Много критици наричат художника Анри Матис "дивия живописец". Новаторството на Матис не се възприема бързо и лесно от публиката. Парадоксът се състои в това, че Матис постоянно бил критикуван и постоянно му поръчвали платна. Така се случва и с най-"дивата" му картина - "Танцът", която днес се съхранява в руската галерия "Ермитаж".

Картината "Танцът" в галерия "Ермитаж"

Анри-Емил-Беноа Матис /Henri-Еmile-Benoit Matisse/ е френски художник и скулптор, чието име стои в авангарда на световните майстори на палитрата като Пабло Пикасо. Според френската критика, именно Матис, Пикасо и Марсел Дюшан са тримата художници-"революционери" в пластичното изкуство на 20-и век. При Матис има една особеност, която се отчита от изкуствоведите - че макар и модерен, той е върл защитник на класиката в изобразителното изкуство.

"Градините на Люксембург" (1901)

Още

Пол Гоген: Изкуството е или плагиатстване или революция

Анри Матис е роден на 31 декември 1869 г. в Като Камбрези, Френска Фландрия, в семейството на търговец на зърно. Като младеж завършва право и известно време работи като чиновник в съда в родното си място. Започва да рисува през 1889 г., когато е на 20. Всъщност, получил апендицитна криза и му забранили да излиза от къщи. Тогава, за да уплътни времето си, започва да рисува. През 1892 г. заминава за Париж, за да учи изобразително изкуство.

Първоначално рисува натюрморти и пейзажи, като освен на класиците, подражава на образци от традиционното японско изобразително изкуство. Пробва се и като копист на картини на Шарден, от чието творчество се възхищава. Личният живот на Матис в онзи период също е огледало на неговата природна модерност - живее без брак с модела си Каролин Жобло, която му ражда дъщеря.

С импресионизма Матис се запознава чрез един австралийски художник - Джон Питър Ръсел. Именно Ръсел му открива великопелието на "тайния" свят на Ван Гог. Въвежда го и в теорията на цветовете.

През 1898 г. Анри Матис се жени за Амели Ноели Парер, с която отглеждат дъщеря му от връзката му с Каролин. Раждат им се и двама сина.

Анри Матис

Още

Айвазовски умира 57 години след като го обявяват за "мъртъв"

През 1898 г. Матис отива в Лондон, за да се запознае с картините на Джоузеф Търнър, а след това пътува до Корсика. Запознава се с много художници и нетипично за повечето майстори на четката, Матис до такава степен се възхищава от картините на колеги, че започва да купува картините им, както и някои класически картини, което буквално го разорява - сам затъва в дългове.

Сред личната му домашна колекция, обаче, остават гипсов бюст от Огюст Роден, картини от Пол Гоген, Винсент ван Гог, Пол Сезан. В зрелия си период Матис буквално обожава творчеството на Сезан.

"Синя голота" (1907)

Още

Племенница на жената на Пушкин е най-скъпо продаваната художничка в света

През 1900 г. в Париж вече се говори за ново течение в изкуството - фовизъм. Водещите фигури на движението са Анри Матис и Андре Дерен. Матис прави първата си самостоятелна изложба в галерията на Амброаз Волар през 1904 г., която не постига особен успех. Склонността му да използва ярки и експресивни цветове все повече се засилва и стряска критиката. През 1905 г. Матис и група художници, които стават известни като "Дивите" (Fauves), излагат свои творби в отделно помещение на Есенния салон в Париж.

Картините изразяват емоция с цветове, като не се съобразяват с естествения цвят на нарисувания предмет. Това предизвиква остра реакция от страна на критиката: "Кофа боя е запратена в лицето на публиката", написва критикът Камий Моклер.

В онзи период най-спорна е картината на Матис "Жената с шапката", която обаче е купена от известните меценати Гертруд и Лео Стайн. Това е първият знак, че въпреки негативната критика, Матис е желан. Художникът е признат за лидер на фовизма, но все още трудно изхранва от картини семейството си.

Още

Най-голямата изложба на Мондриан започна в Хага

Упадъкът на фовизма след 1906 г. не се превръща в пречка за възхода на Матис. Много от най-добрите му творби са създадени именно в периода 1906 - 1917 г. По онова време той е активна част от кръга Монпарнас, въпреки че не се вписва напълно в средата - по-консервативен и буржоазен е от другите му ярки представители.

"Ваза, бутилка и плодове" (1906)

Любопитството на Матис към многообразието на света е неизчерпаемо. През 1906 г. той пътува до Алжир и изучава африканското изкуство и примитивизма. След като посещава голяма изложба на ислямско изкуство в Мюнхен през 1910 г., прекарва два месеца в Испания, за да се запознае с мавританското изкуство. Някъде около 1913 г.

"Кармелита" (1904)

Още

Клод Моне изгаря картините, които искат да му вземат кредиторите

Анри Матис се сближава с американски меценати и колекционери на произведения на изкуството. Те откупуват картини на водещи художници от онзи период и поддържат в Париж своеобразен салон. Именно в салона на Гертруд Стейн през 1906 г. Матис се запознава с Пабло Пикасо и между двамата се завързва дългогодишно приятелство и творческо съперничество.

Още

Изгубената романтика в картините на Ричард Тишкевич

Кръгът около Гертруд Стейн организира и финансира Академия "Матис" - частно и некомерсиално училище, в което Матис напътства млади творци. То функционира до 1911 г. в Париж.

От същия период датира и дълготрайната връзка на Анри Матис с руския колекционер Сергей Шчукин. Именно по негова поръчка Матис създава една от най-значимите си картини - "Танцът" ("La Danse"; 1909) специално за Шчукин, като част от композиция, включваща още картината "Музиката" ("La Musique", 1910). Тогава Шчукин е обвинен в безвкусица, а днес "Танцът" е считана за най-добрата творба на Матис.

"Тя е флуидна, възкликва един изкуствовед. Тя просто те заставя да я гледаш, като не можеш дори да отместиш погледа си в друга посока!.." - "Наистина, внушението от "Танцът" буквално "арестува" погледа!", пише друг.

"Танцът" (1910)

Още

Сексът и смъртта в картините на Кловис Труй го правят все по-актуален

От 1917 година до края на живота си Анри Матис живее в Симие, квартал на Ница, на Френската Ривиера. Творбите му все повече се "укротяват" и показват едно "завръщане към реда" - така го определят критиците. В края на 20-те години Матис за пореден път започва активно сътрудничество с други творци - французи, нидерландци, германци, испанци и американци.

След 1930 г. в творбите му се появява някакъв прилив на нова енергия. Американският колекционер Албърт Барнс го убеждава да създаде голяма фреска за фондацията му във Филаделфия - така се появява "Танцът II" ("The Dance II"), която е завършена през 1932 г.

"Музиката" (1910)

Матис и съпругата му се разделят през 1939 г. след 40-годишен брак. През 1941 г., художникът претърпява тежка операция, заради рак на дебелото черво, и започва да използва инвалидна количка. До края на живота му за него се грижи рускинята Лидия Делекторская - бивш модел на художника.

Художникът в ателието си

Освен болестта, нов удар му донася в личен план Втората световна война. Матис остава шокиран, когато научава, че дъщеря му Маргьорит, която участва активно във френската Съпротива, е била зверски измъчвана в затвора в Рен и изпратена в концентрационния лагер Равенсбрюк. Тя успява да избяга оттам, но драмата дава отпечатък върху здравето на Матис.

"Танцът" (първа версия) (1909)

Още

Първата жена с изложба в "Лувър" приживе

През 1947 г. художникът издава книга в ограничен тираж със заглавието "Джаз", съдържаща цветни колажи и афоризми. През 40-те години работи и като илюстратор. През 1951 г. завършва един интериорен проект и стъклописите в един параклис, по-късно кръстен Параклиса на Матис. През 1952 г. художникът основава в родния си град музей, посветен на творчеството си. Днес той притежава третата по големина във Франция сбирка с произведения на художника.

Портрет на Сергей Шчукин, худ. Х.Крон

Още

Гениалният ексцентрик Салвадор Дали бил девствен до срещата си с Гала

Анри Матис умира в Ница от инфаркт на 3 ноември 1954 г., на 84-годишна възраст. Погребан е в гробището на манастира "Света Богородица" в Симие. Днес творчеството му се изчислява на милиони. Картината му "Сливовите цветове" /1948/ е закупена на 8 септември 2005 година за Музея на модерното изкуство в Ню Йорк, за приблизителната сума от 25 милиона щатски долара. През 2002 г. скулптурата "Легнал гол мъж I" е продадена за 9,2 милиона щатски долара, което е най-високата цена за скулптура на Матис.

Открадната картина на Матис, открита 25 години след изчезването й

От всичко, което е оставил художникът, обаче, най-"флуидната" му картина - с необяснимо силно въздействие върху публиката, си остава "Танцът".

"Автопортрет" (1918)

Еми МАРИЯНСКА