МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО
Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)
Празникът на труда през годините
Редактор : / 7190 Прочита 16 Коментара
Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bgДа спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре,
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!
(Христо Смирненски)
Ученици на манифестация по случай 1 май на площад "Девети септември", София, 70-те години на ХХ век
Това, което всеки може да каже за 1 май, е че той е Международният празник на труда. Денят 1 май за новото ни време е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден, е свързано с международното социалистическо движение през 20-и век и работническите протести за социални права. Ако мислите, обаче, че Първи май е соц измислица, дълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като "Импepcĸи тpyдoв дeн".
Манифестация по случай Деня на труда 1 май, началото на 40-те години на ХХ век
Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници, обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.
Големият първомайски парад в София през 1945 г.
1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Празникът на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през... септември.
По булеварда крачат окарикатурени световните „врагове“, София 1945 г.
У нас 1 май е отбелязан като Ден на работническата солидарност за пръв път от Топографското дружество през 1890 г., а става официален празник за България далеч преди Девети септември 1944-а - през 1939 г. От 1945 г. година социалистическа България го чества тържествено с големи манифестации. От Десети ноември 1989-а насам не се лишаваме от празника, т.е. от почивния ден, но Денят се отбелязва все по-вяло.
Първомайска манифестация, вероятно София, 50-те години на ХХ век
Предлагаме ви да се върнем назад във времето с уникалните снимки на "Изгубената България" и да се посмеем заедно с порция бисери от една отминала епоха.
С пожелание за лека работа и тежка кесия!
Карикатура на Райко Алексиев за 1 май, вестник "Щурец", 1934 г.
Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905 г.
Бисери от соца:
Човекът е главна фигура в животновъдството (лозунг, провесен по стените в АПК)
Майстор столар пред мебелна работилница, началото на ХХ век
Животновъдството (ни) допринесе за укрепване на населението (констатация от АПК)
Електрическа работилница, 20-те години на ХХ век
Проблемите в животновъдството - грижа и дело на цялата общественост (плакат в града)
Обущарска работилница “Четири сезона”, 20-те години на ХХ век
Час по-скоро да прибереме хляба на народа (плакат в ТКЗС)
Селянино, изми ли си яйцата? (плакат по стените на ТКЗС)
Работилница за печки и кюнци “Гарваня”, 20-те години на ХХ век
Във всеки дом - добитък (плакат, издаден от Наука и изкуство)
Ваксаджия с клиенти, 20-те години на ХХ век
Да покрием всички кобилки от нашето село (призив от ранните години на ТКЗС-то)
Доброволна бригада за поставяне на настилка на пътища и тротоари, 20-те години на ХХ век
Да издигнем овцевъдството на по-високо равнище (плакат в ТКЗС)
Работилница за ортопедични протези, 20-те години на ХХ век
Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село (призив за събиране на цялата селскостопанска реколта)
Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! (призив за отглеждане на повече селскостопански животни)
Майстор обущар с чираци пред работилницата си, 1924 г.
Във всяка къща - говедо! (лозунг от времето на т.нар. социалистическо самозадоволяване през 80-те години на 20-ти век)
Парни локомотиви и железничари на перона на гара Варвара, 1929 г.
Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! (надпис в кебапчийница)
Шивашко ателие, 30-те години на ХХ век
Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (плакат в консервния комбинат в Пазарджик)
Работник по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век
Всяко произведено от кооператорите яйце ще се превърне в бомба в редиците на империалистите! (лозунг в ТКЗС)
Всяко яйце - бомба; всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (агиттабло в птицеферма)
Коларска работилница и майстори колари с изработена от тях каруца, 30-те години на ХХ век
Всяко яйце над плана - тухла в строителството на социализма! (плакат в птицеферма)
Производство в тухларна фабрика “Златен лъв” (в днешния Южен парк в София), 30-те години на ХХ век
Всеки набран домат - кабърче в леглото на Кенеди! (плакат в ТКЗС)
Софийски таксиметров шофьор, 30-те години на XX век
Производство на витла за българския аероплан ДАР-3 “Гарван” в ДАР - Божурище, 1938 г.
София, пощенски куриери с велосипеди, около 1940 г.
Бръснене в модерен бръснарски салон, 40-те години на ХХ век
ОФ (отечествено-фронтовска) бояджийска бригада, 40-те години на ХХ век
Цех за поставяне на етикети в консервна фабрика “Раковски”, Димитровград 50-те години на ХХ век
Словослагател в печатница, 50-те години на XX век
София, работник в обувен завод “9 септември”, 1959 г.
Ботевград, заводът за полупроводници, 60-те години на ХХ век
Лаборантка в аптека, началото на 60-те години на ХХ век
Производствена линия на текстилен комбинат “Саня”, Плевен 70-те години на ХХ век