ГЕНИИ НА РЕНЕСАНСА
За Рабле, смехотерапията и "апетита" на хората-стомаси
470 години от смъртта на автора на "Гаргантюа и Пантагрюел"
Автор : / 3685 Прочита 2 Коментара
Старинна гравюра от Жул Гарние към "Гаргантюа и Пантагрюел" на Франсоа Рабле (Снимка: iStock by Getty Images)
Той е автор на една от най-забавните и в същото време - жестоки пародии, на книгата с най-трудното за произнасяне заглавие - "Гаргантюа и Пантагрюел". Той е френският ренесансов писател и блестящ ум на човешката цивилизация Франсоа Рабле.
Навършиха се 470 години от неговата смърт, на 9-и април 1553-та година.
Франсоа Рабле, оригинално произведение на изкуството: гравюра от 1739 г. / Снимка: Getty Images
Рабле умира на 59, не оставя наследници, но завещава на всички нас - живелите след него, безценно наследство. Не само споменатата вече сатира, но и "Телемско абатство", както и максими и размисли, върху които си струва да разсъждаваме.
Роден е през 1494-та година в Ла Дьовиниер, Франция.Завършил е Университета в Монпелие. Творбите си подписвал с няколко псевдонима: Seraphin Calobarsy, Alcofribas Nasier, Maistre Alcofribas Nasier, M. Alcofribas и др. Налагало му се, за да не отиде на кладата заради смелото си перо.
Франсоа Рабле е роден в издигнато семейство на адвокат. Бащата държал на образованието на сина си и малкият Франсоа завършва юридически науки и медицина. Практикува като лекар, но всички се възхищавали на енциклопедичните му познания в различни сфери на живота. Човек като него, обаче, освен възхита събуждал и завист и неприязън от страна на някои реакционни сили в родината му.
Рабле си спечелил кръвни врагове в средите на католическата църква и в онези времена е бил заплашен от жестока саморазправа. Спасили го единствено влиятелни покровители, които ценяли неговата интелигентност и талант. Сред тях основен застъпник на "непослушния католик" бил кардинал Жак дю Беле, приятел на хуманистите.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Интересният живот на Рабле приключва преди да може да издаде последната - пета книга от романа си "Гаргантюа и Пантагрюел", който излиза 11 години след смъртта му, през 1564-та година. Много литературоведи са на мнение, че тази част от романа не е написана изцяло от автора си, а е била завършена от негови съмишленици. За визуалното възприятие на романа особено много допринасят илюстрациите на големия Гюстав Доре.
Илюстрация на Гюстав Доре на романа на Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел"
Романът "Гаргантюа и Пантагрюел" излиза, както следва: "Pantagruel" (1532), "La vie très horrifique du grand Gargantua"(съкр. "Гаргантюа", 1534), "Gargantua Le Tiers Livre" ("Третата книга", 1546), "Le Quart Livre" ("Четвъртата книга", 1552) и "Le Cinquième Livre" (последната пета книга, чието авторство остава оспорвано, 1564).
Сатирата "Гаргантюа и Пантагрюел" е остро противопоставяне на хуманизма срещу схоластиката. По един изключително забавен начин Рабле ни представя цялото безсмислие на формализма за получаване на знания, включително и на тези в изучаването на религията. Той успява да създаде широка картина, както на нравите, които опустошават душата на празнословците, така и конфликтите на своята съвременност. Налага му се да работи в условията на изострена и опасна за хора като него социално-историческа и политическа обстановка. И въпреки всички трудности създава епохално произведение.
Франсоа Рабле, гравюра, ок. 1530 г., от Хинчлиф по Мариет / Снимка: Getty Images
Сюжетът е изграден върху народна книга, в която се разказва за "преужасните" приключения на Пантагрюел и неговия баща Гаргантюа. Франсоа Рабле решава да напише нейно продължение, като използва за основа фолклорния сюжет. Провокиран бил от изключителността на героите и живителния смях в него. Рабле смятал, че новото време има нужда от нови хора, образовани и възпитани по нов начин личности. Авторът изразява в романа си и редица свои схващания за глобални проблеми като войната и мира, като ги извежда до принципи.
Изобщо, зад редовете в книгата можем да научим много за самия Рабле - човек, който изважда квинтесенцията на познанията си в ясно мнение; човек, който избира книгите, от които може да набави ценни знания за астрономията, математиката, медицината и естествознанието; човек, който има идеи за коренно различна методика на обучението чрез наблюдение и анализ на фактите; човек, който разбира, колко важно е знанията да се усвояват по занимателен, а не по скучен и дидактичен начин.
Рабле цени високо играта, като забавен метод за практическо приложение на знанията. Не пренебрегва и двигателната активност, изобщо цялостното физическо възпитание на човека и изграждането на хигиенни навици и хранителни вкусове. За него е изключително важен във всичките си аспекти трудът. С този хуманистичен и широкообхватен поглед върху личностното развитие на човека, Рабле несъмнено е изпреварил с векове времето си.
Той изпреварва съвремието си и в други отношения - не само като писател, но и като лекар. Признат бил като един от най-великите лекари на своята епоха. Малцина знаят, че той е първопроходчик на смеховата терапия, която и днес се практикува в много терапевтични центрове и съставлява част от практиката на т.нар. "позитивно мислене".
Като главен лекар и хирург в болницата в Лион, Рабле дори си правел труда и изготвял, а след това печатал със свои средства алманаси със смешни истории и анекдоти, за да развеселява болните и да отклонява негативните им мисли от заболяването. Изобщо, смехът заема главна роля в практиката му на лекар, по смисъла на древната максима, че болестите имат психо-соматичен характер - че първо боледува душата, а после тялото. Рабле бил лекарят, който лекувал едновременно и духа и тялото на своите болни.
Илюстрация към "Гаргантюа и Пантагрюел" от Гюстав Доре.
И днес много психолози цитират думите на Рабле, че е хубаво "по-често да се смеем и да не общуваме с хора, които гледат през ключалките".
Според изследователите на Рабле има такива, които твърдят, че той имал специални занимания по смехотерапия, в които карал пациентите си да се смеят гръмко, от душа и сърце. Погледнато от гледна точка на психолозите, вече изяснихме идеята, но този смях има огромно значение и от физиологична гледна точка - гръмкият смях изпълва гърдите с кислород и заедно с настроението, подобрява дишането.
Илюстрация на Гюстав Доре на романа на Рабле "Гаргантюа и Пантагрюел"
Що се отнася до храната и знаменитата фраза на Рабле "Апетитът идва с яденето", той си има цяла теория, която е залегнала и в романа му "Гаргантюа и Пантагрюел". Рабле използва храната като оръжие срещу човешките недъзи. На всяка втора страница от шедьовъра му присъства описание на някакво ястие - агнешки чревца, бутове шунка, пастърми, кървавици, пушени говежди езици, хайвер, наденици и други палещи на вино мезета и пр. Хиперболизираното поглъщане на огромни количества храна, което не довежда до пресищане, е яростна алегория на алчността. Пируването е поставено на пиедистал, но само за да отврати с безсмислието на живота на онези, които робуват на стомаха си.
Пантагрюел е контрапункт на "лапането". Той е мечтател и това го кара постоянно да се въвлича в какви ли не приключения. Той и верният му приятел брат Жан се съюзяват с готвачите, за да разгромят армията на Надениците, предвождана от професора по кулинарното изкуство - Сланинолап. Безспорно един от най-впечатляващите моменти в книгата е срещата на Пантагрюел с мосю Гастер (прев. лат. стомах). Неговите поданици гастролатрите се прекланят пред своя "стомахомогъщ Бог". В този епизод най-ясно проличава унищожителната сатира на Рабле срещу "стомасите". Доста поучително наблюдение и за нашето Днес.
"Освен обичайните гозби бяха изпечени на шиш шестнайсет бика, три юници, трийсет и две телета, шейсет и три млади козленца, деветдесет и пет овена, триста сукалчета, двеста и двайсет яребици, седемстотин бекаса, четиристотин корнуолски и луденски петела, шест хиляди пилета и още толкова гълъби", а поглъщането на всичко това е съпроводено с живописно "оригване, плюене, пърдене, прозяване, храчене, кашляне, хълцукане и кихане".
Франсоа Рабле е бил енциклопедична личност - личност с широки интереси и иновативни идеи, които прилагал и на практика.
Най-известното му произведение - "Гаргантюа и Пантагрюел" е писано доста дълго време - цели 32 години.
Това издава, че авторът очевидно е бил доста взискателен и към самия себе си, че е бил перфекционист.
Някои литературоведи сравняват романа на Рабле с "Дон Кихот" на Сарвантес и поемата "Фауст" на Гьоте, писана повече от 60 години. Но тук не става дума само за продължителност на писането, а по-скоро за израстването на самите автори в мъдростта им да създадат произведения-синтез на една цялостна философия за смисъла на човешкото съществуване. Ще се съгласите, че и трите цитирани заглавия са като библии за човека.
В романа на Рабле, освен низки страсти има и много човеколюбие. Пантагрюел е образ на светла, всестранно развита личност. За разлика от баща си Гаргантюа, той не е отдаден на "поглъщането". Идеята му е да направи света по-добър, а хората - по-смели и състрадателни.
Ще се изненадата, но Рабле - този "враг на църковниците" е бил ревностен католик и богослов. До навършването на 33-годишната си възраст, той вече бил монах в три манастира, където изучил старогръцки, латински и староеврейски, за да може да чете древна литература в оригинал. Бил забележителен полиглот - знаел 10 езика, на които можел да разсъждава писмено и говоримо дори по сложни юридически казуси. Не само по законите на тогавашното френско кралство, но и по законодателството и на други страни.
Този забележителен ренесансов човек, живял почти пет века преди нас, ни е оставил и много максими и размисли, над които и днес можем да се смеем през сълзи, заради чувството за хумор, с което ни предлага мъдростта в тях. Няма да е пресилено да кажем, че Рабле е бил истински гений на съвремието си.
Франсоа Рабле - мисли
Стари пияници се срещат по-често, отколкото стари лекари.
Всичко става навреме, стига хората да умеят да чакат.
Апетитът идва и си отива с яденето.
Ако не желаеш да виждаш глупаци, махни всички огледала в дома си.
Бракът е територия, в която няма място за втори съдия и втори съветник.
Важно е не да бягаш бързо, а да избягаш навреме и достатъчно далеч.
Количеството и качеството на смеха са право пропорционални на човешката същност.
Детето не е наша собственост, която можем да украсяваме или да пълним със собствените си несбъднати мечти.
Пия, когато мога, където мога, колкото мога и както мога. Но за това са ми необходими две неща - добър алкохол и добра компания.
Казват, че разумът на човека е по-силен от юмруците му, но само когато се използва с предимство и по предназначение.
Детето не е съд, който трябва да напълним, а факел, който трябва да запалим.
Който овладее търпението може да достигне всичко.
Разумът на човек е по-силен от неговите юмруци.
Времето се явява баща на истината.
Ако не желаеш да виждаш повече глупаци, първата ти работа е да счупиш огледалото.
Въпросът не е в това да бягаш бързо, а да избягаш по-рано.
По-добре е да пишеш смеейки се, отколкото обливайки се в сълзи, понеже смехът е черта, характерна само за човека.
Човек струва толкова, на колкото сам се оцени.
Еми МАРИЯНСКА
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Вашето дарение от всякакъв размер и по всяко време означава много за нас.
Скъпи читатели,
Днес повече от всякога независимата журналистика има нужда от вас.В мисията си да предоставяме обективни, достоверни и навременни новини, разчитаме на вашата подкрепа.
Ако вярвате в правото си на обективна информация, подкрепете ни.
Твоите любими заглавия в /market.dir.bg
Остани с
;void(0);){kind=link}
![](javascript:window.open('https://pinterest.com/pin/create/button/?url=https%3A%2F%2Fimpressio.dir.bg%2Fportret%2Fza-rable-smehoterapiyata-i-apetita-na-horata-stomasi&media=https%3A%2F%2Fstatic.dir.bg%2Fuploads%2Fimages%2F2023%2F04%2F12%2F2553691%2F768x432.jpg%3F_%3D1681287209&description=За Рабле, смехотерапията и "апетита" на хората-стомаси', '_blank', 'width=500,height=300');void(0);){kind=link}