ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА ТЕАТЪРА И КИНОТО
Тодор Колев в "Училище за сплетни" - безмилостна атака срещу лицемерието и интригантството
10 години от смъртта на големия актьор
Автор : / 4778 Прочита 8 Коментара
11 февруари 1985 г. Тодор Колев и Иван Петрушинов в спектакъла "Училище за сплетни" на Р. Шеридан, на сцената на театър "София" (Снимка: Иван Григоров)На 15-и февруари през 2013-а година, на 73-годишна възраст, ни напусна един от най-любимите български актьори, който шеговито наричаше себе си "шуменското варненче от София".
Изминаха десет години от смъртта на Тодор Колев.
Фотографът Иван Григоров ни предлага един оригинален начин да си припомним за него, като ни предостави свои кадри от театралната постановка "Училище за сплетни" на Ричард Шеридан, играна точно през февруари през 1982-ра година на сцената на театър "София", с участието на Тодор Колев.
1985 г. "Училище за сплетни" на Р. Шеридан, на сцената на театър "София"
Постановката е на Маргарита Младенова, сценографията - на Георги Ножаров, костюми - Варя Узунова, музика - Кирил Дончев.
В спектакъла са участвали актьорите: Тодор Колев, Стефан Илиев, Иван Петрушинов, Богдан Глишев, Стефан Поляков, Любомир Младенов, Стоян Гъдев, Кирил Господинов, Пламен Петков, Николай Антонов, Кирил Върбанов, Кирил Цонев, Невена Мандаджиева, Калина Попова, Лидия Вълкова, Диана Челебиева и др.
1985 г. "Училище за сплетни" на Р. Шеридан, на сцената на театър "София" (Снимка: Иван Григоров)
Камерата на Иван Григоров е запечатила кадри от спектакъла.
Няколко думи за пиесата: Тя е една от най-поставяните по света ирландски пиеси. Всъщност, световният й фурор тръгва още от далечната 1777-а година. Безпардонното чувство за хумор на Шеридан кара публиката да се смее без задръжки на любопитния сюжет и чаровните, ярки персонажи.
"Училище за сплетни" е безмилостна атака срещу клюкарството, лицемерието и интригантството във висшето лондонско общество, но и днес звучи общочовешки и актуално.
Под фарса се крият проникновени наблюдения върху човешките нрави.
Според колеги на Тодор Колев, той много харесвал тази пиеса.
Тодор Колев не говореше много, но лицето му "казваше" всичко. Иронията беше най-въздействащата страна на неговия необикновен талант.
Според Шеридан хората носят маски, зад които се прикриват, и животът е като безкраен маскен бал. Тодор Колев също си беше сложил приживе една "маска". Той беше човек, който умее да разсмива хората, но дълбоко в себе си се е чувствал тъжен от онова, което стои зад смеха - от задкулисието на човешкия характер. Всъщност, отдавна психолози и критици са на мнение, че най-добрите комици в живота са тъжни хора. Такъв изглеждаше и той.
Сюжетът на "Училище за сплетни" най-общо разказва за случващото се в дома на лейди Снируел, вдовица на благородник. Там често гостуват нейни приятели и си споделят какво са преживели. Покрай това, че прикриват част от истината, се завъртат сплетни и героите често попадат в клопката на неловки ситуации.
Тодор Колев буквално се "потапял" на сцената в тази атмосфера. Тя безспорно е била благодатна за неповторимите му мимики и гримаси, които говореха повече от думите и провокираха не само смях, но и дълбок размисъл. Героите му винаги носеха дълбок заряд, който те кара да се смееш през сълзи.
И днес се питаме, как този природно надарен за актьор човек, не е успял да влезе от раз в някогашния ВИТИЗ? Е, накрая, както сам разказваше, успял да "надхитри" комисията. И добре, че е успял, защото бе велик актьор.
Години наред е радвал театралната публика в Смолян (1965 - 1966), Шумен (1966 - 1967), Пловдив (1967 - 1969), и в столичните театри "Сълза и смях" (1969 - 1971), "София" (1972 - 1990) и "199".
Тодор Колев ни остави забележителни актьорски изпълнения в едни от най-любимите български кино комедии: "Двойникът", "Господин за един ден", "Опасен чар", но също така изигра и сериозни роли във филмите "Цар и генерал", "Козият рог", "Иван Кондарев" и др.
Чакахме пред телевизорите с нетърпение шоуто му "Как ще ги стигнем... с Тодор Колев" (1994 - 1998), а после и "Вход свободен".
1985 г. "Училище за сплетни" на Р. Шеридан, на сцената на театър "София" (Снимка: Иван Григоров)
През 1999-а година актьорът издаде автобиографичната си книга "Варненското софиянче от Шумен" с подзаглавие "Житие и страдание грешного Тодора". Още не знаеше, че най-голямото му изпитание тепърва предстои - огорчението, когато през 2007-а година Комисията по досиетата го уличи като агент на ДС.
Това разкритие нито впечатли, нито отказа публиката му. Тя продължи да го обича. "Как ще ги стигнем... американците" се превърна в нарицателно за демократичната ни лъже доктрина. Едва ли е подозирал, колко все по-убедително ще звучи напред през годините емблематичният текст на песента му от шоуто.
Последният му филм беше сериалът "Сутрешен блок", излъчван през 2012-а година по ТВ7. Бил е болен от рак на белите дробове и е таял тази тайна в себе си, докато със сериозно лице продължаваше да ни разсмива...
"Опасният" му чар, обаче, продължава да ни владее и до днес, защото още не се е появил някой, който да го замести в сърцата ни, или да бъде равен на таланта му.
Дори споменаването на наградите му излишно, защото с тях обикновено се хвалят онези, които не са забелязани. Докато той, както се изразява един критик, си остана "запомнящо се неизтриваем".
Докато му връчваха награди, лицето му си оставаше все така загадъчно скрито зад неговите си физиономии, та човек не можеше да разбере, дали им се радва. Казват, че най-много ценял почетното си гражданство от родния му Шумен и наградата "Икар" за цялостно творчество, която му връчиха колегите му от гилдията през 2011-а.
Ако се върнем на спектакъла от 1982-ра и се вгледаме внимателно в снимките, ще "прочетем" много за Тодор Колев от лицето му. То умееше така изразително да "говори", че актьорът можеше изобщо да не приказва и да ни "каже" всичко.
Ние, българите, в нашенското си "училище за сплетни" често сме окалвали най-достойните и талантливите си съотечественици. Сигурно на някои ще им прозвучи пресилено, но много други ще се съгласят, че в лицето на Тодор Колев ние си имахме един "нашенски си Чарли Чаплин", и най-вероятно ако беше роден другаде, той щеше да получи световно признание.
Еми МАРИЯНСКА