ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО
Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско
Театърът се превърна за мен в нещо като "фитнес", казва режисьорът
Автор : / 1682 Прочита 1 Коментара
Кшищоф Зануси (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)
Световноизвестният полски режисьор Кшищоф Зануси бе гост на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019 за твърде кратко време, в което всички гости и журналисти на фестивала искаха да се докоснат до неговата богата култура и душевност. Той с усмивка насочи журналистите към размислите си в последната си книга "Как да превърнем живота си в шедьовър", в която издига като висша ценност живота, а не изкуството.
Човекът, посветил се изцяло на творчеството си - киното и литературата, днес е настроен да мисли за живота като за реалност, която властва над всички форми на изображението, защото притежава естествената мощ на природата.
Тазгодишният СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ представи творбата на Зануси "Етер". Във филма прозира едно проникновено и своеобразно признание на големия кинорежисьор, а именно, че най-очарователното качество на изкуството е, че то може да "лови" времето - отделни отрязъци от него, да го връща назад и да отива напред - нещо, което може да прави само Бог, или Абсолюта.
Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/
"Обожествяването" на изкуството в такъв план съвсем не е самоцелно в творчеството на Зануси, защото според него времето не би означавало нищо, ако не се съизмерваше с хоризонталата на човешкия живот. Пред журналисти режисьорът разказа, че помни Втората световна война и следвоенна Полша, и това са картини, които завинаги са запечатани в съзнанието му. И ако един творец може да покаже картината на онова време, то по-голямо майсторство се изисква за това, да предаде на екрана емоцията на хората, преживели войната, техните чувства.
Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/
Според Зануси съвременните хора днес изпитват по по-различен начин своето "линейно" време. Човешкият живот се е удължил, а паметта е станала "по-къса", казва той. Защо се случва всичко това?! - Като творец с тънка чувствителност, Зануси търси корените на тази промяна в поколенията, изследва емоционалния регистър на човешката душа.
"Тембърът на чувствата е по-различен, но хората са все така уязвими и подвластни на емоциите си!", казва режисьорът.
Вълнуват го и съвременните технологии, които до такава степен "улесняват" достъпа до информация /не винаги пълноценна/, и до такава степен правят паметта на хората по-ленива, че човек в един момент се оказва с усещането за едно "задръстено и напълно безполезно инфо, което не му служи за нищо", отбелязва Зануси.
Разсъждавайки за киното, конкретно, режисьорът смята, че то също се е променило с времето.
"То разказва прекалено много истории - повече, отколкото можем да запомним... За сметка на това, обаче, отбелязва режисьорът, качеството на голяма част от тези филми е на много ниско ниво".
Кшищоф Зануси е известен със своето непоколебимо остро чувство за хуманизъм. В тази връзка той изрази чистосърдечното си мнение, че днешните човеци обезпокоително не правят разликата между Добро и Зло. Като мислещ човек, той смята, че днешната - т.нар. постмодерна философия е "пълна катастрофа". Основните му забележки към нея са, че тя демитологизира злото и прави това дори чрез изкуството, в което задкулисно се прокарва идеята, че "няма Дявол". Схващано не в буквалния, а в преносния му смисъл, това схващане, според него, крие опасността да направи човеците свободни от отговорността за морала.
Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/
"В много филми напоследък се внушава, че Дяволът изтъква като свое най-голямо постижение именно факта, че хората не вярват в съществуването му. Дори това да отговаря на истината, то провокира една твърде опасна свобода, която вреди на обществото", смята Зануси.
Запитан какво мисли за театъра, в който продължава да твори, режисьорът се шегува, че за него театралната сцена се е превърнала в нещо като "фитнес" - "нещо, което продължаваш да правиш, за да поддържаш формата си", смее се той.
Зануси не пожела да се ангажира с мнение относно политиката в света, но каза, че все още вярва в Обединена Европа, или по-точно - "дава шанс на Европа наистина да се обедини". В тази доста двусмислена фраза прозира едно по-старо схващане на твореца, че както на екрана, така и в живота, сюжетните линии не винаги са предсказуеми, но хората са длъжни да проявят търпение, за да оставят нещата "просто да се случват", като участието им в този процес е едно коректно и хуманно отношение един към друг.
Кшищоф Зануси е роден на 17 юни 1939 г. в полската столица Варшава. Следва физика във Варшавския университет (1955 - 1959) и философия в Ягелонския университет в Краков (1959 - 1962). През 1967 г. завършва Факултета по режисура на Висшата филмова школа в Лодз. Именно в Лодз се намира и неговата Звезда на славата.
Творческата кариера на режисьора е повече от впечатляваща: От 1980 г. Зануси е художествен директор, а по-късно и председател на Филмово студио "Тор". В продължение на 12 години е бил заместник-председател на Сдружението на полските филмови дейци, а от 1987-а е член на Комитета за кинематография. Преподава във Висшата школа за филмово и театрално изкуство в Лодз, а също така е професор на Шльонския университет, лектор в National Film School във Великобритания, изнася лекции и в Копенхаген. Член е на Европейската филмова академия, на полския ПЕН-клуб, консултант е на Папската академия за изящни изкуства и литература. През 1990 г. е избран за председател на FERA (Европейска федерация на филмовите режисьори). Поставял е свои театрални постановки в театрите на Милано, Палермо, Бон, Краков, Бремен, Базел и др.
Снимка: Getty Images/Guliver Photos
Носител е на много международни награди и отличия: "David di Donatello", на Кавалерския кръст на Ордена на възродена Полша, на френския Командорски орден за изкуство и литература, носител е на награда за цялостно творчество и принос в европейската филмова култура и др.
Не по-малък е приносът му в световната кино литература - автор е на книгите "За монтажа в аматьорския филм", "Филмови новели", "Разговори за аматьорския филм", "Време да се мре", която е издадена и у нас, и др.
Зануси става известен още през 50-те и 60-те години на миналия век, когато е най-активният му период като режисьор. За 11 години става носител на 9 награди. Най-значимият период в развитието му като режисьор са 70-те години, когато изгражда и типичния герой на филмите си - човекът, изправен пред морален избор. Международна известност придобива през 80-те години на миналия век, когато започва да снима основно в Западна Европа. Ключови теми в творчеството му са свободата и поробването, животът и смъртта, темата за човешката съдба и свободният избор.
Във филмографията на Кшищоф Зануси се открояват филмите "Структурата на кристала"(1969), "Семеен живот"(1970), "Камуфлаж"(1976), "Спиралата"(1978), "Годината на тихото слънце" (1984), "Докосване"(1992), "Persona non grata" (2005), "Чуждо тяло" (2014) и др.
Еми МАРИЯНСКА
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}