Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

ГОЛЕМИТЕ ЛИЧНОСТИ В ЛИТЕРАТУРАТА

Дисидентът Йосиф Бродски до Брежнев: Аз принадлежа на руската култура

Поетът влага пари от Нобеловата си премия в ресторанта "Руски самовар" в Ню Йорк

Йосиф Бродски / Снимка: Архив на Съюза на писателите в Русия

Има хора, чиято съдба ги е превърнала в някакъв напълно неопределим по националност космополит. Само те избират, какви вдействителност се чувстват. Дисидентът на съветската власт Йосиф Александрович Бродски (1940-1996) остава руснак до края си. Поетът е роден в еврейско семейство в някогашен Ленинград. В днешна Русия го наричат руски евреин и поет-дисидент, а в Америка - американски поет с руски произход. Нито едно от тези определения, обаче, няма да се окаже напълно вярно. Опровергава ги самият той - Йосиф Бродски.

Йосиф Бродски (др. Бродский) е лауреат на Нобелова награда за литература (1987) и носител на "Златен венец" на Стружките вечери на поезията (1991).

Бродски получава Нобеловата си награда за литература, 1987 г.

След като е осъден в СССР, благодарение на застъпничеството на интелектуалци, между които - Самуил Маршак, Дмитрий Шостакович, Анна Ахматова и други, той е спасен от заточение и през 1972-ра година емигрира в Америка. Там става университетски преподавател. Автор е на поетични сборници, поеми, есета и на много преводи.

Умира в Ню Йорк, погребан е във Венеция.

Embed from Getty Images

Още

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Бащата на руския социализъм бил наследник на богаташ

Това накратко е жизнената биография на една световна знаменитост с огромен интелектуален потенциал. Животът на Бродски е достоен за филм с тъжно повествование и щастлив край. Последните пет години са най-щастливите в живота му, но за жалост - последни. Изглежда несправедлив финал, но изпълнен с някаква мъдра промисъл, върху която да разсъждават живите след него.

Embed from Getty Images

Още

Михаил Баришников: Не наказвайте руските артисти и спортисти заради войната

Михаил Баришников: Не наказвайте руските артисти и спортисти заради войната

Бродски е роден на 24-ти май 1940-а година, в семейството на фотографа и журналист Александър Бродски и съпругата му Мария Волперт. Малкият Йосиф е бебе, когато родителите му са евакуирани в Череповец след нападението на хитлеристка Германия над Съветския съюз и обсадата на Ленинград. Връщат се обратно в Ленинград след края на войната. Младият Бродски учи до осми клас и на 15 започва работа в машиностроителен завод - обучават го за фрезист.

Ще се пробва в още и различни професии - на огняр, санитар, моряк и геолог. По едно време работи дори в моргата на една болница. Но в действителност през цялото това време - в битка за прехраната, го интересувало само едно - литературата.

Йосиф Бродски като млад поет

Самообразова се. От съвсем млад проявявал задълбочен интерес към класическата философия, религията и митологията; английската и американската поезия.

Още

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

Пушкин умира на рождения ден на своя ангел-пазител Василий Жуковски

Бродски научава английски и полски и превежда от и на тях. Прехранва се от преводи. Започва да пише стихове на 16, но не ги публикува. Запознава се с известни ленинградски литератори. Сближава се с Анна Ахматова, която повлиява съществено за бъдещата му кариера. Започва да декламира публично свои произведения. Сред декламациите, обаче, прави и изказвания, които не се приемат еднозначно от блюстителите на соц цензурата. Привлича вниманието на службите. Фактически е бил под наблюдение още от 1960-а година.

Част от книгите в личната библиотека на Бродски. Днес е изложена в „Американския кабинет“ на Бродски в Музея на Анна Ахматова в Санкт Петербург

Още

Почина  художникът Енгел Насибулин - илюстраторът на Пушкин

Почина художникът Енгел Насибулин - илюстраторът на Пушкин

Първата публикация, която го прави известен е вариант на "Балада за малкия влекач" ("Балада за малкия шлеп",1962 г.). През 1963-та година е арестуван за "тунеядство", каквото и да означава това?... На другата година е осъден и изпратен на 5 години заточение в Архангелска област. Не приема фаталистично заточението си. Дори по-късно ще каже, че то е било щастлив период в живота му - имал много време да чете и да пише.

Йосиф Бродски, по време на заточението си / Снимка: Личен архив на семейството на писателя

Още

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Сестрата на Пушкин предсказала ранната му смърт

Според един критик, заточението на Север се оказало за Бродски "такава творческа сполука, както заточението на Пушкин в Кавказ". В Архангелския край Бродски опознава народа, крайморските жители на Севера, рибари и земеделци. На тях посвещава стихотворението си "Народ", което Анна Ахматова определя като "химн на народа".

Пишещата машина на Бродски. Днес е изложена в „Американския кабинет“ на Бродски в Музея на Анна Ахматова в Санкт Петербург

Анна Ахматова не единствената, която се застъпва за Бродски по време на заточението му. Много дейци на изкуството и културата в бившия Съветски съюз настояват за неговото освобождаване. И след 18 весеца заточение, през септември 1965-а година поетът е освободен.

Още

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

Достоевски: Нахрани ги и тогава искай от тях добродетели!

През същата година в САЩ излиза книгата му "Стихотворения и поеми", а през 1970-а - "Спирка в пустинята". В личния живот на Бродски, обаче, настъпват катаклизми, заради които той дори прави опит за самоубийство. Причината е раздялата му с голямата му любов и майка на сина му Андрей (род. 1968 г. ) - художничката Марина Басманова.

Embed from Getty Images

През 1972-ра година Бродски получава предложение да напусне Съветския съюз. Според някои източници алтернативата била, ако не се съгласи, да бъде настанен в психиатрична клиника. През юни същата година бил лишен от съветско гражданство и е принуден да замине.

Първо се установява във Виена, а после заминава за САЩ. През 1977-а година получава американско гражданство.

Бродски, на летище "Пулково" в деня на заминаването си от Русия / Снимка: М. И. Милчик, приятел на поета - личен архив

Още

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Достоевски - мрачният ангел на човешката душа

Излизат книгите му: "В Англия" (1977), "Краят на прекрасната епоха" (1977), "Част на речта" (1977), "Римски елегии" (1982), "Нови станси през август" (1983), "Урания" (1987), драмата "Мрамор" (1984) и сборник есета на английски език "По-малко от единица" (1986). Установява се в град Ан Арбър и става преподавател в Мичиганския университет. По-късно преподава в Колумбийския университет в Ню Йорк.

От 1986-а година е професор по литература в колежа "Маунт-Холиок". Освен на руски, пише стихове и на английски.

Embed from Getty Images

Още

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

"Престъпление и наказание" на Достоевски стъпва върху убийства от вестникарските хроники

Чете лекции, изнася доклади, пише и декламира публично свои стихотворения. През декември 1987-а година получава Нобелова награда за литература, която е мотивирана по следния начин: "За многообхватното му творчество, изпълнено с поетична страст и чиста мисъл". Медиите в Америка започват да наричат Бродски "последния поет от Сребърния век".

До Перестройката, обаче, неговите творби не се публикуват в родината му. През 1990-а година е възстановено съветското му гражданство и в Русия започват да се издават сборници с негови съчинения. А през 1995-а година поетът е удостоен със званието "Почетен гражданин на Санкт Петербург". През 2005-а година в Русия е издигнат паметник в негова чест.

Последните си години поетът прекарва в Ню Йорк сред своето семейство - със съпругата си - руско-италианската преводачка Мария Соцани, с която сключва брак през 1990-а година, и с невръстната им дъщеричка Анна. От предишния си брак поетът има син - Андрей Басманов.

Щастливи мигове с Мария и Анна / Снимка: Семеен архив

На 28-и януари 1996-а година, Бродски умира от инфаркт едва на 55. Прахът му първоначално е погребан в Америка и след няколко месеца е пренесен в Италия - в гробището на остров Сен Микеле, Венеция. Такова било последното желание на поета.

Embed from Getty Images

Интересни са спомените на изтъкнатия руски литературен критик и публицист Владимир Бондаренко за Йосиф Бродски, в превод на български от Георги Ангелов:

"Когато погребваха Йосиф Бродски във Венеция, мнозина си спомниха неговото несбъднало се пророчество: "На Василевския остров ще дойда да умра". Но и венецианското гробище Сан Микеле беше само брънка от онази верига на отчуждение - като полицейски кордон - която създадоха между поета и Русия неговите приятели и противници, както питерските либерали, така и московските почвеници.

Тези заклети врагове си паснаха в това, че Бродски, риж евреин от Литейни, е чужд на Русия; че Русия не го е разбрала и не го е приела; че поезията му не подхожда на Русия, както патроните на натовската винтовка М-16 не подхождат на "Калашников".

Embed from Getty Images

Такава позиция устройваше всички. На първо място "питерските стихотворни неудачници, засенчени в руската култура от ярката фигура на Бродски... Те създадоха преправен, според собствения си либерално-местен размер, облик на поета Бродски, чужд и на Русия, и на нейната история, мъченика и страдалеца от руската държава.

Уви, рускостта на Йосиф Бродски се оказа ненужна както на нашите руски патриоти - за критиците от почвеническия стан Бродски като че ли не съществува, така и на критиците от либералното направление, зачеркнали Русия като такава и заличаващи всяко проявление на рускост от съдбата на поета". (Владимир Бондаренко, 2003 г., "Литературная Россия")

Бродски на лекция в Мичиганския университет, ок. 1972

Още

Третата си муза Айвазовски срещнал на... гробището

Третата си муза Айвазовски срещнал на... гробището

Бондаренко прави опит "да върне Бродски у дома", в лоното на руската поезия. В своето есе литературният критик убедително доказва, че емиграцията на Бродски и демонстративният му отказ да се върне в Русия, са били свързани не само с обидата му от "болшевизма", но главно с трагичната му любов към Марина Басманова, майка на сина му Андрей. На Марина били посветени десетки от най-добрите стихотворения на поета. И ако първото е от 1962-ра, то последното е от 1989-а - т.е. малко преди Бродски да сключи брак с 30 години по-младата Мария.

Йосиф Бродски и Мария Соцани / Снимка: Личен архив на семейството

В потвърждение на тази своя версия, че Бродски никога не се е отказвал от Русия, Бондаренко публикува забележителен малко известен документ - писмото на Бродски до Брежнев.

То има следното съдържание:

"Аз принадлежа на руската култура и се чувствам частица от нея. Независимо, че губя съветското си гражданство, не преставам да бъда руски писател. Вярвам, че ще се върна, писателите винаги се връщат - ако не лично, то на хартия, и ако моят народ не се нуждае от моето присъствие, може би ще му потрябва моята душа".

Embed from Getty Images

Бродски моли Брежнев да остане в СССР, като е склонен да работи само като преводач, но не му разрешават.

Още

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Образът на една мистична муза още витае над фонтана ди Треви в Рим

Тъгувал ли е за Русия като емигрант в Америка? - Един факт: По негова инициатива в Ню Йорк е открит ресторант с името "Руски самовар". Нещо повече, Бродски влага в ресторанта част от парите от Нобеловата си премия. Надявал се това място да стане място на руската емиграция - да стане "руския Ню Йорк".

Embed from Getty Images

Още

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Историци доказаха, че Висоцки е евреин

Любопитен за личността на Бродски е и следният факт: той още приживе забранил да го опеят в синагога. Неведнъж отблъсквал опитите да го вкарат в "еврейски обръч", както сам се изразявал. След това, вече като професор, отклонява поканата на Йерусалимския университет да чете лекции там?

Embed from Getty Images

Още

Исак Левитан - "златният" евреин на руската живопис

Исак Левитан - "златният" евреин на руската живопис

Според някои критици тази особеност на "евреина Бродски" идва оттам, че потомците на евреи в бившия Съветски съюз са били напълно интегрирани в държавата. За разлика от Америка. Самият Бродски пише веднъж: "Когато се озовах на Запад, бях поразен от строгото разграничение между евреи и неевреи". Това на пръв поглед изглежда като парадокс, но се потвърждава и от други евреи в Америка.

Йосиф Бродски и Мария Соцани / Снимка: Личен архив на семейството

Още

Последната муза и утеха на Матис

Последната муза и утеха на Матис

През 1990-а година поетът се запознава с Мария Соцани - италианска аристократка с руски корени по майчина линия. Двамата имат 30 години разлика. Тя слуша негови лекции като студентка и отстрани двамата изглеждат като баща и дъщеря, но между тях се зараждат други, силни чувства. Сключват брак в Швеция. Ражда им се дъщеричка.

За жалост, Бродски умира точно, когато е бил най-щастлив...

Йосиф Бродски с дъщеричката си Анна / Снимка: Личен архив на семейството

Още

Жената като муза, когато се нуждаем от красиви приказки

Жената като муза, когато се нуждаем от красиви приказки

Бродски страдал от стенокардия още преди да емигрира. През 1978-а година, преди първата му сърдечна операция в Америка, помолил властите в СССР да пуснат родителите и сина му, за да се види с тях. Но не им разрешили. Родителите на Бродски подават впоследствие 12 молби с такова съдържание. Майката на поета умира през 1983-а година, а баща му - година по-късно, а Бродски не бил допуснат за погребенията им.

Родителите на Йосиф Бродски / Източник: Архив на Съюза на писателите на Русия

Още

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Тя е била музата на 9 талантливи мъже

Здравето му се влошава. Бездруго сърцето му било слабо. От 1964-а 1994-а година поетът преживял четири инфаркта, а преди да умре вече имал зад гърба си четири сърдечни операции. Въпреки това до края на живота си не спрял да пуши. "Животът е забележително нещо, именно защото в него няма никаква гаранция за нищо!", отвръщал на лекарите, когато го съветвали да спре цигарите.

На много снимки ще го видим или с цигара, или с котка на ръце - обожавал тези животни заради грациозните им движения.

Йосиф Бродски с любимата си котка Мисисипи / Личен архив на семейството на писателя

Още

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

Глинка бил влюбен в музата на Пушкин - Анна Керн, а после изживява трагичен роман с дъщеря й

Предчувствал ли е смъртта си? Две седмици преди да умре, Бродски си закупил гробно място в Ню Йорк. В последната вечер в живота си работил в кабинета си. На сутринта съпругата му Мария го открила мъртъв. Причина за смъртта - инфаркт. Петият поред... Но всички близки на поета са единодушни, че последните пет години в неговия живот са били най-щастливите за него.

Йосиф Бродски и Мария Соцани / Снимка: Личен архив на семейството

В СЛЕДВАЩИЯ ВЕК (откъс)

Преминава действителността в недействителност постепенно.
Ще прочетеш буквите, излезли изпод това перо,
ще го упрекнеш, както мравка - дърво,
за неговата леност.
Помни: хората напускат квартирите само при някой пряк
повод - я наемът скочил, я започнала жилищна криза;
просто бъдещето иска да влиза и излиза
без тях.

Embed from Getty Images

"Във всички случаи написаното в затвора ни показва, че адът е творение на хората, създаден и окомплектован от тях. И в това е перспективата ни да го понесем, понеже хората са жестоки толкова, колкото им плащат, и поради същата причина са немарливи, продажни, мързеливи и т. н. Нито една създадена от човека система не е съвършена и наказателната система не е изключение". (Йосиф Бродски, откъс от есето му "Писателят в затвора", превод: Иван Тотоманов)

Еми МАРИЯНСКА

Още

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Музей на руски икони бе открит в галерия "Уфици"

Още

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Руски имперски бижута и редки диаманти се продават на търг

Още

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Почина писателят и дисидент Владимир Буковски

Още

Жул Верн и А. С. Пушкин през погледа на Ясен Гюзелев

Жул Верн и А. С. Пушкин през погледа на Ясен Гюзелев

Коментирай 10

Календар

Препоръчваме ви

Макиавели срещу "макиавелизма", 495 години след смъртта му

Невинен ли е авторът на фразата "Целта оправдава средствата"?

Салман Рушди на 75, напук на смъртната присъда и наградата за главата му

Авторът на "Сатанински строфи" и "Среднощни деца" е най-престижният носител на наградата "Букър"

Фаталният чар на италианския плейбой Роберто Роселини

45 години от смъртта на знаменития режисьор на "Рим, открит град"

"Откаченият старец" Рей Куни - на 90

Краля на комедията е носител на Ордена на британската империя