Още

Носителят на "Гонкур" Ерве Льо Телие: Инстаграм не създава уникални хора, а прави еднакви идентичности

На 15 ноември Елица Георгиева, авторката на "Космонавтите само минават", се завръща с ново заглавие: "Одисея на момичетата от Източна Европа". Роман за изгнаници, които се борят за свободата си, съчетаващ бурлескови премеждия с хаплива социална живопис.

Премиерата на книгата ще се състои на 21 ноември от 18:30 ч. в залата на Френския институт в София в присъствието на авторката.

Източник: Издателство "Колибри"

Като кадри от филм се редуват сцени от живота на две българки във Франция в началото на новия век. Въоръжена с "Големия енциклопедичен речник Ларус" и "Малкия Ларус на добрите обноски", студентката по кино в Лион открива "страната на свободата, на сирената и на говорещите трамваи", бори се с тънкостите на френския език, сблъсква се и с едно особено отношение към "момичетата от Източна Европа".

Разказани увлекателно, с хумор и самоирония, перипетиите ѝ са контрапункт на съдбата на втората героиня. Дора, самотна майка на две момчета, преминала през възродителния процес и безчет житейски несгоди в България, попаднала в мрежа на трафиканти, е принудена да проституира. Борбената Дора, в чийто живот светъл лъч внася само "вълшебната лампа" на баба ѝ Арифе, също се вписва в разпространеното клише "момиче от Източна Европа". Един ден пътищата на двете героини неочаквано се пресичат...

Още

Елица Георгиева: В тихото местенце на спомените, режимът в Беларус и сюрреализмът

Родена в София през 1982 година, Елица Георгиева живее повече от две десетилетия в Париж, където завършва магистратура по кино и творческо писане и реализира многобройни проекти в областта на документалното кино, литературното писане и пърформънса. Романът "Космонавтите само минават", създаден на френски, получава отличието "Андре Дюбрьой" (за първи роман, написан с хумор и критично чувство). Номиниран е за наградите: "Флор" (с основател Фредерик Бегбеде), "Рьоне Фале", "111-а страница" и три литературни награди на гимназистите от областите Ил де Франс, Лоара и Централна Франция. Георгиева е автор и на документалните филми "Чужденка/-ки" - дипломната ѝ работа, "В очакване", "Всяка стена е врата", "Нашето тихо местенце".

"Елица Георгиева владее до съвършенство не само френския език, но и наративното изкуство на Новата вълна." - Le Figaro litteraire

Източник: Издателство "Колибри"

Още

Картбланш на Елица Георгиева: Поредица от творчески документални филми на Френския институт

Елица Георгиева - "Одисея на момичетата от Източна Европа"

РЕПУБЛИКАТА Е ЛЮБОПИТНА ПЛАНЕТА

От часове се превръщаш ту в жаба, ту в скулптура от Късния ренесанс. Подобна на тази пред теб, изобразяваща Пиер Дюпон, текстописец от XIX в. според "Големия енциклопедичен речник Ларус", която украсява огромната черна порта на префектурата в Лион. Докато преговаряш наум републиканската си реч насред други замръзнали статуи, леко задрямваш на десния си крак в поза, достойна за жив модел, и така, в полудрямка, те осенява мисълта, че би могла да позираш професионално.

Франция е страна, изобилна на поети и художници, и да бъдеш техен модел си е професия като всяка друга, която, вярно - да, предполага да си гола, но и гъвкава, и най-вече търпелива, а такава вече знаеш, че си, дори може да се каже, че си олицетворение на търпеливостта, имайки предвид многократното побутване с лакът по рамото ти, и докато се чудиш дали е разрешено така да се опипва жив модел, стърчащ търпеливо в студа с часове, се събуждаш окончателно и установяваш, че:

а) си облечена,
б) чакаш пред префектурата на Лион,
в) най-сетне е дошъл твоят ред, както ти съобщава с известна завист добронамерена непозната от опашката, която ще трябва още да повиси на студа като зъзнеща статуя.

Още

Митология на литературния език от френския теоретик Ролан Барт

Бюрото е поставено на нещо като подиум, доста е впечатляващо - дали пък префектурата не се превръща вечер в място за спектакли? Поради този факт седящата насреща госпожа се извисява значително над теб също като в "Бразилия", любимия ти филм. Доста хладно те пита какви са основанията за пребиваването ти във Франция и колко време възнамеряваш да останеш. Ти пускаш в ход речта си, съчинена с помощта на "Големия енциклопедичен речник Ларус" и на по-малкото му братче - "Малкия Ларус на добрите обноски".

Но колкото по-свъсени стават веждите на госпожата, толкова повече се оплита в главата ти заучената информация, която излиза от устата ти в пълен безпорядък:

Франция е страна на свободата, на сирената и на говорещите трамваи, страна, в която модата е непреходна и където не си плюнчиш пръста, за да броиш например банкноти, това е страна с над 80 милиона приятели, т.е. домашни любимци, от които 10 милиона котки, 8 милиона кучета, като останалите няколко милиона се делят между рибките, дребните гризачи, птиците и костенурките.

Още

Фестивалът на френския филм се открива с филма "Болеро", посветен на Морис Равел

С други думи, Франция не е като България, в нея всичко е невероятно като съдбата на Амели Пулен, освен това майка ти не е тук и се работи само 35 часа седмично и никой не си изхвърля боклука през прозореца и ти по някаква случайност или административна грешка си изстреляна в тази прекрасна страна като една щастлива ракета, защото ти е дадена възможност да учиш в елитния университет Фар; освен това Франция е богата със сума ти художници и поети, като Лафонтен, Льо Молиер и Ла Силви Вартан, която също е от български произход и най-важното, е любимата певица на баба ти - тук правиш опит да вкараш личен елемент, докато обясняваш, че си избрала да учиш сценични изкуства, най-доброто решение в дадената ситуация, тъй като имаш девет месеца и два дни, за да докажеш на майка си, че си човек сериозен, способен да си намери работа и в крайна сметка, да успее във Франция, а ако това не стане, да се завърне в родината си като един бързоходен Одисей.

Госпожата от префектурата кима едва забележимо с глава, което в прилив на оптимизъм тълкуваш като израз на най-добрите ѝ чувства или поне на моментна благосклонност. Тя обаче изобщо не е доволна. Достатъчно било да покажеш, че си записана в елитния университет Фар.

Още

Георги Господинов получи френския Орден за изкуство и литература

Но тъй като вече си отворила тази яма, тя решава да те закопае в нея. Напомня ти, че си чуждестранна студентка и съгласно правилата в настоящата френска република нямаш право да работиш през първата година на следването. От теб се е очаквало да пристигнеш тук с наличност по банковата ти сметка от ПОНЕ 25 000 франка, или 3571,4288 евро по новите стандарти, а не НА ВСИЧКО ОТГОРЕ да си и бедна.

Искате да успеете във Франция, добре, но с какво смятате, че сте полезна на френската република, ти изстрелва тя, вземайки се за е префекта на парижката полиция, което се оказва добро средство за сплашване, защото вледеняващият ѝ дъх ти разрошва перчема и помита всякаква смисленост в отговора ти.

Не си съвсем сигурна какво можеш да дадеш на Франция, защото тя си има всичко, отвръщаш на Госпожата от префектурата, която свива устни и оголва зъбите си. Тогава се сещаш за едно основно твое качество, което идва директно от комунистическото възпитание: изкуството да се преструваш. Припомняш си някои от уменията, свързани с тази дисциплина:

а) да се преструваш, че си комунист;
б) да се преструваш, че всичко е наред (пред съседите в блока);
в) да се преструваш, че не си пила (пред майка си);
г) да се преструваш на умряла (в представление за края на учебната година).

Нито едно от тях обаче не заслужава да бъде изречено на глас.

Още

Френският поет Жан-Пиер Симон е носител на голямата награда на Стружките вечери на поезията

Отговаряш на Госпожата от префектурата, че се надяваш да се опознаеш по-добре и да откриеш силните страни на личността си. И тогава да ѝ ги подариш, добавяш с лек реверанс. Госпожата от префектурата завърта очи към тавана и без да добави и дума, ти връчва списък с документи, които да ѝ представиш и който се състои изцяло от непознати думи.

Напосоки избираш една от тях и въодушевено питаш какво значи RIB, при което бюрото на Госпожата започва да се тресе, а тя да се надува като балон над разрошения ти перчем толкова продължително, че вече изглежда тройна, и тогава простенва изтерзано да не се връщаш на това гише, докато не научиш френски.

За финал ти мята папката директно в рошавия перчем, нарежда да освободиш терена и те оставя насаме с езиковите загадки. Колкото и да препрочиташ думата RIB, единствената асоциация, която тя буди у теб, е с думата "риба" и за кратко си представяш как ще се появиш отново в префектурата с щука, уловена в Сона, или поне с консерва копърка, които ще ти осигурят правото на престой в тази нова и любопитна планета.

Още

Един неидентифициран литературен обект: "Аномалията" на Ерве льо Телие (откъс)

Още

Японският бестселър „Гърди и яйца“: Дръзка история на три жени, които търсят себе си (откъс)

Още

100 години Труман Капоти и нестихващия стремеж към свободата (откъс)

Още

От Шанхай до Париж – разказ за голямата война и забранената любов (откъс)