РЕЛИГИЯ И ОБИЧАИ ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО
28 януари 1980 г.: В Етрополе гонят зимата по тракийски обичай
Снимки на фотографа Иван Григоров
Автор : / 13521 Прочита 19 Коментара
28 януари 1980 г. Етрополци катерят върха, да гонят зимата / Снимка: Иван Григоров
Православната църква почита паметта на "бащата на православието" Св. Атанасий Велики на 18-и януари, но в Етрополе са на друго "мнение" - там празнуват и по стара тракийска традиция - в последната неделя на месец януари.
В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, над снеговете и ледовете. "Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта", смятат българите. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: "Иди си, зимо, идвай пролет".
Такава е легендата за светеца. Нашите прадеди считали, че ако на този ден има много сняг, ще има и голям берекет.
Един път да се изкачи върха, там започва веселието / Снимка: Иван Григоров
Св. Атанасий е роден през 295-а година след Христа в египетската столица Александрия. Той бил само на 23, когато участвал във Вселенския събор в Никея и по-късно става александрийски архиепископ.
Прозвището си "Велики" получил заради смелото му опълчване срещу свещеника Арий, в защита на Бог Отец и Бог Син, а иначе името му означава в превод от гръцки "безсмъртен".
И децата възприемат традицията / Снимка: Иван Григоров
В много краища на страната вече отбелязаха църковния празник, като по народна традиция още колят черна кокошка за празника, готвят я с ориз и раздават от ястието на роднини и близки. Този своеобразен курбан носи името "кокоша църква". В миналото запазвали перата на кокошката и вярвали, че те имат лечебна сила.
На празника жените не плетат и не шият и не варят боб и леща, за да няма болести по децата. Като при много други наши празници, езически обичаи и християнство така са се примесили във времето, че съжителстват в хармония помежду им от столетия.
И по-възрастните искат да стигнат върха за здраве и дълголетие / Снимка: Иван Григоров
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Фотографът Иван Григоров е запечатал в кадри, как са отпразнували гоненето на зимата през далечната 1980-а в Етрополе, където местните хора пазят тракийската традиция. Етрополският Атанасов ден е свързан с изпращането на зимата и посрещането на пролетта и се отбелязва всяка година в последната неделя на месец януари.
През 1980-а този ден се паднал 28-и януари.
На върха се качват и жени / Снимка: Иван Григоров
Каква е тракийската традиция: Празникът води началото си от началото на второто хилядолетие преди Христа, когато се е чествал като денят на бог Сабазий - благодетел и дарител на Слънцето. Римляните го възприели като празник в чест на бог Бакхус - богът на виното и веселието.
След приемането на християнството, славяните и прабългарите посветили този ден на Св. Атанас Александрийски.
Да се прогонят злите сили, да изгрее слънце и да задуха топъл вятър / Снимка: Иван Григоров
Някога траките изкачвали именно връх Св. Атанас, за да поднесат дарове и да измолят от бог Сабазий да изгони зимата, за да изгрее пролетното слънце.
Празничната носия е съществена част от ритуала / Снимка: Иван Григоров
Дори и в дълбок сняг вярващите тръгвали през нощта срещу празника по заледените склонове на планината към върха и огласяли планината с гайди, тимпани, чинели и викове, за да прогонят злите духове. Призори най-младият жрец запалвал на върха огън в чест на богинята Еос и от този огън мъжете запалвали още огньове, които прескачали за здраве.
На върха палят огньове, хапват и пийват, и наричат за благоденствие / Снимка: Иван Григоров
Върху жаравата извършвали жертвоприношение, пиели вино и танцували в чест на бог Сабазий. На сутринта беряли бръшлян, кукуряк, кокичета и здравец, като цветята, символизиращи пролетта, и се окичвали с венци върху калпаците.
Така тръгвали по обратния път към селището си.
Мъжете закичват калпаците си с венци / Снимка: Иван Григоров
И до днес етрополци спазват този обичай, дори когато студ е сковал склоновете към хълма и под снега не са показали белите си главички кокичетата. Изкачването на хълма е трудно. С пързаляне, падане, викове, глъчка и радостен смях, смелчаците мъже, че и по-куражлии жени, стигат до върха, за да поднесат там почитанията си на тракийските божества.
Със зелена клонка на калпака се измолва пролетта / Снимка: Иван Григжоров
Както казахме, старата традиция и църковният празник така са се сляли, че в една много симпатична еклектика заедно "крачат" към върха. В по-ново време етрополци тръгват на своеобразния поход от православния манастир "Св. Теодор Тирон" до Етрополе. Празникът се оглася и от духова музика, която посреща групата долу, в града.
Така изпращат зимата и посрещат пролетта. Някога траките са имали тежки зими и с надежда очаквали пролетното слънце, така че този ден бил много важен за тях - изпълнен с надежда за бъдещето. Траките се молели на бог Сабазий за зеленина и топъл вятър. Почитали го като благодетел и дарител не само на плодородие, но и на безсмъртие.
Духова музика оглася околията / Снимка: Иван Григоров
Мнозина смятат, че главното светилище на Дионис в Тракия се намирало именно около Етрополе. Така че в този край традицията се спазва с богати софри и веселие от древни времена.
Така местното население умилостивява бог Сабазий да "накара зимата да си ходи".
С носия и цървули през дълбокия сняг / Снимка: Иван Григоров
В Етрополе и днес може да чуете и един турски израз "Танас гилди, яз гилди!", което на български означава "Атанас дойде, лятото дойде!". Това ясно говори, че дори по време на робството, християнският празник се е спазвал едновременно като православен, и като езически. Старите хора предавали на внуците си легендата, как св. Атанасий на този ден си съблича кожуха и си облича копринена риза.
На сутринта след празника се извършвал молебен за здраве и благополучие.
Етрополци са пример за това, как от дълбока древност до днес, независимо от обществения строй, този празник е останал съхранен във времето.
Местното население доказва, че това е начинът да опазим народния дух.
Самият църковен празник, ккато е известно, е патронен празник на ковачи, железари, ножари и налбанти. Заедно с това, според поверието, на него умилостивяват болести като чумата, шарката и синята пъпка (антракс). Жените пекат надупчени с вилица питки, за да предпазят децата от шарка. Някои намазват хляба с мед, маджун или петмез срещу чумата, и го раздават, за да се умилостиви болестта.
Когато раздават от хляба и курбана местните казват: "Свети Танас да помага!", като това наричане има силата на молитва, с която се измолва здраве не само за хората, ами и за домашните им животни.
И конете се окичват празнично за здраве / Снимка: Иван Григоров
В последните дни на зимата някога моми и ергени пеели песни за любов и женитба, тъй като това е времето преди поста, в който са забранени годежи и сватби.
Духова музика посреща смелчаците от върха / Снимка: Иван Григоров
С много смях, песни, хубаво хапване и пийване, народът ни е отбелязвал края на зимата, с надеждата за слънце, топли дни, плодородие и щастие.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}