Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019

Режисьорът на "Формулата на Тео": Героят ми е чудак с мисия

"За успеха са нужни 20 хиляди часа страст", смята "златният физик на България" - учителят Теодосий Теодосиев

Теодосий Теодосиев-Тео (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)

"Формулата на Тео" е документален филм на режисьора Николай Василев, който е и сценарист на лентата. Филмът е включен в програмата на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019. Премиерата предстои на 18-и т.м. от 18,30 часа в Дома на киното. Оператор на филма е Борислав Георгиев, музиката - на Христо Намлиев, продуценти са Поли Ангелова и Николай Тодоров от "Screening Emotions".

Филмът разказва за "златния физик на България" - учителят Теодосий Теодосиев-Тео, който през последните 40 години се е отдал на мисията да създава таланти в областта на физиката. Учениците му обират медалите на всички олимпиади, а университетите Харвард и Принстън се състезават за тях. Теодосиев е създател на уникален за света Метод за формиране на силов интелект. Самият режисьор на филма е бил негов ученик в Казанлък.

Ето какво разказа специално за Impressio.dir Николай Василев - режисьор и сценарист на лентата:

Режисьорът и сценарист на филма Николай Василев /Снимка: фейсбук/

"Познавам Теодосиев още когато бях ученик в Казанлък, и за мен винаги е бил чудак. Много по-късно, когато се срещнах с него, вече на основата на собствената си зрялост осъзнах, че най-чудатото в него е, че той е човек с мисия, която следва стриктно. Това именно ме накара да поискам да разкажа на повече хора за него.

Докато подготвях проекта за документалния филм, той беше открит за зрителите чрез предавания в телевизиите, и след като проектът за филм беше финансиран от Националния филмов център, ми се наложи да търся друг, по-интересен начин за представянето му - различен от онзи, с който вече бе познат от телевизионните предавания.

Филмът е сниман около една година и показва цялата активност на учителя по физика: учебни занятия, водене на школи, участия на различни места като лектор, летни лагери, срещи с негови ученици и пр.

По време на снимките на филма /Снимка: Личен архив на Николай Василев/

Това е един важен филм, защото е документ за един истински будител, на който сме били съвременници. Много трудно беше да се снима филма, защото действията около Теодосий не са много разнообразни и забавни от гледна точка на киното. Затова трябваше да натрупаме изключително много наблюдения, от които да изградим визуалния разказ за него.

Това е може би един от най- трудните филми, които съм правил, защото имаше проблем с доверието, а и не особено голямото желание от страна на Теодосиев да го снимаме.

Трябваше да доказваме, че сме сериозни и наистина имаме намерение да направим сериозен филм. Голямо предизвикателство беше да му заявим, че една година ще сме почти постоянно около него. Пътувахме дори до Шанхай, където ученик на Тео организира за деня на физиката лекция пред китайски студенти. Там всички му казваха, че ако остане да преподава в Китай ще стане милионер, а той им разказваше за своята мечта да направи училище, което да е като манастира Шао Лин - високо в планините на България, и там да обучава ученици; че това място е специално и там единствено е измерил радиация 0.

Когато започнахме да снимаме филма, училището в което Теодосиев преподаваше, беше съборено поради некачествен ремонт, и уви, само месеци след като завършихме филма, учителят по физика беше пенсиониран!?!

Може би му направиха услуга, за да не зависи от системата и да прави каквото намери за добре?!?

Към такива хора като него не можеш да си равнодушен - той или "дразни", или го обожаваш. Мисля, че беше дълг да се направи една картина, каквато е филмът, за неговата дейност, и да се представи неговия метод за създаване на силов интелект, който продължава да дава резултати.

Даже и да не бъдат приети методите на Тео в момента, той посява в няколко поколения семената на различността. Успял е да създаде един елит не само от учени, но и от хора които работят в други, най-обикновени сфери на живота, но също носят отпечатъка на наученото от него. Това са хора, които са бъдещ фермент в обществото, от тях биха могли да дойдат нови тенденции.

Негови ученици са едни от най-големите откриватели на нов начин за наблюдаване на молекулните движения, първенци в производството и изследванията с лазер, производители на камери за НАСА и други изследователи, бъдещи учени на високо интелектуално ниво.

Филмът вдъхновява с това, че на света съществува някой, който без да се оплаква, е отдаден до самозабрава на идеята си и успява да превъзмогне трудностите и мизерията, за да я превърне в злато.", казва режисьорът и сценарист на "Формулата на Тео" Николай Василев. Филмът дава собствената си оценка за приноса на учителя-личност Теодосий Теодосиев:

"Той измести Англия, Франция и САЩ от върховете на класациите и с големи букви написа на тяхно място БЪЛГАРИЯ!"

Теодосий Теодосиев /СНимка: Личен архив на Николай Василев/

А ето казва самият герой на филма за пътя си на учител-новатор:

"Пътят към великото е път на страдания. Трябва да се мине през страдания, за да дойде после лекотата. Няма лесни успехи. Но човек трябва да вложи страст - 20 хиляди часа страст! Много пъти съм казвал, че няма богоизбрани народи - има богоизбрани личности. Който си избере Господ, става богоизбран.

Себе си смятам за хуманитар, попаднал между хората на точните науки. Имаше време, когато смятах себе си за велик поет и велик художник, който трябваше да стане учител, за да има много свободно време - за да не бъде казионен поет и казионен художник. Затова реших да завърша специалност, с която да имам тази свобода. После се оказа, че не било точно така. Не мога да си върша работата как да е и да използвам свободното си време да си правя изкуство за самото изкуство. А се оказа и че от всяка професия може да се направи изкуство. И то голямо изкуство - от изключителен мащаб.

Бяхме четири деца - двама братя и две сестри. С майка ми в една кухничка сме живеели, където перпендикулярно на един креват спим със столчета отпред, защото краката ни стърчат на края на кревата. Като в приказките. Приказно детство - събуждам се сутрин, стъклото цялото в ледени цветя, и аз като най-голям ставам не да нацепя, а да разбия дърва с клинове и чукове. Коренища, защото това бяха най-евтините дърва. Баща ми купуваше с чували по 160 кг боб наведнъж. Сутрин, обед, вечер... няма първо, второ, трето - незапържен боб със салатка от лук, оцет и олио, малко маслинки, здравословен черен хляб и така.. Но и четиримата - с университетско образование. Уважавани хора.

Баща ми беше велик възпитател - аз не съм толкова добър като него. Той умееше да направи нещо да е смислено. Най-често чрез ограничения, оскъдица, чрез създаване на интерес. Отруден човек, който е работил много и е създал огромно предприятие като е започнал от отрицателните числа, не даже от нулата - след 9-ти национализирано. Губи всичко. Не му дават да управлява предприятието, което е създавал цял живот. На 45 години започва живота си отначало - с млада жена (18 годишна) и едно малко бебе, тоест аз... Взема инструменти под наем и започва да работи, а е бил творец в предприятието си. Отглежда 4 деца - всичките с университетско образование, като принципът беше: "Не събирай богатства, които молец ги гризе, ръжда ги пояжда", тоест нещо, което могат да ти го вземат. Ако имаш нещо в тебе вътре, него няма как да ти вземат.

Теодосий Теодосиев-Тео (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)

Нашият баща ни хващаше на работа, защото бяхме голямо семейство, което трябва да се изхранва, да се издържа. И ние никога не сме смятали, че баща ни е някакъв злодей. Напротив - много си го обичахме. През ваканциите сме работили от тъмно до тъмно.

Нещо, което съм научил от моя баща: "Трябва да оставиш хората малко да те използват, иначе за какво си им?" Цял живот съм правил това - търсил съм някой да ме "използва", децата да ме използват. И никога не съм давал частни уроци срещу пари. Школата ми е напълно безплатна. На някой като му платят пари по някакъв проект, работи 20 часа и на 20-тия час си пуска тебешира - спира до там. Аз работя 2000 часа без да си пусна тебешира и да спра до там.

Другата му страст е рисуването....

Ако съм направил нещо, то е било въпреки системата. Някога имах един директор, който казваше за мен и преподаването ми: "Работи по неправилна методика, обаче има изключителни резултати."

Големите постижения се правят на границите между науките и изкуствата. И само една много широко скроена личност, която може да излезе от плоскостта на баналното знание, може да направи големите постижения. Освен това емоционалната култура и тя е много важна. Една изключително трудна логическа задача може да се реши по-лесно, ако човек има емоционалната настройка, ако му е приятно - просто я решава в друго състояние.

Големите личности са с безпределни мащаби във всяко отношение - на мислене, на чувстване... и такъв човек е, който може да направи свръхпостиженията.

Една от основните точки в моята система за силов интелект е свободата като производителна сила. И това е още от преди демокрацията, в онази там тоталитарна епоха - винаги са ме критикували, че моите ученици били прекалено буйни, прекалено свободомислещи и прекалено свободно говорели. Поради тази причина през последните десетина години моите директори не ми дават да съм класен ръководител - защото учениците ми били прекалено свободни. Ами без тази свобода те не могат да бъдат творчески личности и да печелят златни медали!

Свобода, съчетана с висок трудов и човешки морал. Това е свободата на творческия човек, на Господ, а не на деструкцията и анархията. Свобода, която има морална подплънка.

Когато за първи път влязат при мен ученици в клас, първото нещо, което им обяснявам е, че един добър майстор на банички заслужава по-голямо уважение от един некадърен професор.

Хората се раждат различни - имат различни възможности по рождение. Един се ражда като Стефка Костадинова, която може да скочи над 2 метра височина, а друг се ражда парализиран и не може да си прескочи чехлите. Някои се раждат красиви, някои грозни... И питам сега: "Това хубаво ли е, лошо ли е?" Първата реакция е: "Много лошо!" Казвам: "Не, не може да се направи общество само от професори. Едно общество има нужда от хора, които сутринта с камиона да докарат топлите банички, някой да смели брашното, някой да изоре нивата и т.н. Едно общество е добро с това, че има разнообразие от хора. И всеки човек трябва да бъде обичан и уважаван според това, което той лично може да прави."

Имаше едно време един Ивайло, майката и бащата на който в края на всеки срок идват да ми се молят да му пиша три, понеже те се били унижавали. И аз млад и зелен - пиша му три. А не е трябвало. Момчето завърши средно образование, а не трябваше - просто няма такива възможности. Отиде войник, а не трябваше да отива - трябваше да отиде трудовак, където му дават една кирка и други хора командват какво да прави. Изпращат го на границата - граничар. И понеже е с образование, изпратили го да оправя електрическите заграждения по границите. Неграмотен човек, който не разбира от електричество - уби го тока, умря. (А майката 16 години не е могла да забременее с него...)

На мен до ден днешен ми тежи на съвестта това момче. Ако му бях писал две, щеше да бъде жив. Така че двойката може да бъде животоспасяваща оценка. Проблемът е справедлива ли е тази оценка, правилна ли е. Целта на оценката е човек да разбере, че "за това ставам - за това не ставам".

Днес е световна тенденция проблемът с възпитанието. Липсва възпитанието. Това е световна тенденция, но при нас болестта е много тежка. Има възпитани народи, които ценят знанието. В момента това са народите от далечния Изток.

Има неща, които не са най-доброто, с което може да се гордеем, но това е човешкият материал и ние трябва да направим каквото може. И се оказа, че може! Една малка България има от международните олимпиади по физика толкова златни медали колкото Франция и Великобритания взети заедно и две трети от тези медали са излезли от тук. Това говори колко много са неизползваните резерви на нашето общество.

Един руски академик - Арбатов, беше казал, че в момента се наблюдава вторично подивяване на народите. И какво може да се направи? Кое е реалното? Спасяваме спасяемото. Не може всички да спасим - има хора, които искат да подивеят, да се върнат към дивачеството. Да се връщат. Обаче спасяемото трябва да бъде спасено и аз се опитвам това да правя". Теодосий Теодосиев

Теодосий Теодосиев /Снимка: Личен архив на Николай Василев/

Еми Мариянска

Снимки: Личен архив на Николай Василев

Още

"Сага за попилените възможности" - филм за национален размисъл

"Сага за попилените възможности" - филм за национален размисъл

Още

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Учителят Ваклуш Толев: Не търсете Бог вън, а вътре в себе си!

Още

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

Още

Номинираният за "Мъж на годината" Михаил Заимов: Много неща са просто въпрос на желание и дръзновение

Номинираният за "Мъж на годината" Михаил Заимов: Много неща са просто въпрос на желание и дръзновение

Още

Предстои предпремиерата на документалния филм за опожаряването на стария цирк

Предстои предпремиерата на документалния филм за опожаряването на стария цирк

Още

Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка

Фотографът Иван Григоров: Конфискуваха част от снимките ми при пожара на цирка

Коментирай 4

1/1

Теодосий Теодосиев-Тео (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)

Теодосий Теодосиев /СНимка: Личен архив на Николай Василев/

По време на снимките на филма /Снимка: Личен архив на Николай Василев/

Другата му страст е рисуването....

Теодосий Теодосиев /Снимка: Личен архив на Николай Василев/

Режисьорът и сценарист на филма Николай Василев /Снимка: фейсбук/

Теодосий Теодосиев-Тео (Снимки: Личен архив/Колаж: Юлиян Илиев)

Календар

Препоръчваме ви

Българският филм "Прасето" грабна 3 от наградите на 23-тия София филм фест

"Чудовища" на на Мариус Олтеану спечели Голямата награда "София - град на киното"

Да влезеш в кожата на друг човек... 100 пъти

Иван Бърнев, Димитър Николов и Елена Теблис или как cе подготвят актьорите у наc за ролите cи в киното

Филми за фотография от Триша Зиф

Изложбата "Moving Stills" в столичната Галерия Синтезис е основният повод за третото посещение на известната режисьорка в България в рамките на София Филм Фест

Моята истина е по-хубава от твоята истина

Най-новият късометражен филм на Стефани Райчева е 10-минутна иcтория, в която единcтвено децата имат лица, защото изглежда caмо те имат очи за cтойноcтното в cвета

Янтао Ксиа, продуцент на "Изчезващи дни": Филмът ни е различен, а в живота няма връщане назад

В лентата не се следва чисто хронологично сюжетната линия, а зрителите ще видят психологическото развитие на главната героиня, казва той

Филм за Кристо откри 23-ия София филм фест

Легендарният полски режисьор Кшищов Зануси беше удостоен с Наградата на София