Българският художник и карикатурист Стоян Венев е забелязан първо от съгражданина си Владимир Димитров-Майстора. "Тоя талант не бива да се губи", казал гениалният майстор и насочил юношата към рисувалното училище в София.

Стоян Венев

"Селско семейство"

"Сватба"
Едва 15-годишен сиракът Стоянчо пристига в столицата. Става първият непълнолетен студент в Художествената академия. Тайните на занаята пред него откриват професорите Борис Митов, Стефан Иванов и Димитър Гюдженов. Венев започва да рисува карикатури за различни вестници и списания - "Червен смях", "Звънар", "Ехо", и ги подписва с псевдонима Пролетарче. Пари му изпраща баба му, но те не са достатъчни и затова младежът работи вечер във вегетариански ресторант, където поне може да се храни безплатно.

Още по време на следването си Венев, освен живопис и графики за бита, дръзва да рисува и еротични творби, нещо, което взривило нравите през 30-те години на миналия век. Две години след като се дипломира, полицията конфискува пет негови картини, показани в изложба. Обвинението е, че имат "неморално" съдържание. Прокуратурата завежда дело за порнография срещу бъдещия класик. След известно размишление съдиите решават - художникът е невинен.

"Бригадир"

Първите изложби, в които участва Венев, са през 30-те години - съвместно със скулптора Иван Фунев. След 9 септември 1944 г. той публикува свои карикатури във вестниците "Стършел" и "Работническо дело". Живописните му истории стават много популярни сред хората.

Избират го за народен представител, но в парламента издържа само два месеца. "Четките ме чакат и плачат за мен, не мога да зарежа рисуването", казва и се връща при своите странни селяни, които сладострастно се любуват на голи моми. Девизът му е: "Радвай се всеки ден на слънцето и за това, че си жив!".

"Сиромашка пролет"
Организира самостоятелни изложби в София (1942), Москва (1965), ГДР (1969), Западен Берлин (1971) и др. Участва в общи художествени изложби в СССР, Чехословакия, Китай, в Берлин, Будапеща, Лайпциг, Лондон, Париж, Виена, Атина, Букурещ, Ню Йорк, и др. Юбилейни изложби: в София (1954, 1964 и 1974) и Кюстендил (1984).

Творби на Стоян Венев се намират в НХГ, СГХГ, Дрезденската галерия, Пушкиновия музей в Москва, в галерии в Лондон, Париж, Кишинев, Петербург и в множество частни колекции.

"Голо тяло"

Удостоен със званието Почетен гражданин на Кюстендил през 1965 г.

Издъхва на 84 година на 20 март 1989-а.

Ето какво каза художникът:

"Човек се ражда с чувството си за хумор и от това, дали ще го запази или загуби, зависи доколко ще му бъде лесен животът. Пълноценният човек не се страхува нито от своето, нито от чуждото чувство за хумор. Затова пък към него винаги се отнасят с подозрение еснафите, хората с гузна съвест, полуинтелигентните. Макар че и те се смеят! Затова не вярвайте на всеки, който се смее!"

"Какво най-много обичам да рисувам? Хората, хората, и пейзажи, и хората. Аз не измислям нищо - аз всичко вземам от народа, от народните умотворения, от приказките за народа. Аз само изразявам, доколкото мога, в своите рисунки онова, което народът казва, което мисли и чувства. Което съм чул от народа - него рисувам."

"Това е една планина, но макар че отсреща е Витоша, не прилича на нея. По-скоро е спомен за един пейзаж. И главно за тези хора - моите съселяни, без които планината нямаше да бъде планина, а само топографска дума. И сега, ако тези селяни заиграят едно шопско хоро или задумкат с тъпаните, а може и да вдигнат сватба, тази картина ще наплоди нови картини. Нещо, което сега се нарича с модната дума мултипликация. Общо взето, може да се каже, че в моите картини веселбата ражда веселба. Предпочитам да виждам и рисувам тъкмо тези слънчеви петна от житието и битието на хората."

Валерия КАЛЧЕВА