Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Гениалният ексцентрик Салвадор Дали бил девствен до срещата си с Гала

НАЙ-ГОЛЕМИТЕ

Гениалният ексцентрик Салвадор Дали бил девствен до срещата си с Гала

След смъртта й опитва да се самоубие, като се обезводнява

"Изкушението на св. Антоний" (1946)

Преди съдбовната си среща с Гала, Салвадор Дали преживява нещо повече от сърдечно приятелство с поета Федерико Гарсия Лорка. Двамата младежи са свързани горещо от естетическите си търсения, от страстта си към естетически открития. Но много скоро Лорка е обладан от любовни чувства към младия каталунски художник, което хвърля Салвадор в сериозни душевни терзания. Способността на Дали да съчинява всякакви истории до голяма степен ограничава възможността да разберем какво наистина се е случило между двамата. Но неоспорим факт е, че Дали не е имал богат опит с жените - до края на живота си твърди, че е бил девствен до запознанството си с Гала. 

Автопортрет на Дали, посветен на Федерико Гарсия Лорка (1928 г.)

Това се случва през 1929 година. Салватор Дали среща през лятото в Кадакес за първи път Гала, съпруга на френския поет Пол Елюар.

Елена Дяконова, с псевдоним Гала, има всичко, за което като бедна руска дворянка е мечтала - бляскав аристократичен живот, любим и обожаващ я съпруг и дъщеричка Сесил. Докато с още две семейства не отиват на гости на Салвадор Дали.

Портрет на Гала

Ексцентричният домакин ги посрещнал облечен в разкъсана кърваво червена риза. Лицето му било омазано с кози фекалии. Едното му око било гримирано в черно. Изсъхнала роза била забучена зад ухото му. По това време на мода не е Фройд, а да си малко луд. Свикналите на всякакви гледки гости сюрреалисти били втрещени. Гала обаче била вдъхновена. Той ту държал ръката й, ту събувал обувките и целувал петите й, ту избухвал в истеричен смях. Ето как описва Дали тази съдбовна среща:

Бях на път да я докосна, да обвия ръка около кръста й, когато - с леко, колебливо протягане, за което й трябваше да събере цялата си душевна сила - Гала хвана дланта ми и я стисна. Това беше моментът да се разсмея и аз наистина се разсмях в изблик на нервност, подсилена от мъчително съжаление, което предварително знаех, че ще изпитам заради досадната неуместност на моята реакция. Но вместо да се почувства засегната от смеха ми, Гала го прие с радостна възбуда. Защото - с усилие, което сигурно е изисквало нечовешка сила - тя отново успя да стисне ръката ми, дори още по-здраво от първия път, вместо да я пусне с презрение, както би направил всеки друг на нейно място. 

С Гала

Със свръхестествената си интуиция Гала разбра точния смисъл на моя смях, иначе толкова необясним за всички останали. Тя знаеше, че този мой смях нямаше нищо общо с обичайния "високомерен" смях. Не, смехът ми не беше израз на резервираност - той беше израз на фанатизъм. Моят смях не беше и лекомислие - той беше катаклизъм, бездна и страх. И от всички други ужасяващи изблици на страх, които тя беше чула вече от мен, този - като израз на моята почит към нея - беше най-катастрофалният, това беше смехът, който ме хвърли на земята, право в нозете й, и то от такава висота! Тя ми каза: "Милото ми момченце! Ние никога няма да се отделим един от друг."

"Аз я обичам повече от баща си и майка си, повече от Пикасо. И даже повече от парите", признава Дали и в писмо до приятеля си, поета Федерико Гарсия Лорка. Нейният образ е обезсмъртен в гениалните му картини и статии за нея. Дори в подписа си добавя нейното име - "Гала Салвадор Дали". Мистичен, легендарен и съдбовен е съюзът между двамата. "Гала стана солта на моя живот, циментът на моята личност, моят фар, моят двойник, моят аз", възторгва се художникът.

Описва я така в книгата си "Тайният живот на Салвадор Дали":

"Нейното тяло все още имаше детско излъчване. Извивките на раменете й, както и подбъбречните й мускули притежаваха онази някак неочаквана атлетична изопнатост на девойка. Кръстът й, от друга страна, беше невероятно подчертан и женствен и служеше като една изключително изящна връзка между своенравната, жизнена и горда крехкост на горната част на тялото й и нейните много фини задни части, които открояваха прекомерно тъничката талия и така изглеждаха още по-привлекателни."

По-възрастната от него с 10 години Гала му става любовница, майка, мениджър, рекламен агент - всичко. Внушава му увереността: "Сюрреализмът - това съм аз", възхищавайки се от всичко, което той прави.

Заради връзката си с Гала се скарва с баща си и е изгонен от своя дом. На следващата година купува къщата в Порт Лигат, разширява и я превръща постепенно в любимата им вила на морето. С течение на времето неговият баща приема партньорката му. Дали и Гала сключват брак през 1934 г. с полутайна гражданска церемония. През 1958 година се женят повторно с католическа церемония. Гала толерира връзките на Дали с по-млади музи, сигурна в собствената си позиция. Дали продължава да я рисува дори, когато и двамата са в напреднала възраст.

През 1940 г. Дали и Гала се оттеглят в Съединените щати малко преди нацистката инвазия, където живеят в продължение на осем години. Те успяват да избягат, тъй като на 20 юни 1940 г. са им издадени визи от Аристид де Соуса Мендес, португалски консул в Бордо, Франция. Салвадор и Гала Дали преминават в Португалия и впоследствие от Лисабон до Ню Йорк през август 1940 година. Пристигането на Дали в Ню Йорк е един от катализаторите в развитието на този град като център на световното изкуство в следвоенните години. През тези 8 години, Дали не спира да пише.

На 10 юни 1982 г. Гала умира. Дали изпада в ужасна екзистенциална криза. Няма желание за живот, всичко му се вижда безсмислено. Решава бавно да се самоубие като постепенно започва да обезводнява организма си. След две години, през 1984 г. в неговата спалня в замъка "Пубол" избухва пожар по странни, мистериозни обстоятелства и причините така и не се изясняват. Но Дали, дори с мъчителни изгаряния, продължава земния си път.

Умира в родния си град на 23 януари 1989 г. от сърдечна недостатъчност. Погребан е в криптата на своя театър-музей във Фигерас.

Снимка: Shutterstock


Предлагаме ви незабравими мисли на ексцентричния гений:

Аз не взимам наркотици. Аз съм наркотикът.

Брат ми бе просто първият опит да бъда сътворен самият аз.

Вземи ме, аз съм дрогата; вземи ме, аз съм халюциногенен. 

Всички мои усилия, всеки ден и от край време целят едно единствено нещо: да успея да бъда Салвадор Дали.

Единствената разлика между мен и един луд е, че не съм луд.

Изобщо хората разбират твърде малко неща. Особено образованите - не им достига култура. Аз съм самоук.

Иронията е необходим естетически компонент на мисленето.

Книгата си "Петдесет тайни на магическото изкуство" започнах така: "Ван Гог" си отряза ухото. Прочети тази книга, преди да направиш същото."

Когато бях на 6 години, исках да бъда готвач. Когато бях на 7, исках да бъда Наполеон. Моите амбиции продължават да растат със същата скорост дори сега. Сега не искам да бъда нищо по-различно от Салвадор Дали.

Не се страхувайте от съвършенството. Не можете да го постигнете. Още повече, че в съвършенството няма нищо хубаво.

Нещо е или лесно, или невъзможно.

Никак не ме трогва онова, което пишат критиците. Знам, че дълбоко в душата си те обичат моите работи, но се страхуват да го признаят.

Политиката е вицът на историята.

Оказва се, че всяка сутрин, щом се събудя, изпитвам върховно удоволствие, което днес откривам за първи път — това да бъда Салвадор Дали. И очарован се питам какво ли чудо ще направи днес този Салвадор Дали. И всеки ден ми става все по-трудно да разбера как останалите могат да живеят, без да бъдат Салвадор Дали.

Скромността не е най-голямата ми добродетел.

Сюреализмът, това съм аз.

Това, с което се занимавам, е да развалям картините си. И после казвам: "Направих, каквото исках".

Уважавам всякакви убеждения и преди всичко онези, които са несъвместими с моите.

Художник не е онзи, който се вдъхновява, а онзи, който вдъхновява.

Целият свят ми е роб. Винаги идва един момент в живота на хората, когато разбират, че ме обожават.

Чуждото мнение ми е безразлично. Единственото нещо, което ме вълнува, е да се говори за Дали. Пък било то и хубави неща.

Аз съм обиталището на един гений.

Валерия КАЛЧЕВА

Коментирай 0

1/1

"Изкушението на св. Антоний" (1946)

Снимка: Shutterstock

Автопортрет на Дали, посветен на Федерико Гарсия Лорка (1928 г.)

С Гала

Портрет на Гала

Календар

Препоръчваме ви

Откритието на Фондация "Стоян Камбарев" Деница Боева и нейната Метафизика на въображението

Художникът и визуален артист реализира своята първа изложба след карантината

Как може изкуството да се превърне в споделяне и съпричастие отвъд различията?

Изложбата "Дувармузей: Изкуство на срещата" проследява над тригодишния творчески процес между Дуварколектив и семейства в квартал Столипиново, а сега гостува в Гьоте-институт

Художникът Емил Стойчев - стихията на цветовете

Изложбата в Галерия L`Union можете да видите от 18 септември до 18 ноември 2020 г.

160 години Габрово: Светът е оцелял, защото се е смял

Музеят на хумора и сатирата в града отбелязва празника с артистична програма

"Тръпковата галерия" през годините - 28 творби на именити автори

Откриването е на 16 септември, сряда, 18 часа в Галерия "Васка Емануилова" в София

Константин Костов ни предлага "Моменти с друго значение"

Изложбата се открива на 16 септември от 16 часа в Галерия Стубел