ЧОВЕШКАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ
Най-скандалните книги от епохата на Ренесанса
Как описанията на плътска любов започнали да прекрачват всички табута
Автор : / 11847 Прочита 1 Коментара
На прехода между античността и Възраждането в книгите все още плахо се говори за любовта между мъжа и жената в нейния плътски вариант. Въпреки това в библиотеките на много любители на книгите, разполагащи с пари да си ги купят, имало такива книжки, които разпалват сексуалното въображение. Някои от тях предизвикали истински скандал.
"Любовни пози" е книга с графики. Как се стига до нея? - Историята е много любопитна. Ученик на Рафаело, на име Джулио Романо се скарал с римския папа Климент VII, който отказал да му плати договорената сума за зографисване на стени във Ватикана. Разгневеният художник решил да си отмъсти.
Нарисувал в разни скрити кътове на папския дворец общо 20 рисунки на мъже и жени в "блудни" пози. После помолил свой колега - друг ученик на Рафаело - Пиетро Аретино, да направи гравюри по тях. Трети ученик на Рафаело, на име Бавиер, пък направил от всичко това книга.
"Любовните пози" на Пиетро Аретино
Предусещайки скандал след излизането на книгата на пазара, Романо бързо напуснал Ватикана, но другите двама нямали неговия късмет. Папата се разпоредил авторите на богохулството да бъдат хвърлени в затвора. Всъщност, най-много пострадал издателят - Маркантонио Раймонди. От ателието му били иззети и унищожени типографическите дъски, оригиналите на гравюрите и всички рисунки, свързани с непристойната книга.
Само че в Европа започнали да излизат нелегални копия на оригиналната книга. Към рисунките в някои от тях имало и сонети, описващи гравюрите. В други героите си имали дори имена - обикновено на гръцки богове и богини.
Имало и доста недвусмислено цинични изрази, като "Давай като Бакхус с Ариана!"
Един на пръв поглед банален разказ - "Любовникът" /ориг. "Двамата влюбени"/- за мъж, който замалко не хваща жена си с любовника й, също се превърнал в сензация. Историята е следната: любовникът се скрил в един сандък и от страх да не го заловят и пребият, дал обет че никога повече няма да прелюбодейства. Но още не излязъл от сандъка, бързо забравил за обета си и веднага се хвърлил в плътски ласки с любимата си. Още по-разгорещено и страстно от преди. Описанието на ласките надминавало и най-дръзките представи за прелюбодейство.
Когато този разказ, публикуван под различни интригуващи заглавия, станал много популярен и широко коментиран, папа Пий II направил всичко възможно да спре тиражирането му, но не успял. Малката книжка с този разказ станала най-продаваната книга на 15-и век. Може с право да я смятаме за първия бестселър в света.
Пред този разказ бледнеела дори класиката "Декамерон" на Бокачо. Освен това, на творбата на Бокачо се гледа по коренно различен начин - като на художествено четиво. Историите в "Декамерон" са взаимствани от произведения на антични автори, от арабски приказки и от класическия индийски сборник "Панчатантра", така че творбата е нещо като следовник на традиции, а не дръзко четиво, подбуждащо към похотливи мисли. Дали това е така, е друг въпрос?...
Илюстрация към "Декамерон" на Уотърхаус
Бокачовците на Възраждането намирали класиката за доста "постна" и старомодна. Прокламирали за по-голяма свобода в любовните четива. Само че покрай тази свобода, анонимни автори прокарвали нискокачествена "продукция". Появил се например разказ, в който по подобие на "Декамерон" героинята била източна принцеса, но не съгрешавала с един, а с.... девет мъже.
В друг разказ някакъв селянин се преструвал на ням, само и само да го приютят като градинар в женски манастир. Веднага щом се смилилил над него и му отворили портите на манастира, той започнал да крои планове коя от монахините да прелъсти по-напред.
Всички тези книжки от епохата на Ренесанса от една страна задвижили жанра любовен роман, но от друга го превърнали в четиво "втора ръка" от гледна точка на художествеността.
Дързостта на авторите на този тип литература не признавала граници. Все по-често героите нарочно били избирани от обществени групи, на които обществото приписва здрав морал. Като прелюбодейци бил представяни монахини, учителки, бавачки, кралици, похотливи женени барони, свещеници и дори папи. Появили се разкази за развратни оргии вътре в лоното на църквата.
Тези пикантни четива на пръв поглед скандализирали обществото, но интересът към тях бил толкова голям, колкото и фалшивото им охулване.
Еми МАРИЯНСКА