"София филм фест" стартира с пълна сила. Интересен акцент от програмата е гостуването у нас на руската рок легенда Стас Намин Фест (Анастас Алексеевич Микоян), който е и член на международното жури на фестивала. Намин се качва на сцената още през 70-те на XX век, когато създава емблематичната група "Цветя". Организатор е на някои от най-мащабните и международни музикални фестивали в Русия.

Той създава и първия по рода си мюзикъл върху лед в родината си. Познат е и като автор на пиеси за съвременна музикална драма и поредица документални филми, сред които "Древните храмове на Армения" и "Free to rock", с който участва в София. Намин гостува в нашата столица с още два филма - "Истинската Куба" и лично ще представи филма "Лято" на Кирил Серебренников.

През 1987 г. създава центъра "Стас Нами" - символ на модерните и нестандартни млади хора в Русия. Специални гости в центъра му са световноизвестни кино и музикални величия като Робърт де Ниро, Леонардо ди Каприо, Дъстин Хофман, Арнолд Шварценегер, Pink Floyd и U2.


- Г-н Намин, здравейте. Как се чувствате в София. За втори път сте в България...
- Да, бях в страната ви преди много години.

- И как намирате столицата ни...
- Изглежда ми като в Русия през 90-те.

- Това не е много добро сравнение?
- Да, така е. Но така виждам нещата.

- Има промяна у нас, уверявам ви?
- Сигурно промяна има, но не сте стигнали до цивилизацията.

- Нищо не ни остава, освен да се опитваме...
- Да, така е. И в Русия е така. Опитваме. Нещо се случва постепенно.

- Вие сте в София като част от журито на "София филм фест". Какво е впечатлението ви от феста?
- Добре е организирано всичко, има интересни заглавия. Фестивалът има позитивен дух. Със сигурност ще е интересно.

- Казаха ми, че има един филм, който определено си заслужава да се види. Правел впечатление...
- Кой?

- Казва се "Free to rock"...
- (Смее се) Да. Със сигурност си заслужава да се види. (Усмихва се)

- Защо трябва да се гледа?
- Това не е музикален филм. В него разказваме как музиката повлия на промяната на света. Как падна комунистическият режим.

- Това се оказа недобрата идеология...
- Трудно е да се каже дали бе добра, или лоша идеология. Аз не коментирам политиката. Факт е, че рок музиката със своята идеология повлия на света, падна Желязната завеса. Явно е имало и някакъв музикален импулс в цялата тази работа. Филмът е за това.

В него се показва какво е било реално, как са живели хората, какъв е бил този режим. И в случая не говоря само за Русия и СССР, а за целия социалистически блок. И как този социалистически блок получи своята свобода и благодарение на рок музиката. Във филма говорим за това.

- Има една световноизвестна песен на групата Scorpions - "Wind of change" (Вятърът на промяната), която е свързана с вас? Групата я прави по повод един ваш концерт, който сте организирали. Разкажете повече?
- Във филма разказваме за това. Самата група разказва.

- А вие как приехте тази идея тогава?
- Клаус Майне, вокалът на Scorpions, даже ме помоли да напиша текст за песента на руски. Уговориха ме. Когато веднъж бях в Ню Йорк, ме взеха и ме закараха в студио през нощта. И я записах. Песента още не беше излязла, а аз записах и руски вариант, защото ме помолиха. Тази песен се роди, защото те бяха част от един голям концерт в Москва.

- Как се промени музиката, погледнато през вашите очи, след 60-те... Годините на хипитата? Когато всичко е обладано от чувството за свобода? Всъщност, имаше ли хипита в Русия?
- В Русия това беше сложно. Режимът на СССР... Нищо ново няма да кажа. На всички е известно това. И в България е било горе-долу същото, знаете какво е било. Ситуацията бе сложна. В Америка хипитата протестираха срещу войната във Виетнам и бяха един вид нелегални.

В Русия протестирахме срещу режима. Когато основах група "Цветя" през 1969-а, режимът я забрани като хипи пропаганда.

- Смятахте ли се тогава за хипи ...
- Не. Трудно е да се каже, да се определи какво е хипи.

- Владимир Висоцки беше ли хипи?
- Да, разбира се.

- Но той бе много популярен през 70-те, когато вас са ви забранявали?
- И той бе забранен. Не в такава степен като нас, но бе. Все пак той играеше в театъра, в киното.

- Той е около 10 години по-голям от вас...
- Не е работата във възрастта. Просто него не го забраняваха като нас.

- А защо вас...
- Ние бяхме рок музиканти, а той беше артист в театъра, в киното. Трудно е да забраниш един артист, когато той играе в театъра. Рок музиката влияеше на хората така, че хората да не слушат властта. И ние не слушахме властта. В песните ни нямаше политическа пропаганда. Пеехме такива песни, каквито можете да чуете в първите албуми на "Бийтълс". Лирически, наивни, за любов...

Но както забраняваха "Бийтълс", така и нас. Просто бяхме непослушни, бяхме чужди, не правехме песни за съветската власт.

- Такава е била вашата идея?
- Не, просто бяхме нормални хора. Не бяхме комсомолци, не бяхме и не станахме членове на партията. Правехме музика, спяхме с момичета, пушехме марихуана. Бяхме свободни хора.

- Правите групата, когато сте на 19 години. Когато сте на 25, сте забранени. Как се чувства един млад човек, когато му се случват такива неща?
- Ако си се родил в затвор, ти не знаеш какво е свобода.

- Визирате режима в СССР и го сравнявате със затвор...
- Ние не можехме да си представим, че може да ни се случи и нещо друго. Да, забраняваха ни, страната беше против нас - визирам официалната власт.

Хората ни обичаха, а цялата власт не. Такива бяха правилата на играта. И друго нямаше. Не ме пускаха зад граница, докато не станах на 35 години. Аз откъде да знам какво е навън. След това, когато започнах да пътувам, Англия за мен беше друга планета. Нямаше видео, нямаше нищо. Фестивалът "Уудсток" го гледахме само на снимки.

- Как преживявахте в тези години. Как изкарвахте пари?
- Беше много трудно. Плащаха ни 5,50 рубли за концерт на пълен стадион. Говорим за стадиони между 50 хил. и 100 хил. души. И за това получаваме 5,50 рубли на човек. Имали сме и по няколко концерта на ден. Трудно беше, но и имахме пари. Случвало се е да получаваме и по 15-20 рубли на ден. И така за месеца събирахме около 300 рубли. А това си беше една нормална заплата. Обикаляхме цялата страна. Тогава и фирма "Мелодия" пусна една малка наша плоча, когато бяхме студенти.

Никой не очакваше такъв успех, защото тиражът стигна 7 милиона копия. Плочата струваше 60 копейки, което тогава се равняваше на 1 долар. Направете си сметка за какви пари ставаше въпрос, а на нас не ни платиха нищо. Три студентски групи станахме тогава лауреати и записът беше нещо като бонус. Нашата плоча се продаде в тираж от 7 милиона. В "Мелодия" получиха 7 млн. долара, а на нас нищо. Никой не очакваше това. И от "Мелодия" не очакваха такъв интерес.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Не си ли помислихте тогава да избягате зад граница?
- Не. Никога не съм мислил да бягам. Нямам представа защо. Дори и когато съвсем ме забраниха през 1981 година, защото направих поп-рок фестивал в Армения - "Ереван 81". Тогава в списание "Тайм" и в немското издание "Щерн" написаха огромни материали. Сравняваха "Ереван-81" с "Уудсток".

И тогава КГБ съвсем откачиха. И малкото, което се пускаше от нас бе спряно, взеха ми паспорта. Тогава заместник-министърът на културата Иванов ми каза: "Докато аз съм на този пост, вие няма да се занимавате с музика!"

- Това е през 1981-а...
- Да. И аз през 1982 година реших да си сменя професията. Завърших Висшия сценарно-режисьорски курс. Това беше до 1984-а. И там ме забраняваха. Направих първия клип в СССР на песента "Старата нова Нова година" по стихове на Вознесенски. В песента ставаше дума за разликата във времето, но с царско време. Нали знаете за празниците по стар и нов стил, че между тях има 13 дни разлика.

Та въпросната разлика от 13 е един вид пропаст, защото в едното време е имало един живот, а в другото време - след 13 дни, има нов живот. Забраниха клипа и не ми дадоха дипломата. Казаха ми, че курсовата ми работа е идеологическа.

- И кога си взехте дипломата?
- О, това стана години след това. Аз вече снимах филми по целия свят.

- Колко години по-късно?
- 25, може би. Нещо такова. Вижте, не ми е нужна диплома, за да работя. Аз нямам и звание - народен, заслужил артист, не съм лауреат, не съм и депутат.

- Доколкото знам вас все пак са ви предложили за държавна награда, но вие не сте я взели?
- Това стана доста години по-късно. Аз имах нужда да ми се помага, когато бях на 19 години. Сега, когато съм си аз, какво да ми помагат.

Не искам никакви държавни звания, не искам признание. Нищо не искам от тях. Цял живот съм живял без тях. За какво ми са. Колкото преди ми беше чужд и далечен комунистическият режим, толкова ми е чужд и далечен и сегашният. Не искам да съм близък с тях. Според мен днес много малко се е променило в сравнение с тогава. Преди исках да плюя властта и сега искам да я плюя.

- Какво бихте разказали сега за живота си, ако се върнете, например, в периода, когато сте бил на 20, след това на 30, после на 40, на 50 и т.н. Сега сте на 67 години...
- Много е просто всичко. Ще кажа така. До революцията, говоря за перестройката, аз бях в затвора. След това Горбачов ме освободи от затвора на комунизма и аз започнах да се занимавам с различни неща, не само с музика.

В средата на 90-те започнах да се занимавам с лични творчески неща. И така, докато станах на 60 години, когато се почувствах най-пълноценен. Това е трудно да си го представи човек, това е някакъв парадокс, вероятно, но е факт. Аз изобщо не съм си представял, че ще доживея до 60. Мислех си, че хората на 60 са стари.

А сега всичко се измени. Сега хората не само живеят повече, а след 50-те те започват да живеят пълноценно. Живеят до 80 години, примерно казвам, напълно пълноценен живот. Много е интересно.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Сега, ако се върнете към живота ви на 30 години, примерно...
- Ще кажа, че животът ми се движи като цяло като на 25.

Сега съм 40 години по-стар, но само телом. Иначе целият ми живот го живея като на 25. Да, станах по-умен и по-опитен. Всичко друго е като на 25. Че аз имам син, който е на 2 години и малко. Аз живея с мисълта, че животът ми сега започва.

Това е един много интересен парадокс, който преди това никога не съм си представял. Когато бях млад и ако някой ми беше казал, че на 50 години аз ще правя всичко това, което правя, нямаше да му повярвам. Сега съм на 67 години, но, повярвайте ми, за последните 7 години ми се случиха толкова неща и съм направил толкова неща, че те са повече може би от целия ми живот преди това.

- Човек никога не знае какво го чака...
- Да, човек предполага, а Бог разполага. Никога не съм си представял, че на 60 години ще се оженя пак, че ще имам дете, когато съм на 65.

- Как изглежда любовта на 65 години?
- Както и на 25.

- А съпругата ви знае е ли, че вие цял живот ще бъдете на 25 години...
- Всичко знае за мен. С двама мои приятели - Владимир Познер, който е на 85 години, известен водещ на Първи канал, и Робърт де Ниро сме си говорили за любовта и децата.

Познер се ожени на 75 години. А Робърт е на 74 и има дъщеря на 5 години. Когато му казвах, че не е добре на моята възраст да правиш деца, той ми каза: "Не си го и помисляй. Аз имам малка дъщеря. Ти си по-млад, така че и още едно дете може да имаш." (Усмихва се) Животът ми е дълъг и пълноценен. Пак ще кажа, че до 80 години хората живеят напълно пълноценно. Познер е на 85 и води всеки ден телевизионно предаване.

- Веднъж споменавате в един разговор, че имате идея да напишете нещо на тема "Пчелите против меда"...
- Нее... (Усмихва се) Не става въпрос за песен.

- Знам това. Това го казвате, когато говорите за корупцията.
- Да. Така е.

- Просто казвате, че имате такава идея. Има ли развитие тази идея...
- (Смее се) Не съм мислил да пиша песен, но за корупцията говоря, така е.

Цялата страна и Путин сега говорят, че трябва да се борим с корупцията. Това е смешно. Как ще се борим с корупцията!? Тя е в основата на живота в Русия. Корупцията в Русия не е 100%, а е 150%. Корупция има във всички страни по света. В Америка има корупция, в Германия има. Но 150% корупция има само в Африка и в Русия.

(Смее се) Шегувам се с процентите, разбира се. Но корупцията е свързана с манталитета на страната. За да се борим с корупцията, трябва да сменим всичко. Да направим революция. Иначе няма как да се справим.

- Като се сменят няколко поколения, може би нещата ще се оправят. Ще има нови хора, с нов манталитет?
- Да, сигурно е така. Знаете ли, че в Русия има едно ново издание, което се казва "Новая газета". Има и интернет страница. Това е най-прогресивното издание. Едно е в Русия. При него няма цензура.

Скоро им дадох интервю. И в разговора ме попитаха кога нещо ще се промени в Русия. Аз им отговорих, че може би след 350-400 години. Ние няма да го доживеем. И внуците ми няма да го доживеят. Това е моето странно песимистично предположение. Когато евреите са бягали от Египет, са им трябвали да се сменят четири поколения, за да се освободят от робския манталитет. След това са минали през изолация.

Сега в Русия няма изолация, милиони живеят. Как да се промени манталитетът им. Няма как. Не виждам как ще се промени нещо. Сигурно някога ще се появят хора, които ще направят това. Аз съм оптимист, но няма да е в нашето време. Не всичко е загубено, така е. Но кога ще се промени нещо... Трудно ми е да си го представя.

- Има една такава мисъл, която често казвате, че човек трябва да реши какво да прави в живота си - пари или история...
- Не е моя тази мисъл. На мой приятел е.

- Да, знам това. Този ваш приятел се казва Франк Запа. Но вие какво правите във вашия живот?
- Много сериозно сте се подготвил. Доста неща се прочели. Виждам това.

- Е, и. Какво мислите?
- Мисля същото, което му казах и тогава, когато ме попита. Нито едното, нито другото. А той ми отговори, че именно този отговор е очаквал от мен. И сега не следвам нито едното, нито другото. Около мен все така се получава, че парите идват сами.

- Издайте формулата на успеха?
- Хванете вълната. Живейте на вълната. Бъдете справедлив, бъдете добър. Според мен човек не трябва да се концентрира върху едно нещо. Парите обичат хората, които обичат парите. Ако човек през цялото време мисли за пари. Ляга и става с тази мисъл, той ще намери пари, защото е концентриран върху това. Ако мисли за друго, за висшата материя, за света как е устроен - няма да може да прави пари.

Аз разбрах това за себе си, че не ми е интересно да мисля за пари. Това не означава, че не ги искам. Нужни са на всички, както и на мен. Те дават материална свобода. Може да мисля за пари от време на време, но после ги забравям. (Усмихва се)

- Някога през живота си работили ли сте за друг човек?
- Никога не съм работил за друг. Заплата не съм получавал никога. Не съм работил във фирма. Аз не съм специален, за да кажа, че не искам да работя за друг. Просто така се случиха нещата. Винаги съм правил това, което искам, а то е носило и пари. Аз не съм заслужил артист, народен. Не ме канят на официални концерти, въпреки че съм автор на най-популярната песен в Русия за последните 35 години - "Ние ви желаем щастие".

Всички я знаят, а аз не участвам в нито един концерт. Аз не отказвам. Не става въпрос, че ме канят, а аз отказвам. Не. Просто не ме канят, защото съм им чужд. Веднага усещат дали си свой или чужд. Не ближа задника на никого. А това не се харесва. Искат всички да ходят при тях и да им казват колко са велики, хубави. Аз не критикувам никого политически. Далеч съм от това.

- А как се запознахте с Франк Запа?
- Той ми се обади по телефона. Беше 1987 година. През 1986 година вече ме пуснаха зад граница и с групата направихме турне в САЩ за около 45 дни. Някой му е разказал за мен. В САЩ се запознах с много хора тогава. Когато ми се обади, не разбрах, че е той. Каза ми, че се обажда Франк Запа. Не повярвах. Поговорихме. След това ми се обади мой приятел и ме пита дали ми се е обаждал Франк Запа. Моля! Кой да ми се е обаждал? Франк Запа... Чак тогава разбрах.

След това ми се обади втори път. Тогава вече го познах. Каза ми, че иска да ми дойде на гости в Москва. И 5-6 пъти ми гостува. Снима филм за мен. Станахме много добри приятели. Той стана най-близкият ми приятел от тези, които имам в чужбина. Имахме едно много силно приятелство с него.

- Как се промени рок музиката през 70-те? Години на бунт, на ново себеизразяване. Появиха се групи, които започнаха да свирят по-тежка музика...
- Честно казано, рок музиката загуби своя смисъл днес. Говоря за истинската рок музика. Рок музиката има смисъл, когато тя говори. Когато тя изразява позиция. Днес рок музиката вече е развлекателна. Едно е да изразява вик на душата, друго е просто да те развлича. Викът на душата е посланието на музиканта. Поп музиката е развлечение. Това е.

Рокът е посланието, викът на душата. Когато си загубил този вик на душата, когато не говориш за нищо, когато говориш как е правилно да спиш с момиче, това е нищо, това е просто нищо. И като сложиш към това силни барабани и китари - готово. Ето ти съвременна музика.

Ето и един пример. Сега има война в Украйна. И никой в Русия не пише за това. Няма нито една песен. Къде е рок музиката, питам аз? Когато беше войната във Виетнам, всички рок музиканти писаха песни и говореха. Сега има война в Украйна и нито една песен. Аз обаче имам една песен.

Снимка: Павлин Даскалов/Dir.bg

- Имахте идея да направите концерт на KISS в Куба...
- Интересно. И това ли знаете. Да, имах такава идея, но вече нямаше смисъл. Исках да направя концерт на "Цветя" и KISS заедно. Това щеше да е Русия и САЩ заедно. Но след концерта на "Ролинг стоунс" вече нямаше смисъл. Те направиха всичко. "Бийтълс" и "Ролинг стоунс". Това са две страхотни групи, супер групи. "Бийтълс" - това са музикални гений.

- Говорим за три гения... Без барабаниста... И това обичате да казвате...
- (Усмихва се) Да, разбира се. Той е клоун. Това в кръга на шегата, разбира се.

- 70-те и 80-те години музиката бележи бум. Появяват се по-твърди стилове и групи като Saxon, Iron Maiden, Accept, Motörhead, Deep Purple и т.н.?
- Сигурно ще ви разочаровам. Ще ви кажа какво мисля. Хеви метълът и групи като Iron Maiden, те са ми приятели, но са нищо. Този стил музика не носи послание. Аз гледам на хеви метъла като на движение в рок музиката. Приемете го като течение, което носи своята развлекателност. Джон Ленън носи послание, в музиката му има смисъл. Да вземем и един Джими Хендрикс.

При тях има вик на душата, те изпращат послания. Хеви метълът се носи по гребена на вълната, наречена рок музика. Обичам те, искам секс с теб и толкова. Няма смисъл. В рока музикантите не лижат задници, за да бъдат чути. При тях има свобода. Хеви групите се носят с дълги коси, но, повярвайте ми, не е нужно да имаш дълга коса, за да кажеш нещо уникално като обичам те и искам да спя с теб.

- Можем ли да определим тогава хеви бандите като вик на младите от 70-те...
- Бих го определил като вик на мутация.

Интервю на Калин Каменов

Стас Намин ще представи лично на София Филм Фест филмите "Free to Rock" и "Истинската Куба", както и филма на Кирил Серебренников "Лято".

"Free to rock" на режисьора Джим Браун (Снимка: София Филм Фест)

Можете да гледате "Free to rock" в рамките на "София Филм Фест" на:

28.03.2019 в КИНО "ОДЕОН" - 18.00 часа

25.03.2019 в EURO CINEMA - 20.00 часа

"Free to Rock" е документален филм, режисиран от носителя на 4 награди "Еми" Джим Браун и разказан от Кийфър Съдърланд. Рокендролът разпространи звука на свободата през Желязната завеса, през Източна Европа и СССР, въпреки че комунистите се опитваха да го заклеймят и да го смажат, твърдейки, че трови и покварява младежите. В продължение на 30 години хиляди ъндърграунд групи и милиони млади фенове, които копнеятза западните ценности, спомагат за ненасилственото рухване на съветския режим. ВъвFree to Rockучастват президенти, дипломати, шпиони и рок звезди от Запада, Съветския съюз и Източна Европа, които разкриват как рокендролът спомага за края на Студената война.

"Истинската Куба" на режисьорите Стас Намин, Джим Браун (Снимка: София Филм Фест)

Можете да гледате "Истинската Куба" на: 

16.03.2019 в ДОМ НА КИНОТО - 16.00 часа

25.03.2019 в EURO CINEMA - 20.00 часа

През 1962 г., по време на Кубинската ракетна криза и задаващата се атомна война ключов преговарящ от съветска страна е Анастас Иванович Микоян. Половин век по-късно неговият правнук Стас Намин заминава за Куба. Филмът Истинската Куба разкрива уникалния свободен дух, който живее в Куба и кубинците от всяка социална прослойка, възраст и икономически статус. Всеки, който посети острова, дори за кратко, ще усети това. Духът се вижда в очите на хората и се чете по лицата им. Явно се е пропил във въздуха на Куба. Във филма има интервюта с кубински предприемачи, свещеници, доктори, танцьори, художници, музиканти, бедни хора, спортисти, фермери и рибари. Всички те говорят за специфичния характер на своята страна и на хората в нея, за тяхното разбиране за смисъла на живота и за бъдещото развитие на Куба с отворени граници.

"Лято" на режисьора Кирил Серебренников (Снимка: София Филм Фест)

Можете да гледате рок-драмата "Лято" на:

16.03.2019 в ДОМ НА КИНОТО - 17.30 часа

18.03.2019 в КИНО "ЛЮМИЕР ЛИДЛ" - 20.30 часа

25.03.2019 в КИНО "ОДЕОН" - 20.45 часа

Ленинград, едно лято в началото на 80-те години. Ъндърграунд рок сцената бушува. Сред феновете на Лед Цепелин и Дейвид Боуи младият Виктор Цой иска да стане известен.

Срещата му с неговия идол Майк и красивата му жена Наташа ще промени живота му завинаги. Заедно те ще превърнат Виктор в безсмъртна легенда.

"Мястото на действието е Ленинград (както е бил) в началото на 80-те години, когато рок и поп сцената се развива с брутални темпове и ражда меломани, фанатично слушащи най-новите вносни албуми и касетки от Запада. От класики като Бийтълс, Боб Дилън, Велвет Ъндърграунд, Дейвид Боуи и Дорс до пънк и ню уейв майстори като Секс Пистълс, Дъ Клаш и Блонди - само споменаването на някое от тези имена вкарва хората в нещо като транс. Това е поколението, което чака на опашка за новата плоча на Ролинг Стоунс, не за новия iPad, чрез който можеш да чуеш десетки хиляди песни само с един клик.

Серебренников ни показва, че рокендролът е бил истинска религия. Тези хора са били като ранните християни, тайно почитащи своя Бог. И това, което тези рок звезди правят, е всъщност махането на първите тухли от Берлинската стена. Алфа мъжкарят в този свят е Майк - певец от суперизвестна група, който живее с прекрасната си приятелка Наташа и бебето им в споделен претъпкан апартамент. С тъмни очила и дълга коса, рок звездата, на която най-много прилича Майк, е вокалистът на Мъд Лес Грей. Но се появява новакът Виктор, който боготвори Майк и също има група. Наташа харесва Виктор и скоро тримата се оказват в ситуация като тази на Пати Бойд, Ерик Клептън и Джордж Харисън. И през цялото това време любовта им към рока е рискована, защото могат да бъдат обявени за предатели и марионетки на Запада."

Питър Брадшоу, The Guardian