ПРАХ И БРИЛЯНТИН
Употребен и забравен
37 години от оня 1 април 1986, когато обективът на Иван Григоров улови завръщането на Сергей Антонов у дома след 1222 дни в италиански затвор
Автор: / 14916 Прочита 6 Коментара
1 април 1986 г. Сергей Антонов (най-вляво) се завръща в България след 1222 дни в италиански затвор (Снимка: Иван Григоров)
Тази странна пролет на 2023 - с всичките си климатични и "политични" дивотии идва да ни напомни и за съдбата на един тъжен, самотен и забравен българин, който преди 42 години беше нарочен от няколко западни тайни служби за съучастник в "Атентата на века" срещу Папа Йоан Павел Втори на 13 май 1981 в Рим.
Арестуван на 25 ноември 1982 и хвърлен в италианския затвор "Ребибия", този мъченик на съвременното глобално правосъдие и вероятно една от най-трагичните жертви на Студената война между Изтока и Запада прекара 1222 дни и нощи в самотната си килия, свит в още по-самотната си душа.
Другите двама българи - Василев и Айвазов - също заподозрени като съучастници в тъмното дело на "Сивия вълк" от Турция Али Агджа - бяха своевременно върнати в София.
Те избягнаха съдбата на Сергей. Бяха служители в българското посолство в Рим, докато тихият Антонов беше скромен служител в БГА "Балкан", "мека и чувствителна душа", много удобна за мачкане от опитните му манипулатори на "плаща и кинжала", както казва клишето в такива случаи.
На 29 март 1986 Римският наказателен съд оправдава Сергей Антонов (и другите двама българи) "поради липса на доказателства". Два дни по-късно, на 1 април 1986, болен психически и смазан физически Мъченикът Антонов се завръща в България.
А на 1 август 2007 е намерен мъртъв в дома му в София. След затвора е изкарал още двайсет години на тъга, самота и забрава.
Ако се вгледаме в горните събития, може да забележим, че повечето от тях се случват през периода на ескалираща Студена война между двата блока. В Съветския съюз старата партийна върхушка бавно се свлича от сцената, но Горбачов - по-късно възхваляван от Запада и мразен от много руснаци - още не се е качил на политическия връх в Кремъл.
Нито наследникът му Борис Елцин е знаел какво да очаква. В политическата бъркотия Софийският елит се надяваше, че "снишаването" може да мине над облаците и животът да си продължи по старому.
Но хората, които искаха да ускорят разпадането на Източния блок и на Ялтенската схема за европейските граници имаха добре подготвени планове за предстоящите промени. И "Случаят Антонов" беше част от тях.
Американската журналистка Клеър Стърлинг лансира своята теория за атентата срещу папата. Хиляди вестници, радио и телевизионни станции подеха в ефира нейната история. Българските власти, тайните им служби и българските медии отчаяно се бориха няколко години да се противопоставят на това идеологическо цунами срещу България.
На помощ им се притекоха няколко десетки медии и служби от Източния блок, но борбата беше неравна и България на моменти усещаше колко е самотна.
Дори когато един бивш италиански премиер, сега покойник, каза официално, че "българската следа" в атентата е измислица, гласът му остана като в пустиня сред шумната идеологическа канонада.
Боян Трайков, в онези години шеф на БТА, се опитваше да изгради ефективен медиен обръч за "кръгова отбрана" на България, но и това не беше лесно. Стигна се както до сериозни полемики, така и до комични ситуации.
Една пролетна утрин в апогея на скандала Боян Трайков беше свикал голяма международна пресконференция в Парк-хотел Москва. Имаше няколкостотин български и чуждестранни журналисти. И опитни български юристи по случая.
Кореспондентът на БиБиСи Марк Брейн, опитен и саркастичен медиен боец, се опита на прекрасен руски език да зададе въпроса си. Тишина.
Микрофоните в салона бяха като покойници. Марк попита втори, после трети път. Нищо. Тогава Боян Трайков каза остроумно:
"Както виждате колеги, ние с едни микрофони не можем да се справим, камо ли да организираме атентат срещу Папата..."
Няколко години по-късно, когато Берлинската стена вече беше паднала, а "българската следа" умряла от естествена смърт след решението на италианския наказателен съд за оневиняване на Антонов и другите двама българи, десетина нашенски журналисти, водени от един иначе симпатичен колега с буен перчем, потопен в брилянтин, се опитаха услужливо да съживят историята за "Българската следа", но след време, ако перифразираме публициста Продев, от опитите им остана само "прах и брилянтин".
А междувременно личната драма на Сергей Антонов се развиваше вече не в килията му, а между стените на дома му. С разбито семейство, нерви и здраве, той бавно гаснеше в собствената си самота.
Преди няколко години си отиде и Клеър Стърлинг, също забравена - както тя, така и версията й за българите на площада пред Ватикана.
Арогантният Сив вълк Али Агджа си излежа присъдата , спечели немалко пари от "книжовната" си дейност и дори получи жест на опрощение от своята жертва - Папата славянин...
Когато същият Папа посети София на 24 май 2002 г., той тихо промълви, че "никога не е вярвал в българската следа".
Но за разлика от успокоителните думи към Агджа, той не намери сили да утеши гаснещия Сергей Антонов.
Енчо ГОСПОДИНОВ
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}