МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Пред Новата година: Народни обичаи, честитки и пожелания
"Ако си весел на Нова година, ще бъдеш весел през цялата година"
Редактор : / 4385 Прочита 1 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Траяна Генчева, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Известни празнични дни имат за нас особено значение, понеже възкръсват често в паметта ни ред събития, образи и факти, които в миналото са упражнили съдбоносно влияние върху живота ни. Денят на Нова година е един от тия празници. Той не е само църковен, а и народен празник, в който всеки по-културен гражданин може да се огледа в изминалия си житейски и обществен път, като същевременно си пожелае по-щастливо бъдеще. От блестящите палати до последните колиби на тоя ден се чуват честитки и благопожелания.
Малки сурвакари, 40-те години на ХХ век
Новата година посрещат с радост всички - стари и млади, а особено децата, очакващи с нескривано нетърпение своите подаръци. Засмените им и червендалести лица, както и тяхното сурвакане с новогодишните пожелания внасят истинска радост в дома и нов подем на духа. За съжаление е този дом, в който на Нова година не са влизали деца със суровакници и дето не са чули детските благопожелания. Както прегърбеният старец, така и събудилото се от сън пеленаче трябва да почувстват на тоя ден допира на суровата дряновица. В селата не се забравя и добитъкът в обора, суровакат и него, за да е здрав. В крайдунавските градове и села старият домакин се събужда пръв, взима ръже́на и с него тупа всички в леглото с пожеланието: "Да сте здрави и читави, като това желязо!".
За Нова година са се запазили ред обреди и обичаи, въпреки силния стремеж на новото време да ги премахне, считайки ги за излишни. Ето някои от тях:
Вечерта срещу празника, на трапезата домакинята слага сухи плодове, както това става на Бъдни вечер. За тая вечер се точи и баница (млин, пита), в която турят сребърна пара́. В с. Руслар, Варненско, преселниците българи из Лозенградско, освен сребърната пара́, в баницата поставят и няколко дрянови пръчици с пъпките им. На всяка пръчица е показано по едно занятие, свързано с поминъка на домакинството: ниви, лозя, овце и пр. Пара́та, която се туря в средата на баницата, показва дома. Преди да почнат вечерята, децата, които се навъртат около трапезата, водят голяма препирня - всяко едно изказвайки и защитавайки желанието си.
"Аз ке намеря нивите!" - вика едното. "Аз ке намеря овцете!" - вика второто. "А пък аз - лозята!", подържа с висок глас третото. "Кой какъвто късмет има, него ке намери", се намесва кротко бащата.
Малки сурвакари, 40-те години на ХХ век
Преди да почнат вечерята, прикаждат с тамян, след което разчупват баницата и дават всекиму по част, в която той търси да види какъв ще е късметът му. Ако в пръчицата се показва нива, притежателят ще стане чифликчия (земевладелец). Който не намери нищо, показва му се, че е без късмет. Сребърната пара́, ако домакините са овцевъдци, окачват с червен конец на врата на първото агне, което се е обагнило през зимата.
Малки сурвакари, 40-те години на ХХ век
В Софийско обичай е също, срещу Нова година и Васильовден, момите да си опитват щастието с пръстени или венци, както това правят на Еньовден. Момите станали вече за женене се събират вън от селото пеят, играят и пущат в едно котле с вода по един предмет - пръстен, гривна, гердан и др., после котлето се окача на едно дърво да нощува, за да замръзне водата в него. На сутринта преди да изгрее слънцето, момите и момците се събират пак на същото място. Всред песни - две момичета и едно момче вадят поставените предмети, наричат ги и ги окачат на дрянова пръчка. Наричанията са предсказания за женитба. На момата се гадае какъв ще бъде бъдещият ѝ съпруг според предмета, който е дала - с песни, игри и духовити закачки се раздават предметите.
Сурвакането на Нова година става рано сутринта, срещу Васильовден, в тъмно. Деца или юноши момчета, със суровачки (суровакници) в ръце обикалят домовете и приветстват с Новата година. Суровакниците са дрянови пръчки, украсени с вълнена прежда, шарени конци, изкуствени цветя, пуканки, сушени плодове, на някои места и с дребни парички. Този който суровака, удря леко по гърба със суровакницата и пожелава щастие, здраве и изобилие в дома. Новогодишните приветствия са твърде разнообразни, но най-популярното е:
"Сурова, сурова година
Весела година
Пълен клас на нива,
Червена ябълка в градина,
Пълна къща с коприна,
Живо здраво, до година,
До година, до Амина!"
Сурвачки се продават и в големия град, София, площад „Св. Неделя“, 40-те години на ХХ век
В Софийско момчетата, които суровакат се наричат "василаре". Срещу пожеланията и наричанията те получават орехи, сухи плодове, краваи. На разсъмване се прибират по домовете си. В някои райони децата захвърлят суровакниците негде в гората или в реката от страх да няма в дома бълхи през лятото.
В някои села пак в нощта срещу Васильовден ходят и т.нар. "мечки" с "мечкари", придружени от "булка" и "младоженец". Тази група маскирани веселяци ходи из селото начело с гайдар или цигулар, обикаля къщите и събира брашно, колаци и др.
Деца с получените си подаръци играчки пред новогодишната елха, 20-те години на ХХ век
С такива и други подобни обичаи българинът е посрещал и продължава още да посреща Новата година. Тя му пълни гърдите с нови надежди, с упование и вяра в Бога, от когото се очаква всичко. Обичаят изисква в тоя ден всеки да облече нещо ново и да е весел. Защото, както гласи пословицата:
"Ако си весел на Нова година, ще бъдеш весел през цялата година".
А. Узунов,
в. "Мир", декември 1936 г.
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}