Сигурно знаете, че по време на соца много изпълнители се оплакваха, че ограничават репертоара им със забраната да пеят на английски. Имаше такива "квоти", така да се каже.

Сега, в по-новите демократични времена, най-онеправдана се оказа родната музика, но това е друга тема.

Само един пример: Дори в "Гласът на България" се пее прекалено много на английски.

Публиката в концертната зала / Снимка: Иван Григоров

Кой може да забрани, обаче, да обичате музиката, която харесвате?! По-старото поколение българи, отраснали в годините на соца, все още изпитват носталгия по старите съветски песни. Всъщност, в цял свят танцуват на "Калинка, малинка" и тя е любима на много хора, без каквито и да е политкоректни съображения.

Да не говорим, че една част от тези песни са антифашистки, от Втората световна война. Т.е. идват от събитие, осъдено от всички прогресивни хора по света. 

Още

40 години без Владимир Висоцки: Неудобен и в живота, и в смъртта

Наскоро пък се уверихме, че любовта към Висоцки и неговите "блатни" песни е все така жива в сърцата на българите. Ние години наред бяхме горди, че кариерата на най-голямата руска звезда Алла Пугачова, тръгна от България - от "Златният Орфей". Радваме се, че Филип Киркоров по всякакъв повод не пропуска да отбележи, че е българин.

Песента и спорта винаги са били свързващо емоционално звено между хората по света. Днес се посяга и на това, но ако на спортистите се пречи да се състезават, а на певците - да пеят политически "неудобни" песни, то никой не може да забрани на обикновените хора да си имат свое мнение по въпроса.

Залата, в която се провежда концертът, е пълна / Снимка: Иван Григоров

Артистите, най-общо казано, по правило често се нагаждат към конюнктурата, за да бъдат "удобни" на властта. Всяка власт си е имала своите любимци.

Въпросът е дали сега биха се отрекли от думите, които са произнесли някога?

Орлин Горанов и Росица Борджиева / Снимка: Иван Григоров

През февруари 1985-а година, както се казва "на ръба на демокрацията", в някогашния Дом на съветската наука и култура на ул. "Шипка" в София, се провежда концерт, посветен на най-популярните съветски песни.

Грета Ганчева / Снимка: Иван Григоров

Участват най-известните ни певци, композитори и състави: Коста Цонев, Петър Ступел, Бисер Киров, Росица Борджиева, Орлин Горанов, Грета Ганчева, "Тоника-СВ" и др.

Грета Ганчева / Снимка: Иван Григоров

В залата са звучали песните "Ех, дороги", "Огоньок", "Жди меня", "Катюша", песента от филма "Белоруската гара", "День победы", "Птица счастья", "Старинные часы", "Подмосковные вечера", "Милион алых роз" и други познати и любими на по-старото поколение песни.

Оркестрови изпълнения на популярни съветски песни / Снимка: Иван Григоров

Тогава в залата е и фотографът Иван Григоров, а репортер на в. "Поглед" успява да се срещне с някои от участниците в концерта и да разговаря с тях.

В кратки откъси, ето какво казват по онова време част от изпълнителите:

Детски състав "Веселите близнаци" изпълнява "Пусть всегда будет солнце" заедно със Светослав Аргиров / Снимка: Иван Григоров

Благовест и Светослав Аргирови:

"Нашите най-първи изяви като певци са свързани със съветската песен.

Бяхме в детската градина, когато майка ни ни научи да пеем "Пусть всегда будет солнце". Изпълнихме тази песен пред публика и жури. Там ни чу Георги Самарджиев, ръководител на представителния пионерски хор "Детска китка".

Публиката бурно аплодира изпълнителите / Снимка: Иван Григоров

И веднага ни покани да станем солисти на този хор. Бяхме на 6. Скоро след това запяхме "Альоша" и започнаха да ни канят навсякъде, в цялата страна - на концерти, тържества и празници.

Поканиха ни да гостуваме и в чужбина с "Альоша".

Коста Цонев, като водещ на концерта / Снимка: Иван Григоров

Коста Цонев и Петър Ступел, на сцената / Снимка: Иван Григоров

През 1971-ва година бяхме сред делегатите на първия фестивал на дружбата на българската и съветската младеж в Киев. Пяхме "Альоша" в огромната зала "Украйна".

Пели сме "Альоша" в Артек, Москва, Познан, Хелзинки и на още много места по света.

Хорът на момчетата при читалище "Валентин Андреев" / Снимка: Иван Григоров

Пяхме я и на вълнуващия концерт по повод награждаването на Леонид Брежнев като "Герой на Народна република България" през 1973-та. Брежнев ни подари юбилейната значка "100 години от рождението на Ленин". (Братя Аргирови, интервю пред в. "Поглед", 1985 г.).

За сцената се готвят и най-малките изпълнители на песента за крокодила Гена / Снимка: Иван Григоров

Сценична треска / Снимка: Иван Григоров

Бисер Киров споделя в интервю пред същото издание огромната популярност на съветската композиторка Александра Пахмутова и че е особено привързан към нейната "Песен за тревожната младост". Припомня, че тази песен е била класирана като любима и от читателите на в. "Поглед".

Бисер Киров / Снимка: Иван Григоров

Орлин Горанов разказва, че песента "Для тебя" е на сърцето му, защото е свързана с негов много скъп личен спомен. При едно от пътуванията на композитора Ян Френкел до България, двамата се запознали и Френкел изпълнил на пиано "Для тебя". Орлин Горанов толкова харесал песента, че композиторът му написал нотите й с посвещение.

"Това е една песен, която много обичам и винаги съм пял с особено топло чувство", казва Горанов.

Орлин Горанов / Снимка: Иван Григоров

Ралица Ангелова от "Тоника-СВ" пък разказва пред в. "Поглед", че впечатлила с нейното изпълнение на "Милион алых роз" самата Алла Пугачова, която й подарила своя плоча с автограф. На един концерт пък млад мъж подарил на Ангелова три плочи на Алла.

Старата група "Тоника - СВ" / Снимка: Иван Григоров

"Публиката навсякъде запява с нас!", казва Росица Борджиева пред репортера на някогашния "Поглед". По онова време тя изпълнява популярната "Старинные часы". "Няма място в България, където да не съм пяла тази песен, и навсякъде публиката е запявала с мен", казва певицата в интервюто от 1985-а.

В концерта участват и много инструментални групи / Снимка: Иван Григоров

Някои от споменатите вече не са между живите, но със сигурност един Бисер Киров до края си не изневери на любовта си към руската песен и руската култура, изобщо.

Грета Ганчева пее сред публиката в залата / Снимка: Иван Григоров

"Който пее, зло не мисли", казват много народи. А също и че "песента няма граници". "Границите ги слагат политиците!", смятат много изпълнители. И не само те, на това мнение е и публиката.

Бисер Киров и младежки хор в съпровод / Снимка: Иван Григоров

Така че въпросът "Кой спира микрофона?" е реторичен въпрос.

Бисер Киров и детски хор / Снимка: Иван Григоров

Еми МАРИЯНСКА

Още

1986 г.: Как се завършваше Художествената академия

Още

Януари 1993 г.: Сред архивите в музея на бягството в Берлин

Още

Как Желю Желев стана хаджия в разгара на разкола на църквата ни

Още

1977-а: Времето на съветския "Москва не вярва на сълзи", награден с американския "Оскар"