ВЕЛИКИТЕ МОДЕРНИСТИ
Последната муза и утеха на Матис
Лидия Делекторска живее 22 години в къщата на великия художник, и се грижи за него до смъртта му
Редактор : / 7222 Прочита 0 Коментара
"Легнала гола жена" (1935)
На 3 ноември 1954 г. е умрял един от най-ексцентричните гении на световната живопис - Анри-Емил-Беноа Матис. Колкото и да е непонятно творчеството му за мнозина, той е признат като гений на модерното изкуство. Като виц се разказва една история, как картината му "Лодка" в продължение на 47 дни висяла "с главата надолу" в Музея на съвременното изкуство в Ню Йорк, без никой от познавачите да разбере това?.. До появата на един посетител, който "изправил" платното.
В картините му рядко се появяват човешки фигури и лица, но в последните години на художника, едно лице става постоянно в платната му, и това е лицето на неговата муза - Лидия Делекторска. Коя е тя, и как се появява в живота му?
Художникът наричал Лидия "казачката", "татарката" и "сибирячката", но както и да назовавал жената от последните си картини, по-близките му познати знаели за кого се отнася това определение - за неговата асистентка и близка на сърцето му Лидия, която е до него до края на дните му.
Анри Матис е роден на 31 декември 1869 г. в Камбрези, Франция. Като художник е признат за гений в няколко стила: рисуване, скулптура, печатна графика и колаж. Завършил е академията "Жюлиан". Приносът му в изобразителното изкуство е неговото ярко присъствие в направленията Фовизъм, Модернизъм и Импресионизъм, които залагат на умелото използване на цветовете и оригиналния рисунък.
Наред с Пабло Пикасо и Марсел Дюшан, Матис е провъзгласен от критиката за един от тримата художници, довели до революционните промени в пластичното изкуство в началото на 20-ти век. Нещо повече, Матис е смятан за водеща фигура в модерното изкуство. Любопитно е как синът на търговец на зърно, завършил право, става един от най-знаменитите художници на миналия век?
След като известно време работи като чиновник в съда в Камбрези, Матис избира завинаги попрището на художник.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Всъщност, започва да рисува на 20, след като е принуден да си стои вкъщи, след операция от апендицит. По-късно ще каже, че болестта не е била случайна, защото в онзи период е "открил Рая"?..
Първоначално рисува натюрморти и пейзажи и харесва класиците, преди негов кумир да стане австралийският художник Джон Питър Ръсел, който променя вижданията му за изобразително изкуство.
През 1896 година Матис излага пет свои картини в салона на Националното дружество за изящни изкуства, като две от тях веднага са били купени от държавата. За художника започват да говорят и да пишат. Той пък се възхищава на толкова много художници, че за да притежава част от творчеството им, започва безпаметно да купува техни творби и затъва в дългове. Сред произведенията в дома му е гипсов бюст от Огюст Роден, картини от Пол Гоген, Винсент ван Гог, Пол Сезан и др.
Странностите на Матис постоянно събуждат любопитството на съвременниците му. През 1900 г. все повече започва да се говори за Фовизма и за неговите водещи фигури - Анри Матис и Андре Дерен. Ярките и експресивни цветове и форми в картините на Матис буквално омагьосват зрителите, макар "да не ги разбират", отбелязва критик.
Картината на Матис "Лодка", в правилната позиция
През 1905 г. Матис и група художници, станали известни като "Дивите", излагат свои творби в едно отделно помещение на Есенния салон в Париж, и това се превръща в скандала на годината. Критиката буквално беснее с гневни публикации. "Кофа боя е запратена в лицето на публиката", написва Камий Моклер.
Но една от най-оплюваните картини - "Жената с шапката" на Матис, е закупена от меценатите Гертруд и Лео Стайн, и това се превръща в доста респектиращ знак в очите на пишещите критикари.
"Очевидно, Матис е явление, на което още не му е дошло времето", отбелязват някои.
През 1907 г. Гийом Аполинер казва в своя статия за Матис: "Тук не сме изправени пред екстравагантно, или екстремно начинание. Изкуството на Матис е видимо разумно".
Матис бил очарован от "разреза" на междуочието й
Тези и други застъпвания на известни съвременници на Матис го превръщат в "амбивалентен идол" на изобразителното изкуство - критиката се лута в абсолютните крайности на възхищението и отрицанието, но творбите на Матис са постоянно в полезрението им.
Дори упадъкът на Фовизма след 1906 г., не попречва на неговия възход. Много от най-добрите му творби са създадени в периода 1906 - 1917 година, когато той е активен член на Кръга Монпарнас. Макар да не се вписва в него, това е знак, че е приет в лоното на най-големите.
Меценатите Стейн организират и финансират Академия "Матис" - частно и некомерсиално училище, в което художникът напътства млади творци. То функционира от 1907 до 1911 г. в Париж.
В края на 20-те години Матис активно си сътрудничи с художници от цял свят - нидерландци, германци, испанци, американци и пр. От този период е знаменитата му картина "Танцът". Той все повече се определя като творец с уникален почерк.
През 1939 г., след 4 десетилетия брачен живот, Матис се разделя със съпругата си. Две години по-късно претърпява тежка операция заради рак на дебелото черво, и попада в инвалидна количка. За него се грижи бившият му модел - "татарката-казачка и сибирячка" - Лидия Делекторска.
Нейната сдържаност очаровала всички
Тя му помага, когато той започва експеримента си с колажи от хартиени изрезки, които нарича "рисуване с ножици". От този период е поредицата му "Синьо голо тяло".
През 1947 г. Матис издава "Джаз" - книга в ограничен тираж с цветни колажи и негови афоризми. През 40-те години той работи и като илюстратор, създавайки черно-бели илюстрации за няколко книги и над сто литографии за издателството "Мурло Стюдио" в Париж.
През 1951 г. се връща към един свой стар проект за интериорен дизайн, и прави декорации на Параклиса на розария във Ванс, който критиците кръщават "Параклис на Матис". Този проект е резултат от близкото приятелство между Матис и друга негова муза - сестра Жак-Мари, която преди да стане доминиканска монахиня, е негов модел и болногледачка. След войната двамата се срещат отново във Ванс и започват съвместната си работа, която е описана в книгата на сестра Жак-Мари "Анри Матис: Параклисът във Ванс".
През 1952 година Матис основава в родния си град музей, посветен на собственото му творчество, който е третият по големина във Франция, като брой произведения на един художник.
Анри Матис умира в Ница от инфаркт на 3 ноември 1954 година, на 84-годишна възраст. Погребан е в гробището на манастира "Света Богородица" в Симие.
Внукът му Анри Матис и правнучката му Софи, също се посвещават на изобразителното изкуство.
Това е накратко, историята на Матис. Любопитно е в кой период от живота му е първата им среща с "главната муза" на неговото творчество - Лидия Делекторска, и коя е тя?
Тя не разбирала творчеството му, но дълбоко го уважавала...
Историята на Лидия е много нещастна: Родителите й умират от тиф, когато тя е още съвсем малко момиченце. Отглежда я леля й. Двете живеят в Китай, където бягат много руски мигранти, в стремежа си за по-добър живот.
Там Лидия се омъжва за сънародник със същата съдба. Двамата заминават за Париж, но там съпругът й се поддава на наркотиците, и съвместният им живот се превръща в трагедия.
Лидия напуска съпруга си и бяга в Ница. Именно там се състоява съдбоносната им среща с Матис. Рускинята става помощничка в ателието на художника.
Възпитана в духа на класиката в изобразителното изкуство, на девойката не й бил понятен маниера на неговата живопис, но тя се отнася сериозно към работата си и подхожда с уважение към цялото семейство на Матис.
Лидия била негов модел, приятел и помощница
Нейната образованост, интелигентност, природна грация и красота, както и сдържаният й характер, очароват всички. Цялостният образ на Лидия така завладява художника, че той постоянно изпитва необходомостта да я рисува.
Някои дори правят намеци, че Лидия е била нещо като "наркотик" за Матис. /?/ Не е известно докъде стигат отношенията им, но той два пъти в годината й подарявал картини с образа й, и винаги подчертавал, че е "изгубен без Лидия". Най-хубавото му платно с нейния образ, по оценката на специалисти, е картината "Одалиска". След години Лидия Делекторска подарява тези картини на руски музеи.
Лидия живее в дома на Матис цели 22 години, и го напуска чак след смъртта на художника. Тя е неговото последно вдъхновение и утеха преди смъртта.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес. повече от всякога. независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}