ПРЕЗ ОБЕКТИВА НА ВРЕМЕТО

1988 г.: Айде на битака!

Снимки на фотографа Иван Григоров на софийския битак

Автор : Еми Мариянска / 22 февруари 2023 / 20:27 38867 Прочита 109 Коментара

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

1988-а. Последните хубави дни от последните години на "битако", както го наричаха шопите. Ако неделният ден е слънчев, каква по-хубава разходка за столичани от тая да се пошляят на битака?! Пък и да си купят нещо на далавера.

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

Така си прекарваха уикенда много софиянци по време на соца. Нямаше молове и големи вериги, а фолк търлите пееха в народни носии. Както зрелището, така и "промоцията" бяха най-сигурни на битака.

Голям купон си беше.

1988 г. Айде към битака / Снимка: Иван Григоров

Дойде демокрацията и провали всичко. Дори и този рай за зяпачите и любителите на далаверата ни отне. Битакът беше не само забавление, ами и спасение за онези, които, като им изтънееше джоба, и тръгваха с някоя домашна вехтория към битака срещу 5-10 лева да се разделят с нея.

С 5-10 лева по онова време можеше сносно да хапнеш и да пийнеш на кракмаг.

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

А на битака можеше да се намери почти всичко - от пирон, през реотан за печка, захабен килим или малко употребявана тенджера, до изгубено куче.

Даже много от изгубените по градинките кучета хората си ги търсеха там.

Търсен, или намерен / Снимка: Иван Григоров

И от радост, че са ги намерили, хич и не се пазаряха с продавачите им, за да си ги върнат у дома.

Домашен любимец / Снимка: Иван Григоров

И сега има битаци в някои градове, но онзи, старият тип битак го няма вече.

Липсва онази непринудена и екзотична атмосфера от някога; няма го онова трепетно чувство, съпровождащо лутането и криволиченето из калта.

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

Да си откриеш ръждясал гаечен ключ на чердже, проснато на земята; да позяпаш корица на "Плейбой", въпреки че е леко оцапана със засъхнала лютеница; да си купиш транзистор с изкривена антена, но комшията знае как да го поправи...

Най-търсени - техничарските дреболии / Снимка: Иван Григоров

Ей, хора - това си беше направо приключение! И след като си обходил сергиите, доволен "да се завърнеш в бащината къща" - уморен, но щастлив с гаечния ключ в джоба си.

Какво повече му трябва на човек!

Ценна находка / Снимка: Иван Григоров

Възрастните се забавляваха като деца на лунапарк. Е, без светлини, но пък с други хубости, като да речем да откриеш ценна находка от рода на овехтяла народна носия, снимка на Бриджит Бардо, или "рисунка на Леонардо".

Изненадите дебнеха отвсякъде.

Според интереса / Снимка: Иван Григоров

За всекиго по нещо / Снимка: Иван Григоров

Още

1986 г.: Как се завършваше Художествената академия

Тук-там можеше да срещнеш и познат, да си размениш с него по някоя приказка, кой какво търси или как си е купил тениска за левче. Дънките бяха по-елитна стока. Тогава ги шиеха виетнамци в "Студентски град". Скопосваха ги някак си с марка "Леви Щраус" и "Райфъл", та ги продаваха чисто нови, топли, топли от шевната машина.

Битака си беше народният мол. Софийският, да си признаем, отстъпваше на оня в Димитровград, където предлагаха и по-екзотична стока като петли и други пернати, товарни животни, както и тунинговани лади без ауспух, че да "гърмят", като им дадеш пълна газ.

Чуплива стока / Снимка: Иван Григоров

И всичко ставаше "по договаряне". Без етикет и лъжлива "прИмоция".

Казват ти цената, ти опитваш да я свалиш, накрая си стискате ръцете и получаваш стоката. Чиста работа.

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

Битак, или битпазар, означава "подбита" цена, ама пак се иска някакво усилие да я подбиеш. Трябва да се потрудиш, малко изкуство да проявиш, за да ѝ свалиш цената.

На битака се намираха дори вносни стоки - посуда и чайници от съветските републики, пешкирчета от Китай и Румъния, турски шалове.

Автентично / Снимка: Иван Григоров

Битакът си имаше и история. Преди "Малашевци" се събираше между театър "София" в парка "Заимов" и булевард "Сливница".

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван ГригоровКой, каквото си има /

Е-ех, славни времена бяха. Човек можеше да си разчисти мазето и тавана и вместо да хвърли боклуците в еврокофа, да изкара някой лев от тях.

Я от стар велосипед, я от фенерче без батерия, стари гуменки или позакъсана чанта.

Кой, каквото си има / Снимка: Иван Григоров

Още

Кой спира микрофона?

По-голям беше зорът с разни бабини реликви като железни кревати и чамови шкафчета. Нито имаше как да ги занесеш на Битака, нито можеше да разчиташ на сигурна продажба, че да не ги мъкнеш на обратно.

Но от всички стоки най-вървежни бяха дрелки, флексове, триони и прочее техничарски инструменти.

1988 г. Битакът в София / Снимка: Иван Григоров

Имаше си и тънък номер, ако си сред продавачите: Заставаш някъде и почваш да меркаш зяпачите.

Има такива, дето веднага ги преценяваш, че искат да ти купят "нещото", ама се правят, че се колебаят.

Подминават нехайно, после пак се връщат - правят се на критични, влизат в разговор с цел да свалят цената и прочее номера. И тази заигравка си беше направо театър - кой кого, без сценарий.

Малко употребяван, но работещ / СНимка: Иван Григоров