КОНСКИ ВЕЛИКДЕН
Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото
Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица"
Редактор : / 4802 Прочита 3 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Тодоровден е един от подвижните християнски празници и се празнува в първата събота от Великите пости. Седмицата от Сирни заговезни ("Прошка") до Тодоровден се нарича Тодоришка и през нея, за да ражда добитъкът, не се върши никаква домашна работа. Освен това се пости строго или "тримири", т.е. три-четири дни не се взима никаква храна.
Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица". Последните две произлизат от това, че на този ден най-широко познати и най-съществени са обичаите с конете и за конете.
Надбягванията с коне на Тодоровден са радост за всички, 40-те години на ХХ век
Повсеместен и най-характерен за този ден е обичаят надпрепускане на конете. Най-често той се означава с турската дума "кушия". Някога надбягванията са ставали с песни и свирки. Конете, вземащи участие, се почиствали, опашките и гривите им се сплитали с разноцветни панделки, а на шиите им окачвали звънчета и гердани от мъниста, били окичвани и с венци от здравец и кукуряк.
Ездачите, облечени в празнични премени, след черковен отпуск, се спирали на единия край на селото и всички се впускали през село, наблюдавани от цялото население. За тържествеността на обичая говорят и много тодоровденски песни, герой в които е Св. Тодор.
След надбягването и коне и конници се отправяли към селското хорище, където моми, момци и женени люде играели голямо хоро около тях, след което ги накичвали с бели кърпи. Като се свършело това отличаване, победителят завеждал всички у дома си, като конят му вървял начело на съперниците си.
При пристигането вкъщи, на вратата го посрещала мома или невеста с бял котел, пълен с неначената вода, а понякога и с вино, с което го напоявали. Извивало се кръшно хоро, а стопанинът черпел и гощавал всички.
Участниците в кушията се събират
Тия надбягвания на някои места са свързани и с вярванията, че Св. Тодор яхвал коня си и отивал при Бога да моли за лято. Като стигвал там, отсядвал, забождал копието си в земята и връзвал коня за него. И Господ уважавал молбата му. Затова народът вярва, че след Тодоровден идват топли дни.
Малко преди да бъде дадено началото на надпреварата
На други места в България, след като се нахранят и си отпочинат, първите няколко ергени конници отивали в съседните села, за да се надбягват с тамошните победители. Това междуселско състезание се наричало "Домла". При пристигането си в съседното село, те пеели различни домларски песни и вдигали голяма врява пред по-личните домове, особено където имало хубави моми за женене, за да бъдат посрещнати и дарувани.
Конете се понасят в луд бяг за радост на участници и публика
Домларите се завръщали с даровете си, продавали ги и получените от тях пари прогулявали. Понякога, когато разигравали конете си в чужди села, грабвали някоя от момите и пред погледите на всички, в луд бяг я отнасяли у дома си като най-скъп и съкровен дар.
Тодоровден се празнува и от омъжените през зимата млади невести. В деня преди Тодоровден - петък срещу събота, както и на други празници, те месят кравай, наричан в различните краища на страната "черковник", "Свети Тодор", "конче", "кон", "копито", "кукла", "боговица".
Приготвят и други гозби и заедно със свекървите си ги носят в черква, където свещеникът им прочита молитва. На връщане към дома, булките гледат да подритнат някого по пътя си и да изцвилят като кобили, като вярват, че туй носи здраве и плодородие, и че кобилите ще раждат благополучно.
Младо момиче раздава на ездачите краваи за здраве
От краваите се раздава на съседите, като всеки отчупвайки пожелава "Да е здрава стоката", "Да се плодят конете". В различни места има различни подробности при раздаването, всяка със свое дълбоко значение: раздава се на момичета, ако се желаят женски кончета, на момчета - за мъжки кончета, и т.н.
Освен за размножаване, обредът цели и запазване здравето на конете от най-опасната за тях болест "гутурач" (сап). Затова и част от кравая, посипан със сяра, невестите слагат в храната на конете, или пък хвърлят въз комина посветеното в черква жито за тази цел.
Младо момиче раздава на ездачите краваи за здраве
Накрая на вечерта мъжете вземат конете и ги завеждат на водопой, гдето се уговарят за утрешните надбягвания. Жените през това време обикалят със запалени вощеници навред из къщата, оборите и кошарите, за здраве на конете през годината.
Конниците в тодоровденските надбягвания се накичват с бели кърпи
Всички тия обичаи, имащи твърде хубав сценичен характер, представляват едно от любимите развлечения за народа. От друга страна те доставят на последния и голямо успокоение, че посредством светите тайнства на черквата и с имитативни движения и постъпки здравето и щастието с конете е осигурено за през годината.
- Участници в традиционното надбягване с коне на Тодоровден в Попово, 40-те години на ХХ в.
Началата на всички тия тодоровденски обичаи се намират от една страна в пролетния характер на празника, а от друга в иконографския образ на Св. Тодор, който като римски военачалник е представян винаги като въоръжен воин на кон. В обичаите на другите европейски народи също се срещат някои от елементите на нашите тодоровденски обичаи, но не така съвкупно и не тъкмо на Тодоровден.
Из в. "Мир", 1939 и 1943 г.
Н.В. Цар Борис III по време на парад на кавалерията на Тодоровден, 1930 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg
Снимки: "Изгубената България"
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}