Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско

ГОЛЕМИТЕ ИМЕНА НА КИНОТО

Кшищоф Зануси: Съвременното кино разказва твърде много истории, но често качеството му е много ниско

Театърът се превърна за мен в нещо като "фитнес", казва режисьорът

Кшищоф Зануси (Снимка: Getty Images/Guliver Photos)

Световноизвестният полски режисьор Кшищоф Зануси бе гост на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019 за твърде кратко време, в което всички гости и журналисти на фестивала искаха да се докоснат до неговата богата култура и душевност. Той с усмивка насочи журналистите към размислите си в последната си книга "Как да превърнем живота си в шедьовър", в която издига като висша ценност живота, а не изкуството.

Човекът, посветил се изцяло на творчеството си - киното и литературата, днес е настроен да мисли за живота като за реалност, която властва над всички форми на изображението, защото притежава естествената мощ на природата.

7 март 2019 г. Големият полски режисьор Кшищоф Зануси получи "Наградата на София" за приноса си към световното кино на откриването на 23-тия София Филм Фест (Снимка: BulFoto)

Още

Филм за Кристо откри 23-ия София филм фест

Филм за Кристо откри 23-ия София филм фест

Тазгодишният СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ представи творбата на Зануси "Етер". Във филма прозира едно проникновено и своеобразно признание на големия кинорежисьор, а именно, че най-очарователното качество на изкуството е, че то може да "лови" времето - отделни отрязъци от него, да го връща назад и да отива напред - нещо, което може да прави само Бог, или Абсолюта.

Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/

Още

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

Павел Павликовски: Киното е едно пътешествие

"Обожествяването" на изкуството в такъв план съвсем не е самоцелно в творчеството на Зануси, защото според него времето не би означавало нищо, ако не се съизмерваше с хоризонталата на човешкия живот. Пред журналисти режисьорът разказа, че помни Втората световна война и следвоенна Полша, и това са картини, които завинаги са запечатани в съзнанието му. И ако един творец може да покаже картината на онова време, то по-голямо майсторство се изисква за това, да предаде на екрана емоцията на хората, преживели войната, техните чувства.

Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/

Според Зануси съвременните хора днес изпитват по по-различен начин своето "линейно" време. Човешкият живот се е удължил, а паметта е станала "по-къса", казва той. Защо се случва всичко това?! - Като творец с тънка чувствителност, Зануси търси корените на тази промяна в поколенията, изследва емоционалния регистър на човешката душа.

"Тембърът на чувствата е по-различен, но хората са все така уязвими и подвластни на емоциите си!", казва режисьорът.

Вълнуват го и съвременните технологии, които до такава степен "улесняват" достъпа до информация /не винаги пълноценна/, и до такава степен правят паметта на хората по-ленива, че човек в един момент се оказва с усещането за едно "задръстено и напълно безполезно инфо, което не му служи за нищо", отбелязва Зануси.

Разсъждавайки за киното, конкретно, режисьорът смята, че то също се е променило с времето.

"То разказва прекалено много истории - повече, отколкото можем да запомним... За сметка на това, обаче, отбелязва режисьорът, качеството на голяма част от тези филми е на много ниско ниво".

1 април 1993 г. Кшищоф Зануси с българските си колеги Борислав Пунчев, Владислав Икономов, Георги Дюлгеров, Филип Трифонов и Иван Ничев (Снимка: Иван Григоров/Dir.bg)

Кшищоф Зануси е известен със своето непоколебимо остро чувство за хуманизъм. В тази връзка той изрази чистосърдечното си мнение, че днешните човеци обезпокоително не правят разликата между Добро и Зло. Като мислещ човек, той смята, че днешната - т.нар. постмодерна философия е "пълна катастрофа". Основните му забележки към нея са, че тя демитологизира злото и прави това дори чрез изкуството, в което задкулисно се прокарва идеята, че "няма Дявол". Схващано не в буквалния, а в преносния му смисъл, това схващане, според него, крие опасността да направи човеците свободни от отговорността за морала.

Кадър от филма "Етер" /Унгария-Полша-Украйна-Литва, 2018 г. , реж. Кшищоф Зануси/

"В много филми напоследък се внушава, че Дяволът изтъква като свое най-голямо постижение именно факта, че хората не вярват в съществуването му. Дори това да отговаря на истината, то провокира една твърде опасна свобода, която вреди на обществото", смята Зануси.

Още

Легендата Кшищоф Зануси  - специален гост на 23-ия София филм фест

Легендата Кшищоф Зануси - специален гост на 23-ия София филм фест

Запитан какво мисли за театъра, в който продължава да твори, режисьорът се шегува, че за него театралната сцена се е превърнала в нещо като "фитнес" - "нещо, което продължаваш да правиш, за да поддържаш формата си", смее се той.

Зануси не пожела да се ангажира с мнение относно политиката в света, но каза, че все още вярва в Обединена Европа, или по-точно - "дава шанс на Европа наистина да се обедини". В тази доста двусмислена фраза прозира едно по-старо схващане на твореца, че както на екрана, така и в живота, сюжетните линии не винаги са предсказуеми, но хората са длъжни да проявят търпение, за да оставят нещата "просто да се случват", като участието им в този процес е едно коректно и хуманно отношение един към друг.

Легендарният полски режисьор Кшищоф Зануси пристигна за откриването на 23-тия София филм фест (Снимка: BulFoto)

Кшищоф Зануси е роден на 17 юни 1939 г. в полската столица Варшава. Следва физика във Варшавския университет (1955 - 1959) и философия в Ягелонския университет в Краков (1959 - 1962). През 1967 г. завършва Факултета по режисура на Висшата филмова школа в Лодз. Именно в Лодз се намира и неговата Звезда на славата.

Творческата кариера на режисьора е повече от впечатляваща: От 1980 г. Зануси е художествен директор, а по-късно и председател на Филмово студио "Тор". В продължение на 12 години е бил заместник-председател на Сдружението на полските филмови дейци, а от 1987-а е член на Комитета за кинематография. Преподава във Висшата школа за филмово и театрално изкуство в Лодз, а също така е професор на Шльонския университет, лектор в National Film School във Великобритания, изнася лекции и в Копенхаген. Член е на Европейската филмова академия, на полския ПЕН-клуб, консултант е на Папската академия за изящни изкуства и литература. През 1990 г. е избран за председател на FERA (Европейска федерация на филмовите режисьори). Поставял е свои театрални постановки в театрите на Милано, Палермо, Бон, Краков, Бремен, Базел и др.

Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Още

Ретроспектива на Кшищоф Зануси започва в Дома на киното

Ретроспектива на Кшищоф Зануси започва в Дома на киното

Носител е на много международни награди и отличия: "David di Donatello", на Кавалерския кръст на Ордена на възродена Полша, на френския Командорски орден за изкуство и литература, носител е на награда за цялостно творчество и принос в европейската филмова култура и др.

Не по-малък е приносът му в световната кино литература - автор е на книгите "За монтажа в аматьорския филм", "Филмови новели", "Разговори за аматьорския филм", "Време да се мре", която е издадена и у нас, и др.

Зануси става известен още през 50-те и 60-те години на миналия век, когато е най-активният му период като режисьор. За 11 години става носител на 9 награди. Най-значимият период в развитието му като режисьор са 70-те години, когато изгражда и типичния герой на филмите си - човекът, изправен пред морален избор. Международна известност придобива през 80-те години на миналия век, когато започва да снима основно в Западна Европа. Ключови теми в творчеството му са свободата и поробването, животът и смъртта, темата за човешката съдба и свободният избор.

Кшищоф Зануси (вдясно) на снимачната площадка на филма "От далечна страна", Краков, Полша, 1980 г. Снимка: Getty Images/Guliver Photos

Във филмографията на Кшищоф Зануси се открояват филмите "Структурата на кристала"(1969), "Семеен живот"(1970), "Камуфлаж"(1976), "Спиралата"(1978), "Годината на тихото слънце" (1984), "Докосване"(1992), "Persona non grata" (2005), "Чуждо тяло" (2014) и др.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

Още

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

Още

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

Още

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Деян Парушев: Във "Вечна красота" изкрещяваме няколко истини за модата

Още

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Легендарният Стас Намин пред Dir.bg: Горбачов ме освободи от затвора на комунизма

Още

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

 

Коментирай 1

Календар

Препоръчваме ви

Рок симфонията Simply The Best празнува Тина Търнър на 3 юни в зала 1 на НДК

Ексклузивният концерт, обиколил почти целия свят, най-накрая гостува в България

Дечко Узунов: Изкуството се създава в тишина, а пък и в тишината трябва да се гледа

Днес отбелязваме 125 години от рождението на именития ни художник и интелектуалец

Мара Белчева със свой личен кът в музея на Петко и Пенчо Славейкови

Постоянната експозиция с лични вещи, преводи, ценни ръкописи и писма на на голямата любов на Пенчо Славейков бе представена за първи път на 14 февруари в къща музей "Петко и Пенчо Славейкови" в София

Показват най-богатата колекция от лични вещи на Апостола

Музей "Васил Левски" в Ловеч ще отбележи 70-годишнината си с уникална изложба

Две изложби, посветени на 151-годишнината от гибелта на Васил Левски - в Художествена галерия в Ловеч

Чрез експозициите виждаме как животът на Апостола не свършва на бесилото в София на 6 февруари (по стар стил) 1873 г., а продължава в пространството и времето, за да стигне до наши дни и да продължи напред в бъдещите