Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Стоянка Мутафова: След смъртта на Нейчо сложих кръст на сърцето си

IN MEMORIAM

Стоянка Мутафова: След смъртта на Нейчо сложих кръст на сърцето си

Три истории от живота на легендата на българския театър

Снимка: BulFoto

Когато ни напуснат любими хора, остават историите, които са ни разказали. Като си ги спомняме, все едно те отново се завръщат, все едно чуваме отново гласовете им.

В още по-голяма степен това важи за любимите актьори, които са се превърнали в част от духа на народа, които всички смятаме за част от семействата си, защото са влизали през телевизора в домовете ни десетилетия наред.

Предлагаме ви да се потопите в 3 истории от живота на Стояна, и така да я почетем сега, като поема светлия си път към любимата си приятелка Невена Коканова и към своя Нейчо, когото до последен дъх не можа да забрави.

 

 I

Баща ми не искаше да ставам артистка

Когато се явих първия път на изпит в театралната академия, директор беше Владимир Полянов, баща ми му пише едно писмо, което се пази още, само в моите ръце не го дават, да не го скъсам! Пък аз нямам такива намерения. Напротив! Това писмо ми е много мило, защото то е един вопъл на един баща, който много обича детето си и иска да го спаси! Той ме познаваше колко съм чувствителна и знаеше, че няма да се боря с нечестни средства. Казваше: "Разбери, нямаш характер за тази работа! Трябва да можеш да правиш компромиси! Трябва да бъдеш №1 като актриса, иначе няма смисъл!"

Много често след това съм се сещала за неговите думи. И много пъти съм съжалявала, че се захванах с театър, че и до ден-днешен.

Дори се чудя как съм стигнала и дотук, без да правя компромиси. И се гордея с това! Какво съм постигнала - не знам. Публиката знае, хората знаят. Аз самата винаги се подценявам, това го има в характера ми.

Стоянка Мутафова (вдясно) като ученичка (Снимка: Личен архив)

Хората мислят, че при мен всичко е било много розово, но това в никакъв случай не е вярно. Аз съм премного чувствителна и премного прозорлива. Много добре знам кой какво работи срещу мен, имам много силна интуиция. Докато други казват: "Аз съм много талантлива, много съм хубава!" - такова нещо аз не мога да кажа! Първо, то за хубост не може да се говори при мене, де! Красавица не съм била, но не съм била и някой урод, който да не може да се покаже на сцената! Много съм самокритична, даже това ми е пречело.

II

Великият Марк Захаров ми се поклони до земята

Говорят, че режисьорът Методи Андонов ме е направил артистка. Как ще ме направи артистка Методи Андонов, бе?! Ако не съм артистка, никой не може да ме направи артистка! Не, не е така!

Наистана, като дойде Мето в театъра, с него много се усетихме. Той мислеше като мен и аз мислех като него. Някаква много силна връзка се получи между нас двамата. С него и като характер много си приличахме - еднакво чувствителни, еднакво нервни, еднакво отчайващи се лесно и после еднакво идващи на себе си. Жена му Цветана Гълъбова дори малко го ревнуваше за нашата хубава творческа връзка.

Един път ги бях поканила на обед с Методи. Бях направила пуйка. Аз много рядко готвя, не мога хубаво да готвя, но Лора Керанова ме беше научила да готвя пуйка, тя много хубаво готвеше. Бях я направила точно, както ми каза Лора, и пуйката стана чудесна. На Методи много му се услади и каза на Цеца: "Виждаш ли, ма, виждаш ли - жената е хем каква артистка, хем каква пуйка е сготвила!"

В Сатирата вървеше пиесата "Михал Мишкоед" с режисьор Методи Андонов. Когато завесата падна, една тежест ме удари по главата и аз паднах! Методи веднага се спусна към мен: "Стояно, какво става, жива ли си, Боже, ти ми направи пиесата! Стояно!"

В "Баня" (1956)

Тръгнахме за Съветския съюз да играем "Ревизор", отново режисьор беше Методи. Играех главната женска роля - Ана Андреевна. Бях притеснена до смърт! Във влака си викам: "Боже, какво да направя, крак ли да счупя, какво да направя да не изляза в тази роля! На краставичар краставици ще продавам с тази моя недонаправена роля! Като стигнахме в Москва, преди първото представление, цяла нощ не спах и премислях грешките си. На другия ден като се вдигна завесата - с нас с Невена Коканова започваше, тя играеше дъщеря ми - аз плюх на всичко и си казах: "Ще правя това, което смятам, че е хубаво! И наистина - усетих, че хванах бика за рогата! Като свърши представлението - успех голям!

В постановката "Дървеница" (1959)

На другия ден вестниците отбелязаха на първо място Нейчо Попов, който направи нестандартен градоначалник, не го направи банален и тривиален, както го играеха, а на второ място поставиха мен, в ролята на Ана Андреевна! Като голямо постижение! Голям шум се вдигна около моята роля! Един ден там срещам някакъв млад човек, поздрави ме и попита: "Вие играхте Ана Андреевна?" Казвам: "Да". Той ми хвана ръката и се поклони до земята: "Аз съм Марк Захаров!" /един от най-големите руски режисьори - б. а./ Като чух кой е, щях да падна! Разтреперах се цялата! И до ден - днешен, когато не вярвам в себе си, се сещам за такива мигове! Те ме крепят, те ми дават сила да живея! Когато ме е оценил голям професионалист, тогава вярвам в себе си! А това, че някой ме потупал по рамото по улиците, че много добре съм направила някаква смехория - това не може да ме топли мене, в никакъв случай!

 

III

Останах вдовица на 52

Останах вдовица на 52 години... И сложих кръст на сърцето си. Никой не вярваше, че моят живот ще продължи така. Но човек се познава, когато дойде някакъв голям момент в живота му - тогава го виждаш какъв е.

Когато Нейчо си отиде се затворих вкъщи 3 месеца. Аз в моята стая, дъщеря ми - в нейната, на другия край на апартамента, не се виждахме. Не исках никого да виждам! Имахме едно коте - Любчо, той спеше нощно време в краката на Нейчо, а кучето - Фльонгата, спеше в моите крака. Не ги поглеждах, все едно не съществуват...

Стоянка Мутафова и Нейчо Попов в "Баня" на сцената на Сатиричния театър (1956)

И знаете ли кое ме накара да погледна, че има свят? - Кучето. В един миг забелязах, че едни очи ме питат: "Защо... защо? Докога няма да ме виждаш?". Фльонгата ме гледаше с един много тъжни, много питащи очи... Аз се стреснах, погалих я и й казах: "Няма, няма, аз те обичам, аз те обичам, обичам те, разбира се, то се знае, че те обичам, спокойно, спокойно, спокойно...". Тогава отидох и при Муки. Отворих вратата й и викам: "Муки, и аз, мамо, по същия начин преживявам нещата, не исках никого да виждам...". По един и същ начин преживяхме този ужас, защото много го обичахме, и ние двамата много се обичахме с него. Рядко има такива бракове, в които обич и любов да вървят заедно.

След като се върнах в театъра едва-едва си държах главата над водата. Недоброжелателни колеги не ми даваха да дишам. Но тогава в театъра дойде режисьорът Младен Киселов. Този човек ми върна работата, живота. А пък никога не съм била близка с него! Никога! Той така високо ме оцени! Казваше: "Ти не си знаеш цената, мойто момиче! Ти имаш такава вътрешна сила, но не я знаеш!" А аз си я знаех, но я пазех за себе си, защото знаех, че никой няма да ми повярва! Бяха ме приели като комедийна актриса и за драматична роля не можеше и да се помисли! Младен ми каза: "Ти трябва да изиграеш една майка Кураж и знаеш ли как ще я изиграеш?!" Викам: "Не думай, бе, Младене, не ме ли надценяваш?!" А той: "Не, не те надценявам!"

Като "Госпожа стихийно бедствие" (Снимка: BulFoto)

Никога не съм била самовлюбена. По принцип добрите артисти не са дребни чиновници. Могат и да провалят някоя роля, могат да ги унищожат с най-малкото - дори само с един поглед. Това са талантливите артисти... Средните - те са добре! Те са уверени в себе си, добре работят, здраво, не се провалят!

Големият артист може да си позволи дори да се провали и пак ще бъде голям...

Валерия КАЛЧЕВА

 

 

Коментирай 5

Календар

Препоръчваме ви

Назад и на високи токчета, тя грабва "Оскар"-а в съревнование с Катрин Хепбърн

110 години от рождението на Джинджър Роджърс - неповторимата партньорка на Фред Астер

Жената, която разсекрети тайните на Пентагона и изгони Никсън от Белия дом

Издателката на "Вашингтон поуст" Катрин Греъм почина след нещастен случай преди 20 години

Откриха живи наследници на Леонардо

Италиански генеалози проследиха 14 живи наследници на ренесансовия гений

Прокълнатият ангел Алън Гинсбърг: Няма истина. Има само различни гледни точки

"Видях най-добрите умове на своето поколение унищожени лудост, изгладнели, истерични голи, влачещи се през черните улици на разсъмване... " 95 години от рождението на поета