БЪЛГАРСКИТЕ ПРАЗНИЦИ
За възродения народ и пътя му към светли бъднини (галерия)
Снимките на родЕния репортер Иван ГРИГОРОВ от далечната 1973 ни напомнят за миналото, което на едни носи носталгия, а на други - нищо, защото не помнят "онова" време...
Автор: / 7242 Прочита 64 Коментара
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
ТАКА МАЙ СЕ ПОЛУЧАВА, ЧЕ ВСЕ ПО-МАЛКО оставащи българки и българи все още помнят как всяка година на 24 май марширувахме по площадите или в училищните дворове. Празнувахме ние празника на нашите букви, на Кирилицата, на славянската писменост и култура и на "солунските двама братя".
Наоколо беше пълно с радост, площадите бяха като море от деца и цветя, а учители, родители и партийни ръководители се усмихваха неограничено заради перспективата, която ни очакваше в светлото бъдеще.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Преди обаче бъдещето да дойде, ние пеехме в настоящето. Пеехме химна на Стоян Михайловски и учехме наизуст стиховете на Вазов и Вапцаров, на Ботев и Яворов, на Дебелянов и на Джагаров, а даже на Христо Радевски и други поети, влюбени в партиите си повече отколкото в стандартните музи.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На светлия празник минавахме под строй пред трибуните по села и градове, а някои и пред бившия Мавзолей на Георги Димитров, където възрастни мъже (с бомбета или каскети), а понякога и жени, ни махаха за поздрав отвисоко, макар ръцете им да бяха заети с букетите, които им връчваха пионерчета и чавдарчета със сини и червени връзки.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Тодор Живков и Пенчо Кубадински, генерали с големи фуражки и министри в сиви костюми приветстваха народа и децата му, за които в химна се казваше, че науката е слънце, което във душите грей, а знанието ще направи народа ни силен и мъдър.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На трибуните бяха също огромните портрети както на Солунските двама братя, така и на Леонид Илич, а също и на Димитър Благоев. Бяха си те там всяка пролет и ни окуражаваха с думи, лозунги и балони да се възродим от надеждата, че бъдещето ще е сияйно за всички, и за всички времена тоже.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
А балоните се рееха нагоре както понякога се реят и миражите, искайки вероятно да ни кажат, че очакванията я се случат, я не. Миражна работа, загадъчна...
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Днес, почти 34 години след "онова време", децата, а понякога и родителите им, пак празнуват на 24 май. От частни и държавни медии, от блоГове и сутрешни блоКове, от сайтове и полу-вестници, от ефири и ТВ-канали като от канализации се леят слова и дитирамби пак за светлото бъдеще, което един ден може да ни отведе я до Шенген, я до Шанхай. А може и до Евроланд, който все още остава като мираж на хоризонта.
Обаче нещата винаги са сложни и малко объркани.
Един канален зевзек иска да ни шибне с камшика на действителността и да ни напомни, че днес голяма част от децата ни - май 40 процента - завършващи гимназия, можели да четат на кирилица, но не разбирали смисъла на прочетеното... Талантливият Камен Донев ни подсказва директно в едно интервю, че най-големият проблем на българското общество е Простакът. (Главната буква П е от мен - Б.а.)
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Други пък поотраснали дечица с конски каручки из София въобще не ходели на училище, а броят им се увеличавал, макар че раждаемостта сред българите стремглаво намалявала.
Учените от БАН, за които науката е повече от слънце, но парите за нея никога не стигат, карат все на стари спомени за Михайловски и на постни пици, поръчани още от доцент Дянков, бивш министър на парите.
Учителите уж са с увеличени заплати, но тя инфлацията отдавна ги изяде като ламя, за която Свети Георги се оплака на Гергьовден че няма пари за ново копие, та да я неутрализира.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
При това положение кирилицата леко и тъжно отстъпва територия на английската "шльокавица", която се шири по компютрите и смартфоните на абитуриентите, докато те радостно танцуват по покривите на Мерцедеси и Бентлита около "Александър Невски".
Точно това наблюдават фоторепортерите пак в дните, когато славим Солунските двама братя, тяхното дело и най-вече абитуриентските балове.
Майки и баби плачат наоколо от радост и гордост, че децата им са узрели и понаучили почти цялата азбука. Някои татковци обаче дискретно мълчат, охарчени от разноски по баловете, включващи не само тоалети, а и различни хирургически подобрения на новите поколения.
На 24 май в София през 1973 г. Снимка: Иван ГРИГОРОВ
Наоколо пак летят балони като едно време, превърнали се в символ на нашите нови политици и политики. Пълни с вятър и вятърничави идеи, балоните бързо стигат до стратосферата с надежда да се закачат за някоя от ракетите на Илон Мъск и да се отдалечат от създателите си.
И така възроденият народ върви накъдето му видят очите...
Енчо ГОСПОДИНОВ
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}