Димитър Димов: И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си

На 25 юни 1909 година в красивия, завещал ни толкова много история град Ловеч, се ражда един от класиците на българската литература - Димитър Димов.

Като малък той проявявал силен интерес към природните науки. До 10-годишна възраст учи в град Дупница, а след това и в столицата, където през 1928 година завършва Първа мъжка гимназия. Непосредствено след това постъпва във Ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет. Малко по-късно, по желание на втория му баща, се премества в Юридическия факултет, но не след дълго се връща обратно към своя избор. Така през 1934 година той се дипломира като доктор по ветеринарна медицина. Години по-късно става професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни.

Димитър Димов в дома си в София (Снимка: "Институт за литература към БАН")

Димов има 3 брака, като от последния се ражда дъщеря му Теодора Димова. Тя е сред най-ярко изявените съвременни български писатели. Читателите я познават с романите "Емине", "Майките", "Адриана" и "Марма, Мариам". Освен това е автор и на 9 пиеси.

"Талантът винаги е трудолюбив, борбен, упорит, честен, и без тези качества талантът не е истински", сподели пред Impressio Теодора Димова.

Наскоро нейният син и внук на Димитър Димов - Лило Петров спечели с пиесата "Добролюб" третото издание на конкурса за нова българска драматургия, организиран от Нов български университет.

За себе си споделя, че в началото бягал от писането, но после престанал, и вече внимава за всеки сюжет, който би успял да превърне в текст.

"В един момент преборих изкуствената съпротива към писането и започнах да пиша", каза Лило пред камерите на NOVA.

Перото

На 42-годишна възраст Димитър Димов написва "Тютюн" (1951), който е истински триумф за българската литература. Творбата заема заслужено и достойно място в европейската литература.

Пред склада на "Никотеа" - тютюневата фабрика, първообраз на фабриката от романа "Тютюн" на писателя Димитър Димов, 30-те години на ХХ век (Снимка: "Изгубената България")

Димов проявява голямата си дарба още с първия си роман "Поручик Бенц" (1938). Истински се утвърждава с вечните "Осъдени души" (1945), в който авторът се превъплъщава в изследовател и психолог на човешката емоционалност.

"Творбите на Димов биха издържали съперничеството на най-сериозни социологически, исторически, културоложки разработки по богатството на предварителната подготовка. Широката култура на писателя и неговата висока интелигентност очевидно се съчетават с прецизната самовзискателност на учения. Суровата наблюдателност, с която прониква в духовния мир на човека, в сложността на обществото, е забележителна", пише критикът Катя Янева.

Героите на романите му са с интересни и запленяващи съдби. Персонажи, които истински живеят и страдат, изгарят от силата на собствените си страсти.

"...нищо не е по-безпомощно тъпо и по-съобразително от любовта, ... нищо не замъглява и прояснява разума ни с по-голяма сила от нея спрямо това, дали мислите ни съвпадат, или противоречат на поривите й", казва авторът в романа си "Поручик Бенц".

Димов оставя следа и в драматургията, както и с научни трудове в областта на ветеринарната медицина.

Писателят Димитър Димов и режисьорът Никола Корабов (в средата) по време на снимачния процес на филма "Тютюн" (Снимка: Архив: "Dir.bg")

Кинолента

Направени са завладяващи екранизации по едноименните романи на автора. Филмът "Тютюн" по режисура на Никола Корабов и главна женска роля на вечната звезда от родното кино - Невена Коканова, става част от програмата на кинофестивала в Кан през 1963 година наред с "Осем и половина" на Федерико Фелини и "Гепардът" на Лукино Висконти.

Френският писател Андре Мороа е силно впечатлен от кинолентата и поздравява сърдечно всички от екипа.

Никола Корабов и Невена Коканова по червения килим на фестивала в Кан преди прожекцията на "Тютюн" през 1963 г. (Снимка: Архив: "Dir.bg")

А филмът "Осъдени души" с режисьор Въло Радев е една от легендите на българското кино.

Едит Салай и Руси Чанев в "Осъдени души" (1975) на режисьора Въло Радев (Снимка: Архив: "Dir.bg")

Големият български писател умира на 1 април 1966 година.

Думите остават

 "И все по-ясно виждам, че нашият свят ще загине от алчността си." ("Тютюн")

"Човек може да живее еднакво добре с десет или сто милиона зад гърба си. Защо притежателите им изпитват тоя безумен порив да прибавят още към тях?" ("Тютюн")

"Доброто и злото са недействителни. Няма друга действителност освен тази, която човек си създаде сам." ("Тютюн")

"Красотата е банално качество у много жени. Същинското очарование идва от вътрешния пламък на личността." ("Поручик Бенц")

Колаж: Юлиян Илиев

"Ако изпушиш три цигари, четвъртата ще ти се стори безвкусна. Ако прекараш две нощи в любов, третата ще те отегчи. А нейните цигари и нейната любов от десет години насам бяха едни и същи!" ("Тютюн")

"Колко бавно се развиваше човешката личност и колко много път трябваше да извърви тя,докато разбере необяснимата сложност на нещата, хората и събитията..." ("Тютюн")

"С инстинкта си на пламенно същество тя усещаше, че любовта е трагично и силно чувство, което човек трябваше да уважава дори у глупавите хора." ("Тютюн")