Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

КОЙ КАЗА: Как ще ги стигнем американците?

ПАМЕТ ЗА ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА БЪЛГАРСКОТО КИНО И ТЕАТЪР

КОЙ КАЗА: Как ще ги стигнем американците?

Седем години от смъртта на Адама

Колаж: Петя Александрова

На 15 февруари през 2013-а година България загуби един от най-талантливите си актьори - актьор, който беше равен на световни знаменитости в професията си, макар и да нямаше тяхната световна известност. Може би, ако Тодор Колев не беше "варненското софиянче от Шумен", съдбата му щеше да е друга - да е световно прочут, да беше получил "Оскар", да имаше звезда в Алеята на славата, но както се казва, никой не избира родината и родителите си.

Още

Лили Иванова се поклони пред паметника на Тодор Колев в Шумен (снимки)

Лили Иванова се поклони пред паметника на Тодор Колев в Шумен (снимки)

Адама беше роден в малка България, израстнал в провинцията и изявил големия си талант в една малка територия - в границите на "консервираната" в системата на соца своя родна страна и ограниченията на една идеология. И въпреки това, той успя да бъде не само актьор, но и личност с характер, със своя идеология и собствено разбиране за свобода на словото. 

Снимка: BulFoto

Адама признаваше, че има два идола в живота си - Чарли Чаплин и Рей Чарлз. И той умееше чудесно да имитира гения на нямото кино, и с неговия драматизъм да превръща смешното в сериозно. Свиреше и пееше с патос от циганско, до световна класика, и правеше това с артистичен маниер и най-важното - с много чувство.

Постоянното му сериозно изражение на лицето съчетаваше в себе си по невероятен начин и комедийното, и трагичното. Мимиките и гримасите му бяха "Тодор Колевски" - с една дума, неповторими, негова "марка". Само появата му на сцената правеше публиката възторжена и нетърпелива, а в киното запечата образи, които несъмнено ще останат в златната класика на българската кинематография.

В "Господин за един ден" (1983), режисьор Николай Волев

Игра в над 40 родни ленти, и във всяка от тях беше запомнящ се, истински и световно голям.

Още

Лайв-трибютът в памет на Тодор Колев ще бъде в цели четири града

Лайв-трибютът в памет на Тодор Колев ще бъде в цели четири града

Българите са поставили на специално място в сърцето си три от главните му роли: в "Господин за един ден", "Двойникът" и "Опасен чар", но той остави за размисъл във времето и други свои превъплъщения, между които бяха и "постдемократичните" му фрази, песни и "лафове", които продължават да бъдат толкова актуални, че и днес предизвикват "смешен плач" в сърцата ни. Една от тях беше и тази: "Как ще ги стигнем, американците..."

Как ще ги стигнем американците?
Че и задминем, кога?
Другари, уважаеми дами и господа, направо се чудя
как е възможно това?
Да ми откраднат чистачките,
от моята скромна кола,
как да я карам нататък
в тази гъста мъгла?
А гледах напрад, надалече,
се бях амбицирал дори
да ги настигна американците,
о, майче ще вали!
Тоз дето взе ми ги Господи,
бял ден да не види, че как,
освен ако случайно пък взел ги е
да си ги сложи отзад.

Като Пурко в "Господин за един ден" (1983), режисьор Николай Волев

Още

Концерт - трибют в памет на Тодор Колев

Концерт - трибют в памет на Тодор Колев

Дали всеки българин разбираше, а и днес, когато слуша тези изпети фрази, разбира какво искаше да ни каже актьорът-шоумен? - Едва ли. Тепърва ще проумяваме смисъла на думите, запечатани така дълбоко в спомените ни за Тодор Колев, че някакси ги отъждествяваме с него. Вероятно във времето напред все повече ще отделяме паметта си за актьора Тодор Колев, от онова, което ни каза той със "смешките" си, и все повече ще вникваме в предупрежденията му за "фалшивите герои" на нашето време.

Това извисява личността на Тодор Колев над професионалния поглед към актьора Тодор Колев.  

Като Пурко в "Господин за един ден" (1983), режисьор Николай Волев

Адама беше любимец на българите - за едни като комик, за други - по-мъдрите, като прорицател на собствения ни трагизъм като народ - за "нещо сбърканото" в народопсихологията ни. 

Защото той умееше да завладява публиката не с плоски шегички, а с истински драматизации - микс от смисъл, музика и артистично изпълнение. Това бяха неговите Тодор Колевски шедьоври, които и до днес будят усмивките ни, толкова години след неговата смърт.

Снимка: BulFoto

Тодор Колев умееше да "говори" с гримаса, да "казва" цели изречения с ноти, да "изпява" смисъл. Той умееше да "изиграва" ситуации с една дума, с една мимика, с един жест. Той умееше да ни разсмива до сълзи, той знаеше как да "бръкне" по-надълбоко до ума и сърцето на публиката.

Снимка: BulFoto

"Как ще ги стигнем амреиканците?..."Върху емблематичния музикален фон Адама успя да изгради една кратка и много съдържателна представа за родния ни битовизъм, за ограниченията на разума ни, непораснал още в младата демокрация....А може би, и до днес...

В няколко накъсани фрази, артистизмът на Тодор Колев пресъздаде цялата драма на нашия живот. Останахме ли си в "мъглата" на дребнотемието?, е въпрос, който стои пред нас и днес. Кога ще се научим да мислим мащабно, без да подражаваме на другите?!?

Още  тогава, преди толкова години, иронията на артиста се прицели с този въпрос в нас, не в "американците". Той знаеше изразните средства, с които хем да ни подсети какво ни казва, хем да не ни заболи!...

Тодор Колев беше артист, който знаеше колко по-силно от дидактиката, въздейства смехът, колко поучителен и оздравителен може да бъде ефектът от смеха. 

Във филма "Двойникът" (1980), режисьор Николай Волев

Още

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Адама си отиде под акомпанимента на аржентинско танго

Като повечето комици, самият той беше тъжен човек. Мнозина го намираха дори за "темерут". Зад сдържаната му усмивка често се долавяше гняв и раздразнение от хората. Дори огромният му артистичен талант не можеше да скрие това върху привидно "каменното" му лице. Болестта и съзнанието за края засилиха това усещане...

Може би, като повечето от гениалните ни творци, и той си тръгна огорчен от обкръжението, наричано за "краткост"... общество.

Може би... Така си отиде от нас на днешния ден преди седем години малкият на ръст голям Тодор Колев. Но ни остави много, много теми за размисъл. Талантът му бе само средството, което да ни накара да запаметим образите на героите му, за да разсъждаваме върху тях, заради нашата съдба като народ.

Затова, да не ги забравяме - героите, образите и фразите, които ни остави Адама.

Поклон!

Още

Лайв-трибют в памет на Тодор Колев в Летния театър в Пловдив

Лайв-трибют в памет на Тодор Колев в Летния театър в Пловдив

Още

Гласът на Тодор Колев и фолклорни багри от Биляна Петринска на концерта за Световния МС ден

Гласът на Тодор Колев и фолклорни багри от Биляна Петринска на концерта за Световния МС ден

Коментирай 39

Календар

Препоръчваме ви

Изложбата "Вазов в София" се открива пред Народния театър

На 22 септември за втори път ще бъде връчена награда за духовен принос на името на народния поет

Италия се прекланя пред Данте в деня на смъртта му

Честванията на 700-годишнината от смъртта на поета (1265-1321) започнаха в Италия още през март

Фредерик Бегбеде: Вдигам чаша за Белмондо и за неприемливата смърт

"Подобно на Дийн Мартин, Белмондо винаги е знаел как да сложи двата пола в джоба си: жените искаха да спят с него, а мъжете им да го почерпят питие - понякога беше обратното" пише Бегбеде във "Фигаро"

5 незабравими превъплъщения на Жан-Пол Белмондо

Големият френски актьор ни напусна на 88 години, но ролите му остават

Напусна ни звездата на Новата френска вълна Жан-Пол Белмондо

Актьорът постига международна слава в революционната класика на Новата вълна на режисьора Жан-Люк Годар "Без дъх"

Жорж Сименон, между романите, жените, маниите си и самоубийството на дъщеря си

32 години от смъртта на "бащата" на инспектор Мегре