ЛЕГЕНДИ
Излиза книгата "Стефан Данаилов. Игра на живот" на журналиста Георги Тошев
"Това, което той разказа за детството и любовта, за въодушевлението от успеха и за тъгата по изгубените приятелства, за болката от предателствата и за благодарността от срещите, е много по-различно от онова, което другите разказват за него" споделя журналистът
Редактор : / 1242 Прочита 0 Коментара
Книгата "Стефан Данаилов. Игра на живот" от журналиста Георги Тошев е в чест на 80-годишнината от рождението на легендарния български актьор, която се навършва на 9.12.2022.
Изданието излиза от печат на 6.12. и е част от предстоящата поредица събития под надслов "Стефан Данаилов на 80: години любов".
Подготовката на "Стефан Данаилов. Игра на живот" е със съдействието на Българска национална филмотека и Държавна агенци "Архиви".
Георги Тошев:
Спомените са нещо индивидуално - осъзнах го ясно, докато помагах на Стефан Данаилов да напише автобиографията си "Романът на моя живот" (Книгомания, 2019).
Това, което той разказа за детството и любовта, за въодушевлението от успеха и за тъгата по изгубените приятелства, за болката от предателствата и за благодарността от срещите, е много по-различно от онова, което другите разказват за него - и сега, когато вече го няма. Всеки е свободен да споделя спомени, дори ако с тях ще нарани някого.
От смъртта на Ламбо минаха няколко години. Би трябвало да мога да говоря за него без емоции, но понякога не успявам.
Човек е създаден, за да се вълнува, така ми казваше той. Оказа се прав.
Срещнах го отблизо към края на дните му. Време, в което човек трябва да намери нов смисъл, за да продължи. Да разбере какво все още може да му предложи животът. Стефан се надяваше животът, или някой друг да го хване за ръка и да му посочи пътя.
Малко преди да си тръгне, ми завеща архива си.
Какво е да разполагаш с доказателствата за един чужд живот?
Бреме?
Отговорност?
Дълг?
Животът е като игра. Всяка възраст е предизвикателство. Успехът на младини е привилегия за избрани, старостта е самота за всички. Старостта, както казва Ингмар Бергман, е като изкачване на планина. "И колкото по-високо се изкачвате, толкова по-трудно става да вървите, но с всеки перваз пред вас се открива все по-примамлива гледка".
Спомените на всеки човек са лични.
Стефан Данаилов умееше да дава смисъл на другите. Често повтаряше, че животът е като игра на карти: дори и да не държиш козове, важното е да изиграеш правилно твоите.
Тази книга е далеч от стандартната биография. Тя не проследява хронологически фактите от живота на един забележителен актьор и човек, когото имах щастието да познавам.
Прослушвайки записите от нашите разговори, открих три думи, които Ламбо повтаряше често - любов, живот, игра.
"Игра на живот" е книга за и от Стефан Данаилов. За любовта и липсата на любов, за огромния копнеж по срещата с другите, по киното и театъра.
"Игра на живот" се вглежда в детайлите от едно човешко пътуване във времето. Автобиографичен повей, който минава през несигурното присъствие на собственика на истории, разказани от другите. Лична история, която се превръща в история на едно пъстро общество от чудаци, вече на изчезване.
Стефан Данаилов: Има истории, които не са за разправяне. Има и други, които показват що за хора сме били - аз и моето поколение. В нашите истории има идеали, има любов, има приятелство... Важни неща, трябва да се говори за тях.
Един ден, когато събереш достатъчно мотиви, напиши нова книга - в нея да не говоря само аз, а и хората, белязали живота ми... И не забравяй, има една дума, на която много държа - ЖИВОТ! Доскоро беше "любов", но днес със сигурност знам, че най-важната дума е "живот"!
Вечер на Стефан Данаилов събира негови студенти и автора на "Романът на моя живот" в Народния театър