МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Изгубената България: Тежко́ ни и горко́, ако за знание говорим само на 24 май (галерия)
"Невежеството е нощ на духа, нощ без луна и без звезди"
Редактор : / 3881 Прочита 15 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
В своята поредица "Минало несвършено" Impressio продължава да ви поднася китки от неувяхващи публикации, писани отдавна, но звучащи актуално и днес. Ще изтупаме заедно повехналите страници, за да открием сред тях букети от думи, съхранени в хербария на времето.
Нека в този празничен ден отново се върнем назад.
Просветата
Днес е нейният ден, празнуван от дълги години задушевно всъде, дето се говори българска реч; всъде, дето се тачи хилядолетното дело на двама велики братя българи, родени в Солун.
Всъщност, просветата не може да се чествува. Тя сама по себе си е един празник - най-големият празник на духа. Както се казва: "Знанието е сила!"
Ученици от III отделение със своята учителка, заснети на 24 май, Долна Оряховица, 1924 г.
И няма какво повече да искаме от този ден на Кирил и Методий, освен за лишен път да си спомним за тях, да създадем радост и обградим с внимание несвършващите се през вековете ученици на тяхната азбука; да дадем възможност на българската учаща се младеж да мине пред нас в тъй насъщния и тъй естествено красивия обичаен парад, на който народът тъй многолюдно се тълпи.
Няма защо да искаме, хленчейки за изтезавани с маршируване и чакане деца, непременно свързването на Деня на просветата с ученолюбиви и просветно-строителни почини.
За тях трябва всеки ден да търсим възможности и да ги провеждаме независимо от календара.
Шествие на ученици по бул. "Цар Освободител" в София на 24 май 1931 г.
А 24 май - един народен забележително обединителен празник - да оставим, все по-дълбоко осъзнавайки вътрешния му смисъл, като ден на външния блясък.
Това си има своето значение.
Тежко́ ни и горко́, ако за знание и за просветни въпроси говорим само в Деня на българската писменост!
София, молебен в деня на Св. св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.
Винаги - и в трудни, и в щастливи времена - трябва да се говори за просвета. Защото тя не се губи през целия живот. Веднъж придобита, от нея не можеш да лишиш нито отделния човек, нито народите.
А нима людете могат да разчитат на онова, което би могло да им се отнеме?
София, манифестация в деня на св. св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 24 май 1933 г.
Да залягаме неуморно за просвета и да се борим срещу единствения, според Юго, тиранин на човека: незнанието, невежеството, което Дидро намира за присъщо на роба и дивака.
Талейран пък, в чийто забележителен държавнически опит трябва да имаме доверие, съветва:
"След като дадете власт на народа, трябва да го научите на мъдрост."
И пояснява:
"Просветата е необходим противовес на свободата."
Честване на 24 май през 30-те години на ХХ век
Колко хубави неща могат да се кажат за просветата!
Че възвеличава характерите и съзнанието за дълг; облагородява нравите; изтънчва вкуса; осветлява великото в живота и внушава любов към доброто; създава човека.
И колко лоши, макар и красноречиви, неща могат да се кажат за невежеството.
Празникът на св. св. Кирил и Методий в Пирдоп
Подобно на арабите, които и него сравняват с коня:
"Невежеството е лош кон, който всяка минута може да хвърли ездача от себе си."
Подобно на златоустия латинянин Цицерон:
"Невежеството е нощ на духа, нощ без луна и без звезди."
Дано все по-сияйна става луната и по-многобройни звездите на българското небе...
В. "Мир", май 1940 г.
Учител произнася празнична реч пред учениците от село Манастирище, Оряховско. 24 май 1942 г.
Честване на Деня на писмеността в София, края на 40-те години на ХХ в.
Студентки на манифестацията на 24 май 1951 г., София
Шествие на ученици по случай 24 май, София 1963 г.
Манифестация на 24 май в Михайловград (дн. Монтана), 1989 г.
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg
;void(0);){kind=link}
', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}