Въведете дума или фраза за търсене и натиснете Enter

Елица Георгиева: В тихото местенце на спомените, режимът в Беларус и сюрреализмът

КИНО И ЛИТЕРАТУРА

Елица Георгиева: В тихото местенце на спомените, режимът в Беларус и сюрреализмът

Филмът "Нашето тихо местенце" ни води из приключението на езика, реалността и приключенските мистерии

Елица Георгиева (Снимка: Личен архив)

Елица Георгиева е родена през 1982 г. От 2000 г. живее и работи във Франция. Изучава кино и литература.

Посвещава се на широк спектър артистични проекти, съчетаващи кино, литература и мултимедийни пърформанси. През 2017 г. режисира документалния филм "Всяка стена е врата"(Every wall is a door"). "Нашето тихо местенце" е вторият ѝ филм и беше част от програмата на София Филм Фест. Документалното жури на фестивала присъди почетен диплом (Special Mention) на копродукцията между Франция-България на режисьорката Елица Георгиева.

Елица Георгиева е автор и на романа "Космонавтите само минават", издаден от Colibri. Написан на френски, книгата получава отличието "Андре Дюбрьой", номиниран е и за наградите: "Флор" (с основател Фредерик Бегбеде), "Рьоне Фале" и "111-а страница".

"Нашето тихо местенце" ще можем да гледаме и през октомври на кино-литературния фестивал "Синелибри".

С Елица се срещаме в София, за да говорим за "Нашето тихо местенце".

Това е филм за реконструкцията на паметта и опитът да влезем в спомените си през чуждия език, който може да ни даде необходимата дистанция. Вдъхновява се от историята на нейната приятелка Альона от Беларус, която пише роман на френски, който говори все още трудно, за изчезването на баща ѝ.

Кое се е случило и кое не? Правилно ли редим пъзела и какви са думите, които бихме използвали за далечните образи, към които се връщаме? Елица Георгиева ни води през едно същевременно реалистично, но и сюрреалистично литературно пътешествие, след което си задаваме повече въпроси, отколкото сме очаквали.

Още

Букет от документални филми

Букет от документални филми

- Елица, спонтанно ли дойде идеята за този филм? Как се роди тя?
- Спонтанно беше. Веднага усетих, че нещо много силно вибрира в този текст. С Альона бяхме състудентки в Париж, следвахме заедно творческо писане. Двете заедно си пишехме романите. И двете бяхме чужденките в групата, на всичкото отгоре и двете от Източна Европа.

Много след това, когато си публикувахме романите и ни канеха на литературни срещи ни бъркаха, въпреки че сме много различни. Една от идеите ми да направя филма беше точно тази, гледната точка на българка към Беларус.

Въпреки, че съм правила филма във Франция, той ми помогна да отсея и различията, въпреки общите неща. Когато пишехме заедно почти веднага станах нейн читател. Още докато четях романа ѝ, си представях кадри. Може би и заради това, че езикът ѝ е по-семпъл, тъй като Альона тогава наистина говореше малко френски.

Още

Най-доброто от фестивалното кино в София

Най-доброто от фестивалното кино в София

Текстът ѝ извикваше образи в мен, беше много визуален. Решихме да отидем в Минск, заминахме и първите снимки, които трябваше да бъдат на практика само начални огледи, реално влязоха във финалния монтаж, защото в тях имаше нещо много силно емоционално.

По-късно се връщахме и снимахме отново някои неща и въпреки, че бяха перфектни откъм кадри и светлина, се губеше емоцията им. Затова има тези реещи се кадри из града. През цялото време се случваха неща, които отговаряха на тескта.

Имахме и подхода да смесваме документалното с художественото. Понякога реалността надминава фикцията. Филмът е една разходка из паметта и творчеството.

- След като гледах филма си мислех, че формата на филма е нешо като филм във филма. На практика в документалния филм има и художествен.
- Това беше идеята от самото начало. Аз си го представях като смесица, но след това, по време на монтажа, трябваше да построим материята и неговата структура, която се състои от различни елементи.

- Какво те впечатли в историята на Альона?
- От една страна ми хареса самия стил. Как тя прави поезия на чужд език. Другото беше Минск. Имах доста силен интерес към тази страна, която не можех да разбера как така все още има тоталитарен режим. Затова реших да отида да видя как изглежда една страна в днешно време по този начин.

Това беше едно приключение, което не бих определила само като приятно. Имаше връщане към детството ми. Но пък всичко се случваше сега и това беше много задушаващо. Едно смесено изживяване и опознаване на нещо хем познато и непознато.

Още

Вижте кои са наградите на 26-ия Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

Вижте кои са наградите на 26-ия Международен филмов фестивал СОФИЯ ФИЛМ ФЕСТ

- Много ми хареса комбинацията между всички тези символики за миналото-сегашно, паметниците на Ленин, честването на Октомврийската революция с паради и комунистическите знамена със сюрреалистичната история за изчезналия кораб на нейния баща. Това съчетание на жанровете.
- Това е интересното на нейния подход. Историята ѝ е пълна с дупки. Ние не знаем какво точно се е случило с този човек и никога няма да разберем. Да, сюрреалистично е, приключенско е. Има нещо, което прилича на литературен роман.

Той самият е антигерой.

Имал е проблеми с властта, с алкохола, бил е някак отчужден в страната си. Винаги е искал да изчезне някъде. Значение има и Чернобил, която играе ролята на обрат в неговия живот. Бил е инженер и след това е станал чистач. Накрая той построява своя кораб и заминава. Това е много литературно.

Той изчезва безследно, но тялото му не е намерено. И това е абсолютна мистерия.

Става още по-мистериозно, когато тази надупчена история се написва на чужд език - отново надупчен. Така тези две неща се съчетават перфектно. В нея има нещо много поетично и абстрактно, исках да преведа това усещане - като плуване в море към остров, който не е сигурно, че съществува. Тя е била на 8, някои от спомените ѝ се губят, но трябва да намери път да се върне към нея.

Още

Лех Майевски: Всичко, което съм правил, е било от любов

Лех Майевски: Всичко, което съм правил, е било от любов

- Това история за опита да се реконструира паметта. Според теб може ли паметта да бъде отделена от езика. Можем ли да я мислим извън езика?
- Можем. Заради това спонтанно взех една камера. Много често имаме размити образи, които търсим средство как да изразим. А езикът е средство, с което да изрязяваме. Заминаването в чужбина е и възможност да се погледне от по-далеч история, която е прекалено близко.

Моя първи роман го написах до голяма степен, защото бях в Париж. Имах необходимата дистанция от нещо, което на нас тук ни е до болка познато - миналото ни и прехода. Като се отдалечиш намираш хем познатото, хем чуждото. Има дистанция, която допринася за нов поглед към нещата.

Още

Сръбският режисьор Стефан Арсениевич: Светът не може да функционира в разделение

Режисьорът Стефан Арсениевич: Как в Средновековието има поема за изневярата, а в 21 век проблем е цветът на кожата

- Във филма има отпратка към Жил Дельоз и Феликс Гатари, които казват, че човекът, който пише, писателят винаги е чужденец за собствения си език. Дори за майчиния си такъв. Според тях пишещият създава един напълно нов несъществуващ език в майчиния си такъв.
- Все пак тук има и тънкостта, че като пишеш на чужд език, пак създаваш някакво "тихо местенце", каквото е и заглавието на филма. Ти създаваш един много специфичен език, който е твой си. Той не е нито перфектен френски, нито перфектно чужд. Той е някаква смесица между всичко това.

Всички писатели носят тази отчужденост от езика си. Например един друг философ, Жак Дерида, когото много харесвам, казва, че така или иначе живеем с много езици. Но когато си чужденец имаш определено внимание към чуждия език.

- Езикът, през който мислим паметта променя ли самата памет?
- Според мен със сигурност, защото паметта така или иначе се изменя непрестанно. Това го има и във филма, и в романа на Альона. Някои неща толкова пъти биват разказвани, че накрая не е ясно на кого принадлежат тези спомени. Даже в един момент тя казва, че всички ние успяваме да създадем един общ спомен, който да "става".

Езикът също така е превод на образи и заедно с тях, той няма как да не се променя.

- Как се ограничи да не заемаш политическа позиция тип лозунг? Обикновено по тези въпроси лагерите са два опозиционни. Струва ми се, че не си търсела това, филмът е политически, но в същото време политическото е само средата да се кажат други по-важни неща.
- Много по-важно в един филм е да накараш хората да усетят сами нещо вместо ти да им го кажеш.

Не мисля, че е нужно да им казвам буквални неща, защото те виждат историята на бащата на Альона, който е избягал при първа възможност от Беларус. Дала съм всички елементи, които могат да накарат човек да си направи избор.

Още

Британският кинорежисьор Тони Палмър получи Специалната награда на 26-ия Международен София Филм Фест

Британският кинорежисьор Тони Палмър получи Специалната награда на 26-ия Международен София Филм Фест

- Филмът може да накара все един от зрителите да вземе за себе си смисли, свързани с неговите лични преживявания. Може да бъде изчезналият баща, комунизма, какво е това да бъдеш чужденец... Според теб кое е най-силно въздействащото послание на филма?
- Така е наистина. Имах различни отзиви за филма спрямо живота на всеки един човек. За мен най-интересното е какво отнема на една жена да напише роман, който е толкова личен, бидейки толкова далеч от родната си страна и родния си език.

Още

Премиерен филм с Жулиет Бинош открива 26-ия София Филм Фест

Премиерен филм с Жулиет Бинош открива 26-ия София Филм Фест

- "Нашето тихо местенце" има български копродуценти в лицето на AGITPROP. Как се финансира една такава независима продукция? Каква е политиката на Франция в тази посока?
- Тази система е специфична за Франция. Системата е до голяма степен самоиздържаща се, но държавата също помага. Законът е такъв, че телевизиите и комерсиалните продукции внасят процент във фонд, който след това се раздава по различни механизми.

Има фонд за творческо документално кино, което не е телевизионно. Този проект беше по-лесен за мен, може би заради натрупания опит през годините. Той беше финансиран от филмовия център на Франция, и от Центъра за съвременно изкуство, и от Програмата за развитие на регионите на Франция, а България се включи в много ключов момент.

Филмът се получи в съвсем нормален процес, но пък трябва да отбележа, че снимахме почти художествен филм със средства за документален.

- Какво предстои оттук нататък за филма?
- Филмът беше по много престижни фестивали цяла година и много се радваме, че беше забелязан и от литературните такива. Тази година през октомври можем да го видим на кино-литературния фестивал "Синелибри".

Интервю на Юлия ВЛАДИМИРОВА

Още

Документалното кино за изкуство отново завладява София през април 2022 г.

Документалното кино за изкуство отново завладява София през април 2022 г.

Още

Документалният филм "Гладиатор" за Боян Радев с премиера на София филм фест

Документалният филм "Гладиатор" за Боян Радев с премиера на София филм фест

Още

Уникална селекция документални филми за изкуство в зимното онлайн издание на MASTER OF ART

Уникална селекция документални филми за изкуство в зимното онлайн издание на MASTER OF ART

Още

Вълнуващ разказ за фалшификатори на документи, спасили хиляди еврейски деца по времето на Холокоста (откъс)

Вълнуващ разказ за фалшификатори на документи, спасили хиляди еврейски деца по времето на Холокоста (откъс)

Още

Режисьорът Брет Морген подготвя "впечатляващ" документален филм за Дейвид Боуи

Режисьорът Брет Морген подготвя "впечатляващ" документален филм за Дейвид Боуи

Още

"Кристо. От Габрово до Триумфалната арка" - документална изложба се открива в Париж

"Кристо. От Габрово до Триумфалната арка" - документална изложба се открива в Париж

Коментирай 23

Календар

Препоръчваме ви

Боби Косатката: Косьо Марков е винаги с нас и така ще бъде до края!

"На 19 май в Joy Station ще изсвирим част от най-големите хитове на "Тангра", плюс материал, по който работихме през последните 2-3 години, преди да загубим нашия непрежалим колега и приятел", казва вокалистът на култовата група

ANTIstatic - ANTIwar: Танцът срещу статичността в мисленето

"Иновативността и авторството, което предлага съвременният танц е нещото, от което съвременният човек има нужда, казват тримата създатели на фестивала "Антистатик" Ива Свещарова, Вили Прагер и Стефан А. Щерев

Актьорът Христо Петков: "Бягство" е филм за свободата

"Аз много си обичам професията именно заради моментите на тотален контрол. Това да знаеш, че всичко зависи от теб и ти решаваш как и кога да продължиш", споделя той

Григор Паликаров: Всеки концерт би следвало да е идеален...

"Предпочитам партитури, които приличат повече на красиви панорамни пътища с много завои, с много изкачвания и слизания", споделя маестрото, който ще води Софийската филхармония в два концерта през май

Номинираният за "Грами" Константин Добройков, който избра България

"Върнах се заради любовта и семейството, и защото исках да започна "нов живот" в Европа“, споделя диригентът

Хореографът Идио Чичава за движението като ехо на гласа и гласът като ехо на движението

"Вярвам, че танцът може да излекува света ни. Чрез него се учим истински да чувстваме, чуваме и виждаме", казва танцьорът и артистичен директор от Мозамбик преди световната премиера на спектакъла му ВАГАБОНТ на ОNE DANCE WEEK