Той е автор на една от най-забавните и в същото време - жестоки пародии, на книгата с най-трудното за произнасяне заглавие - "Гаргантюа и Пантагрюел". Той е френският ренесансов писател и блестящ ум на човешката цивилизация Франсоа Рабле.

Навършиха се 470 години от неговата смърт, на 9-и април 1553-та година.

Франсоа Рабле, оригинално произведение на изкуството: гравюра от 1739 г. / Снимка: Getty Images

Рабле умира на 59, не оставя наследници, но завещава на всички нас - живелите след него, безценно наследство. Не само споменатата вече сатира, но и "Телемско абатство", както и максими и размисли, върху които си струва да разсъждаваме.

Роден е през 1494-та година в Ла Дьовиниер, Франция.Завършил е Университета в Монпелие. Творбите си подписвал с няколко псевдонима: Seraphin Calobarsy, Alcofribas Nasier, Maistre Alcofribas Nasier, M. Alcofribas и др. Налагало му се, за да не отиде на кладата заради смелото си перо.

Ок. 1699 г., Вероятното родно място на Франсоа Рабле в енорията Sully, на около три мили от Шинон / Снимка: Getty Images

Франсоа Рабле е роден в издигнато семейство на адвокат. Бащата държал на образованието на сина си и малкият Франсоа завършва юридически науки и медицина. Практикува като лекар, но всички се възхищавали на енциклопедичните му познания в различни сфери на живота. Човек като него, обаче, освен възхита събуждал и завист и неприязън от страна на някои реакционни сили в родината му.

Рабле си спечелил кръвни врагове в средите на католическата църква и в онези времена е бил заплашен от жестока саморазправа. Спасили го единствено влиятелни покровители, които ценяли неговата интелигентност и талант. Сред тях основен застъпник на "непослушния католик" бил кардинал Жак дю Беле, приятел на хуманистите.

Старинна гравюра от Жул Гарние към "Гаргантюа и Пантагрюел" на Франсоа Рабле (Снимка: iStock by Getty Images)

Още

Вечният "Ад" на Данте в ново луксозно издание с илюстрации на Гюстав Доре

Интересният живот на Рабле приключва преди да може да издаде последната - пета книга от романа си "Гаргантюа и Пантагрюел", който излиза 11 години след смъртта му, през 1564-та година. Много литературоведи са на мнение, че тази част от романа не е написана изцяло от автора си, а е била завършена от негови съмишленици. За визуалното възприятие на романа особено много допринасят илюстрациите на големия Гюстав Доре.

Илюстрация на Гюстав Доре на романа на Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел"

Романът "Гаргантюа и Пантагрюел" излиза, както следва: "Pantagruel" (1532), "La vie très horrifique du grand Gargantua"(съкр. "Гаргантюа", 1534), "Gargantua Le Tiers Livre" ("Третата книга", 1546), "Le Quart Livre" ("Четвъртата книга", 1552) и "Le Cinquième Livre" (последната пета книга, чието авторство остава оспорвано, 1564).

Още

Картината "Вавилонската кула" - дръзка сатира срещу католическата църква

Сатирата "Гаргантюа и Пантагрюел" е остро противопоставяне на хуманизма срещу схоластиката. По един изключително забавен начин Рабле ни представя цялото безсмислие на формализма за получаване на знания, включително и на тези в изучаването на религията. Той успява да създаде широка картина, както на нравите, които опустошават душата на празнословците, така и конфликтите на своята съвременност. Налага му се да работи в условията на изострена и опасна за хора като него социално-историческа и политическа обстановка. И въпреки всички трудности създава епохално произведение.

Франсоа Рабле, гравюра, ок. 1530 г., от Хинчлиф по Мариет / Снимка: Getty Images

Още

Да построиш Вавилонската кула от голи човешки тела за 4 години

Сюжетът е изграден върху народна книга, в която се разказва за "преужасните" приключения на Пантагрюел и неговия баща Гаргантюа. Франсоа Рабле решава да напише нейно продължение, като използва за основа фолклорния сюжет. Провокиран бил от изключителността на героите и живителния смях в него. Рабле смятал, че новото време има нужда от нови хора, образовани и възпитани по нов начин личности. Авторът изразява в романа си и редица свои схващания за глобални проблеми като войната и мира, като ги извежда до принципи.

Изобщо, зад редовете в книгата можем да научим много за самия Рабле - човек, който изважда квинтесенцията на познанията си в ясно мнение; човек, който избира книгите, от които може да набави ценни знания за астрономията, математиката, медицината и естествознанието; човек, който има идеи за коренно различна методика на обучението чрез наблюдение и анализ на фактите; човек, който разбира, колко важно е знанията да се усвояват по занимателен, а не по скучен и дидактичен начин.

Още

Ставри Калинов и Венко Мадолев, в "играта" на Homo ludens

Рабле цени високо играта, като забавен метод за практическо приложение на знанията. Не пренебрегва и двигателната активност, изобщо цялостното физическо възпитание на човека и изграждането на хигиенни навици и хранителни вкусове. За него е изключително важен във всичките си аспекти трудът. С този хуманистичен и широкообхватен поглед върху личностното развитие на човека, Рабле несъмнено е изпреварил с векове времето си.

Рисунка на Гаргантюа, който яде салата, направена през 1854 г. от Гюстав Доре, за да илюстрира ново издание на произведенията на Франсоа Рабле, първоначално публикувани през 1571 г. (Снимка: iStock by Getty Images)

Той изпреварва съвремието си и в други отношения - не само като писател, но и като лекар. Признат бил като един от най-великите лекари на своята епоха. Малцина знаят, че той е първопроходчик на смеховата терапия, която и днес се практикува в много терапевтични центрове и съставлява част от практиката на т.нар. "позитивно мислене".

Още

Чехов - лекарят и благодетелят

Като главен лекар и хирург в болницата в Лион, Рабле дори си правел труда и изготвял, а след това печатал със свои средства алманаси със смешни истории и анекдоти, за да развеселява болните и да отклонява негативните им мисли от заболяването. Изобщо, смехът заема главна роля в практиката му на лекар, по смисъла на древната максима, че болестите имат психо-соматичен характер - че първо боледува душата, а после тялото. Рабле бил лекарят, който лекувал едновременно и духа и тялото на своите болни.

Илюстрация към "Гаргантюа и Пантагрюел" от Гюстав Доре.

И днес много психолози цитират думите на Рабле, че е хубаво "по-често да се смеем и да не общуваме с хора, които гледат през ключалките".

Според изследователите на Рабле има такива, които твърдят, че той имал специални занимания по смехотерапия, в които карал пациентите си да се смеят гръмко, от душа и сърце. Погледнато от гледна точка на психолозите, вече изяснихме идеята, но този смях има огромно значение и от физиологична гледна точка - гръмкият смях изпълва гърдите с кислород и заедно с настроението, подобрява дишането.

Илюстрация на Гюстав Доре на романа на Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел"

Още

Когато храната се превърне в изкуство

Що се отнася до храната и знаменитата фраза на Рабле "Апетитът идва с яденето", той си има цяла теория, която е залегнала и в романа му "Гаргантюа и Пантагрюел". Рабле използва храната като оръжие срещу човешките недъзи. На всяка втора страница от шедьовъра му присъства описание на някакво ястие - агнешки чревца, бутове шунка, пастърми, кървавици, пушени говежди езици, хайвер, наденици и други палещи на вино мезета и пр. Хиперболизираното поглъщане на огромни количества храна, което не довежда до пресищане, е яростна алегория на алчността. Пируването е поставено на пиедистал, но само за да отврати с безсмислието на живота на онези, които робуват на стомаха си.

Още

Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

Пантагрюел е контрапункт на "лапането". Той е мечтател и това го кара постоянно да се въвлича в какви ли не приключения. Той и верният му приятел брат Жан се съюзяват с готвачите, за да разгромят армията на Надениците, предвождана от професора по кулинарното изкуство - Сланинолап. Безспорно един от най-впечатляващите моменти в книгата е срещата на Пантагрюел с мосю Гастер (прев. лат. стомах). Неговите поданици гастролатрите се прекланят пред своя "стомахомогъщ Бог". В този епизод най-ясно проличава унищожителната сатира на Рабле срещу "стомасите". Доста поучително наблюдение и за нашето Днес.

"Освен обичайните гозби бяха изпечени на шиш шестнайсет бика, три юници, трийсет и две телета, шейсет и три млади козленца, деветдесет и пет овена, триста сукалчета, двеста и двайсет яребици, седемстотин бекаса, четиристотин корнуолски и луденски петела, шест хиляди пилета и още толкова гълъби", а поглъщането на всичко това е съпроводено с живописно "оригване, плюене, пърдене, прозяване, храчене, кашляне, хълцукане и кихане".

Франсоа Рабле е бил енциклопедична личност - личност с широки интереси и иновативни идеи, които прилагал и на практика.

Домът на Франсоа Рабле в Мец

Най-известното му произведение - "Гаргантюа и Пантагрюел" е писано доста дълго време - цели 32 години.

Това издава, че авторът очевидно е бил доста взискателен и към самия себе си, че е бил перфекционист.

Още

От кого имаме нужда – Сервантес или Дон Кихот?

Някои литературоведи сравняват романа на Рабле с "Дон Кихот" на Сарвантес и поемата "Фауст" на Гьоте, писана повече от 60 години. Но тук не става дума само за продължителност на писането, а по-скоро за израстването на самите автори в мъдростта им да създадат произведения-синтез на една цялостна философия за смисъла на човешкото съществуване. Ще се съгласите, че и трите цитирани заглавия са като библии за човека.

В романа на Рабле, освен низки страсти има и много човеколюбие. Пантагрюел е образ на светла, всестранно развита личност. За разлика от баща си Гаргантюа, той не е отдаден на "поглъщането". Идеята му е да направи света по-добър, а хората - по-смели и състрадателни.

Франсоа Рабле (1494-1553)

Още

Нежната бунтарка Вирджиния Улф: Езикът е вино върху устните

Ще се изненадата, но Рабле - този "враг на църковниците" е бил ревностен католик и богослов. До навършването на 33-годишната си възраст, той вече бил монах в три манастира, където изучил старогръцки, латински и староеврейски, за да може да чете древна литература в оригинал. Бил забележителен полиглот - знаел 10 езика, на които можел да разсъждава писмено и говоримо дори по сложни юридически казуси. Не само по законите на тогавашното френско кралство, но и по законодателството и на други страни.

Този забележителен ренесансов човек, живял почти пет века преди нас, ни е оставил и много максими и размисли, над които и днес можем да се смеем през сълзи, заради чувството за хумор, с което ни предлага мъдростта в тях. Няма да е пресилено да кажем, че Рабле е бил истински гений на съвремието си.

Франсоа Рабле, оригинално произведение на изкуството: гравюра след бронзова творба на Emile Herbertо / Снимка: Getty Images

Франсоа Рабле - мисли

Стари пияници се срещат по-често, отколкото стари лекари.

Всичко става навреме, стига хората да умеят да чакат.

Апетитът идва и си отива с яденето.

Ако не желаеш да виждаш глупаци, махни всички огледала в дома си.

Бракът е територия, в която няма място за втори съдия и втори съветник.

Важно е не да бягаш бързо, а да избягаш навреме и достатъчно далеч.

Количеството и качеството на смеха са право пропорционални на човешката същност.

Детето не е наша собственост, която можем да украсяваме или да пълним със собствените си несбъднати мечти.

Пия, когато мога, където мога, колкото мога и както мога. Но за това са ми необходими две неща - добър алкохол и добра компания.

Казват, че разумът на човека е по-силен от юмруците му, но само когато се използва с предимство и по предназначение.

Детето не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да запалим.

Който овладее търпението може да достигне всичко.

Разумът на човек е по-силен от неговите юмруци.

Времето се явява баща на истината.

Ако не желаеш да виждаш повече глупаци, първата ти работа е да счупиш огледалото.

Въпросът не е в това да бягаш бързо, а да избягаш по-рано.

По-добре е да пишеш смеейки се, отколкото обливайки се в сълзи, понеже смехът е черта, характерна само за човека.

Човек струва толкова, на колкото сам се оцени.

Еми МАРИЯНСКА

Още

Най-скандалните книги от епохата на Ренесанса

Още

Картини от старинна Флоренция - люлката на Ренесанса

Още

Наздравица с магията на Ренесанса

Още

"Давид" на Донатело - първата гола скулптура на Ренесанса