ВЕЛИКИТЕ ЕВРОПЕЙЦИ
Българин ли е този знаменит френски поет?
500 години от рождението на Пиер дьо Ронсар
Автор : / 11455 Прочита 7 Коментара
Пиер дьо Ронсар (1524-1585) / Снимка: API/Gamma-Rapho via Getty Images
Навярно мнозина са чували за документ, удостоверяващ българския произход на големият френски поет Пиер дьо Ронсар. Документът е подпечатан от канцеларията на Краля Слънце Луи XIV.
Според някои източници, поетът бил сред любимците на краля.
Портрет на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) Снимка: iStock by Getty Images
Според историческите данни през средновековието много българи мигрират в Западна Европа. Сред тях е имало строители, зографи, занаятчии, богати и образовани българи, които са търсели по-свободен живот за реализация. Възможно ли е сред тях да е бил бащата на Ронсар, или генеалогията отива още по-назад във времето? Знаел ли е самият Ронсар произхода си?
В стих от елегията му, посветена на приятеляя му Реми Бело, четем: "Предците ми от край суров са, мой поете, там Дунавът студен на Тракия съсед е". Но нека уточним, че каквато и висока чест да виждаме като българи в нашенския произход на Ронсар, по този въпрос продължават споровете и много френски, унгарски, румънски, че и български анализатори, смятат че всичко това е една "романтична легенда", която в отделни случаи стига чак до предположението, че Ронсар е наследник на митичния Орфей.
Първата страница от произведението на Клод Бине, за живота на Ронсар
Не че няма научен спор - тъкмо напротив, той продължава близо две столетия. Много български изследователи, като Любомир Йорданов се позовават на Ронсаровото досие в Националната библиотека в Париж, а именно на документ под № 30, който гласи "Бодуен дьо Ронсар от България, капитан на унгарци, които той отведе във Франция при краля Филип дьо Валоа...". Както и да тълкуваме написаното, в прав текст е документирано "Бодуен дьо Ронсар от България", като евентуален прародственик на поета.
У нас през 1981 година във Великотърновския университет "Кирил и Методий" е открита музейна сбирка, посветена на живота и творчеството на Пиер дьо Ронсар, и там, наред с други документи, присъства и упоменатия документ № 30, генеалогическото дърво на рода Ронсар.
В по-ново време изследователят Александър Стойков е посветил книга на Ронсар, озаглавена "Прародителите на Ронсар в Сведновековна България". В телевизионно предаване Стойков каза: "Българският произход на Пиер дьо Ронсар може да се удостовери съвсем надлежно. Историята около личността му е толкова сложна и красива, че би могла да предизвика завист дори в Холивуд. Пиер дьо Ронсар е българин и това беше установено с едно изследване, което проведохме с проф. Пламен Павлов, който е водещ експерт по Средновековна българска история", разказа Стойков и обясни, че не един, а девет документа свидетелстват за българския произход на Пиер дьо Ронсар, като най-важните от тях са генеалогични справки, изготвени от канцеларията на френския крал Луи XIV (Краля Слънце) през 1567 година.
Портрет на Пиер дьо Ронсар, намиращ се в замъка Блоа / Снимка: iStock by Getty Images
Историята е прелюбопитна, ако съдим от разказаното от Стойков, цитираме: "Една от тези справки е за бащата на Пиер дьо Ронсар - Луи дьо Ронсар, който е бил кралски шамбелан. Имало е обвинения срещу него, които били отправени 100 години след смъртта му. Той е обвинен, че си е присвоил измислен аристократичен произход. Семейство Ронсар обжалва в съда, печели делото и крал Луи XIV е принуден да изготви генеалогична справка, в която вече черно на бяло е написано, че основателят на рода Ронсар във Франция - Бодуен дьо Ронсар идва от България. Тази констатиция на кралската канцелария е удостоверена с червен кралски печат. Този документ се пази във Френската национална библиотека, но през 70-те години на 20-ти век български изследователи са ходили до Франция, историкът Бистра Цветкова е направила копие, което е предоставено на Народната библиотека в София и може да бъде видяно", добави изследователят.
Цветна гравюра на френския ренесансов поет Пиер дьо Ронсар (1524-1585) / Снимка: Getty Images
Звучи повече от убедително, но както вече казахме, това мнение не слага край на международните спорове по този въпрос. Нашата гордост е запечатана в знаци, като улици на името на поета Пиер дьо Ронсар и международни конференции в негова чест. Както и в издаването на негови творби.
И до днес, обаче, в различни енциклопедии е записано: "Пиер дьо Ронсар (11.9.1524 г., замък La Possonnière, исторически регион Vendôme, сега департамент Loire-et-Cher - 27.12.1585 г., абатство Saint-Côme, исторически регион Touraine, сега департамент Indre-et- Лоара), френски поет."
Издание с творби на Ронсар от 1571 г.
В много биографични бележки е записано, че е от знатен род, без да се уточнява какъв, и че е завършил Наварския колеж, а после - парижкия колеж "Кокре"; че е бил близък до двора на Хенри II и Чарлз IX, но от началото на управлението на Хенри III се оттегля от двора и пр.
Пиер дьо Ронсар умира през нощта на 27 декември 1585 година в абатството Сен-Ком, в момент в който се подготвя седмото издание на неговите "Събрани съчинения". Ще мине време и всички ще го възвеличаят с титлата "принц на поетите". С тази титла го именуват и от издателство "Колибри" към великолепното си двуезично издание с творби на Пиер дьо Ронсар, в превод на Кирил Кадийски и обширен предговор от Стоян Атанасов.
Портрет на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) Снимка: iStock by Getty Images
Всъщност, Ронсар става познат за нас, българите, доста късно. Твърди се, че първият превод на стихотворението му "Смъртта на Мари" се появява през 1920 година в списание "Зеница". Други преводи се печатат чак през 60-те години на 20 век. Биографичните бележки за живота на Пиер дьо Ронсар задават много въпроси, но е ясно, че детството му преминава във Вандомоа, Франция. Знае се, че е бил в кралския двор в Блоа и че е пътешествал из Шотландия, Англия, Фландрия и Германия. На 15 загубил слуха си, без да се уточнява при какви обстоятелства.
Ронсар се ражда в разцвета на френския Ренесанс. Във времето, което вече знае Франсоа Вийон, Клеман Маро, Франсоа Рабле. Името на Ронсар, обаче, свързваме с т.нар. "Плеяда" - първата национална поетическа школа в Европа през Възраждането. Влиянието на Пиер дьо Ронсар достига такава сила в обществото на Франция, че кръщават втората половина от XVI век във френската литература "векът на Ронсар".
В Наварския колеж бил изпратен на 9. Пооотраснал, бил назначен за паж, първо на най-големия син на краля, Франсоа, а след това на неговия брат, херцогът на Орлеан. Когато Мадлен дьо Валоа се омъжва за шотландския крал Джеймс V, Ронсар бил преместен на негова служба и прекарал три години във Великобритания. След завръщането си във Франция през 1540 година, отново бил взет на служба при херцога на Орлеан.
Ронсар написва първите си стихотворения през 1542 година. След смъртта на баща си заминава за Париж, където бил назначен за секретар на дипломата-хуманист Лазар дьо Баиф. През 1547-а Ронсар, заедно със сина на Баиф - Антоан дьо Баиф, постъпва в колежа "Кокре", където учи при известния елинист Жан Дора.
Имението Ла Поасониер, родният дом на Ронсар / Catherine BIBOLLET/Gamma-Rapho via Getty Images
По-късно към Ронсар, Дю Беле, Дора и Дьо Баиф-син се присъединяват Реми Бело, Понтюс дьо Тиар и Етиен Жодел. Така възниква седмицата, известна под името "Плеядата". Възгледите на групата ентусиазирани младежи са отразени в "Защита и прослава на френския език" от Жоашен Дю Беле.
Това е нова програма за поетическо творчество. Поетите се обявяват против сухата придворна поезия, за обновяване на френския поетически език; за поезия, която да си съперничи с най-добрите образци от античността. Творците от "Плеядата" се учат от древните, но държат на националния си език и пишат само на френски. През 1549 година Ронсар разработва съвместно с дю Беле и Баиф, план за поетична реформа, намерила място в "Защита и прослава на френския език" на дю Беле. Тези млади поети извършват смела реформа в литературата, като за пръв път въвеждат и правила за жанровете ода, елегия, комедия и трагедия.
През 1550 година Ронсар публикува "Оди" и тази книга го превръща в най-яркия представител на "Плеядата". Стихът му ярко се отличава с непозната до онова време музикалност и лекота. В "Оди" поетът възхвалява земните радости, приятелството, любовта и природата, но разработва и гражданската и патриотичната теми. "Одите" донасят на Ронсар славата на велик поет. Главно заради великолепната любовна лирика.
Любовните стихове и сонети на Ронсар са вдъхновени от жени, които са докосвали през годините неговата чувствителност. Според специалистите, в началото на тази лирика Ронсар е бил силно повлиян от Петрарка, но впоследствие оформя неподражаем свой "ронсаров" стил - с нова образност и естетика. Любовната лирика на Ронсар придобива по-земни и по-общочовешки измерения, като издига в култ способността на човека да обича, и щастието да бъде обичан. Поетът майсторски пресъздава физическата красота на жената и емоциите във всички проявления на общуването между двама влюбени.
Вероятно това ще се стори на мнозина повърхностно отношение към живота, но не е така - в сборника на Ронсар "Химни" преобладават философски разсъждения за нравствения дълг и превратностите на съдбата; ясно се открояват размисли за смисъла на живота и неизбежността на смъртта.
Както може да се предположи, книгата "Химни" не се възприела добре в кралския двор, защото тя не съответствала на политиката, народът да бъде държан "по-далече" от висшите категории на духовност. Ронсар, обаче, бил горд човек и не се стараел да пише поезия, която да удовлетворява кралските съображения. Вероятно и заради това, личността му респектирала монарсите.
Илюстрация на "Odes à la Foret de Gastine" / Снимка: Culture Club/Getty Images
Поезията му не останала равнодушна към обществените сътресения във Франция. През 1560-1562 година, в периода на религиозните войни, Ронсар създава политическото стихотворение "Разсъждения за бедствията на нашето време", а също така "Предпазване на френския народ". В тях, заставайки категорично на страната на католиците, призовава към мирно разрешаване на споровете между тях и протестантите. Ронсар публикува и "Наставления към младия крал Шарл IX", "Отговор на хулите и клеветите" и други творби, с които не само проявява смелост и политическа мъдрост, но направо вменява в задължение на поетите да бъдат авангард на обществения живот.
Едва навършил 40, поетът вече страдал от толкова много болести, че се налагало често да напуска Париж и да се усамотява в провинцията. До края на живота си Пиер дьо Ронсар бил изцяло съсредоточен главно върху работата си - пише епичната поема "Франсиада", поправя старите си стихотворения и създава нови. В героичния епос "Франсиада" Ронсар проследява семейството на френските крале назад във времето, до сина на Хектор и Андромаха - Франк, известен в Античността под името Астианакс.
С последните си творби, според специалистите, Ронсар подготвя френския класицизъм. Тази негова роля е дълго пренебрегвана след смъртта му, но с днешна дата е категорично призната като огромен принос. За цялостното си творчество, както вече споменахме, Ронсар е обявен за "принц на поетите и поет на принцовете" (Prince des poètes et poète des princes).
Творчеството на Ронсар, белязано от голямо разнообразие от теми и жанрове, оказва решаващо влияние върху френската поезия до средата на 17 век. Геният на Пиер дьо Ронсар (1524-1585) го нарежда до имена-жалони като Петрарка и Шекспир. Популярността му още приживе е огромна и успехът му остава неизменен до смъртта му. Както казахме, честите смени на монарх във Франция не му повлияват. В крайна сметка всички монарси оставали благоразположени към него. Най-щедър бил Шарл IX, който му отделил стаи в двореца, дарява му различни абатства и го обявява за свой учител в поезията. Това покровителство събудило омразата на хугенотите и те започнали да атакуват Ронсар, но нищо не може да засенчи славата му днес.
Почти пет века след създаването им, стиховете на Пиер дьо Ронсар стъписват със своята смелост и актуалност:
Тогава ще съм в гроб,
Нетленният ми дух под някой кипарис
Ще спи, за всичко глух,
За любовта ми ще си спомняш със охота,
Ще се разкайваш, знай за строгостта към мен,
Повярвай ми, живей, не чакай следващ ден,
А днеска откъсни цветята на живота
и не смущавай моя отдих - спя.
* * *
Щом искате да знаете от мен
как мачка ме Амур и побеждава,
как с лед и огън мойта гръд ранява,
как моят срам го прави по-почтен,
как всуе младостта към вечен плен
след сетната беда се устремява -
четете ме: ще видите тогава
от боговете как съм ощетен.
* * *
В прегръдките ти и смъртта е сладка!
Какво са чест и слава, и възход,
щом твоята душа - за мен загадка -
открехва ми най-тайния си вход.
* * *
Ще остарееш ти и както си навива
чекръкът нишката, на гаснещата свещ
ще си прошепнеш стих от мен и ще речеш:
"Възпява ме Ронсар, когато бях красива!".
Еми МАРИЯНСКА
Остани с
;void(0);){kind=link}
;void(0);){kind=link}