в редиците на работническата класа - работи като огняр, а по-късно - като машинен техник във фабриката "Българска горска индустрия" в с. Кочериново.
През 1934 година сключва брак с Бойка Вапцарова и след като е уволнен от фабриката, през 1936 година се премества със семейството си в София .
Бойка и Никола Вапцарови на екскурзия в село Черепиш, 1939 г.
Съдбата е жестока към фамилията Вапцарови. Като 7-месечно бебе умира синът на Вапцаров, кръстен на баща му - Йонко. Бедността и нещастията са постоянен спътник на поета, но точно от онзи период са най-добрите му творби.
През 1940 г. Вапцаров издава първата си и единствена отпечатана приживе стихосбирка - "Моторни песни".
След нападението на фашистка Германия на 22 юни 1941 г., Вапцаров се включва в нелегалната дейност на БРП - във Военната комисия на ЦК на партията. На другата година е арестуван след обиск и срещу него е повдигнато обвинение по чл.3 и чл. 16 от ЗЗД. На 23 юли 1942 г. е разстрелян в тунела на стрелбището на Школата за запасни офицери в София, по-известна като Гарнизонно стрелбище, "за подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война".
Символично членство в Съюза на писателите
Поетът е посмъртно амнистиран след 1944 г., а през 1952 г. получава посмъртно почетната премия на мира, като антифашист.
Според известното, по време на Втората световна война Вапцаров се занимава с просъветска дейност, в качеството си на организатор на събирането на подписи в подкрепа на съюзен договор със СССР и на саботажна дейност срещу държавните институции в България и немските войски, разположени в Царството.
При ареста в дома му са открити пистолет, шифровани записки, агитационни материали и други доказателства, уличаващи го в конспиративна дейност. На 6 юли 1942 г. започва процесът. В карцера, под натиск Вапцаров дава показания, от които на процеса се отрича. Цар Борис III отхвърля молбата му за помилване, но преди това дава възможност на изтъкнати литературни дейци като Елисавета Багряна да дадат мнение за поезията на Вапцаров. Отказът им да го изтъкнат като добър поет, го хвърля пред куршумите.
Много пъти този последен епизод от живота на поета е колкото дискутиран, толкова и премълчаван и изопачаван с "уточнения" и по политически съображения. Така или иначе, горчивата истина е, че Вапцаров не получава защитата, от която се нуждае, от колегите си. А те са били попитани не дали е терорист, а дали е добър поет?!?
Бойка и Никола Вапцарови на разходка в София, 1938 г.
Вапцаров вече е имал богата творческа биография - не само като поет, но и като редактор. През 1937 г. печели конкурс на сп. "Летец" със стихотворението си "Романтика" и втора награда с пиесата си "Бент", на първия конкурс на Радио "София" за оригинална радиопиеса. Бил е автор на пътеписи, разкази, критика, произведения за деца и др. Дали всичко това се оказва "недостатъчно" да оформи мнение за таланта му, което да съхрани живота на поета, или недостига куражът на "свидетелите" му, да го защитят?! - Еднозначен отговор няма. Учебниците и някои книги "тактично" заобикалят този въпрос. Само архивите помнят "мълчанието", което праща Вапцаров на разстрел.
Противоречивост в образа на поета слага и т.нар. Македонски въпрос, към който Вапцаров в определен период от живота си проявява "родолюбиво пристрастие", а после претърпява разочарования. Няма, обаче, данни да се е самоопределял като друг, освен като българин. По време на социализма Вапцаров е представян като поет-комунист, макар по-точното да е поет-антифашист. Факт, който получава и своето заслужено признание с посмъртната му международна награда за мир от Световния съвет на мира.
Няколко са музеите, свързани с името на Вапцаров. Един от тях е къщата му в Банско, която бе белязана с множество скандали около собствеността и ползването й от държавата.
Къщата-музей на Вапцаров в родното му Банско
Скандали преследваха в последните години и гроба на поета в Софийските централни гробища, който буквално бе унищожен, както това сполетя гробовете и на други видни личности на България, осквернени от вандали. Лични неразбории във фамилията утежниха този проблем, с погребението на племенница на поета в неговия гроб, а после се появи и мистификация, че костите на Вапцаров са били откраднати и продадени /?/ в Македония.
Все още в тайните на фамилия Вапцарови виси като "дамоклев меч" и въпросът за скритата неприязън на роднините на поета към неговата съпруга Бойка. Някои търсят причините в "женско предателство", други обвиняват Бойка в тенденциозна "редакция" на стиховете му. Под ударите попадна и едно от най-хубавите стихотворения на Вапцаров - предсмъртното му "Прощално":
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя -
вратите не залоствай.Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам -
ще те целуна и ще си отида.
Стихотворението "Прощално", написано от Вапцаров в килията, се превръща в символ на безсмъртната любов, която надживява смъртта. Но за кого е написано? - От години се нищят спорове дали е за съпругата му Бойка, или за актрисата Иванка Димитрова, в която Вапцаров бил влюбен в края на дните си?
Според някои, самата Бойка била добавила посвещението "На жена ми", като редактор на произведенията на Вапцаров след 1944 г. Десетилетия наред се обсъжда било ли е нарочно "преправено" "Прощално"? - Роднини на поета твърдят, че оригиналният ръкопис на творбата е бил предаден няколко часа преди разстрела на Вапцаров, на Росица Босева - съпруга на осъдения на смърт журналист Антон Попов. Вариантът на стихотворението, който Босева изнася от затвора е: "Понякога ще идвам във съня ти като нечакан и неискан гостенин. Не ме оставяй ти отвън на пътя - вратите не залоствай..." Твърди се, че Бойка Вапцарова и поетът Христо Радевски "на своя глава" заменили "неискан гостенин" с "далечен гостенин", защото им звучало по-добре?
Бойка и Никола Вапцарови, Антон Попов с приятели на път за Витоша
Сред мистификациите за живота на поета Никола Вапцаров има и "поличби", разказани от племенницата му - Мая Вапцарова. Тя казва в едно интервю, че като малък чичо й Никола заспал в стола на княз Фердинанд, при когото го завели на гости родителите му. А това се наказвало?.. Вторият път Вапцаров, още моряк, лично бил поканен от цар Борис III на обяд? - Там бил изял филията на царя?..Имат ли отношение към ужасния край на поета тези "езотерични", според племенничката му, моменти от биографията на поета? - Едва ли. И факт, че макар родителите му да са се познавали лично с царските особи, Вапцаров не получава "царската милост".
Последната снимка на Вапцаров, направена в Дирекцията на полицията след арестуването му
В продължение на 75 години от смъртта на поета, толкова много въпроси остават неизяснени?.. И именно липсата на яснота поражда мистификациите около живота и смъртта му.
През 1962 г. Бойка Вапцарова казва в едно радиоинтервю, че пазела стихотворенията на мъжа си в специално скривалище в... мазе, под въглищата - в порцеланово гърне с платно отвътре, и сложено в тенекия от сирене - "за да не ги изяде влагата". Жената твърди в същото интервю, че носи постоянно в себе си листчето с "Предсмъртно..." и "Прощално" , а преписите от тези стихотворения подарила на близки и роднини на поета.
Осем неизвестни стихотворения на поета пък се съхранявали в банков сейф, твърди публикация, с уточнението, че притежателите им са позволили да ги види само Мая Вапцарова. Стиховете били писани от Вапцаров в затвора? Така, към тайните и загадките на Вапцаровата одисея се прибавя още една - у кого са "заключените стихове" на поета?..
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}