АНАРХИСТИТЕ В ИЗКУСТВОТО
Сексът и смъртта в картините на Кловис Труй го правят все по-актуален
Навремето е оценен от класици като Луи Арагон и Салвадор Дали
Редактор : / 3885 Прочита 0 Коментара
Красавици, бъбрещи по телефона на гробището, похотливи епископи и очарователни монахини, приличащи повече на разпътни жени - това са героите в живописта на Камил Кловис Труй /Clovis Trouille/.
Шокиращите произведения на френския художник са истинска "хулиганщина", която обаче има много почитатели. Дали заради еротиката в картините му, или заради сарказма и иронията с привкус на черен хумор в тях, но платната на Труй страшно много допадат на вкуса на съвременните млади, макар художникът да е творил в края на миналия век.
Труй умира на 85-годишна възраст през далечната 1975-а.
Кловис Труй е художник, декоратор и реставратор. Завършил е живопис в парижката Школа за изящни изкуства през 1910 г. По време на Първата световна война служи в армията и отблизо вижда грозното лице на смъртта. Дали по вина на този емоционален сблъсък на човека на изкуството с грубата реалност, но от онзи момент нататък Труй започва да афишира в творчеството си открито презрение към Църквата, като институция на лъжата и корупцията. Темите за смъртта и секса стават водещи в творчеството му.
Много майстори на живописта определят стила на Труй като сюрреализъм. Той е оценен от големи личности на епохата като Луи Арагон, Салвадор Дали и теоретика на френския авангард - Андре Бретон.
Те определят Кловис Труй като бунтар и анархист, осъждащ "системата на сговора" между армията, църквата и държавата.
Творбите на Труй безкомпромисно отразяват болезнени теми, свързани с политиката, религията и секса - все "забранени" теми за пуританите.
Същинската работа, от която се препитавал, била на реставратор-декоратор в универсален магазин. /?/ Обичал да аранжира манекени и се занимавал с часове с декорацията им.
През 1963 г. се състоява първата самостотелна изложба на художника, след която критиката се произнесла за творчеството му с хумористичната реплика "Само за възрастни".
Това мнение налага нещо като негласно вето върху творбите на художника, чак до смъртта му през 1975-а година. Днес обаче картините на Труй отново са актуални. Те някак съответстват концептуално на мирогледа на новите нихилистични поколения. Отделно, много съвременни критици всъщност пиарстват на покойния художник, като характеризират творчеството му с епитети от рода на "културен шок", "необуздан еротизъм" и "абсурдизъм", с които привличат вниманието на публиката.
Еми МАРИЯНСКА