Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019

За момичето, което дръзна да попита: Какъв цвят има този свят?

Филм-поема за Данила Стоянова - поетесата, която умира само на 23

Снимки: "Б ПЛЮС ФИЛМ"/Колаж: Юлиян Илиев

"Какъв цвят има този свят?" е едно от най-интригуващите заглавия сред документалните филми, които ще видим по време на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019-а. Премиерната прожекция на филма ще се състои на 8 март 2019 г., петък от 18:30 часа в кино "Люмиер". Режисьор и сценарист на филма е Ралица Димитрова, оператор и продуцент - Пламен Герасимов - "Б ПЛЮС ФИЛМ". Документалната лента е с участието на Милена Ерменкова и Ованес Торосян.

Още

Филм за трагичната съдба на наша поетеса с премиера на София филм фест

Филм за трагичната съдба на наша поетеса с премиера на София филм фест

Филмът представлява своеобразно посвещение на поетесата Данила Стоянова - млада и надарена поетеса с трагична съдба. Краткото й присъствие в живота на другите, обаче, е оставило ярки следи в паметта им и продължава да ги вълнува и до днес - 35 години след нейната смърт. Една от тези хора, които не забравят Данила, е самата режисьорка и сценарист на филма - Ралица Димитрова. Филмът е разказ за Данила през погледа на нейните приятели от някога...

Една-единствена стихосбирка на Данила Стоянова, преиздадена у нас и в Щатите, и едно нейно стихотворение, изписано на стена в холандския град Лайден, правят възможен филмовия "диалог" със самата Данила. Те звучат като послания към зрителите - към хората днес, защото звучат като своеобразна провокация за размисъл върху човешкото съществуване.

Бавно и постепенно авторите на филма ни въвеждат в света на едно много интелигентно младо момиче, което си тръгва толкова преждевременно рано от света на живите. И днес, като някакъв полъх от миналото, идва да ни докосне с лириката на един въпрос, който всъщност се отнася до всеки от нас. А именно: Какъв цвят има този свят?

Ако светът е различен от някога, доколко ние самите сме адекватни да възприемаме промените в "цветовете" му, със сетивата и разума си?! Тук няма политически ракурс, а само философски размисъл.

Е, всъщност има и един друг - по-скоро народопсихологичен, отколкото политически въпрос: Защо на талантливите у нас винаги им е толкова трудно?! Защо бюрократизмът налага "ветото" си дори там, където не би трябвало да съществува - в литературата и изкуствата?!

Тъжното е, че ние научаваме нещо повече за Данила едва сега - 35 години по-късно от момента, в който е трябвало бъде призната. Филмът се опитва да реставрира не само спомена за талантливата поетеса, но и да провокира гузната съвест на миналото. Всъщност, и на настоящето!...

Данила е образ на конкретно момиче, но всъщност и събирателен образ за много други талантливи личности, игнорирани от чиновническото тъпоумие, отхвърлени и обречени от него на забвение. И тъкмо в това е стойността на този уж биографичен, но в същото време общочовешки филм - авторската теза, че сме длъжни да реставрираме паметта си - в името на справедливостта; да направим преоценка на ценностите.

И нищо, че подобни въпроси - както преди, така и днес, продължават да тормозят разума и чувствата на честните, не на подлите и егоистите. Въпреки това, според Ралица Димитрова има смисъл да припомняме примери като Данила, за да събудим сетивата си. Размисълът, тъгата, дори гузната ни памет, могат да бъдат градивни състояния в битката за опазването на духовността, смята авторката на филма.

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Данила сякаш оживява през спомените на приятелите си, и ние, в хода на филма все повече я опознаваме. Тя е младо момиче с перо на мъдрец, преминало през болката на съмненията и проглежданията, типични за поетичните души. Болестта я преборва в неравна битка, но тя приема предизвикателството със силата на "пораснал" човек. Умира едва на 23!... Тъжно и респектиращо!... 

Коя е Данила? Родена е през 1961-ва, и на 14 вече е завършен поет. Поезията й, с която ще ни срещнат авторите на лентата, ще докосне сърцето на всеки, защото е неподправена и изненадващо близка до най-интимните мисли на всеки съвременен човек. Въпросът, който измъчва Данила - "Какъв цвят има този свят", е и наш въпрос - мъчителен, все по-изпълващ ни днес с болезненото усещане, че в картината на нашето битие преобладава черното, за сметка на ярките празнични цветове. А самата Данила ни най-малко не е песимист, тя е по-скоро човек, който се старае да докосне истината чрез усещанията си, и не се страхува да ги споделя до най-дребния нюанс на чувствата, които я вълнуват. Някои от стиховете й са като "фотомигове, гледани под микроскоп"; импресии с отворен финал...

Познавали ли са я интелектуалците от 80-те години на миналия век у нас? Оказва се, че да. Сред приятелите й са били художничката Марта Левчева, кинорежисьорът Димитър Петков, поетът Владимир Левчев, драматурзите Хермина Азарян и Роза Радичкова, физикът Деян Гочев, актрисата Жана Караиванова, фотографката Иглена Русева и мн. др. Именно тези хора припомнят във филма образа на Данила - чрез спомените си и чрез нейните стихове. Сред тях има пророчески строфи:

Аз зная само, че мойто погребение
не ще се състои.
Защото трудно се погребва този,
който е изравнил смъртта с живот
и живее и в двете. 

В поезията си тя говори спокойно за Смъртта, като за част от Живота. И днес нейните приятели се опитват да осмислят живота си след нейната смърт, през призмата на нейното "присъствено отсъствие" в него... Тя като че ли никога не си е тръгвала от паметта им...

В стиховете на Данила има кратки фрази, които провокират към безкрайно много асоциации. 

Днес срещнах в упор
една пчела:
какъв цвят
има този свят,
какъв цвят
има този свят?
Гледахме се глупаво
и тя отлетя.

Само по себе си това е нещо като завършен филмов епизод, състоящ се от няколко кратки кадъра. Мислите, които поражда? - Нещо постоянно отлита от нас, без да ни е дало отговор, или може би ни е било страх да го "попитаме"?... И самата Данила е нещо подобно на онази пчела - за кратко "кацнала" на земята сред хората, и...отлетяла от нея, без време, с въпросите си!...

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Спомените за нея звучат под рефрен, породен от всеобщото съжаление за липсата й. Нещо, което всички изпитваме едва след като загубим някого. Гузното чувство, което ни измъчва - дали сме били достатъчно внимателни към думите и вълненията на този човек... Това чувство определено измъчва и самата авторка на филма.

"Черно-бялата контрастна снимка е погълнала всички подробности, за да останат само огромните очи и устните, които се готвят да кажат нещо. Години по-късно се измъчвам, че не съм успяла да го чуя. И с този филм ми се иска да разбера какво ни казваше Данила, какво усетихме ние, читателите и приятелите й, какво пренесохме през годините, какво загърбихме, с каква вина пред нейния толкова къс и толкова ярък живот поехме по нашите си пътища, изоставяйки я някъде там, в тъмните дебри на младостта ни", казва сценаристката и режисьор на филма Ралица Димитрова.

Има ли някаква предопределеност в живота ни?

Във филма се изразява предположението, че Данила носи като карма съдбата на баща си - изключителният интелектуалец, писател, преводач и публицист Цветан Стоянов - еталон на своето поколение, в кръга на интелектуалци от ранга на Константин Павлов, Любомир Левчев, Георги Марков, Тончо Жечев, Свилен Русев, Антон Дончев, Кръстю Куюмджиев и др.

Всъщност, самата авторка на филма - Ралица Димитрова, добре познава този кръг. През 1990 г. тя заснема филма "Поколението. Спомен за Цветан Стоянов", в който се опитва да анализира причините за този феноменален интелектуален бум в нашата култура през 80-те години на миналия век. Данила израства сред тези хора - сред поезия, музика и разговори между хора, които има какво да "кажат".

"Днес на мястото на къщата им на ул. "Гогол" № 6, има надпис, цитат от есето на Цв. Стоянов "Броселиандовата гора": "Общението свърши, но красотата... остава, Вселената е пълна с нея."

Ралица Димитрова смята, че филмът за Данила е някакво своеобразно продължение на това "общение", прекъснато от Смъртта...

 Да си припомним стиховете: 

Защото трудно се погребва този,
който е изравнил смъртта с живота
и живее и в двете.

Трудно е човек да възприеме тези думи като изречени от 14-годишно момиче. Но те са нейни - пророчески болезнени, сякащ предчувствие за трагичната й съдба?... И в същото време изпълнени с покоя на мъдростта на зрял човек. Нещо нетипично за младата й възраст!...

От само себе си възниква едно сравнение между Данила Стоянова и една друга угаснала млада звезда на родната поезия - Петя Дубарова. Петя си отива "доброволно", подтиквана от мрака в душата си, който неистово търси светлина...А Данила е покосена от коварна болест!..."Странна подутина" на лимфите на шията я отвежда в Париж. Следва химиотерапия. Безуспешна!...

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Преди да си отиде от този свят, Данила е подготвила първата си книга с посвещение на баща си Цветан Стоянов, но не успява да я види издадена. Майката на поетесата - Антоанета Войникова споделя, че често редакторите връщали стиховете на дъщеря й с аргумента, че им било досадно да четат "опусите на глезени госпожици". Дори Владимир Левчев не успява да се пребори с ретроградното мнение на литературните бюрократи.

"Нищо не можах да направя. Тук се развиват сложни и гнусни игри, свързани с политическата конюнктура и угодническия манталитет на канцеларските плъхове (каквито, уви, са болшинството редактори и издателски работници).", ще сподели по-късно той.

Едва през 1990 г. сборникът "Спомен за сън" е публикуван от пловдивското издателство "Хр. Г. Данов", а през 2016 г. издателство "Рива" го преиздава заедно с книгата на Цветан Стоянов "Геният и неговият наставник".

Оказва се, че така трудно пробилите бюрократичната критика стихове на Данила, представляват голям интерес в Америка. И така, през 2003 г. нейните "съновидения" излизат в двуезично издание в Щатите като "Memory of a Dreаm", в превод на Людмила Попова-Уитман. През 2011 г. пък на стената на ъгъла на "Breestraat" и "Ketelboetersteeg" в град Лайден, Холандия - градът на Рембранд, написват нейно стихотворение.

В разговор с един палещ залез
заварих пчелите от кошера.
В дълбоко синьото небе
нахлуваше вечерното ухание на
люляци.
Жужеше ласкавата тишина,
една пчела -
една пчела -
застана в упор с умореното светило
и златисто невъзмутимо
го целуна.
По кожата си чувствах
следобеда как се свлича;
в стъклото на сълзите си -
мъката да тича,
в пламтящото великолепие
на слънчевата клада
с крясък на прокажена
чух самотата си да пада.

Данила е не само поет, но душа, силно привързана към звуците и музиката. В старата семейна къща на столичната улица "Гогол", имало пиано, на което тя свирела джаз импровизации...Само на 14 четяла в оригинал френска и английска литература...Стиховете си пишела нощем...

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

"Тя нямаше шумна компания, повечето й приятели бяха книгите, разказва Ралица Димитрова. Имаше тесен кръг, с който споделяше; с голямо удоволствие придружаваше майка си при техните семейни приятели. В компанията на по-възрастните от нея, Данила откриваше дълбочини, мисли и идеи, които бяха неприсъщи на връстниците й. И които, по някакъв начин, й напомняха толкова липсващия й баща".

Данила е едно момиче, надраснало възрастта си, усмихнато но тъжно. В последните си дни, някак нарочно дистанцирано от реалността, защото в нея не вижда спасение!...

И тази есен
започна унесено.
В огромния въздух
се раждаше смърт.
Греховни молитви
пееха розите
и залязваше
бледната им кръв.
Греховни молитви
пееха гълъбите
и мъртвите им сърца
плачеха в студа.
Греховни молитви
пееше тялото ми,
допряло
мократа пръст.

След смъртта й Петър Увалиев прочита публично пред голям форум, проникновен текст за момичето, което никога не е виждал на живо, но въпреки това, с очите на сърцето си я усеща като "чиста и лъчиста весталка на смъртта".

Болестта я връхлита във възраст, в която трябва да мисли за всичко друго, но не и за Края... Поезията на Данила от този период е като летопис на битката й с болестта. Летопис на един мрачен подвиг - да се съпротивляваш, въпреки безнадеждното прозрение за Край!... Никъде тя не споменава нищо за физическата си болка, само констатира една друга болка:

"Аз усетих най-накрая болката на безкрая".

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Именно тази болка вероятно измъчва всички мислещи хора по света, без да могат да я назоват. А тя, 23-годишната поетеса, откри Името й!...

Филмът "Какъв цвят е този свят" ще ви зареди с усещането за близост с поетичното слово на Данила, с нея самата; ще породи тъга и размисъл за смисъла на човешкия живот, но в крайна сметка ще затвърди у всеки от зрителите усещането, че ние човеците, макар и не всички да го съзнават, страдаме от обща болка - "болката на безкрая"!

Еми МАРИЯНСКА

Снимки: "Б ПЛЮС ФИЛМ".

Още

Продуцентът Ник Пауъл ще оглави Международното жури на София филм фест

Продуцентът Ник Пауъл ще оглави Международното жури на София филм фест

Още

Димитър Маринов ще представи лично „Зелена книга“ на София филм фест

Димитър Маринов ще представи лично „Зелена книга“ на София филм фест

Още

Рок драмата "Лято" на Серебренников идва на София филм фест

Рок драмата "Лято" на Серебренников идва на София филм фест

Още

Кирил Маричков с Наградата на София на 23-ия София филм фест

Кирил Маричков с Наградата на София на 23-ия София филм фест

Още

Програма от 11 филма на София филм фест разказва за шедьоврите на Кристо и Жан-Клод

11 филма за Кристо и Жан-Клод показват на София филм фест

Още

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

Носителят на "Оскар" и "БАФТА" "Сам на скалата" – с премиера на София филм фест

Още

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

Документалният конкурс на 23-ия София филм фест събира отново водещи световни заглавия

Още

Българският филм "Снимка с Юки" по разказ на Мирослав Пенков - с премиера на 23-тия София филм фест

Българският филм "Снимка с Юки" по разказ на Мирослав Пенков - с премиера на 23-тия София филм фест

Коментирай 2

1/1

Снимки: "Б ПЛЮС ФИЛМ"/Колаж: Юлиян Илиев

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Снимка: "Б ПЛЮС ФИЛМ"

Календар

Препоръчваме ви

Михаил Мутафов с Голямата награда на "Любовта е лудост"

Чаровният актьор, който спечели сърцата на публиката още с ролята си на Огнян от култовата лента "С деца на море" е част от трупата на Драматичен театър "Стоян Бъчваров" - Варна

"Босият император" със световна премиера на филм феста в Торонто 2019

Филмовата копродукция с българско участие на Джесика Удуърт и Петер Бросенс ни среща с последния белгийски крал, който става император на Нова Европа

Кино под звездите със София филм фест в Самоков

Две летни вечери, посветени на киното през август

Приключението "Кино в парка" продължава

Филмът "Граница" на режисьора Али Абаси ще има премиерна прожекция в Парка на Военната академия

Да се срамуваш да бъдеш какъвто си

Най-новият филм на Петър Крумов "Срам" е много особен, но в добрия смисъл на думата, и не е само защото е черно-бял