МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Народни поверия и обичаи около Божич
За българските обичаи, съпътстващи отбелязването на Рождество Христово разказва известният етнограф и фолклорист Христо Вакарелски през 1937 г.
Редактор : / 8160 Прочита 2 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева/Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето. Думи, които не бива да бъдат забравяни.
За Рождество Христово, наричано от нашия народ най-вече Коледа, а често и Божич или само Рождество, може да се каже, че е най-големият народен празник, нему най-приляга да бъде провъзгласен за празник на коледните народни празници. Защото, за разлика от който и да било друг ден през годината, с Божич е свързано съчетание на най-много обичаи и вярвания, и приложението и изпълнението на всички тия битово-традициони форми е довело човека от народа до сравнително най-висше духовно настроение, до такава степен на религиозно преживяване, до каквато малко други моменти през годината са в състояние да го издигнат.
Всички коледни обичаи и вярвания могат да бъдат поделени на следните четири групи: трапеза, бъдник, коледувания и гадания. Подробното им изложение, обаче, от това място ни е невъзможно.
Хвърлен бегом поглед върху тях не може да отмине изисквания, които са основата на всички тозиденшни обичаи: на трапезата трябва да е сложено от всички плодове, които земята или живата стока дава през цялата година: овошки, зеленчуци, зърнени храни, млечни произведения, месни ястия; житото и пшеницата особено са представени във всички степени до обилния и хубав хляб: сурово жито, варено, брашно, хляб обикновен и хляб нарочно украсен със символни изображения на всички източници на прехраната в дадената къща.
Цялото семейство целува хляба на Бъдни вечер и Коледа, 30-те години на ХХ в.
Ще видите в някоя къща този голям хляб, наричан "боговица" или "вечерник", обграден със сукар от тесто наоколо. Този сукар означава за людете целия дом, целия имот. С други два сукара е разделен кръстообразно на четири.
Обреден хляб за Коледа – “боговица“
В едната четвърт са изобразени кръстци снопи, купни - един до друг, някъде жътварите с ръкойки, а някои дори сложили и змията, която пази нивата.
В другата четвърт са изписани оралото, запрегнато с два вола, поведени от водач и подкарвани от орач; до тях може да са и "младите волета", влачещи браната по нивата. В третата четвърт е егрекът с овцете, в който има отделна которка и за агнетата: и оце, и агнета са вътре, почиват. На вратата на егрека се изпружило, превито като кифла, овчарското куче, а до него овчарят с гегата си. И те почиват.
Не по-малко интересна е и четвъртата четвърт с домашния двор: тук свинка проспала се, налегната от няколко прасенца, за да бозаят, до нея кравата с телето, по-натам няколко кошера с пчели, па дори и бъчвата с вино, търкулната към средата на боговицата. Цял свят, цял физически и духовен мир, илюстрация на душата на домакините в този момент.
Всичко това, сред тържествено и молитвено прекадяване, трябва да се изяде или поне трябва да се хапне от него. Това е необходимо за здравето, защото всичко на тази вечерна трапеза е необикновено лековито. За подсилване значението на трапезата, тя трябва да остане постлана на пода върху сено, а под нея трябва да лежи палешникът и привоят на оралото.
Що да кажем и що да изпуснем за знаменития наш бъдник, онзи обикновено голям пън който се слага твърде церемониално на огъня: внасянето му вкъщи става като да е някакъв божествен гост, приема го най-старата домакиня, миросват го със зехтин и вино, завъртат му в свредлова дупка трошички от ястията на трапезата, слагат го на огъня и там бдят около горението му цяла нощ. Пепелта от него е не по-малко плодоносна и лековита, а от останалата главня се правят заглавки за ралото. Всичко от него носи щастие.
А коледуванията? Цял месец преди празника, младежта в село живее с мисълта за този ден. Коледарите - каквито стават всички момци - трябва да знаят, или поне да си припомнят всички коледарски песни.
Коледари от Софийско, края на 30-те години на ХХ в.
Във всички малки празници, каквито има сравнително много през коледните пости, стават постоянни спявки по домовете на водачите на отделните "чети". Коледарите трябва да знаят словом осемдесет песни. Кой немузикално образован интелигент може да се похвали, че знае да пее 80 песни!
И тия песни намират съответно приложение: за домакин - богат, беден, млад, стар, челядник, хаджия; за мома - малка, възрастна, за женене, годеница; за млада булка - бездетна, с малки деца; за млад момък; за малко дете - момче, момиче; за старец, за старица; за разни занаятчии - овчар, говедар, орач, търговец, свещеник, писар, учител и пр.
Коледари от Софийско, 40-те години на ХХ в.
Имайки предвид случаите, за които може да се пее, които могат да бъдатвеличаени с песен, бройката 80 се явява дори недостатъчна. На съдържанието - винаги съответно разнообразно, зачерпано смело от живота или от хубавите легенди на библейското, църковното и историческото минало - отговаря още по-разнообразно украсена с припеви и без туй богатата песенна мелодия.
Коледари от с. Ези бей (дн. Паскалево), Добричко, 1942 г.
Българската коледарска песен, за разлика от коледарските песни почти на всички други християнски народи, е необикновено оригинална по начало, необикновено светска по разбирания и не по-малко искрена по своята религиозна сила.
Дори само по отношение на песните Коледата ни стои по-горе от Лазарица - най-богат от всички други празници в това отношение.
Гаданията, наистина, като самостоятелна част в коледните обичаи почти не същесвуват. Те по-скоро съставят същността на някои места от трапезата, бъднековските церемонии или на коледуванията. Например при разделянето на боговицата се гледа кому какви образи от шарките ще се паднат - значи в това ще му е щастието през годината.
След нахранването се търсят житни зърна из сламата под трапезата - колкото зърна намерят, толкова кръстци ще нажънат през настъпващото лято, който кихне през вечерята, щастлив ще бъде, първата хапка от боговицата се слага под възглавието, за да докара вещ сън и мн.др.
Но често тия гадания понякъде се оформяват и в хубавия самостоятелен обичай надпяване на пръстени, който става също и на Нова година. Тия всички гадания са неразривно свързани и с магични залягания за благотворно въздействие върху бъдещето през годината - бъдеще в лично или стопанско отношение.
Всичко това вкупом издига Коледата действително на завидно място между годишните празници у народа ни. Няма нужда да посочваме зародиша на всички обредни особености и на всички вярвания, няма нужда да знаем, че в основата им лежатдве главни първопричини: култът към умрелите прадеди и схващанията за новата година, за съновете в природата. Достатъчно е да бъдем в състояние да празнуваме външно в богатите форми на народните обичаи, душевно със силата на вярата у народа, за да почувствуваме величието на този ден, когато се е родил Божич.
Христо Вакарелски,
сп. "Завети", декември 1937 г.
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}