24 май - единственият празник, който обедини българите

През 1803-а се поставя началото на честванията на празника, посветен на Кирил и Методий.

Създатели на славянската азбука са почитани от църквата на 11-и май, но от 1916-а държавата и църквата определят празникът да е 24-и май. По-големите градове в България организират тържества и манифестации, с които отбелязват един ден в годината като спомен за създателите на първата българска азбука - глаголицата.

В центъра на столицата са организирани тържества с шествия, които отбелязват единствения български празник, който запазва своето място в сърцата ни въпреки различните времена и нрави.

24 май - Ученически оркестър и ученици вероятно на 24 май, Видин 1905 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Ученици от ІІ клас в Разград от училищния театрален състав с ръководител поручик Разсуканов, 1911 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Ученици от 5 клас от село Лъжане със своя учител, 1931 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - София, манифестацията в деня на Св. Св. Кирил и Методий на площад “Ал. Невски”, 1933 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май 1937 г., Перник, Цар Борис ІІІ, принц Кирил, генерал Христо Луков, полковник Васил Бойдев (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Гимназиален хор на честването на празника на българската писменост и Светите братя Кирил и Методий, София, 1939 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Манифестация на студенти по случай празника, София 1941 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Учител произнася празнична реч пред учениците от село Манастирище, Оряховско, 1942 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Снимка за спомен на студентки след манифестацията, София 1951 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - София, снимка за спомен на ученици, 1958 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - Празненства по случай празника - денят на славянската писменост пред бившия царски дворец в София, 1979 г. (Снимка: "Изгубената България")

24 май - След манифестацията, София 1989 г. (Снимка: "Изгубената България")

Още

24 май и погубеното послание на един химн

Но началото поставя княз Борис. Равностойността на България на останалите европейски държави предполага и създаването на писменост, която да увековечи делата и историята ни. Най-голямата заслуга на княза е осъзнаването на факта, че чуждият език е проводник на чужди идеи и традиции. Културната и интелектуална независимост на България е приоритет и кауза, която трябва да бъде защитена на всяка цена.

Създадена с политическа цел, глаголицата съчетава в себе си звуците на славянския език, а обучените Кирило-Методиеви ученици ще донесат в страната ни факела на знанието.

Създадените книжовни школи са доказателство за голямата далновидност и прозорливост на българския владетел, който осъзнава, че писмеността трябва и да се разпространява.

Изгражда се независима българска култура и самосъзнание, допринесли за идентитета на нацията ни.

24-и май е символ на вечното ни историческо присъствие.

24-и май е единственият празник, обединяващ българите.

24-и май е денят, в който отбелязваме заслуженото си присъствие на европейската карта.

"Изгубената България", колаж: Петя Александрова, Dir.bg