"Сага за попилените възможности" е интригуващото заглавие на новия документален филм на режисьорката Ралица Димитрова и оператора-продуцент на "Б ПЛЮС ФИЛМ" Пламен Герасимов. Сценарист на филма е проф. Иван Илчев. Филмът е реализиран със съдействието на Националния военноисторически музей, Държавна агенция "Архиви", "Пик аудио" и Националния филмов център. В "сагата" участват актьорите Валентин Ганев и Мак Маринов.

Премиерата на филма е в Дома на киното, на 27 ноември /вторник/, в 18,30 часа.

Създателите на филма се обръщат век назад, към времето на подписването на Ньойския договор, на 27 ноември 1919 г. Договорът е подписан от министър-председателя Александър Стамболийски, в кметството на парижкото предградие Ньой сюр Сен, под огромния натиск на Съглашението. Това е договор между България и страните от Антантата, поставил край на участието на България в Първата световна война. Договорът е ратифициран на 15 февруари 1920 г., а оттогава насам този ден винаги е бил обсъждан с гневни коментари и протести срещу великите сили и егоистичната алчност на нашите географски съседи.

Валентин Ганев и Мак Маринов, в кадър от филма "Сага за попилените възможности"

Какви са фактите около това събитие? Къде да търсим причините за нашата историческа орис? Имаме ли собствена вина за нашата нещастлива съдба като народ, ние българите? 

Създателите на филма търсят отговорите на този, и на други въпроси, свързани с България, принудително смалена върху картата на света. Правят това през погледа и по разказа на една въображаема личност - човек, който е участвал във войните, а после е станал свидетел на подписването и на Ньойския мирен договор, и на Парижкия мирен договор от 1947 година.

Всъщност, именно тези две събития бележат фундаментално новата история на България. Разказвачът ни въвежда в историческите факти по съвсем обективен начин - оставя ни да преценим сами в какво се състоят фаталните грешки на политическия ни елит, защо попадаме сред губещите, въпреки установения мир  след Първата световна война?

Актьорът Мак Маринов, в кадър от филма

"Необходимо е да анализираме нашите грешки във всичко това, да преценим "диоптъра" на късогледството, което са проявили нашите политически предци. Няма да постигнем много, ако продължаваме да обвиняваме за участта си само другите", казват създателите на филма.

И двете исторически събития - и Ньойският договор и Парижкият мирен договор, донасят тежки последствия за България в исторически план.

С Ньойския мирен договор е прекъснат процеса на видим прогрес в годините след Освобождението на България. Родината ни е буквално разпарчетосана, губи не само територии, но население и култура. А дали не точно загубата на крайбрежието на Егейско море, не предопределя обвързването й с Хитлеристка Германия две десетилетия по-късно?!

Ньойският договор изиграва ролята на Желязна завеса между България и нейните съседи за дълги години. 

Наистина ли е бил благоприятен за България другият - Парижкият мирен договор от 1947 година? Той запазва териториално Южна Добруджа, но хвърля страната ни в прегръдките на нов властелин - СССР. У нас е приета нова конституция, установен е еднопартиен режим, който започва да упражнява репресивна роля спрямо инакомислещите личности на България, срещу интелектуалния й елит...

Актьорът Валентин Ганев, в кадър от филма

Национализацията след 1947 година и насилственото коопериране на земята е шок и опустошителен удар върху икономиката на страната в онези години.

Преживели сме всичко това - ние, българите. И продължаваме да живеем, като допускаме грешки по пътя си, без да си взимаме поуки от болезнените рани и белези на миналото. 

Още

Какво донесе на България Ньойският мирен договор - бургаски историк с ретроспекция век по-късно

Авторите на филма провокират размисъл по всички тези въпроси, които намират смисъл, само ако ни вълнува съдбата на България днес.

Филмът документира мрачни страници, но съвсем не навежда на песимизъм за бъдещето. Напротив, вдъхва увереността, че българинът винаги е намирал воля и духовни сили да продължи; че колкото и пъти да е бил лъган и обезверяван, използван и поставян на колене, винаги е успявал да се надигне и да воюва за националното си достойнство.

Сценаристът на филма "Сага за попилените възможности" - проф. Иван Илчев: Няма какво да се сърдим на великите сили

"Ако чувството, че и днес деклариращите приятелство често се оказват наши врагове, то това чувство трябва да провокира нас самите за размисъл. Защото допуснахме това да се случи. Всеки народ обича да се жали, но обективно погледнато, ние не сме пострадали най-много от войните. Затова, каквито и вини да вменяваме на нашите политици, едно трябва да им се признае - те не допуснаха да се води кръвопролитна война на наша територия. Никога не сме били опустошавани като Сърбия, като Гърция, като Румъния. А няма какво да се сърдим на великите сили. Малка България няма защо да ги интересува много - те си гледат своите интереси."

проф. Иван Илчев

Режисьорът на филма - Ралица Димитрова: Филмът е философско размишление за поуките от историята

"Тази година се навършват 60 години от подписването на Парижкия договор, а догодина - 100 години от подписването на Ньойския договор. По повод на тези две годишнини решихме да покажем една по-различна гледна точка към тези събития. Да избегнем патриотарския възторг, неглижирането, или еднополюсните оценки, а да подтикнем зрителя към размишление за настоящето, на базата на уроците от миналото. Смятаме, че именно това е и нашата гледна - на създателите на филма, и към сегашното отношение на Големите световни сили към България. Не искаме тази позиция, съотнесена към днешния ден, да политизира филма. Желанието ни е той да бъде едно философско размишление върху новата ни история. Знаете ли, има една мисъл на Кортасар, че когато говорим за пропуснати възможности, или както ние сме ги нарекли в заглавието на филма си - "попилени" възможности, трябва да си дадем сметка, имало ли ги е тези възможности?!?"

Режисьорът Ралица Димитрова и операторът-продуцент Пламен Герасимов са сред авангарда на творците от българското документално кино. Много са наградените филми на творческия и семеен екип. Техен е филмът, награден с Първа награда на фестивала за културно-историческо наследство "Идоли" и награда от фестивала "Славянска приказка" - "Пътят на буквите" /2016/. Сред другите им наградени филми са "Аз съм домашен ученик" /2016/, "Щастлив съм" /2015/, награден на 24-тия международен фестивал "Златен Витяз", Русия; "Димитър Шишманов. За размишление" /2014, носител на наградата на СБФД на фестивала "Златен ритон"; "Който тръгнал е сам..."/2013/ - с няколко награди на Българската Филмова Академия: за най-добър оператор на документален филм, за най-добър режисьор на документален филм и за най-добър документален филм. Номиниран с няколко награди е и филмът "Нашата стока е най-голямата реклама!"/2012/. Филмът "Трима мъже край водата" /2009/ пък е  носител на Диплом на Фестивала за българско неигрално кино "Златен ритон" в Пловдив. 

Режисьорът Ралица Димитрова и операторът Пламен Герасимов - творчески тандем и в киното, и в живота

Екипът на последния филм на "Б ПЛЮС ФИЛМ" - "Сага за попилените възможности", чиято премиера е на 27 ноември 2018 г. в Дома на киното в София:

Сценарист - проф. ИВАН ИЛЧЕВ
Режисьор - РАЛИЦА ДИМИТРОВА
Оператор - ПЛАМЕН ГЕРАСИМОВ
Художник - НАДЕЖДА ИЛИЕВА
Художник по костюмите - НЕЛИ ПЕКАРЕВА
Звук: МАРИАНА ВЪЛКАНОВА, АЛЕКСАНДЪР СИМЕОНОВ И ХАРИ БОЯДЖИЙСКИ

Един документален филм, със специалното участие на актьорите ВАЛЕНТИН ГАНЕВ и МАК МАРИНОВ
Копродуценти: НАЦИОНАЛЕН ВОЕННОИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ, ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ "АРХИВИ", ПИК АУДИО

Филмът е създаден с подкрепата на ИА"НАЦИОНАЛЕН ФИЛМОВ ЦЕНТЪР", и със съдействието на: проф. Бернар Лори, Посолството на Република България във Франция, Кметството на Ньойи-сюр-Сен, ФранцияКултурно-информационен център Босилеград, Столична Община, Национална библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", Регионален исторически музей - София, Двореца "Кричим", Royale Palms Casino, БДЖ "Пътнически Превози" ЕАД, Гвардейски представителен духов оркестър.

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Архив на "Б ПЛЮС ФИЛМ"