На 27 ноември 2013 г. напусна физическия свят Ваклуш Толев, известен като Учителят на Мъдростта Ваклуш. Той е богослов по образование, обществен деятел, лектор и автор на множество трудове на религиозно-философска и културно-историческа тематика. На невероятната му личност е посветил първия си филм известният наш режисьор Николай Василев, който е имал честта да се познава лично с философа и да черпи от духовните му знания и идеи.

На 1 декември т.г. от 16 часа в Дома на киното в столицата, ще имаме възможност да гледаме документалния филм "Пътят на Мъдростта", посветен на Толев и с неговото участие.

От екипа съобщават, че входът за прожекцията е свободен.

Продукцията е филмов портрет на невероятната личност на Ваклуш Толев, познат като автор на трилогията "История и теория на религиите", "Седемте лъча на Еволюцията", "Духовните дарове на България" и списание "Нур".

Снимка: Личен архив

"Искаше се доста кураж за такъв дебют - признава режисьорът Николай Василев. Трябваше да запозная зрителската аудитория с един човек, който беше океан от мъдрост. Всеки негов израз беше афоризъм - Ваклуш Толев говореше с езика на идеите".

Филмът получава награда за дебют от фондация "Култура Аними" и няколко успешни участия в национални и международни фестивали - "Златната ракла", "София филм фест", "Златният ритон", селектиран е за Наградата на Европа в Берлин и е прожектиран в Дните на българската култура в Париж през 2005 г. С него се открива Шестата Международна панорама на независимото кино в Солун.

Кой е Ваклуш Толев и какво го прави по-различен от познатите ни и популярни наши езотерици със световна известност, като Петър Дънов, да речем?

Според Николай Василев, който е могъл да общува отблизо с Учителя Ваклуш, да го слуша и да му задава въпроси, да си припомня казаното от него и да търси смисъла му, Ваклуш Толев е бил превъплъщение на "реалността на Духа".

Снимка: Личен архив

А какво е човекът? - За Ваклуш Толев той е "един бог в развитие" и в този смисъл е "събожник"! - Под това понятие Толев изразява своето ново виждане за човека и мястото му във Вселената!

Нашата цивилизация има дълбоки корени в древността, и от древни времена човекът е знаел, че му предстои да извърви дълъг път в своята еволюция, за да стигне Върха. А на едно по-високо стъпало от това развитие, и да научи, че когато осъзнае в какво се състои "височината" на този Връх и го изкачи, трябва да "вземе" нещо от него и да го "донесе" обратно. Кръговратът на човешкия "вървеж" е стъпка по стъпка знание, което води към Познанието, но усилията ни да го постигнем не биха имали никакъв смисъл, ако това Познание не се върне обратно при хората.

Религиите за него са духовна потреба, нравствена градация, но и социална сила. Що се отнася до нашата - на българите, религиозна вяра, Толев много сполучливо прави разлика между атеизъм и безверие: "атеизмът е безбожие, а безверие никой не носи". Той смята, че проблемът на нашата религиозност не е сравнима с атеизъм, а по-скоро в липса на убеденост във вярата. Според Толев причините за това са исторически.

На излизане от Казанлъшката гробница (Снимка: Личен архив)

По идея на Ваклуш Толев у е нас е създадено сдружение "Общество Път на Мъдростта", което работи за разгръщане на духовния потенциал на нацията.

Несъмнено Ваклуш Толев е бил човек с оригинални възгледи, но той е преценил и най-същественото от съществуващите култури на Изтока и Запада - заради онова, което предстои на човека като нов Път.

Самият той има нелек живот, макар че е роден в заможно семейство от с. Поповица, Пловдивско. Дядо му бил кмет на селото. Малкият Ваклуш се ражда на 7 януари 1923 г. Може би неслучайно, защото тогава е Рождество Христово по стар стил. Развива се като будно момче, жадно за знания. Тръгва на училище, още ненавършил годините за първи клас. В училище, обаче, остава разочарован от начина, по който се поднасят знанията по предметите. Той имал собствено виждане, което изразявал гласно, с критичина мисъл, надрасла мисленето на връстниците му. Като ученик в гимназията в Асеновград, ходел да слуша защитни речи в съда - харесвала му риториката и изобщо похватите на ораторското изкуство. Сам прави първия си опит за богословска реч по темата "Има ли бог?" в църква. Изнася реферати и в гимназиалното Християнско-философско дружество.

Като млад (Снимка: Личен архив)

Ваклуш Толев не е бил прорицател, ясновидец, или знахар. Той е личност, която извисява Познанието за света и човеците на едно по-високо стъпало, като анализира религиите в света и ги "превежда" на езика на човешкия растеж в Битието. Ето защо винаги казвал, че Бог е вътре в човека, а не вън от него.

Без да бъде прорицател, през 1945 г. Мъдрецът написва няколко пророчески стиха за себе си:

"В живота ветрове ще люшкат

съдбата ми незнайна,

а хората със нож ще мушкат,

мисли, чувства, святата ми тайна"

Точно това предстои да изпита занапред!?!

След дипломирането си постъпва на редовна военна служба в Школата за запасни офицери. Приема службата като "възмъжаване" и "разширяване на кръгозора и отговорността". И, макар че участва като командир на взвод във Втората световна война, никога не е посегнал да използва оръжие. Дори когато участва в тежките битки при Страцин, където успява да спаси от обсада и да върне живи всичките му поверени 50 момчета.

Снимка: Личен архив

Народният съд след Девети септември 1944-та обаче не отчита този факт като заслуга и го изправя на съдебната скамейка да отговаря  като офицер от Царската армия. Обявен е за "враг на народа". В залата през високоговорител съобщават смъртната му присъда. Приема я с достойнство, като обявява гласно и на висок тон, че колкото му остава да живее, ще отстоява идеите си като враг на комунистическата догматика. Една дързост, която странно, но променя съдбата му - оставят го жив и го изпращат в затвора. Според него - с цел да го пречупят. Счита, че внезапната промяна на присъдата му, била проява не на милостта на палачите му, а на тяхното коварство. Но във всичко това той прозрял промисъла на Бог - грижата на Небето, чрез репресия да му помогне да се съхрани. Схванал оставането си жив като провокативност - да кали волята си и да потърси смисъла на съществуването си. И по-късно в учението си ще каже : "Няма страдание, има развитие."

В дългите години по затворите чете книги, пише стихове, философски есета, самообучава се по- английски, немски, френски, латински и старобългарски. И, забележете - изучава също и марксизъм-ленинизъм - иска да изведе същността на идеологията. Така достига до извода, че изначално заложеното в тази идеология е безбожието,  класовата борба и класовия враг, и постигането на властта чрез революция. Толев ги характеризира като трите стълба, които неизбежно довеждат до нравствен срив обществата.

Като лектор в Пловдивския университет (Снимка: Личен архив)

Непокорството в характера му и гласното изразяване на категоричното му мнение по тези въпроси, не остават незабелязани. Пращат го при политическите затворници в Пловдивския затвор. Там, обаче, той попада сред кръга на бивши министри и интелектуалци. Става инициатор на един затворнически бунт, организиран като съпротива срещу агитацията близките на политическите затворници да бъдат накарани принудително да гласуват за ОФ. Това му коства преместване в Пазарджишкия наказателен затвор. Там обявява гладна стачка - нищо не може да го пречупи. Местят го от затвор в затвор. Бил е и в лагера в Белене. Всъщност, тъкмо там изживял духовната си будност. Бил е само на 27, но вече преживял твърде много изпитания.

Млад, но остарял след преживяното по затворите и лагерите (Снимка: Личен архив)

Освободен е на 15 август 1956 г. - пак на църковен празник - Голяма Богородица. Сякаш отново Небето му показва своята грижа?!?

Започва работа, но където и да отиде, все е неудобен. По политически причини. Като осъждан, не го приемат и да следва. Единственото място, ксъдето го допускат, е да учи богословие в Духовната академия. Но и оттам е изключен. Добре че хора, които го уважават и имат известно влияние, се застъпват за него, за да се върне в академията и да се дипломира. Дипломната му работа е философско есе, познато като "Ето го човекът".

През 1968 г., вече като дипломиран богослов, става библиотекар в Пловдивската митрополия. Проявява чутовно усърдие да подреди книжния й фонд и да организира читалня с широка достъпност. В течение на годините започва да се занимава със старопечатите, ръкописите и иконите в Пловдивската митрополия и прилежащитне й наместничества и поделения - църкви и манастири. За няколко години прави опис на 25 хиляди икони и 12 хиляди ръкописа и старопечати. По негова идея към митропоията са назначени реставратори.

На откриването на иконната изложба в Пловдив (Снимка: Личен архив)

Ваклуш Толев е човекът, който дава идеята за първата Иконна изложба в Пловдив. Едно събитие, което слага началото на това културно достъпие в цялата страна.

След десет години работа в Пловдивската митрополия, по собствено желание я напуска. Напуска църквата като институция, но храмът остава в душата му. След Десети ноември 1989-а е поканен да чете лекции по История на религиите в Пловдивския и Софийския университети. Включва се активно в дейността на партия Български демократически форум.

По време на лекциите си, веднъж казва, че всеки, който умира, "остава завинаги". За себе си пожелава кремация, а предсмъртното му желание е прахта му да бъде разпръсната при Орфеевите скали в Родопа планина. Това е някаква своебразна алюзия на схващането му, че човек, като изкачи върха на планината, трябва да сне върне обратно, за да "донесе" на другите своето послание...Като техен "събожник"!...

А какво ни донесе личността на Ваклуш Толев, чрез живота и учението му?

За него най-висшето познание е Мъдростта, а тя е "знанието да не се греши". Мъдрецът залагал изключително много на интуицията, защото считал, че тя е проява на Божие прозрение. Като "събожник", както нарича човека, Толев виждал призванието на човеците в това да еволюират, като се освобождават от полярностите Добро и Зло в себе си, и като не гледат на другия като на враг. В тази връзка той уточнява, че духовното родство е по-важно от кръвното. "Няма Зло, има нееволюирало Добро", казва Толев. Идеята му се корени в схващането, че злини има, но няма зло - защото то по същност е нееволюирало добро.

Като библиотекар в Пловдивската митрополия (Снимка: Личен архив)

Смятал българите за нация, призвана за творчество, а не за вегетация. Ваклуш Толев е единственият човек в света, поискал да бъде учредено официално Правото на душата в Хартата за правата на човека. "Свещен е човекът, а не институцията", пише той в писмото си до ООН.

Какво мислят богословите за духовното учение на Ваклуш Толев: Според по-общото определение, то е своеобразен синкретизъм между православно християнство, източни религии, окултизъм, езотеризъм и прабългарска символика. Според Ваклуш, обаче неговото Учение Път на Мъдростта е част от йерархията на седем духовни вълни, през които минава цялата еволюция на човечеството: Сътворението, Митологията, Правдата, Любовта, Мъдроста, Истината и Свободата.

Самият Ваклуш Толев нито веднъж не нарича учението си религия - определя го като култура на Знанието, а това Знание за него е Бог да се търси не вътре в църквите, а вътре в човека. Толев се противопоставя на насадената в съзнанието на човека религиозна идея за грехопадението. Смята, че тя го потиска и спира духовния му растеж, еволюцията на човечеството. Според Толев теорията за прераждането, която християнската догматика отрича, дава надежда и шанс на човека да продължи в търсенията си на Бог и Познанието за света. Тази теория, известна на Изток, позволява на човека да израства поетапно, като сам поправя грешките, които е допуснал в "растежа" си.

Всъщност, има исторически данни, че теорията за прераждането е съществувала в ранното християнство и е била премахната по политически причини по време на Петия вселенски събор в Цариград през 553 година.

Среща с приятели в Кублтурния дом на Босилеград (Снимка: Личен архив)

Още

Наричат го шаман... Или как в един финансист живее душата на индианец

Толев нарича материята "последна вибрация на Духа, конденцирана енергия". С известна ирония се отнася към хората, които смятат, че жизнената енергия Кундалини може да се "поръча", или постигне чрез йога, опиати и по други начини отвън.

В неговото учение се забелязва една чиста афористичност, която не допуска деформиране на представите чрез голи фрази и заблуди. Според Учителя Ваклуш материята не бива да бъде отричана, а трябва да се одухотворява. Толев вярва в бъдещето на човечеството. Чудесна кристализация на тази мисъл е неговият афоризъм:

"Време е боговете, които станаха лоши човеци, да се сменят с с човеци, които са добри богове."

Символ на Учението на Мъдростта е триъгълник, с вписана в него змията-огън - Кундалини. Този триъгълник изобразява горната част на християнския Кръст в идеята за осъществената при Разпятието победа на Духа над материята. Според Ваклуш този сакрален символ изразява и триединството: "Знание, Творчество, Безпределност".

Снимка: Личен архив

Сред цифровите символи на Учението се откроява числото 13, което според Толев символизира "поносимост и святост". Какво трябва да се "понесе"? - Неговото разбиране е, че най-трудно се понася Силата и Божествеността. Човек трябва да опознае по-дълбоко учението му, за да разбере какво иска да каже с това свое прозрение.

Друга символика в учението му е лилията, която според него е израз на чистота и откровеност, тъй като лилията отваря цвета си на слънце и се затваря при мрак, като загръща и съхранява ценността. Според Ваклуш лилията е по-изтънчена от розата, защото тя се храни във вода, от вода, а розата от пръст, от земя. А схващането му за водата - че тя е "астралния образ на Светлината", ни отвежда към друга негова идея: че Светлината - Fiat Lux, е творческата сила на Твореца, която се материализира във всичко що е сътворено.

С Масаро Емото - откривателят на паметта на водата (Снимка: Личен архив)

Много понятия при Толев са обяснени с понятия от окултизма. Примерно, Тайнството на Мъдростта той определя като "алхимия за превръщането на човек в Бог". Повечето от схващанията си за света, религиите и хората, Толев публикува в сп. "Нур" / от арабски - "Нетленна светлина"/. В изданието са публикувани много лекции на Учителя Ваклуш, които въвеждат в основни понятия на учението му с въпроси и отговори. Това улеснява възприемането на учението му от непосветените в него.

Сред любимата Родопа планина, където остава и прахта му (Снимка: Личен архив)

Този невероятен човек наистина е акумулирал в себе си "океан от мъдрост", както се изразява режисьорът Николай Василев, и съвсем сигурно е, че на него му е било невероятно трудно да предаде с една "капка" - филма за Ваклуш Толев, всичко, което би могло да се каже за Учителя Толев. Материята, с която се е занимавал философът-богослов, повече от религия, повече от езотерика и дори повече от учение, защото съдържа в себе си едно надфилософско разбиране за човека, като Бог на най-реалната реалност - Живота.

Афористични тенденции на Учителя Ваклуш:

"Не е важна биографията, а характеристиката."

"Няма страдание, има развитие."

"Свещен е човекът, а не институцията."

"Аз нямам цел, имам служение."

"Чуждата вина не е наша невинност.

"Няма чудо, а духовни реалности."

"Само Бог живее, човекът съществува."

"Пътят е един, а улиците са много."

"Болка, която е станала мъдрост, е сияние."

"В мъдростта няма страх, чудо и догми."

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: Личен архив на Ваклуш Толев