Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

МИНАЛО НЕСВЪРШЕНО

Лека работа и тежка кесия! 1 май през обектива на "Изгубената България" (галерия)

Празникът на труда през годините

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Да спрат фабричните комини
и всеки черен труд да спре,
и туй намръщено море
от морни роби и робини
да озари и приласкай
усмивката на първи май!
(Христо Смирненски)

Ученици на манифестация по случай 1 май на площад "Девети септември", София, 70-те години на ХХ век

Това, което всеки може да каже за 1 май, е че той е Международният празник на труда. Денят 1 май за новото ни време е по-скоро традиционен празник на левите движения в света, защото самото му официализиране като международен ден, е свързано с международното социалистическо движение през 20-и век и работническите протести за социални права. Ако мислите, обаче, че Първи май е соц измислица, дълбоко грешите - чествали са го като празник и в Tpeтия Paйx. Като "Импepcĸи тpyдoв дeн".

Манифестация по случай Деня на труда 1 май, началото на 40-те години на ХХ век

Първият знаменателен Ден на международна солидарност между работници, обаче е далеч преди това. Свързват го с пъpвaтa световна работническа стачка в Чиĸaгo, на 1 май 1886 г., ĸoгaтo работници излизат на протест за регламентиране на 8-часов работен ден. През 1904 година Международната конференция на социалистите в Амстердам апелира за официално признаване на 8-часовия работен ден, за права на пролетариата и за световен мир.

Големият първомайски парад в София през 1945 г.

1 май е пpиeт зa eдин oт oфициaлнитe пpaзници в Kитaй, Гepмaния, Aвcтpия, Meĸcиĸo, Taйлaнд, Pycия и... Бългapия. Празникът на трудовите хора в САЩ, Великобритания и Канада е през... септември.

По булеварда крачат окарикатурени световните „врагове“, София 1945 г.

Още

1 май през годините - от боевете с камъни до марша на труда

1 май през годините - от боевете с камъни до марша на труда

У нас 1 май е отбелязан като Ден на работническата солидарност за пръв път от Топографското дружество през 1890 г., а става официален празник за България далеч преди Девети септември 1944-а - през 1939 г. От 1945 г. година социалистическа България го чества тържествено с големи манифестации. От Десети ноември 1989-а насам не се лишаваме от празника, т.е. от почивния ден, но Денят се отбелязва все по-вяло.

Търговище, 1968 г.

Първомайска манифестация, вероятно София, 50-те години на ХХ век

Предлагаме ви да се върнем назад във времето с уникалните снимки на "Изгубената България" и да се посмеем заедно с порция бисери от една отминала епоха.

С пожелание за лека работа и тежка кесия!

Карикатура на Райко Алексиев за 1 май, вестник "Щурец", 1934 г.

Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905 г.

Бисери от соца:

Човекът е главна фигура в животновъдството (лозунг, провесен по стените в АПК)

Майстор столар пред мебелна работилница, началото на ХХ век

Животновъдството (ни) допринесе за укрепване на населението (констатация от АПК)

Електрическа работилница, 20-те години на ХХ век

Проблемите в животновъдството - грижа и дело на цялата общественост (плакат в града)

Обущарска работилница “Четири сезона”, 20-те години на ХХ век

Час по-скоро да прибереме хляба на народа (плакат в ТКЗС)

Работници от леярски цех в Завод 12 в София, произвеждащ улични табели и съоръжения, 20-те години на ХХ век

Селянино, изми ли си яйцата? (плакат по стените на ТКЗС)

Работилница за печки и кюнци “Гарваня”, 20-те години на ХХ век

Във всеки дом - добитък (плакат, издаден от Наука и изкуство)

Ваксаджия с клиенти, 20-те години на ХХ век

Да покрием всички кобилки от нашето село (призив от ранните години на ТКЗС-то)

Доброволна бригада за поставяне на настилка на пътища и тротоари, 20-те години на ХХ век

Да издигнем овцевъдството на по-високо равнище (плакат в ТКЗС)

Работилница за ортопедични протези, 20-те години на ХХ век

Да не оставим неодрусана нито една слива в нашето село (призив за събиране на цялата селскостопанска реколта)

Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище (ДАР) изпитват двигател на самолет след ремонт, снимката е надписана: “изпробване мотора на станок след ремонта преди да се постави на аероплана”, Божурище 20-те години на ХХ век

Всеки кооператор - прасе, всеки комунист - две! (призив за отглеждане на повече селскостопански животни)

Майстор обущар с чираци пред работилницата си, 1924 г.

Във всяка къща - говедо! (лозунг от времето на т.нар. социалистическо самозадоволяване през 80-те години на 20-ти век)

Парни локомотиви и железничари на перона на гара Варвара, 1929 г.

Всяко кебапче - куршум в сърцето на световния империализъм! (надпис в кебапчийница)

Шивашко ателие, 30-те години на ХХ век

Всеки буркан компот - юмрук в лицето на империализма! (плакат в консервния комбинат в Пазарджик)

Работник по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век

Всяко произведено от кооператорите яйце ще се превърне в бомба в редиците на империалистите! (лозунг в ТКЗС)

Пред склада на “Никотеа” - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век

Всяко яйце - бомба; всяка кокошка - летяща крепост срещу агресорите! (агиттабло в птицеферма)

Коларска работилница и майстори колари с изработена от тях каруца, 30-те години на ХХ век

Всяко яйце над плана - тухла в строителството на социализма! (плакат в птицеферма)

Производство в тухларна фабрика “Златен лъв” (в днешния Южен парк в София), 30-те години на ХХ век

Всеки набран домат - кабърче в леглото на Кенеди! (плакат в ТКЗС)

Софийски таксиметров шофьор, 30-те години на XX век

Производство на витла за българския аероплан ДАР-3 “Гарван” в ДАР - Божурище, 1938 г.

София, пощенски куриери с велосипеди, около 1940 г.

Работници от техническото отделение на Дирекцията на трамваите и осветлението разчистват двора на отделението на ул. “Княгиня Мария Луиза”, София 1941 г.

Бръснене в модерен бръснарски салон, 40-те години на ХХ век

ОФ (отечествено-фронтовска) бояджийска бригада, 40-те години на ХХ век

Цех за поставяне на етикети в консервна фабрика “Раковски”, Димитровград 50-те години на ХХ век

Словослагател в печатница, 50-те години на XX век

Майстор-сладкар с изработена от него торта макет на “моста на Дружбата” (Дунав мост) по повод откриването му, София, 1954 г.

София, работник в обувен завод “9 септември”, 1959 г.

Ботевград, заводът за полупроводници, 60-те години на ХХ век

Лаборантка в аптека, началото на 60-те години на ХХ век

Производствена линия на текстилен комбинат “Саня”, Плевен 70-те години на ХХ век

Снимки: "Изгубената България"

Коментирай 16

1/1

Снимки: "Изгубената България"/Колаж: Петя Александрова, Dir.bg

Печатницата на Христо Г. Данов, Пловдив, 1905 г.

Майстор столар пред мебелна работилница, началото на ХХ век

Електрическа работилница, 20-те години на ХХ век

Обущарска работилница “Четири сезона”, 20-те години на ХХ век

Работници от леярски цех в Завод 12 в София, произвеждащ улични табели и съоръжения, 20-те години на ХХ век

Работилница за печки и кюнци “Гарваня”, 20-те години на ХХ век

Ваксаджия с клиенти, 20-те години на ХХ век

Доброволна бригада за поставяне на настилка на пътища и тротоари, 20-те години на ХХ век

Работилница за ортопедични протези, 20-те години на ХХ век

Авиомеханици от Държавната аеропланна работилница в Божурище (ДАР) изпитват двигател на самолет след ремонт, снимката е надписана: “изпробване мотора на станок след ремонта преди да се постави на аероплана”, Божурище 20-те години на ХХ век

Майстор обущар с чираци пред работилницата си, 1924 г.

Парни локомотиви и железничари на перона на гара Варвара, 1929 г.

Шивашко ателие, 30-те години на ХХ век

Работник по поддръжка на електрическата мрежа, 30-те години на ХХ век

Пред склада на “Никотеа” - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа “Тютюн” на писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век

Коларска работилница и майстори колари с изработена от тях каруца, 30-те години на ХХ век

Производство в тухларна фабрика “Златен лъв” (в днешния Южен парк в София), 30-те години на ХХ век

Софийски таксиметров шофьор, 30-те години на XX век

Производство на витла за българския аероплан ДАР-3 “Гарван” в ДАР - Божурище, 1938 г.

София, пощенски куриери с велосипеди, около 1940 г.

Работници от техническото отделение на Дирекцията на трамваите и осветлението разчистват двора на отделението на ул. “Княгиня Мария Луиза”, София 1941 г.

Бръснене в модерен бръснарски салон, 40-те години на ХХ век

ОФ (отечествено-фронтовска) бояджийска бригада, 40-те години на ХХ век

Цех за поставяне на етикети в консервна фабрика “Раковски”, Димитровград 50-те години на ХХ век

Словослагател в печатница, 50-те години на XX век

Майстор-сладкар с изработена от него торта макет на “моста на Дружбата” (Дунав мост) по повод откриването му, София, 1954 г.

София, работник в обувен завод “9 септември”, 1959 г.

Ботевград, заводът за полупроводници, 60-те години на ХХ век

Лаборантка в аптека, началото на 60-те години на ХХ век

Производствена линия на текстилен комбинат “Саня”, Плевен 70-те години на ХХ век

Карикатура на Райко Алексиев за 1 май, вестник "Щурец", 1934 г.

Манифестация по случай Деня на труда 1 май, началото на 40-те години на ХХ век

Големият първомайски парад в София през 1945 г.

По булеварда крачат окарикатурени световните „врагове“, София 1945 г.

Първомайска манифестация, вероятно София, 50-те години на ХХ век

Търговище, 1968 г.

Ученици на манифестация по случай 1 май на площад "Девети септември", София, 70-те години на ХХ век

Календар

Препоръчваме ви

Полковник Борис Дрангов: Винаги горди юнаци и никога бити негодници!

103 години от смъртта на героя, който завеща: За да победим, от смърт не трябва да се боим. Две смърти няма, без една не може!

Първата експозиция на Археологическия музей е открита 12 г. след основаването му

На 18 май преди 115 години Княз Фердинанд открива официално един от най-старите музеи в България. От неговите сбирки водят началото си още няколко културни институции

Изгубената България: Помнете падналите!

В Деня на храбростта ще ви разкажем не за някоя от славните победи, записали златни страници в бойната ни история, а за подвига на един обикновен войник

Нашият Великден: За празника на празниците със смирение и тъга

За нашия народ Възкресение Христово е най-големият празник през годината и затова го нарича Великден