Носителят на награда "Оскар" - полският режисьор Павел Павликовски е специален гост на 23-ото издание на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ 2019, с филма си "Студена война". През миналата година филмът бе отличен с цели пет отличия от Европейската киноакадемия, а режисьорът грабна приза за най-добър режисьор в Кан. Павликовски представи филма си пред българска публика вечерта в петък, а преди това даде пресконференция в столичния Гранд хотел "София".

Последното пребиваване на големия режисьор в България е било през далечната 2005-а, когато представя на СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ филма си "Моето лято на любовта". Организаторите на фестивала отбелязаха огромното си удовлетворение от неговото присъствие днес тук и главно от факта, че буквално в разгара на церемонията на Оскарите, той е потвърдил своето пристигане в България. Този голям жест към нашата страна и българските зрители, пролича и от тона на разговора по време на пресконференцията. В непринудена атмосфера режисьорът сподели мисли за себе си и за филма "Студена война" със затрогваща откровеност.

Снимка: авторката

Прототипи на героите в "Студена война" са неговите родители, които той определя като "силни личности, които се обичаха и мразеха едновременно". Всъщност, именно по време на една от драматичните раздели на тази влюбена и едновременно с това - антагонистична двойка, Павликовски остава да живее с майка си във Великобритания.

"Тръгнахме на екскурзия за Лондон, а майка ми сключи брак с чужденец, и така останахме там", разказва той. "Тъмното сърце на самата Полша", обаче - на неговата родина, завинаги остава в паметта му и световно знаменитият режисьор преди 7 години се завръща при корените си.

Снимка: авторката

"Там имам все още живи, макар и много възрастни, мои близки хора, роднини, които топлят сърцето ми със своя идеализъм и морални устои - те ми вдъхват сили и увереност, че човешките морални устои могат да бъдат съхранени, въпреки множеството житейски препятствия и игри на историята", каза режисьорът, видимо развълнуван от собствените си мисли.

На въпрос, с какво полското кино е толкова силно и така се харесва на хората по света, режисьорът отвърна коректно, че добро кино имат и други постсоциалистически страни, като Русия и бивша Югославия, така че очевидно това е въпрос на индивидуална преценка, но се радва на тази оценка за полското кино.

Всъщност, Павликовски стана голямо име в световното кино още през 2015-а година, когато неговият филм "Ида" получи "Оскар" за чуждоезичен филм. На въпрос, защо филмите му са толкова "кратки" - около час, час и 20 минути - почти с времетраенето на документалните филми, той отговори, че за него зад този "кратък" времеви "синтез" стоят стотици и дори хиляди часове работа, докато изкристализира онова, което той смята, че е най-добро за неговите филми. Но, всъщност, предположи сам той, вероятно документалистът в него го провокира към по-кратките форми на изразяване. Павликовски е автор на голям брой документални филми. Един от тях има впечатляващ герой - правнукът на Достоевски, който описва пътуванията на брата на Достоевски в Европа, търсейки памет за писателя. Филмът носи заглавието "Пътуванията на Достоевски".

"Успях да убедя Би Би Си да финансират този проект, като им казах, че това е един литературен проект", казва Павликовски.

Всички негови документални филми могат да бъдат гледани на неговата страница в интернет.

Снимка: авторката

"В много отношения документалните ми филми са по-интересни от игралните", смята той.

В игралното кино предпочита да бъде не само сценарист и режисьор на филмите си, но и да участва в т.нар. цялостна визуализация - на цялостния визуален изглед на екрана - нещо, което той смята за дейност, по-различна от работата на кинооператора. Също така благодари за търпението на своя продуцент за непрекъснатите промени, които е правил по време на снимките на "Студена война", покрай постоянните огледи на места и нови идеи, свързани със сюжетната линия на лентата.

"Сценарият е необходим дотолкова, доколкото ти се явяваш с един проект, за който търсиш пари за реализацията му. Оттам насетне той може да бъде променян безкрайно много пъти. Понякога ситуациите сами подсказват кой е верният път към тези промени, и тогава ти си длъжен да ги направиш!", обясни Павликовски.

Снимка: авторката

Предлагаме ви фрагменти от още негови мисли, които той сподели по време на пресконференцията в София:

"В "Студена война" в някаква степен е описана историята на моите родители. Не точно, но много близка до нея. Аз също, въз основа на моя личен опит научих, че изгнанието и историческите причини, на фона на които протича човешкият живот, оказват влияние върху връзките между хората".

"По време на снимки имам рекорд от 45 дубъла. Опитвам се да снимам една сцена от такъв ъгъл, че след това да няма монтаж. Опитвам се да постигна някакво единство между сценографията и играта на актьорите, което да създаде една неповторима магия. Нещата да изглеждат много автентично и непосредствено. Понякога това изисква много дубли и работа, която често изненадва актьорите, които работят с мен, защото те си представят, че нещата се нареждат при монтажа. Аз не работя по този начин!..."

"Изследвам отношенията между ред, подреденост и хаос. Всеки един творец има индивидуален подход как се справя с тях. Винаги съм се старал да постигна някаква цел с подреденост, и в същото време да има някаква спонтанност и естественост. Това само по себе си е някакво противоречие, но това е моят подход! Освен това актьорите са много различни. Някои от тях са много добри, когато са със свежи сили, а други актьори ми харесват повече, когато са уморени и тялото им взима връх над ума!..."

Носителят на Оскар Павел Павликовски (ляво) и директорът на международния филмов фестивал Стефан Китанов участваха в пресконференция за 23-тия София Филм Фест (Снимка: БТА)

"Аз напуснах Полша "без да искам". Мислех, че отиваме на екскурзия в Лондон, а останах, тъй като майка ми се омъжи за чужденец. Човек в първата половина на живота си търси някакви нови неща, старае се да открива някакви неща, докато във втората половина, или по-точно - в последната третина от живота си,човек по-скоро търси някакво място, някаква общност, към която да принадлежи. Търси не да открива много неща, а да се задълбочи в едно нещо. При мен така се случи, че преди седем години се завърнах в Полша - почувствах го като нещо естествено и нормално, и ми се струва, че в нашия свят, който е изключително динамичен, много променлив, тази необходимост от принадлежност и задълбочаване, обяснява до голяма степен и промените в политическия живот, които наблюдаваме. Що се отнася до филма "Студена война", там става въпрос за едно време, в което е много трудно да се живее в Полша. Ако за единия от героите животът в Полша е наистина невъзможен - той се задушава там, то за героинята ми не е така - тя се чувства добре в Полша. При нея не стои въпросът за свободата - не я вълнува. Самата тя си задава въпроса "Какво ще правя на Запад?!" - на нея там не й харесва. Хората са различни - зависи какъв човек си, каква ти е историята..."

Павел Павликовски (Снимка: БТА)

"Мисля, че функцията на киното е да води публиката на едно пътешествие. Да покаже, че животът може да бъде прекрасен, трагичен, парадоксален... Да докаже, че действителността не може да бъде сведена до една простичка история, в каквато все повече се опитват да вярваме. Вярно е, че филмът ми завършва трагично, но ми се ще да вярвам, че излизайки от залата зрителят се чувства окрилен. Това е един филм, който би трябвало да окриля хората!"

Еми МАРИЯНСКА