Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

КОНСКИ ВЕЛИКДЕН

Св. Тодор яхва коня си и отива при Бога да моли за лято: Снимки от миналото

Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица"

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Тодоровден е един от подвижните християнски празници и се празнува в първата събота от Великите пости. Седмицата от Сирни заговезни ("Прошка") до Тодоровден се нарича Тодоришка и през нея, за да ражда добитъкът, не се върши никаква домашна работа. Освен това се пости строго или "тримири", т.е. три-четири дни не се взима никаква храна.

Денят на Св. Теодор Тирон е известен у нас и под названията "Тодорица", "Конски Великден", "Конска Тодорица". Последните две произлизат от това, че на този ден най-широко познати и най-съществени са обичаите с конете и за конете.

Надбягванията с коне на Тодоровден са радост за всички, 40-те години на ХХ век

Още

Опиянение в "Трезвеност": Репортажен поглед към миналото през Бакхусови очила

Опиянение в "Трезвеност": Репортажен поглед към миналото през Бакхусови очила

Повсеместен и най-характерен за този ден е обичаят надпрепускане на конете. Най-често той се означава с турската дума "кушия". Някога надбягванията са ставали с песни и свирки. Конете, вземащи участие, се почиствали, опашките и гривите им се сплитали с разноцветни панделки, а на шиите им окачвали звънчета и гердани от мъниста, били окичвани и с венци от здравец и кукуряк.

Ездачите, облечени в празнични премени, след черковен отпуск, се спирали на единия край на селото и всички се впускали през село, наблюдавани от цялото население. За тържествеността на обичая говорят и много тодоровденски песни, герой в които е Св. Тодор.

Конете се украсяват празнично

След надбягването и коне и конници се отправяли към селското хорище, където моми, момци и женени люде играели голямо хоро около тях, след което ги накичвали с бели кърпи. Като се свършело това отличаване, победителят завеждал всички у дома си, като конят му вървял начело на съперниците си.

При пристигането вкъщи, на вратата го посрещала мома или невеста с бял котел, пълен с неначената вода, а понякога и с вино, с което го напоявали. Извивало се кръшно хоро, а стопанинът черпел и гощавал всички.

Участниците в кушията се събират

Тия надбягвания на някои места са свързани и с вярванията, че Св. Тодор яхвал коня си и отивал при Бога да моли за лято. Като стигвал там, отсядвал, забождал копието си в земята и връзвал коня за него. И Господ уважавал молбата му. Затова народът вярва, че след Тодоровден идват топли дни.

Малко преди да бъде дадено началото на надпреварата

На други места в България, след като се нахранят и си отпочинат, първите няколко ергени конници отивали в съседните села, за да се надбягват с тамошните победители. Това междуселско състезание се наричало "Домла". При пристигането си в съседното село, те пеели различни домларски песни и вдигали голяма врява пред по-личните домове, особено където имало хубави моми за женене, за да бъдат посрещнати и дарувани.

Конете се понасят в луд бяг за радост на участници и публика

Домларите се завръщали с даровете си, продавали ги и получените от тях пари прогулявали. Понякога, когато разигравали конете си в чужди села, грабвали някоя от момите и пред погледите на всички, в луд бяг я отнасяли у дома си като най-скъп и съкровен дар.

Състезанието е към края си

Още

Сирна неделя е! Прощавайте и скрийте бабата за берекет!

Сирна неделя е! Прощавайте и скрийте бабата за берекет!

Тодоровден се празнува и от омъжените през зимата млади невести. В деня преди Тодоровден - петък срещу събота, както и на други празници, те месят кравай, наричан в различните краища на страната "черковник", "Свети Тодор", "конче", "кон", "копито", "кукла", "боговица".

Приготвят и други гозби и заедно със свекървите си ги носят в черква, където свещеникът им прочита молитва. На връщане към дома, булките гледат да подритнат някого по пътя си и да изцвилят като кобили, като вярват, че туй носи здраве и плодородие, и че кобилите ще раждат благополучно.

Младо момиче раздава на ездачите краваи за здраве

Още

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

Изгубената България: Когато мартениците носеха истинско здраве и щастие

От краваите се раздава на съседите, като всеки отчупвайки пожелава "Да е здрава стоката", "Да се плодят конете". В различни места има различни подробности при раздаването, всяка със свое дълбоко значение: раздава се на момичета, ако се желаят женски кончета, на момчета - за мъжки кончета, и т.н.

Освен за размножаване, обредът цели и запазване здравето на конете от най-опасната за тях болест "гутурач" (сап). Затова и част от кравая, посипан със сяра, невестите слагат в храната на конете, или пък хвърлят въз комина посветеното в черква жито за тази цел.

Младо момиче раздава на ездачите краваи за здраве

Накрая на вечерта мъжете вземат конете и ги завеждат на водопой, гдето се уговарят за утрешните надбягвания. Жените през това време обикалят със запалени вощеници навред из къщата, оборите и кошарите, за здраве на конете през годината.

Конниците в тодоровденските надбягвания се накичват с бели кърпи

Всички тия обичаи, имащи твърде хубав сценичен характер, представляват едно от любимите развлечения за народа. От друга страна те доставят на последния и голямо успокоение, че посредством светите тайнства на черквата и с имитативни движения и постъпки здравето и щастието с конете е осигурено за през годината.

- Участници в традиционното надбягване с коне на Тодоровден в Попово, 40-те години на ХХ в.

Началата на всички тия тодоровденски обичаи се намират от една страна в пролетния характер на празника, а от друга в иконографския образ на Св. Тодор, който като римски военачалник е представян винаги като въоръжен воин на кон. В обичаите на другите европейски народи също се срещат някои от елементите на нашите тодоровденски обичаи, но не така съвкупно и не тъкмо на Тодоровден.

Из в. "Мир", 1939 и 1943 г.

Победителите в традиционното надбягване с коне на Тодоровден в Попово, края на 40-те години на ХХ век

Н.В. Цар Борис III по време на парад на кавалерията на Тодоровден, 1930 г.

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова/Dir.bg

Снимки: "Изгубената България"

Още

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Пред Коледа: Празник на душата, празник на човещината

Още

Минало свършено: Когато десетки хиляди "жертви" късаха рибарските мрежи

Минало свършено: Когато десетки хиляди "жертви" късаха рибарските мрежи

Още

Първият полет над България трае само пет минути

Първият полет над България трае само пет минути

Още

На Димитровден се спазаряват новите слугини

На Димитровден се спазаряват новите слугини

Още

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Първият учебен ден - пчели или пеперуди? (галерия)

Още

Особено гледай, учителю, следното: Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи...

Особено гледай, учителю, следното: Къде трябва помощ - помогни, къде поправка - поправи...

Още

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Бунтарство и политика: Туй, що, глупци, вий не знайте...

Още

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

 

Коментирай 3

Календар

Препоръчваме ви

Георги С. Раковски - тук мъдрец замислен, там луда глава, мисъл и желязо, лира и тръба

Животът на Раковски е низ от страдания, които не могат да го победят. Той нито веднъж не се отчайва, нито веднъж не губи вяра в успеха на своето дело

Де е обесен Левски?

"Обичаме да спорим, и спорим за същността на работи случили се вчера. Спорим, защото мислим, че всичко знаем..."

Трамвай без релси: "Ура" за първия тролей в България

Преди 80 години горнобанчани виждат най-крупната придобивка от присъединението си към Голяма София

Тодор Каблешков: Не в куршума на кремъклийката се надявах, а в гърмежа ѝ...

На 13 януари преди 170 години се ражда революционерът Тодор Каблешков

София в пламъци! 77 години от най-тежките бомбардировки над столицата

"Сърцето на града бе се свило от болка и от него капеше кръв", разказва в спомените си Васил Митаков